Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Обезщетение от работодател при съкращаване на щата  (Прочетена 2511 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
aistigabe10
Потребител
*

Карма: +0/-0
Липсва Липсва

Пол: Мъж
Публикации: 2


Ел. поща
« : Април 12, 2016, 12:33:06 »

Здравейте,

Бях освободен от работа по чл. 328, ал. 1, т.11 от Кодекса на труда - за промяна на изискванията, на които аз формално не отговарям (длъжностната характеристика беше така променена, че изискваното образование да не съответства на това, което аз имам).

Тъй като работодателят не спази даването на предизвестие, той ми дължи обезщетение за това + такова за неизползван отпуск (чл. 220 и чл. 224 от КТ), които са описани в заповедта за освобождаване.

Въпросът ми е, мога ли  тук аз да претендирам и за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ - за оставане без работа поради съкращаване на щата? Реално към датата на моето освобождаване нямаше назначен друг човек във фирмата.

Ако да, тогава кога ми е дължимо това обезщетение по чл. 222 - към момента на изплащане на първо описаното (за неспазване на предизвестие) или на по-късен етап (например след един месец)?

Благодаря предварително!

Поздрави,

Петър Чобанов
Активен
bliznaci1986
Претендент
**

Карма: +0/-0
Липсва Липсва

Публикации: 13


Ел. поща
« Отговор #1 : Юни 29, 2017, 03:09:24 »

Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, става както е разписано от законодателя, чрез предизвестие, в срокове описани в разпоредбата на чл. 326 КТ. При неспазване срока на предизвестието, лицето който не го е спазил дължи на другата страна обезщетение съгл. чл. 220 КТ в размер на брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
За периода, в който лицето е останало без доход, или е назначен на работа с трудово възнаграждение, по-ниско от размера, който е получавал при бившият работодател, то последният / бившият работодател/ следва да изплати обезщетение, което е едно брутно трудово възнаграждение, ако лицето не е започнало работа при друг работодател или разликата между получаваното брутно възнаграждение при бившият работодател и брутното възнаграждение получавано при настоящият работодател. Следва да имате предвид, че такова се изплаща съгл. чл. 222, ал. 1 КТ е приложима в случаите на "При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя."  и за да се изпълни тази хипотеза трябва лицето да подаде писмена декларация, придружена с писмени доказателства, удостоверяващи твърдяното в декларацията.
...............................
Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

(2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.


Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

(4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Активен

Моля да се обръщате към адвокат, тъй като посоченият от мен отговор е насочващ в съответната законова норма. Не твърдя за изчерпателност.
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: