Правна характеристика на изпълнителната дейност
В Конституцията на Република България се определят основните органи на държавно управление, тяхната структура и основните им функции и задачи. Според чл. 8 на Конституцията съществуват 3 форми на държавна власт- законодателна, съдебна и изпълнителна. Всъщност, касае се за 3-те проявни форми на държавната власт. Законодателната власт е съсредоточена основно в един орган - НС. Основната `и функция се състои в създаване на нормативната база на страната. Съдебната власт- основната `и функция е да гарантира правата е законодателните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, както и да разрешават правните спорове между тях. В съдебната власт се включват прокуратура, следствие и съд. Най-общо изпълнителната власт се характеризира с дейността по прилагане на закона. Тъй като всички държавни органи осъществяват дейност по държавно управление в един или друг смисъл, би следвало да се разграничат понятията за широк и тесен смисъл, и тяхното разбиране за държавно управление. В широк смисъл държавното управление е дейността на всеки едноличен държавен орган. В тесен- дейността на единството на органите на изпълнителната власт, наричани още административни органи. Административните органи са свързани с държавната администрация. Думата “административен” е от латински произход и означава “служа, обслужвам”. Държавната администрация представлява система от органи, на които е възложено извършването на определена дейност. В тази система от органи, предвидена в Конституцията, влизат всички органи на изпълнителната власт, а това са: МС, министър-председателят, министри, областни управители, кметове на общини, техните специализирани служби. Втората насока се дава в Закона за администрацията, чл. 34, който гласи, че при осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от административната, следователно администрацията на органа на изпълнителната власт е средата, в която осъществява своите форми съответният орган на управление (примерно Министър - министерството е средата). В Закона за администрацията са подробно уредени формите на държавна администрация, организацията `и в различни звена и нива, както и ръководството на тези звена, и длъжностите в администрацията. Според чл. 12, ал. 1 от ЗА, нейната дейност се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение и правоотговорност на тези лица със съответната администрация и се регулират от Закона за държавните служители. Длъжностите в администрацията се обединяват в т.нар. единен класификатор за длъжностите в администрацията. Според него те биват ръководни, експедитивни и технически.
Основни белези на изпълнителната дейност
Дейността на изпълнителните органи се характеризира с държавно-властнически правомощия.
Изпълнителната дейност е юридическа дейност тъй като се развива в рамките на регламентирани от закона форми и процедури.
Изпълнителната дейност е подзаконова дейност тъй като се осъществява в рамките на закона и въз основа на него. Органите на изпълнителната власт нямат право да престъпват закона , да уреждат правоотношения по първичен начин, както НС, но в изпълнение на закона някои от органите на ИВ могат да създават задължителни правила за поведение, които да доразвиват нормативната уредба. Формата, в която намират израз тези задължителни правила, е: постановления, наредби, инструкции, заповеди. Това е подзаконова дейност на органите на ИВ. Тяхната дейност се нарича още изпълнително-разпоредителна.
Дейността на държавната администрация може да има следните прояви:
Правоприлагаща: основна дейност по привеждане в изпълнение законодателството на страната.
Правотворческа: дейността на органите на администрацията, когато те създават задължителни правила.
Правораздавателна: неспецифична дейност за органите на ИВ. Тя е уреждане на спор между страни в правоотношението, което се е създало между администрацията и гражданите. Такава дейност може да се реализира единствено в случаите, предвидени от закона