1. СЪДЕБЕН КОНТРОЛ В ОБЛАСТТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА
Съдебният контрол е един от най-съществените правни фактори за надеждна правна защита на правата и свободите на гражданите при взаимоотношенията им с държавната администрация, както и за гарантиране на законност в дейността на административния апарат.
Съдебният контрол върху дейността на администрацията има и “слаби” страни. Преди всичко този контрол е последващ, т.е. извършва се след като правното нарушение е вече факт. По начало този контрол е за отмяна, а не по същество.
Характерна черта за този контрол върху държавното управление е, че той е вид административно правораздаване и понеже се осъществява от съда, т.е. в съдебна форма и при следване на строги съдебни процедури, то съставлява административно правосъдие.
Правната уредба на съдебния контрол се съдържа преди всичко в Конституцията. Съгласно нея, съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на АО, а гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички АА, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.
Видове съдебен контрол:
A) Според съдебния орган, който извършва контрол върху АО:
-извършван от районни съдилища;
-извършван от окръжни съдилища;
-извършван от върховния съд
Á)Според предмета на административния спор:
-контрол за отмяна;
- контрол за видоизмяна
Â)Според начина на извършване на контрола и ефекта от приетото решение, контролът бива:
- за разрешаване от ВАС на спорове за подсъдност на административни дела;
-тълкувателен;
-отменителен;
- по същество;
-пряк и косвен.
Съдебният контрол е пряк, когато съдът се произнася.
Той го отменя или изменя, или отхвърля жалбата или протеста (жалби се подават от физически и юридически лица, а протест – от прокуратурата). Косвеният контрол се изразява в преценка на съда за законосъобразност на акт или действие на административен орган. Ако съдът прецени, че актът е незаконосъобразен, той не може да го отмени, нито измени, а само го взема под внимание, отказва му годността да породи правните последици, каквито нормално проявяват законосъобразните административен акт от същия вид.
Съдилищата се произнасят по решаването на не едно преюдициално правоотношение.
2. АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА - ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ
За да съществува правото, трябва да има някакви гаранции за осъществяването на ПН. Такива гаранции могат да бъдат дадени от държавата.
Административната принуда е вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за обезпечаване осъществяването на различните правоотношения в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Белези на административната принуда:
1 тя е външно психическо или физическо въздействие върху съзнанието и поведението на адресатите на АПН;
2 тя е правна принуда – уредена е от ПН;
3 тя е вид държавна принуда – осъществява се от държавни органи или органи, приравнени на тях;
4 тя е административна, защото по правило се прилага от АО или органи, приравнени на тях, а по своята същност се явява форма на изпълнително-разпоредителна дейност;
5 осъществява се във връзка с развитие на извънслужебни отношения – органите, които прилагат административна принуда непосредствено, без да е необходимо да получават предварително разрешение от орган, извън администрацията;
6 редът за осъществяване на административна принуда е съставна част на административното право.