Здравейте,
погледнете чл. 75, точка 4 от Закона за българските документи за самоличност:
Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се разрешава
напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи не се издават на:
1. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават
непосредствено сигурността на Република България;
2. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) лица, за които има достатъчно данни, че с
пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация,
представляваща държавна тайна на Република България;
3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г.,
в сила от 29.04.2006 г.) лица, на които е наложена забрана по чл. 68 от Наказателно-
процесуалния кодекс, както и на осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на
наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за
срока на пребиваването си в чужбина;
5. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от
2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал.
2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Принудителна административна мярка забрана за напускане на страната може да се налага и на осование чл. 76, т. 3 ЗБДС. За целта паричните задължения трябва да са установени.
Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Може да не се
разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на:
1. лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до три години,
и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;
2. лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но
нереабилитирани;
3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) лица, които имат парични
задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към
чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество
покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение;
4. лица, които при подаване на заявление за издаване на паспорт или други
документи за преминаване на държавната граница са съобщили неверни данни, свързани с
основания за отказ или с обстоятелства по загубване, открадване или унищожаване на
издадения им паспорт или заместващ го документ - за срок от една година от подаване на
заявлението;
5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) лица, които по време на пребиваването си в друга
държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок две години от
получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на
документите за принудително извеждане или експулсиране, посочващи извършеното
нарушение, от компетентните органи на съответната държава;
6. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
лица, принудително изведени или експулсирани от друга държава за нарушения на
режима за влизане и пребиваване - за срок две години от получаване на официално писмо
от Министерството на външните работи за извършеното нарушение или от датата на
получаване от компетентните органи на документите за принудително извеждане или
експулсиране.
7. лица, наказвани повторно за нарушаване на българското митническо, данъчно
или валутно законодателство - за срок от една година от изпълнението на последното
наказание;
8. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лица, които са обявили за
изгубен, откраднат или физически унищожен документ за самоличност и е установено, че
продължават да го използват - за срок една година от датата на установяване на
нарушението;
9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители.
Принудителните административни мерки се прилагат с
мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него
длъжностни лица да упражняват правомощията му.
