Договорното съдържание се установява по взаимната воля на страните или, в някои случаи, от определени държавни органи. Винаги договорните елементи се установяват за конкретното правоотношение. В зависимост от значението им те могат да бъдат необходими и допълнителни елементи.
Необходими елементи на ТрПО са тези, без определянето на които правоотношението не може да възникне (essentialia negotii). Посочени са в чл.66 (1) КТ и са три на брой:
§Характер на работата (трудова функция) – определя вида дейност, която ще бъде изпълнявана по ТрПО, определя дължимата от работника/служителя престация, т.е. предметното съдържание (какво се дължи) на неговите задължения по ТрПО. Най-често това е посочено в длъжностната характеристика на работника/служителя (длъжността, която изпълнява и какво точно трябва да върши). Няма пречка характерът на работата да бъде представен описателно при възникването на ТрПО.
Работодателят не може да възлага на работника нищо, което не е посочено в трудовата функция. Характерът на работата се конкретизира в длъжностната характеристика. Тя се изготвя от работодателя, но негово задължение е да обясни на работника/служителя характера на работата и да го запознае с трудовите му задължения – чл.62 (5) и чл.127 (1), т.4 КТ.
§Място на работа – това е вторият съществен елемент. Определя къде трябва да се предоставя дължимата пресдтация. По отношение мястото на работа чл.66 (3) КТ предвижда три възможности: да се определи изрично; ако не е уточнено изрично, мястото на работа може да се определи според характера на работата; ако нищо не е уточнено и е невъзможно да се определи от характера на работата, за място на работа се смята седалището на предприятието. Изричното определяне на мястото на работа е най-благоприятно. То е от голямо значение за работника/служителя, а може да има и други важни последици.
§Трудово възнаграждение – това е насрещната престация, която работодателят дължи срещу използването на работната сила на работника/служителя. Основно трудовото възнаграждение придава зависим характер на труда по ТрПО.
Допълнително договорно съдържание (факултативно) – включва елементи, които се установяват по волята на страните. ТрПО може да възникне и без тях, но ако такъв елемент бъде включен, то това трябва да стане със съгласието и на двете страни (accidentalia negotii). Възможността за включване на допълнителни елементи в договора е предвидена в чл.66 (2) и чл.107 (1), изр.2 КТ.
Границите на договорната свобода се определят от предмета на договаряне. Допълнителните елементи са условия, свързани с предоставянето на работна сила. Друг ограничител е съдържанието на уговорките – включват се само такива, които не са уредени с императивни норми на закона като чл.326 (прекратяване на ТрПО с предизвестие), чл.327 КТ (прекратяване на ТрПО без предизвестие) или чл.155 (1) КТ (право на платен годишен отпуск).
Нормативно съдържание
Трзи права и задължения се включват в ТрПО с неговото създаване (naturalia negotii). В зависимост от източника, в който са установени, те могат да бъдат законоустановени и установени в колективен трудов договор. Елементите, установени в КТД, според чл.50 КТ съставляват по-благоприятния режим за работника/служителя. Щом такъв е установен с КТД, не е необходима изрична клауза при възникването на индивидуалното ТрПО.
Общи и основни права и задължения на страните
Правната уредба се съдържа в Глава VII на КТ, както и в други разпоредби на Кодекса, а също и в подзаконови НА. Задълженията (респективно правата), които се отнасят до всички работници/служители, наричаме общи. Тези, които определят облика и спецификата на индивидуалното ТрПО, приемаме за основни.
Основни задължения на работника и служителя
§Да изпълнява работата, за която се е уговорил – чл.121 КТ; разпоредбата се конкретизира в чл.126, т.2, т.4-5 и т.9-11 КТ. Част от задълженията се свързват с изпълнението на основната трудова функция на работника/служителя. Такива елементи се срещат в чл.126, т.2 и т.4-5 КТ.
Законът изисква работника/служителя да изпълнява трудовите си задължения, произтичащи от основната му трудова функция точно и добросъвестно. Точното изпълнение предполага изпълнение в необходимото количество, изискуемото качество и т.н. Добросъвестността изисква съзнание за извършваната работа, грижа на добрия работник/служител.
В чл.126, т.9-11 е уредено кооперативното начало – задължения, свързани с изпълняване основната трудова функция на другите работници/служители.
§Задължение за спазване на трудовата дисциплина – чл.124 КТ, конкретизиран в чл.126, т.1, т.3 и т.6-8 КТ; Глава IX, чл.179-299 КТ. Спазването на установената трудова дисциплина предполага работника/служителя да съблюдава определения ред за извършване на трудовата дейност.
§Лоялност към работодателя – чл.126, т.9 КТ. Това задължение има своите корени в Германската правна система – задължение за вярност. ЕСХ установява задължение за зачитане интересите на страните по ТрПО. Хартата предвижда и задължение за работника/служителя за добронамерено отношение – да не извършва нелоялна конкуренция, да не се отнася грубо към работодателя и т.н.
Задължения на работодателя
§Осигуряване на условия за изпълнение на възложената работа – чл.124 КТ, задължението е уточнено в чл.127 КТ и доразвито в глави XIII, XIV, XV и сл. от Кодекса. Изискването е за нормални условия – както за безопасност, така и организационни условия.
§Да заплаща трудово възнаграждение на работника/служителя – уговореното възнаграждение или това, което се дължи по ТрПО. Задължението е установено в чл.124, доразвито в чл.128 и подробно разгледано в Глава XII от Кодекса. В чл.270 КТ са уредени сроковете, в които се дължи заплащане.
§Осигуряване дължимата информация на работника/служителя – чл.130 КТ. На първо място това е информация за икономическото и финансово състояние на работодателя – чл.130 (1) КТ. Предоставя се информация и за всяко изменение на ТрПО – чл.130 (2) КТ. Освен това се дължат указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения, за характера на работата, както и за правата на работника/служителя – чл.127 (1), т.4-5 КТ.
§Да пази достойнството на работника/служителя – чл.127 (2) КТ изисква работодателя да се отнася с работника/служителя с необходимото уважение. Цели се гарантиране правото на достоен труд.
§Задължение за осигуряване на работника/служителя – чл.129 КТ и КСО като специален закон. Това е отражение на идеята за разпределяне на професионалния риск. Изразява се в задължение за изплащане на цялата или част от задължителната осигурителна вноска (цялата вноска се дължи при трудова злополука и професионална болест, а 75% се изплащат от работодателя за майчинство, безработица, старост, смърт).