Преобразуване на търговски дружества
1. Чрез реорганизация на юридическото лице
а) Чрез вливане – правна уредба на тази форма на преобразуване се съдържа в чл. 262 ал. 1 ТЗ. Едните дружества се наричат преобразуващи, а другите се наричат приемащи. Преобразуващите дружества (влетите) се прекратяват без ликвидация.
б) Чрез сливане. Цялото имущество на едно или повече юридически лица се прехвърля в едно ново-образуващо се юридическо лице. Сливащите се дружества се прекратяват без ликвидация.
в) Разделяне – цялото имущество на едно юридическо лице преминава към две или повече търговски дружества, като преобразуващото се дружество се прекратява чрез ликвидация.
- разделяне чрез учредяване – възникват две или повече нови търговски дружества
- разделяне чрез придобиване – имуществото на съществуващото търговско дружество преминава към съществуващи дружества.
- комбинирана форма
г) Отделяне. Част от имуществото на преобразуващите се дружества преминава към две или повече търговски дружества. Тук важат формите на разделяне, но преобразуващото се дружество продължава да съществува.
д) Възможно е преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество. Част от имуществото на преобразуващото се дружество преминава в ЕАД или ЕООД (чрез учредяване, т.к. възниква ново търговско дружество). Това е един апорт, който преобразуващото се дружество прави в ЕООД или ЕАД.
2. Чрез промяна на правната форма. Преобразуващото се дружество преминава в едно новоучредено дружество, което е с друга правна форма. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.
3. Чрез прехвърляне на имуществото на ЕТ на едноличния собственик. Необходимо е физическото лице, което е едноличен собственик да се е регистрирало като ЕТ.
Значение е приложно поле на преобразуването. Чрез него се постига прекратяване на юридическо лице без ликвидация. То води от една страна до правоприемство на имуществото, а от друга страна на членствените правоотношения. Всички търговски дружества могат да бъдат обект на преобразуване – както в ликвидация, така и в несъстоятелност.
Обект на преобразуване могат да бъдат:
1. Кооперациите
2. ЕТ
3. Клон на юридическо лице
Фактически състав на преобразуването.
1. Реорганизация на юридическото лице.
а) Договор за преобразуване
б) План за преобразуване
в) Доклад на управителните органи на дружеството, който план следва да съдържа правната и икономическа обосновка на преобразуването.
Договорът, планът и докладът подлежат на проверка от одитор. След проверката те се предоставят в търговския регистър. За капиталовите дружества се обявява в Държавен вестник.
Решение за преобразуване, което след да бъде взето за всяко от преобразуващите се дружества поотделно. При персоналните дружества решението се взима с единодушие и с нотариална заверка на подписите. При капиталовите дружества решението за преобразуване се взима с мнозинство от ¾ от капитала, т.е. квалифицирано мнозинство. Когато се променя правният статут на някои съдружници от ограничено-отговорни в неограничено-отговорни, то се изисква тяхното съгласие. Като част от решението за преобразуване следва да бъде включено и приемането на новия устав / дружествен договор, или съответните изменения при съществуващо дружество. При преобразуване на едно капиталово дружество – то капиталът не може да надвишава нетната стойност на активите, които преминават към това дружество. Това се прави с цел да се гарантира, че не се прикрива една декапитализация.
Вписване на преобразуването в Търговския регистър. Това публичноправен елемент от фактическия състав. Вписването се прави както по седалище на преобразуващото, така и на приемащото/ новоучреденото дружество. При вливане/сливане е конститутивно вписването по седалището на новоучреденото / приемащото дружество. Докато при разделяне/отделяне е конститутивно това по седалище на преобразуващото се дружество. Съдът не може да извърши вписването по-рано от 14 дни от подаване на заявлението за това. Вписването по седалищата на останалите дружества е вторично, а не конститутивно и това става служебно от съда.
При преобразуване на правната форма фактическият състав е същият както при по-горе описаното преобразуване, но следва да се имат предвид следните особености:
- Когато едно командитно дружество се преобразува в персонално или такова с по-малък капитал, то кредиторите могат да поискат обезщетение до разликата в капитала.
- С решението за преобразуване се избират и органите на дружеството
- Конститутивно е вписването по седалището на преобразуващото се дружество.
- При вливане и сливане цялото имущество на прекратяващото се дружество преминава върху новообразуваното или съществуващото дружество. Последното става приемник на всички права и задължения.
- При разделяне и отделяне преминават онези права и задължения, които са предвидени в договора, съответно плана за преобразуване. Към приемащите дружества преминават изрично описани активи, следователно членствените правоотношения могат и да не бъдат прехвърляни.
Защита на кредиторите при преобразуване:
При сливане/вливане защитата се изразява в задължението приемащото дружество да управлява в 6-месечен срок отделно активите на преобразуващото се дружество. Само необезпечените кредитори могат да поискат обезпечение, а обезпечените от своя страна имат право да се удовлетворят предпочтително.
При разделяне/отделяне защитата се осигурява чрез солидарната отговорност на всички дружества, участващи в преобразуването за всички задължения, които са възникнали до датата на преобразуването.
При промяна на правната форма: когато неограничено-отговорният съдружник стане ограничено отговорен, то той отговаря неограничено за всички задължения, които са възникнали до датата на преобразуването. И обратно, когато един ограничено-отговорен съдружник стане неограничено отговорен, то той ще отговаря ограничено за всички задължения, които са възникнали до датата на преобразуването.
Иск за оспорване на преобразуването. Този иск следва да се разграничава от иска за недействителност по чл. 70 ТЗ. Целта на иска за оспорване на преобразуването е не да премахне едно съществуващо дружество, а да предотврати преобразуването. Искът трябва да се предяви преди завършване на фактическия състав на преобразуването. Ако се пропусне този момент, то искът не може да бъде предявен, т.е. срокът е преклузивен. Ищец по този иск е всеки съдружник / акционер или всяко от дружествата, участващи в преобразуването. След предявяване на иска, охранителната процедура по вписване се спира докато съдът не се произнесе по него.
Основанията за предявяване на иска са както следва:
1. Недействителност на договора
2. Неспазване на законоустановените изисквания и др.
Нееквивалентност на замяната не е основание за подаване на този иск. Чл. 263 „о” ТЗ.
Правната уредба на иска за обявяване недействителността на новообразуваното дружество се съдържа в чл. 263 „п” ТЗ. Ищци по този иск могат да бъдат само съдружници, респективно акционери в това дружество. Ответник е новоучреденото дружество. Като правото да се предяви този иск се губи от съдружник / акционер, който е използвал предходния иск, и този иск е бил отхвърлен.
Възможно е субсидиарно позоваване на чл. 70 ТЗ, следователно има едногодишен срок за предявяване на иска – 1 година от датата на преобразуването.
Чл. 263 „р” ТЗ – иск за парично уравняване. Този иск принадлежи на съдружник / акционер, който е ощетен от преобразуването. Може да се предяви в тримесечен срок от преобразуването. В основата на претенцията стои нееквивалентността. Ответник е дружеството, което дължи парично обезщетение.
Право на напускане по чл. 263 „с” ТЗ. То принадлежи на съдружник в ООД или акционер в АД. Посочените лица имат извън-съдено право, като изискване за упражняването му е да са гласували „против” на ОС, на което са решавани въпросите за преобразуването. Не е основание за напускане на дружеството, ако се променя само част от правното положение на съдружниците / акционерите. Правото на напускане се упражнява с едностранно волеизявление, което следва да бъде отправено в тримесечен срок след преобразуването. Когато в едно АД напусне акционер, то този въпрос се урежда, като се приложи института на „собствените акции”.