Предмет на трудовото право
Предметът на всеки правен отрасъл се определя от групата еднородни обществени отношения, върху които правото осъществява регулативното си въздействие. Това важи и за трудовото право. Предпоставки са:
- наличието на определен обособен кръг обществени отношения, различаващи се от всички останали;
- отчитане значимостта на тези отношения от държавата и създаване на регулативен механизъм за тяхното действие.
От разпоредбата на чл.1 (1) и (2) КТ, както и на чл.1 (1) от Закона за колективно уреждане на трудовите спорове (ЗКУТС) правим следния извод: Предмет на трудовото право са трудовите отношения.
Трудът е основна форма на жизнена дейност на човека, процес на активно общуване между човека и природата. Трудът е основно условие за съществуване на човека - създават се необходимите материални и духовни блага. Всеки труд е дейност, свързана със създаване на потребителски стойности. Трудът е целесъобразна дейност - винаги е свързан с волята и разума на човека. Трудът е и мисловна дейност.
Трудът съпътства човешкото общество от неговото възникване, но трудовите отношения се появяват в един по-късен етап от общественото развитие - периодът на капиталистическото обществено производство. Това е свързано с първоначално натрупване на капитали, когато работната сила се отдръпва от процеса на производство, за разлика от робовладелството. Политическа предпоставка за промяната е признаването на човека за личност, признаването на основните граждански и политически права на човека. Пазарните условия налагат съчетаване на предлагането на работната сила със средствата за производство от техните собственици.
Трудовото право е един сравнително нов отрасъл в правните системи. Възниква към края на XIX век, а в началото на XX век трудовоправните отношения получават специална уредба и така се поставя начало на трудовите отношения. Начало на трудовото право - Bill за 12-часовия работен ден, Англия, 1812г. В България едва през 1905 г. се приема Закон за закрила на женския и детския труд в индустриалните заведения. В Юридически факултет на СУ дисциплината се преподава за пръв път в България през 1948г. от проф. Любомир Радуилски.
Науката за трудовото право го изучава, като действащ правен отрасъл, действаща правна уредба. Науката за трудовото право изучава историческото развитие на отрасъла, прави сравнителноправни изследвания с международната уредба.
Учебната дисциплина "Трудово право" дава познания за отрасъла и науката.
Трудови отношения
Легална дефиниция се съдържа в чл.1 (2) КТ …отношенията при предоставянето на работна сила….
Страни - тези отношения се характеризират преди всичко със своите страни. Това са отношенията между работниците/служителите и техните работодатели - чл.1 (1) КТ и чл.1 (1) ЗКУТС.
От едната страна стои винаги лице, притежаващо работна сила - съвкупност от умствени и физически способности за труд. То може да участва в индивидуалното си качество, но и в съвкупност с други работници и служители, които също имат индивидуални правоотношения, но са обединени от общите си интереси при полагане на труд (синдикати). Когато работникът участва отделно, в индивидуалното си качество, имаме индивидуално трудово правоотношение. Когато участват всички работници или служители, като общност, говорим за колективно трудово правоотношение.
От другата страна е работодателят, който притежава веществени средства за производство (независимо дали е техен собственик или не). Отново може да участва в трудовите отношения в индивидуалното си качество или като общност - работодателски организации.
Предмет на самите трудови отношения е предоставянето на живата работна сила - чл.1 (2) КТ. Това са отношения по свързване на работната сила със средствата за производство. Трудовите отношения се развиват на стадия на производство, преди да се овеществи трудът! Трудовите отношения съществуват обективно, правото ги нормира. Следователно те са не само формално, но и материално обособени.
Система на трудовото право
Това е съвкупност от правни разпоредби, обединени от един предмет и метод на правно регулиране. Основен системообразуващ фактор са регулираните обществени отношения. Съществуват два основни елемента:
Обща част - отношения, регулирани с най-голяма степен на обобщение - правила и институти, регулиращи всички трудови отношения: източници, принципи, същина на трудовите отношения;
Особена част - онези институти, които оказват въздействие върху отделни елементи на трудовите отношения.
Дялове на Особената част:
§Индивидуално трудово право - има за предмет индивидуалните трудови отношения между работника или служителя и работодателя;
§Колективно трудово право - има за предмет колективните отношения между общност от работници или служители и техния работодател или общности от работодатели;
§Специален контролен механизъм и отговорност - контрол за спазването на трудовите отношения и отговорност при нарушаването им.
Функции на трудовото право
Функциите на трудовото право са основните насоки за въздействие на правото върху регулираните от него отношения. Съществуват две основни функции:
Закрилна функция - изрично е закрепена в чл.16 КРБ и чл.1 (3) КТ. Трудът се гарантира и защитава от закона. Закрилата на труда означава закрила на този, който е носител на работната сила и извършва трудовия процес. С встъпването си в трудово отношение, с което предоставя работна сила, носителят на работната сила е в икономическа и организационна зависимост от работодателя. Живата човешка сила винаги присъства в трудовото отношение. Затова е необходима закрила, поради по-голямата уязвимост на работника. Осигуряване свобода на труда означава встъпване в и прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от волята на страните. Недопустими са принудителния труд и произволното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Закрилната функция се изразява в:
§Закрила на труда - защита на работника и служителя като икономически и социално по-слаба страна по трудовото отношение;
§Минимални стандарти - това са правила, гарантиращи опазването на здравето, живота, работоспособността на работника и служителя в трудовото правоотношение. Могат да се установяват по-благоприятни стандарти в колективните и индивидуални трудови договори, но не и по-неблагоприятни. Всяко следващо равнище на регулиране може да осигурява по-високи, но не и по-неблагоприятни условия на работниците и служителите.
Трудовото право е изградено на принципа на покровителственото начало, по природата си то е закрилно право. Според чл.1 (3) КТ…закрилата на труда включва осигуряването на справедливи и достойни условия на труд… Под справедливи се има предвид получаването на блага, съответни на предоставената работна сила, достойни са тези условия, които отчитат личната чест и достойнство на работника и служителя.
Производствена (икономическа) функция - тя се изразява в съдействие за развитие на производството, за зачитане интереса на работодателя, повишаване на професионалната квалификация.
Двете функции съществуват заедно и са взаимно зависими - по-доброто и развито производство осигурява по-добра защита и т.н.