Размер на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ при уволнение по чл. 327, ал.1, т.2

[alksandard]

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Няма пречка обаче страните по трудовия договор да уговорят размер на посоченото обезщетение, по-голям от този, който законът предвижда – Във връзка с тази хипотеза задавам следни въпрос:

-   Задължително ли в уговореното между страните обезщетение в по-голям размер от този, който законът предвижда трябва да се посочи, че става въпрос за обезщетение  по чл. 221, ал.1 от КТ при уволнение по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ? – т.е. конкретно и недвусмислено индивидуализиране на основанието

или

-   достатъчно е да се пише, че при прекратяване на трудовия договор по „ВИНА“ на работодателя, същия се задължава да изплати на служителя обезщетение в размер например на 12 брутни месечни възнаграждения?

Ако считате, че втората хипотеза е достатъчно основание, то такава позиция не е ли оборима с аргумента, че обстоятелството „ВИНА“ в диспозицията на уговорения текст от трудовия договор не е настъпило? – както знаем, за да се прекрати договора на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от работника, е необходимо обективно да е налице забава в плащането на трудовото възнаграждение, т.е. закона изтъква ПРИЧИНА за прекратяване на договора без  да изисква „ВИНА“  на работодателя.

[bliznaci1986]

Не смятам, че има пречка в трудовия договор да се впише клауза, с която се урежда размера на обезщетение при прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ . Що се отнася до въпроса за "вина" на работодателя не е необходимо доказването на такава от страна на служителя, поради факта, че "вината" на работодателя е доказана със самата забава на изплащане. Условие за забавяне е плащането да не е извършено на датата, на която страните са се договорили. Причината за забавяне на плащането, трябва да е по вина на работодателя, а не по независещи от него причини, поради факта, че ако плащането не е извършено по причина независеща от работодателя /напр. служителя не се е явил да получи своето възнаграждение/, то няма правно основание /поради неизпълнение на договореното в трудовият договор/ за прекратяването на трудовото правоотношение съгл. разпоредбата на чл. 327 КТ, както и за визираното във въпроса обезщетение.