Кооперации
Съществуват три основни вида кооперации:
1. Потребителна, която е типична за Англия
2. Специализирани – в Германия са най-разпространени
3. Производствени, които се срещат във Франция.
Края на 19в. Са учредени първите кооперации в България. ТКЗС, при които се запазва собствеността върху внесената земя (това е положително при първоначално учредяване). След 1989г. се приемат първите закони в икономическата област – Закон за кооперациите. През 1999г. е приет нов Закон за кооперациите. В чл. 1 на последния Закон за кооперациите е дадено легално определение за кооперацията. Те е доброволно сдружение на физически лица, което е с променлив капитал и членове, които осъществяват търговска дейност чрез взаимопомощ. Кооперацията е юридическо лице от категорията на корпоративните юридически лица. Създава се за извършване на търговска дейност. При първичните кооперации членовете задължително са физически лица. Кооперацията има променлив капитал, като разбирането за това е различно от посоченото в ТЗ за капитал. Кооперацията е отворена – във всеки момент може да приема нови членове. Като юридическо лице кооперацията наподобява едно търговско дружество. Общото между тях е, че и двете са корпоративни юридически лица, търговци по организационна форма; създават се, за да извършват търговски сделки. Кооперацията изисква лично усилие на участниците. Търговското дружество може да има за участници всякакви правни субекти за разлика от кооперациите. Кооперацията има капитал, който е променлив и се управлява по различен механизъм.
Видове кооперации:
1. Потребителни: този вид кооперации не фигурират изрично в търговския закон. Член-кооператорите не са в трудови правоотношения с кооперацията. Те осъществяват търговия на дребно.
2. Производствени – член-кооператорите са в трудови правоотношения. Като за тях важи както Закона за кооперациите, така и Кодекс на труда.
3. Специализирани – напр. на инвалидите, които ползват определени преференции.
Т.нар. спомагателни каси не са юридически лица. В тях могат да членуват член-кооператори. Тези каси могат да осъществяват влогова-кредитна дейност. Тази възможност е хипотетична и се осъществява с разрешение на БНБ.
ЖСК не трябва да се разглежда като вид кооперация. Правната регламентация се съдържа в ЗЖСК и те не осъществяват стопанска дейност, а имат временно съществуване.
Образуване на кооперациите. Образуват се по нормативно-контролната система. Учредители са дееспособни физически лица. Част от фактическия състав е Учредително събрание, на което се вземат следните решения:
1. Решение за учредяване на кооперация
2. Решение за приемане на устава
3. Избор на органи на кооперацията според приетия устав.
Изключително важно е да се отбележи, че първите две решения се взимат с единодушие.
Кооперациите се вписват в кооперативния регистър към окръжния съд по седалище на кооперацията. Последната възниква от момента на вписване в този регистър. Има и обнародване в Държавен вестник, което има декларативно и доказателствено действие.
Заличаване на кооперацията – ако в едногодишен срок след учредяването й тя не осъществява търговска дейност, то по искане на прокурора кооперацията може да бъде заличена. Подобно на дружествата преди вписването им в търговския регистър, кооперациите могат да започнат дейност.
Реквизити на устава:
1. Такива, които дават правната индивидуализация на кооперацията.
2. Условия за приемане и изключване на член-кооператори
3. Органи на кооперацията
4. Ред за вземане на решения
5. Ред за разпределение на печалбата
И др.