Търговски сделки
Търговската сделка е вид сделка. Тя представлява волеизявление на едно или няколко лица, насочено към пораждане на определени правни последици. Кое отличава търговската сделка от тази по гражданското право?
1. Икономически критерий – в сферата на кръгооборота на капитала, с размяна на стоки
2. Юридически критерий – няма единен критерий. Има два подхода:
а) във връзка с особеностите на самите сделки – за което има списък в законодателството. Чл. 286 ал. 2 ТЗ мълчаливо препраща към чл. 1 ал. 1 ТЗ. Това са т.нар. обективни търговски сделки. Те са такива независимо кой ги извършва, а когато дадено юридическо лице започне да ги извършва по занятие, то това придава търговско качество на юридическото лице
б) Субективни търговски сделки – чл. 286 ал. 1 ТЗ. Те се упражняват от търговец при упражняване на неговото занятие. Т.е. лицето прави сделката търговска.
Не винаги на пръв поглед може да се разбере дали едно лице извършва определени сделки във връзка с търговията, за което има презумпция – Презумптивни търговски сделки. Като презумпцията е оборима.
Липсата на единен критерий води до следното разделение на търговските сделки:
а) Субективни
б) Обективни
в) Презумптивни
Търговските сделки се подчиняват на класификационни критерии на сделките изобщо, но следва да се отчетат 2 особености:
В търговското право няма безвъзмездни сделки. Винаги действа принципа “Давам за да дадеш”. Това важи и за спонсорството – то е възмездна сделка, т.к. има насрещна престация, изразяваща се в реклама.
Изключително важно е делението на търговските сделки на едностранни и двустранни. Тук критерият за разграничение е дали едната от страните е търговец или и двете страни са търговци.
За търговските сделки важат особените правила на търговското право в отклонение от общия гражданско-правен режим на сделките. Към търговските сделки се прилагат и правилата на гражданското право, което има субсидиарно значение за търговските сделки. (чл. 288 ТЗ) Специалните норми на ТЗ отменят действието на общите гражданско-правни норми.
Отклоненията от общия гражданско-правен режим са следните:
1. По отношение сключването на търговските сделки. Те се подчиняват на общите правила, но има и редица особености:
а) По гражданското право предложението се прави до строго определен адресат, докато за търговските сделки важи публичната оферта, която обвързва предложителя.
б) По гражданското право мълчанието е равно на несъгласие, докато по търговското право при определени предпоставки мълчание следва да се приеме като съгласие. По този начин се рационализира оборота.
в) При формата на сделките също има известни различия: в гражданското право страните сами могат да определят формата на сделките, но когато не спазена формата ad substantia, то това води до недействителност на сделката. В търговското право, въпреки че е нарушена задължителната форма сделката се оказва действителна. Стеснява се приложното поле на нищожността. Друго изключение в тази насока е, че търговецът не може да се позовава на нищожността на сделката, ако тя е сключена при крайна нужда. Към търговеца законът е строг, т.к. той е специалист.
г) В търговското право изрично е предвидена възможността търговските сделки да се сключват по технически начин, без непременно да се изисква подпис, който да удостовери волеизявлението.
д) Дължимата грижа. В гражданското право се дължи грижата на добрия стопанин, докато в търговското право грижата е квалифицирана – тя е на добрия търговец.
е) Солидарност – в гражданското право (чл. 121 ЗЗД) я предвижда изрично, докато в търговското право се предполага солидарна задълженост.
Изводи: В търговското право се цели бързина и опростеност при сключването на сделките, като е създадена възможност за удовлетворяване без съдебна намеса. При определени предпоставки заложният кредитор може сам да реализира обекта на залог.
Също така мълчанието, приравнено на съгласие облекчава сключването на търговските сделки. В същото време отговорността на търговеца е по-строга.