Понятие и обща характеристика
Източниците на трудовото право са формата, в която се материализира съдържанието на правната уредба. Те са актове на компетентни държавни и други органи, приемани по определен от държавата ред, в които се съдържат правила за поведение в трудовите отношения. Те са доказателство за признаване значимостта на трудовите отношения, като обособен вид обществени отношения.
Източниците на трудовото право са общност от норми - характерно за тях е, че те са общи правила за поведение. Това е държавната воля за необходимо поведение в трудовите отношения, изразена и обособена в правна норма. Държавната воля присъства пряко в издадените от държавата нормативни актове - КТ и т.н. Но тя може да присъства и косвено - чрез предварителна държавна санкция, оправомощаваща недържавни органи да участват в регулирането на трудовите отношения (колективни трудови договори и актове на работодателя).
Източниците на трудовото право са задължителни - за нарушаването им се носи юридическа отговорност. Държавата е овластила субектите да създадат тези правила.
Източниците на трудовото право регулират трудовите отношения - те са общност от правни норми, съдържащи правила за поведение при предоставянето на работна сила. Трудовите отношения са очертани в чл.1 (1) и (2) КТ и в чл.1 ЗКУТС. Поради предметната обособеност на тези отношения държавата използва специфичен метод на регулиране – де/централизирам
Източниците на трудовото право се създават от определени в закона органи - това са преди всичко държавни органи. Органите на законодателната власт и централните органи на изпълнителната власт са упълномощени да регулират трудовите правоотношения. По изключение компетентни са и недържавни органи. Това се предвижда изрично в създаден от държавата нормативен акт - чл.181 КТ, чл.50 КТ. компетентни органи са 2 категории :
1. държавни – тези, които се създават от органи на законодателната и изпълнителната власт – КТ, МС – наредба за работното време, почивките и отпуските; Министри – ведомствени актове за безопасност на труда. Това са акотове на органи с функционална компетентност – МТСП – Наредба 2 от 1994 за реда за установяване на задълженията за дежурство или разположение на работодателя;
2. Недържавни източници – от орган извън системата на държавната власт с предварителни съдействия от държавата – колект. тр. дог. между работодател и синдикална орг. – чл. 50, ал 1 КТ, чл. 181 КТ- правилник за вътрешния трудов ред. Този акт, за да е инд, тр. право трябва предваритено да е санкциониран от държавата
Източниците на трудовото право се характеризират със своята множественост - те са много, тъй като развитието на обществените отношения, които регулират, е сложно и динамично. Не е възможно изчерпателното им уреждане в един нормативен акт. В европейската практика има три модела на регулиране:
§Френски модел - пълна кодификация. Един КТ от края на миналия век с няколко хиляди члена, който урежда изчерпателно всички въпроси. Функционира добре;
§Германски модел - трудовите отношения се регулират с множество отделни трудови закони (Закон за закрила на инвалидите, Закон за закрила на младежкия труд и т.н.). Функционира добре, но и там все повече се говори за кодификация;
§Смесен модел - има един основен закон и някои съпътстващи нормативни акта. Прилага се в бившите социалистически страни, в Белгия и Холандия. У нас проблемът е, че не е намерен оптимума на този модел.
Източниците на трудовото право се характеризират с многостепенност на нормативните актове - има различни актове, с различна степен на юридическа сила, което води до противоречия и повторения в правната уредба. Уреждането на трудовите отношения се усложнява допълнително поради факта, че трудовото право се прилага ежедневно извън правораздавателната система. Кодексът на труда от 01.01.1986г. кодифицира материята и сега съществуват само около 50 действащи нормативни акта.
Различни по ранг НА – актове на НС (кодекс, закони); инструкции на министри, актове на органите на местно самоуправление, недържавни източници. Особеност е тристранното сътрудничество при уреждане на трудовите отношения – чл. 3 КТ – споразумение между заинтересованите от труда субекти на правото – държавата (16 КРБ), носителите на работна сила (р/с) и работодателите. В тристранното сътрудничествео държавата участва с орган на власт, работницие – чрез синдиклани организации, а работодателите – чрез работодателски организации.
Тези много и различни по степен източници на трудовото право очертават принципа на единство и диференциация.
Единството се изразява в еднакъв правен режим за труда на всички работници и служители, независимо от начина на възникване на трудовите отношения и средствата за производство в трудовия процес. Идеята за единство се извлича още от чл.1 (1) КТ. Необходимостта от единство се определя от закрилната функция по чл.16 от Конституцията и чл.1 (3) КТ - щом трудовото право трябва да осигури свобода и закрила на труда, то трябва да осигури еднакъв правен режим. Това става чрез въвеждането на минимални стандарти.
Същевременно се провежда и диференциацията- установяване на различия в правната уредба чрез съобразяването ú с различни допълнителни фактори, отразяващи различия в условията на труда, страните по трудовото правоотношение и т.н. Предназначението ú е да се постигне социална справедливост. Да се съобразят различните обстоятелства. Три са основните групи критерии за диференциация:
§личността на работника/служителя - трудовото законодателство отчита възраст, здравословно състояние и др., като установява специални правила за по-уязвимите (непълнолетни, бременни жени);
§условията на труда - тук особеностите са свързани с веществения елемент на трудовия процес (напр. възнаграждението се увеличава за работа през нощта и т.н.);
§съчетаването на работата с друга значима дейност – паралелно с учение, майчинство и др.
Тези източници действат успоредно и образуват една система от източниците на трудовото право.
| СИСТЕМА НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВО |
| УНИВЕРСАЛНИ актове на международни организации |
| ДЪРЖАВНИ |
| МЕЖДУНАРОДНИ ИЗТОЧНИЦИ |
| ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ |
| РЕГИОНАЛНИ актове на Съвета на Европа |
| НЕДЪРЖАВНИ |
| ООН |
| МОТ |
| Закони |
| Нормативни укази |
| Подзаконови НА |
| Конституция |
| Конвенции |
| Препоръки |
| трудови |
| социални |
| Актове на работодатели |
| Решения на ОС на работниците/служителите |
| Нормативни съглашения |
Видове източници на трудовото право
В зависимост от правопорядъка, в който са създадени, различаваме две групи източници - международни и вътрешни.
Международни източници - част то международния правопорядък и придобиват значение в българското право по силата на чл.5 (4) от Конституцията. В основата им стои волята на международните организации или съгласуваната воля на отделните държави. Те са с голямо значение за трудовото право - няма друг отрасъл с такова международно влияние. В зависимост от факта кой е приел акта, има две групи, значими за трудовото право:
Универсални международни актове - приети са от универсални международни организации и имат действие на цялата планета. Също биват две групи:
Актове на ООН – те са с нормативно съдържание. Такива са, напр. МПГПП, чл.8 - забрана на принудителния труд и чл.22 - свобода на сдружаване; МПИСКП, чл.6-10 - основните трудови права на гражданите;
Актове на МОТ - организацията е създадена през 1919г. с част 13-те страни, подписали Версайския мирен договор. По време на и след Първата световна война се отчита необходимостта от организация, която да осигурява минимално ниво на закрила на труда. Особеното е, че тя има тристранна структура. Държавите там са представени тристранно - правителство, работодатели, синдикати. Така МОТ отчита интересите не само на държавата, но и на участниците в трудовия процес. България е член от 1920г. Искала е да е учредител, но не е била допусната от страните-победителки. До 1985г. заема 10-то място по брой ратифицирани конвенции. В последно време, като че ли малко подценяваме МОТ. Все пак от 178 конвенции сме ратифицирали 88. МОТ приема две групи актове:
Конвенции - приемат се ежегодно на Международната юридическа конференция по труда. Съдържат минимално необходимите международни стандарти за закрила на труда. Те са основата, стандарта при създаването на вътрешната уредба. Конвенциите са международни договори, подлежащи на ратификация. По устава на МОТ има специфични задължения:
§ всяка държава е длъжна да представи на компетентния си орган всяка приета от МОТ конвенция, за да се вземе отношение;
§ всяка държава, член на МОТ, е длъжна да предостави доклади до Международното бюро по труда (постоянно действащ изпълнителен орган на МОТ) за изпълнение на задълженията;
§ всяка държава е длъжна да представя обзорни доклади по определени от Административния съвет на МОТ конвенции;
§ всяка държава е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на ратифицираните конвенции.
Препоръки - те не пораждат юридически задължения. Приемат се или за доразвитие на конвенция, или когато не е постигнато съгласие за приемане на конвенция, като дават желателни насоки за вътрешната уредба.
Регионални международни актове - приемат се от регионални международни организации. За нас значим е Съветът на Европа. За трудовото право са важни два акта на Съвета на Европа - Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Европейската социална харта, която е ратифицирана не изцяло, а само определен брой нейни разпоредби.
Вътрешни източници - създадени са от вътрешния правен ред. В зависимост от характера на органите, които ги приемат, биват държавни и недържавни:
Държавни актове – биват четири групи, обособени и степенувани в зависимост от степента на юридическа сила:
Конституция - има значение, не само защото е основен закон, но и поради непосредственото си действие.
§ Специално за трудовото право значение има разпоредбата на чл.16 от Конституцията - рамкира нормативния акт, който ще регулира трудовите отношения;
§ Определя нормотворческата компетенция на държавните органи;
§ Определя значението на международните актове за вътрешното право (чл.5, ал.4)
§ Сред основните права на гражданите чл.48-50 включват и редица трудови права - труд, почивка, стачки. А според чл.57 те са неотменими, не могат да се отнемат чрез текущото законодателство.
Закони - актове НС – правни норми, които регулират по траен начин основните обществени отношения. Според непосредствения предмет на регулиране законите, от значение за трудовото право, биват два вида:
трудови закони - непосредствен предмет са трудовите отношения или отделни техни елементи: КТ (1986г.), ЗКУТС (1990г.), ЗБЗУТ (1997г.) и ЗЗБНЗ (1997г.);
специални закони - непосредствен предмет са други отношения, но съдържат особености, свързани с трудовите отношения: ЗСВ - дисциплинарна отговорност на съдии, прокурори, следователи, ЗВО - чл. 48-59 – възникване на трудово правоотношение въз основа на научен кокурс и др.
Нормативни укази - все още съществуват такива. Според Конституцията от 1947г. те се приемат от Президиума на НС, а според Конституцията от 1971г. - от Държавния съвет. Продължава да бъде в сила Указ № 1074 за ограничаване заемането на материално-отчетнически и други длъжности от осъдени лица;
Подзаконови нормативни актове - приемат се от органите на изпълнителната власт и биват:
Актове на МС – постановления – правни норми за изпълниение на законите, правилници – за прилагането на закон в неговата цялост, инструкции – указание на подчинените им органи относно прилгането на нрмативен акт;
Ведомствени актове – издават се от отделните министри - прилагане на отделни разпоредби или други подразделени на закон (напр. Наредба за документите, необходими за сключването на трудов договор);
Актове на органите на местното самоуправление - приемат се по силата на чл.22 ЗМСМА - наредби-инструкции от общинските съвети (най-често се регулира работното време в съответната община).
Недържавни източници - не се приемат от държавни органи, но са с нормативно съдържание. Могат да бъдат три групи:
Актове на работодателя - те са най-разпространени. Създават вътрешна уредба с оглед спецификата на предприятието. Съобразно чл.37 КТ работодателят е длъжен да изисква мнението на синдикалните организации по проектите на тези актове;
Актове на Общото събрание на работниците и служителите – рядко срещани - чл.293КТ;
Нормативно съглашение – това са колективните трудови договори - чл. 50 - 60, които се сключват между работодателя и синдикалната организация. Те създават права и задължения за работниците и служителите, общи правила, които се прилагат по отделните правоотношения. В едно индивидуално правоотношение не могат да се прилагат по-неблагоприятни условия.