Административните актове пораждат права и задължения. Това се отнася до всички видове административни актове, т.е. без значение е дали актът е индивидуален, общ или нормативен. Във връзка с пораждането на правни последици изпъква въпроса за действието на акта по време, място и спрямо лицата.
1. Действие на акта по време - говорейки за действието на акта във времето се поставя въпросът за началото и за края на периода, в който актът предизвиква правно действие- началният период зависи от характера на административните актове. Нормативните административни актове влизат в действие съгласно общия принцип, провъзгласен в чл.4 на Конституцията - 3 дни след тяхното публикуване в “Държавен вестник” актовете влизат в сила, освен ако няма друга разпoредба в това отношение. Възможно е нормативния административен акт да влезе в сила от определена дата, точно фиксирана, напр. 10.03.2007 г. Съществува правна възможност актът да почне да поражда правни последици след определен срок от обнародването му, напр. 3 месеца след обнародването. Съществува правна възможност по силата на изрична разпоредба актът да влезе в сила от деня на обнародването му. В много редки случаи, с оглед характера на регулираната материя, би могло нормативният административен акт да породи правни последици от момента на приемането му. За всички тези отклонения от общия принцип следва да има изрични разпоредби. Възможни са случаи, също по изрична разпоредба, за придаването на обратна сила на aдминистративни актове. Това е изключително рядка практика, тъй като административно-правната регламентация е творческа нормотворческа дейност и тя урежда обществените отношения за в бъдеще. Недопустимо е обаче установяването на разпоредби в нормативните актове, които установяват административнонаказателни състави и съответни за тях административни санкции. Нормативният административен акт може преустанови действието си по силата на изрична разпоредба. Обикновено това става, когато в заключителните `и преходни разпоредби се поставя текст, с който изрично се отменя съществуващия акт. Освен това изрично прекратяване на действието чрез отмяна, е възможно мълчаливо прекратяване на действието чрез отмяна. Това става, когато новият административен акт регулира същата материя по различен начин. Този подход не се препоръчва тъй като може да породи редица спорове кои норми са противоречиви и нееднакво тълкуване. Нормативните административни актове като подзаконови актове се издават по прилагане на закона, например Правилник за прилагане на Закона за рибовъдството. Нормативните административни актове по прилагане на закон губят изцяло или отчасти действието си едновременно с пълното или отчасти отменяне на закона съобразно обсега на отмяната. Ето защо след отмяната на закона съответният нормативен административен акт по прилагането му автоматически губи действието си. Възможно е новият закон да разпореди временно да останат в действие някои разпоредби от дотогавашния нормативни административни актове, ако те не противоречат на новия закон и са съвместими с него. При индивидуалните актове действието им започва от момента на издаването им, напр. разрешение за придобиване на инертни материали започва да действа от неговото издаване. Възможни са отклонения от този принцип. Индивидуалните административни актове прекратяват действието си след изтичането на срока, за който са издадени. Напр. Лиценз за търговия с оръжие и за предмети с бойна употреба ще прекрати действието си след 1 год. срок, за който е издаден. Индивидуалните административни актове, свързани с личността на адресата, ще прекратят действието си при неговата смърт. Административен акт, пораждащ имуществени задължения обаче, ще продължи да действа и след смъртта като задълженията ще се прехвърлят на неговите наследници. Индивидуалните административни актове ще прекратят своето действие и при изчезване на предмета на акта. Например издадена е заповед за премахване на незаконен строеж. Задължението ще отпадне при положение, че постройката се самосрути.
Действие на място - Административните актове действат в определена територия. Тя се определя от вида на органа, автор на акта. Административните актове, издадени от централните органи на изпълнителната власт, ще действат върху територията на цялата страна. Напр. постановление, правилник, инструкция, издадени от МС или министрите, ще пораждат правни последици върху цялата територия на страната. Различно ще бъде положението при актовете, издадени от териториалните органи на изпълнителната власт. Заповедта на кмета ще породи правно действие само върху територията на съответната община. Заповедта на областния управител ще поражда правни последици само в пространствените граници на съответната област. Излизането извън границите на съответната административно-териториална единица ще прави съответния акт нищожен и той няма да поражда абсолютно никакви правни последици. Възможно е акт на централните органи на изпълнителната власт да урежда материя т.е. да поражда действие само върху определена част, напр. постановленията на МС за Родопския край.
Действие по отношение на лицата – Административните актове пораждат действие спрямо всички свои адресати. Нормативните актове действат спрямо всички лица, отчитайки действие по място. Биха могли да се издадат административни актове, които имат действие само по отношение на определена категория. Напр. дисциплинарен устав на служителите от въоръжените сили, Наредба за поощряване на служителите от МВР. Административните актове действат и по отношение на чужденците. Дипломатическият имунитет тук не е пречка за прилагане на административни разпоредби. Установяването на отклонения от този принцип е свързано с прилагането на принципа на взаимността и прилагането на Виенската конвенция.