Мисля, че това ще Ви бъде от полза.
РЕШЕНИЕ № ОТ 11.02.2014 Г. ПО ГР. Д. № 1286/2013 Г. НА РАЙОНЕН СЪД - ГАБРОВО
≡
РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Габрово 11.02.2014 година
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при секретаря К.Н. като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 1286 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 2 предл.2-ро във вр. с чл. 39 от ЗЗД и по чл. 26, ал. 2 предл.4 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е наследник на И.С.С., починал на 02.07.2012 г.
Приживе баща му боледувал от попицитемия вера - заболяване диагностицирано през 1999 година. От този момент до 2012 г., ищецът ежегодно организирал неговото лечение в Лондон, Великобритания, с честота до 6-7 пъти годишно, през което време били провеждани медикаментозно лечение, прегледи и престой в болнично заведение. През всичките тези години на боледуване и лечение баща му се справял добре като напоследък живеел сам.
В периода около 20.03.2012 г. състоянието му внезапно се влошило, което наложило приемането му по спешност в Клиника по Хематология към П. У. Болница.
Веднага след постъпването му, от направените изследвания се установила остра миелобластна левкемия и наличие на над 78 % ракови клетки в кръвта, поради което лекуващите го медици били категорични, че същият е неизлечимо болен и смъртта му неминуемо е предстояща и ще настъпи скоро.
Незабавно били започнати продължителни процедури химиотерапия и приемане на силно обезболяващи медикаменти, имащи за цел подобряване на остатъка от живота му, а не лечение на болестта. За периода от 20.03.2013 г. до смъртта му, бащата на ищеца постъпвал в посоченото здравно заведение четири пъти, като бил изписван за кратки периоди. Заболяването му прогресирало бързо.
През целия период ищецът С. поддържал връзка ежедневно по телефон с баща си, а през повечето почивни дни се прибирал в България за посещения в болницата, с малки изключения - когато ангажименти му попречели да пътувам. В единствения такъв период от две последователни съботи и недели през април 2012 година именно било извършено прехвърлянето на имота предмет на атакуваните сделки
След около седмица престой в болницата и няколко дни химиотерапия, вследствие на установеното сериозно влошаване на здравословното състояние на бащата на ищеца, П.Б. - негова приятелка - останала в болничното отделение с него.
При следващото посещение при баща си през месец април 2012, при разговор с П.Б., ищецът й предложил да заплаща за времето, което тя пребивава при него, като предложил заплащане от 1000 лева на месец - сума сформирана от 300 лева за П.Б., още 300 лева заради неполучаване на заплатата й и остатъка за разходи. Това било прието без уточнения или коментар и ищецът през остатъка от живота на баща си и до 2 седмици след смъртта му бил убеден, че заплаща за нейното време при баща му.
Около една седмица след хоспитализирането на бащата на ищеца за първи път в УМБАЛ Плевен, отделение по Хематология, двамата ответници узнават, че състоянието му е критично и смъртта му е предстояща в най-скоро време.
На 12.04.2012 г. използвайки изключително влошеното здравословно състояние на И.С., А.М. (син на П.Б.) го посетил заедно с нотариус Г. Б., с per. № 360 на НК РБ в болницата и без да уведомят завеждащ или дежурен лекар от отделението бащата на ищеца подписал пълномощно, с per. № 443 и с per. № 444 на нотариус Г. Б., като обемът на пълномощията на А.П.М. били конкретизирани така: " да представлява упьлномощителя пред нотариус гр. Габрово, като от негово име подпише нотариален акт за разпореждане /прехвърляне срещу издръжка и гледане, продажба/ на собствения му недвижим имот на П.С.Б., представляващ: самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор 14218.50 1.668.1.2, с площ 64.41 кв.м /шестдесет и четири цяло четиридесет и една стотна квадратни метра/ по плана на град Габрово, общ. Габрово, област Габрово, находящ се на ул. *******№ 35, заедно с избено помещение № 2 /две/ с площ 6.46 кв.м /шест цяло четиридесет и шест стотни квадратни метра "
На 17.04.2012 г., въз основа на посоченото пълномощно, А.М. прехвърлил процесния недвижим имот на майка си - П.Б., за което бил съставен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 113, том I, per. № 675, дело № 7 от 17.04.2012 г. на Н. Й. П., с per. № 297 на НК на РБ, с район на действие PC Габрово.
Въпреки яснотата на съдържанието, което бащата на ищеца подписал, А.М. по собствено желание и без изричната воля на упълномощителя е включил в алеаторния договор и текста: " за полаганите грижи в миналото време".
В края на месец юни - две седмици преди смъртта на бащата на ищеца, П.Б., възползвайки се от влошеното му здравословно състояние го е убедила да сключат граждански брак в дома й в с. Горна Росица.
Две седмици след смъртта на И.С.С. (около 20.07.2012 г.), снабдявайки се с удостоверение за наследници, ищецът узнал за сключения брак и прехвърлянето на имота -факти, които ответницата му била спестила, въпреки че до този момент общували често.
Впоследствие на 02.11.2012 г., П.Б. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том III, per. № 3149, дело № 58 от 02.11.2012 година на Н. Й. П., с per. № 297 на НК ДАРИЛА процесния недвижим имот на втория ответник А.П.М..
С оглед горе изложеното, ищецът счита, че договора обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 113, том I, per. № 675, дело № 7 от 17.04.2012 г. на Н. Й. П., с per. № 297 на НК на РБ, с район на действие PC Габрово е нищожен поради липса на основание, тъй като И.С.С., към 12.04.2012 г. е страдал от неизлечимо тежко раково заболяване /последен стадий на левкемия/, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на пълномощното, което е подписал и едновременно с това е било налице знание на приобретателката П.Б. за скорошното настъпване на смъртта, поради което договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, в частта за полагане на грижи за в бъдеще е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Освен това, договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 113, том I, per. № 675, дело № 7 от 17.04.2012 г. на Н. Й. П., с per. № 297 на НК на РБ, с район на действие PC Габрово е нищожен поради липса на съгласие, в частта, с която приобретателят е получилпроцесния недвижим имот за полагани грижи в минало време, поради обстоятелството, че пълномощникът е включил в договора клауза, за която няма дадено съгласие на упълномощителя, поради което договора е нищожен в тази част на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 39, ал. 1 ЗЗД.
По изложените по-горе обстоятелства ищецът смята, че нищожен е и договора, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том III, per. № 3149, дело № 58 от 02.11.2012 година на Н. Й. П., с per. № 297 на НК, тъй като нищожността на предхождащата сделка влече и нищожност на сделката, сключена впоследствие, именно тази, с която П.Б. е дарила процесния недвижим имот на сина си - втория ответник А.М..
Моли съда ДА ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН като сключен без основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за което е съставен нотариален акт № 113, том I, per. № 675, дело № 7 от 17.04.2012 г. на Н. Й. П., с per. № 297 на НК - в частта за полагане на грижи за в бъдеще относно недвижим имот - самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор 14218.50 1.668.1.2, с площ 64.41 кв.м ( шестдесет и четири цяло четиридесет и една стотна квадратни метра) по плана на град Габрово, общ. Габрово, област Габрово, находиш, се на ул. ******* № 35, заедно с избено помещение № 2 /две/ с площ 6.46 кв.м /шест пяло четиридесет и шест стотни квадратни метра, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, както и ДА ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН като сключен без съгласие договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за което е съставен нотариален акт № 113, том I, per. № 675, дело № 7 от 17.04.2012 г. на Н. Й. П., с per. № 297 на НК в частта за полагани грижи в минало време относно недвижим имот - самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор 14218.50 1.668.1.2, с площ 64.41 кв.м ( шестдесет и четири цяло четиридесет и една стотна квадратни метра) по плана на град Габрово, общ. Габрово, област Габрово, находиш, се на ул. ******* № 35, заедно с избено помещение № 2 /две/ с площ 6.46 кв.м /шест цяло четиридесет и шест стотни квадратни метра, на основание чл. 26, ал. 2, пр.2 във вр. с чл. 39, ал. 1 ЗЗД.
Предявен е и втори иск за прогласяване на нищожност дарението на недвижим гореописания недвижим имот извършено с Нотариален акт № 92, том III, per. № 3149, дело № 58 от 02.11.2012 година на Н. Й. П., с per. № 297 на НК, поради нищожност на предхождащата го сделка, материализирана в договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за което е съставен нотариален акт № 113, том I, per. № 675, дело № 7 от 17.04.2012 г. на Н. Й. П., с per. № 297 на НК. В последствие в съдебно заседание този иск е оттеглен и производството по делото в тази му част е прекратено.
Ищецът претендира за съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата по поддържания иск, която го оспорва като заявява, че същият е неоснователен.
Заявява, че е заживяла с И.С. от м. март 1993 г. на съпружески начала, като тази тяхна връзка и съвместно съжителство са продължили до смъртта на С. на 02.07.2012 г. От предишен свой брак И.С. имал син - ищеца С.И.С., а ответницата също от свой предишен брак имала син А.П.М..
През тези 19 години съвместно съжителство, ответницата и И.С. заедно посрещали всички трудности в живота и с едновременни усилия и средства успявали да ги преодоляват. 3аедно с тях живеел синът на Б.А.М., който хранел най-топли чувства към И.С., като към свой баща.
Ответницата оспорва твърдението в исковата молба, че след постъпването си в Клиника по хематология - Плевен, когато от изследванията на И.С. се установило заболяването остра миелобластна левкемия лекуващите медици са били категорични, че същият е неизлечимо болен и смъртта му неминуемо е предстояща и ще настъпи скоро.
В действителност И.С. страдал от заболяването "миелоидна левкемия" от 2008 г., като с Експертно решение на ТЕЛК № 0923/17.03.2009 г., С. бил освидетелстван като нетрудоспособен с 82% оценка неработоспособност, считано от дата на инвалидността - 22.12.2008 г., с диагноза "миелоидна левкемия".
Не оспорва, че И.С. е имал първоначално заболяване "полицетамия вера" от 1999 г. Следствие на това заболяване е следвало да се провежда през годините активно лечение с лекарството "хидроксиурея". След писмено запитване от страна на С. до РЗОК - Габрово на 04.08.2000 г., с молба за съдействие да получава безплатно това лекарство, му било официално отговорено /Писмо изх. № 94-00-38/20.09.2000 г./, че това лекарство не е включено в списъка на лекарствата отпускани по чл. 57 ЗЗО, съответно не е безплатно. Това именно наложило по инициатива на ищеца, да бъде организирано лечение на С. в Лондон, Великобритания, където живеел ищецът. С. бил регистриран като пребиваващ в Лондон и като страдащ от това заболяване, в последствие получил инвалидност, открита му била банкова сметка, ***и поради заболяването си, както и започнал да получава изцяло безплатно лекарството "хидроксиурея". По тази именно причина ежегодно до 2012 г. се налагало да ходи на прегледи и да се явява пред лекарски комисии в Лондон, тъй като се предполагало, че живее преимуществено там и за да не загуби правата си на пациент в чуждата държава.
През м. февруари 2012 г., С. получил кръвоизлив от носа и постъпил в МБАЛ "Д-р Тота Венкова" в гр. Габрово в периода от 07.02.2012 г. - 10.02.2012 г. Изписан като оздравял.
На 14.02.2012 г. отново заминал за Лондон, като се върнал на 16.02.2012 г. Това посещение, той направил, не за да получи безплатните лекарства, тъй като имал предостатъчно от тях и съобразно приема, за следващите няколко години. Вероятно посещението му се дължало на необходимостта да направи съответните медицински прегледи и да бъде продължена инвалидността му във Великобритания.
През м. март 2012 г. получил тежест в лявото подбедрие и имал чести нощни изпотявания, поради което направил кръвни изследвания и бил насочен към Клиниката по хематология в гр. Плевен.
Постъпил на 22.03.2012 г., като до клиниката бил закаран от сина на ответницата, която също го придружила. На следващия ден, му занесли още дрехи, тъй като страдал от чести изпотявания. На 25.03.2012 г. ответницата останала за постоянно в клиниката, като негов придружител, тъй като следвало химиотерапевтично лечение и било необходимо до С. винаги да има човек, който да се грижи за него и да го обслужва. По време на престоя си, С. се чувствал добре, постоянно общувал с лекарския екип, шегувал се, дори разказвал на лекарите вицове. Бил жизнен и имал голям апетит. През тези дни, неколкократно настоявал пред ответницата, да сключат договор за издръжка и гледане, тъй като явно занапред щяла да му е необходима помощта й, в много по-голяма степен от обикновено полаганите от нея грижи до момента. Лично се обадил по телефона на нотариус Й. П. и настоял тя да подготви документите за сделката. Н. П. му обяснила, че е необходимо да упълномощи някого, ако иска веднага да стане сделката и го насочила към местен нотариус в гр. Плевен да състави пълномощното. Н. П. познавала от много години С., а също и ответницата, както и децата им. Неколкократно през последните години, С. лично и самостоятелно посещавал нотариалната й кантора, за да обсъдят сключването на такъв договор за издръжка и гледане с ответницата, но нотариалните такси все му се стрували високи и отлагал тази сделка във времето. На 12.04.2012 г. С. извършил упълномощаването. На 17.04.2012 г., по негово настояване, ответницата се върнала в гр. Габрово, за няколко часа, за изповядване на сделката, след което отново отишла в болницата в гр. Плевен. На 18.04.2012 г. С. бил изписан от болницата с добри показатели и се прибрал с ответницата в дома им в с. Горна Росица.
Според ответницата категорично не отговаря на истината твърдението на ищеца, че тя знаела, че смъртта на баща му ще настъпи скоро. Нито И.С., нито тя изобщо предполагали подобно нещо. Нито един от лекуващите го лекари, не изразил дори предположение, че състоянието на С. е тежко или безнадеждно. Самият той и ответницата толкова отдавна били свикнали със заболяването му, че го приемали нормално като част от живота си.
След като се прибрали в с. Горна Росица /след 18.04.2012 г./, С. и ответницата били многократно посещавани от свои съседи и приятели, които придобили преки впечатления от здравословното състояние на С..
Следващото постъпване на С. в Клиниката по хематология в гр. Плевен /27.04.2012 г. - 08.05.2012 г./ се дължало на сърцебиене и дискомфорт в сърдечната област. След възстановяване на сърдечния ритъм, същият бил изписан с добри показатели. Отново и при това посещение ответницата го придружавала непрекъснато, престояла през целия му болничен период до него и се грижила за всичко необходимо, както обикновено.
Следващото постъпване на С. в Клиниката по хематология в гр. Плевен /17.05.2012 г. - 13.06.2012 г./ било с цел последващо поредно химиотерапевтично лечение. Отново пациентът бил изписан в подобрено общо състояние и направление за нов химиотерапевтичен курс след месец. И при този негов престой в болничното заведение, ответницата била неотлъчно до него.
Последното постъпване на С. в Клиниката по хематология в гр. Плевен било на 01.07.2012 г. Повод за това постъпване бил фактът, че спрял да уринира през последните 2-3 дни. Лекуващата го Д-р П., при приемането на С. в болницата, го успокоила, че "сега ще го стабилизира". След проведените изследвания обаче се установило, че С. има бъбречна недостатъчност. На 02.07.2012 г. бил изписан от болничното заведение във влошено здравословно състояние и закаран с линейка в дома си. Починал в 9.00 часа с диагноза за смъртта терминална бъбречна недостатъчност.
С оглед на горното ответницата заявява, че нито тя, нито И.С. са знаели, дори не са и предполагали, момента на смъртта. Нито един от тях не е могъл да прогнозира внезапната проява на бъбречната недостатъчност и спиране на функцията на бъбреците. Дори през последните дни от живота си С. бил жизнен, придвижвал се без чужда помощ, комуникирал с околните, имал адекватно поведение. Едва в деня на смъртта си - 02.07.2012 г. за пръв път при изписването от болницата бил в неподвижно състояние и очевидно доста зле здравословно.
Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че бил загрижен за здравето на баща си и поддържал телефонна връзка с него. През целия му живот обаче след 1993 г. неотлъчно до него била ответницата и до последния му ден се грижила за него, осигурявала му всичко необходимо, помагала му и му била опора в живота. Не оспорва също, че ищецът е изпращал на баща си пари от Великобритания, една част от които, вероятно се явявала получените от И.С. помощи, като регистриран със заболяването си в чуждата държава. Той лично е разполагал с банковата си сметка и е използвал изпратените му пари, както сам прецени и намери за добре.
Оспорва обаче твърдението че ищецът й е заплащал по 1000 лева на месец, за да се грижи за баща му. Никога пред тях не е стоял този въпрос. Ответницата била като съпруга на С. от 1993 г., имали общ семеен бюджет, всички доходи и разходи ги споделяли взаимно, без да правят някакви нарочни сметки за това кой с колко е допринесъл за осигуряването на ежедневието им и кой колко средства е разходвал било за здравето си, било за други нужди. Оспорва твърденията на ищеца, че със сина й са оказвали някакъв натиск или принуда спрямо И.С. за сключването на договора за издръжка и гледане или за каквото и да било решение, взето от него в живота му.
Поради изложеното ответницата счита, че не е налице соченото основание за нищожност на договора за издръжка и гледане - липса на съгласие. В действителност в даденото от И.С. пълномощно, не е изрично посочено, упълномощаване в договора да бъде включена клауза за полагани грижи в миналото. Видно е, че пълномощното е доста лаконично по отношение на специфични уговорки по сключване на договора, като само е посочено и изявено желание да бъде сключен договор за издръжка и гледане. Сключеният с нотариален акт договор в никой случай не е насочен с цел увреждане интересите на кредитора. Видно е, че упълномощеният е излязъл извън упълномощаването си не само като е включил уговорката за издръжка за минало време, но и като допълнително е защитил интересите на упълномощителя, включвайки тежести за приобретателя, а именно: включена е клауза, след смъртта приобретателят да изпрати прехвърлителя по обичая, а също така е запазено правото на ползване на имота от прехвърлителя, които клаузи гарантират в по-голяма степен правата и защитават интересите на прехвърлителя, макар изрично в пълномощното да не са упоменати такива изисквания и уговорки. По същата причина, вероятно и поради чисто житейското знание на нотариуса и пълномощника, че ответницата в действителност до момента на сделката винаги и постоянно се е грижила за С., живяла е в продължение на 19 години с него и го е подпомагала с всичко по силите си, по тази именно причина тази клауза е била включена, макар и извън упълномощаването.
Независимо от това, дори да се приеме, че тази конкретно клауза уврежда прехвърлителят, не изразява дадено от него съгласие за включването и в договора, това само по себе си не може да доведе до нищожност на целия договор. Договорът несъмнено би бил сключен и без наличието на тази клауза. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Желанието на прехвърлителят е било да се сключи договор за издръжка и гледане, дори и ако до момента приобретателката не го е гледала и издържала. Той не е конкретизирал в пълномощното такова свое желание и признание /за минало време/, но пък е изявил желание да се сключи такъв договор, което означава, че би сключил договора и би прехвърлил собствеността си дори само заради едно бъдещо гледане и издръжка. От правна гледна точка доколкото в договора няма изразена воля, че се прехвърля конкретно определена част от собствеността на имота срещу положени грижи и издръжка до сключването на договора, и определена част от собствеността на имота срещу грижи и издръжка след неговото сключване, договорът по своя характер остава алеаторен, т. е. сключен е с цел обезпечаване на престация за в бъдеще до смъртта на прехвърлителя, каквото е било и желанието на прехвърлителя, дадено с упълномощаването. Несъмнено видно от упълномощаването, прехвърлителят е щял да прехвърли собствеността си и срещу по-малка престация, а именно гледане и издръжка само за в бъдеще време.
Следователно, тази клауза, макар и включена в нотариалният акт без изрично упълномощаване, не следва да влече до нищожност на целия договор, на основание чл. 26, ал. 4, предл. последно ЗЗД.
Ответницата заявява, че не е налице и второто сочено основание за нищожност на договора. И.С. е страдал от 1999 г. от хронично миелопролиферативно заболяване /полоцитемия вера/, вторично трансформирало се през 2008 г. в миелоидна левкемия. Починал е на 02.07.2012 г. от терминална бъбречна недостатъчност. При онкологичните заболявания не може да се прогнозира смъртта на болния, който може да почине от странични усложнения и тъй като заболяването засяга основно имунната система, то продължителността на живота за всеки болен е различна. Такъв е настоящият случай. С. е живял с това свое вече усложнено заболяване от 2008 г. Ответницата е знаела, че той има такова заболяване, както и че в продължение на 4 години след окончателното диагностициране, С. продължава да живее и то нормален пълноценен активен живот. В никой случай, по времето на сключване на сделката, ответницата не е знаела каква ще е продължителността на живота на С.. Видно е, че той не е оставен от медиците без лечение, напротив, назначено му било химиотерапевтично лечение, което има точно за цел евентуално излекуване или най-малкото удължаване на живота му, а не се прави безцелно. Изписан е с добри показатели. Върнал се е към досегашния си начин на живот, в дома си. Твърденията на ищеца за знанието на ответницата към момента на сделката, за предстоящата смърт са несъстоятелни. Видно е, че след първият престой в болницата, са последвали още две негови постъпвания, като всеки път е бил изписван с добри показатели. Два пъти му е проведено химиотерапевтично лечение, което означава, че състоянието му не е било безнадеждно. В крайна сметка, починал е от странично усложнение - бъбречната недостатъчност, което ако не беше се развило, никой включително и лекуващите го лекари, не биха могли да посочат краят на живота му.
При договор, по силата на който се прехвърля имот срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа прехвърлителя, основанието, от една страна, е прехвърлянето на собствеността на имота, и от друга, поетото задължение за гледане и издръжка. Това задължение е срочно, но срокът му е относително неопределен, т. е. страните сключват договора с оглед на едно събитие, което непременно ще настъпи - това е смъртта на прехвърлителя, но не е известно кога ще настъпи. В това се изразява алеаторността на договора. Той може да има действие по-продължително време, ако прехвърлителят достигне дълбока старост, или по-кратко време, дори съвсем кратко време, ако той почине сравнително скоро след сключване на договора.
Настъпилата кратко време след сключването на сделката смърт на прехвърлителя не означава, че сделката е без основание. Да се приеме обратното, би означавало да се отрече алеаторността като съществена характеристика на договора. Само тогава, когато смъртта настъпи твърде скоро /в рамките на няколко дни/ след датата на договора и нейното настъпване е било положително известно на приобретателя, договора би следвало да се признае за нищожен като такъв без насрещно основание. Това е така, защото известността на близкото настъпване на смъртта и действителното й настъпване в сравнително известния кратък срок означава, че приобретателят не е поел насрещно задължение.
Самото болестно състояние на прехвърлителя и знанието на това състояние от приобретателя не означава, че договорът е лишен от основание.
Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност, макар че в конкретния случай даже "допускане" от страна на ответницата не е налице. Именно недоброто здравословно състояние предполага съзнавана необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване и това е именно основанието за сключване на такъв договор.
Предвид гореизложеното ответницата ситата, че не е налице липса на основание за сключване на договора, поради което искът за обявяване на нищожност се явява неоснователен.
От представените по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложените по делото удостоверение за наследници № 2091/13.06.2013 г. на Община Габрово и НА № 113, том І, рег. № 675, нот. дело № 07/2012 г. на Н. Й. П., на 17.04.2012 г. И.С.С. -наследодател на ищеца, действайки чрез пълномощника си А.П.М., е прехвърлил на ответницата П.С.Б., собствения си недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор 14218.50 1.668.1.2, с площ 64.41 кв.м /шестдесет и четири цяло четиридесет и една стотна квадратни метра/ по плана на град Габрово, общ. Габрово, област Габрово, находящ се на ул. "*******№ 35, заедно с избено помещение № 2 /две/ с площ 6.46 кв.м /шест цяло четиридесет и шест стотни квадратни метра, срещу поетото от последната задължение за гледането и издръжката му, за полагани грижи в минало време и за в бъдеше като му осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водил до сега, лично или чрез трето лица да му осигурява лекарства, храна, отопление докато е жив, а след смъртта му да го изплати по обичая, заедно с условието прехвърлителят да живее и ползва имота до края на дните си.
От приложената по делото епикриза от Клиника по хематология при УМБАЛ" Д-р Г. С. - Плевен" ЕАД е видно, че по времето, когато е сключен посочения договор прехвърлителят И.С.С. се е намирал на лечение в Клиниката, като на 18.04.2012 г. е изписан с окончателна диагноза остра миелобластна левкемия.
Впоследствие И.С. е постъпвал в Клиниката още три пъти: на 27.04.2012 г. по спешност с кардиологични оплаквания като е изписан с добри показатели, на 27.05.2012 г. за провеждане на химиотерапия, като е изписан с подобрено общо състояние и на 02.07.2012 г. със сърдечна недостатъчност като не е отговорил на реанимационните мероприятия и е изписан във влошено общо състояние по настояване на близките. Същия ден след прибирането си в с. Горна Росица И.С. е починал
От показанията на свидетелката д-р П., която е била лекуващ лекар на И.С. се установи, че при първото постъпване в отделението пациентът е имал оплаквания от отпадналост и тежест в лявото подбедрие. Проведените изследвания дали основание за поставяне на диагнозата остра миелобластна левкевмия, което е злокачествено заболяване на кръвта и се лекува с химиотерапия. При някои пациенти се постига ремисия, при други - не. Дали е постигната ремисия се установява след първия курс химиотерапия. При И.С. това не се получило. При такова заболяване преживяемостта е скъсена, но не може да се каже колко време ще живее отделния пациент. От показанията на д-р П. се установява, че още от 1999 г. С. е страдал от полицитемия вера, което заболяване се е трансформирало в левкемия. Тъй като при постъпването в Клиниката по хематология състоянието на И.С. било задоволително, му били направени необходимите изследвания свързани с придружаващите кардиологични заболявания и едва след това започнал първият курс химиотерапия. В случаите, когато при този курс не се постигне ремисия се продължава с поддържащо лечение, което има за цел да подобри качеството на живот на пациента. Не може обаче да се даде прогноза за продължителността на живота му и такава не се дава нито на пациентите, нито на близките им. Обяснява се единствено, че се касае за злокачествен процес и че той е свързан с рискове, за да бъдат подготвени какво се очаква. Конкретна причина за фаталния край на пациента в този случай била обострена сърдечна недостатъчност, усложнена с бъбречна недостатъчност, като пациентът не реагирал на реанимационните мероприятия. В случай обаче че реанимацията би била успешна, пациентът е щял да продължи с химиотерапията. Д- р П. е категорична, че при изписването на И.С. при предходната хоспитализация в клиниката, не е имало очакване, че той ще развие усложненията в резултат на които е починал, въпреки че такива усложнения са чести. Няма начин да се предвиди в кой момент ще се получи усложнение.
Конкретно за И.С. д-р П. заяви, че до четвъртата си хоспитализация той е бил в състояние сам да се грижи за себе си, бил адекватен, вземал сам решенията си.
От показанията на свидетелката А. Я. се установи, че е съпруга на братовчед на И.С. и живее в гр. Плевен. При първото постъпване на С. в Клиниката по хематология, тя веднага го посетила. Заварила го все още в приемното отделение. С него била и П.Б., която се вайкала ако нещо станело с Иван, какво щяла да прави, след като нямали граждански брак нищо нямало да й остане от него. На следващия ден Янчева отново посетила И.С., който вече знаел диагнозата си, казал че е левкемия бил уплашен.
Показанията на свидетелите, кореспондират с казаното от свидетелката Й. П. - нотариус с район на действие района на Габровски РС.
С. П. заяви, че познава И.С. от дълги години - повече от 30 и й е известно, че той живее с втора жена - ответницата П.Б.. Не знаела, че с последната нямат сключен граждански брак.
Преди около една година И.С. посетил кантората на нотариус Павлова, за да се консултира във връзка с притежаваните имоти. Споделил, че човек не знае кога ще му дойде края, но не уточнил че е болен. Павлова му обяснила какви документи се изискват за сключването на сделки с имоти и се разделили. Изминало време, след което С. отново се обадил на нотариус Павлова да уточни необходимите документи. По -късно посетил кантората й лично и споделил, че трябва да си уреди нещата, защото е болен. При това посещение бил обсъден начинът, по който той да се разпореди с апартамента си в Габрово в полза на П.Б.. Едва тогава свидетелката Павлова разбрала, че двамата нямат сключен граждански брак. Обяснила, че начинът е завещание или прехвърлителна сделка. С. избрал варианта сключване на договор за издръжка и гледане. Заявил, че от 20 години живее с тази жена и иска да я осигури като сключи сделка, за да не се атакува впоследствие. Изрично отхвърлил вариантът за дарение именно заради възможността да се атакува по съдебен ред. Може би месец след това посещение С. се обадил на нотариус Павлова по телефона и я информирал, че се намира в болница в Плевен. Настоял тя да отиде там, за да му завери пълномощно. Н. П. го насочила съм свой колега нотариус от Плевен. След известно време в кантората й отишъл синът на ответницата Б., който бил упълномощен от С. да сключи договора. След като набавил необходимите документи, нотариус Павлова изповядала сделката, като включила и клауза, съгласно която имотът се прехвърля за положени грижи в миналото и със задължението за полагане на грижи за в бъдеще, тъй като това било желанието на С., неколкократно заявено при разговорите му с нея. Освен това включила и клаузата за запазване правото на ползване от прехвърлителя, отново с желанието да го осигури, след сключването на договора.
От показанията на свидетелката Т.Й. се установи, че със съпруга й са били семейни приятели на И.С. и П.Б. от 1993 г. Когато С. се разболял и започнал да постъпва в болница Й. и съпругът й решили да го посетят в дома му в с. Горна Росица. През м. април 2012 г. разговаряли по телефона с П.Б., която споделила, че С. се притеснява от липсата на коса и моли да поизчакат. Впоследствие на 17 май 2012 г. И.С. се обадил лично да ги покани на гости. Свидетелката сподели, че бил поотслабнал и пребледнял, без коса, но като цяло бил добре. Останали в дома на С. и Б. в продължение на около 4 часа, обядвали, разговаряли. С. изглеждал жизнен и въобще не обсъждали болестта му. Споделил, че е много благодарен на П.Б., че добре се грижи за него. След това гостуване Йорданови се обадили още веднъж в дома на С., но той бил в болница.
Свидетелката Д.Г., съседка на И.С. и П.Б. от с. Горна Росица също сподели впечатленията на Й., че до последното си постъпване в болница И.С. е бил жизнен и с висок дух. Винаги бил в добро настроение, казвал че си заминава, но ще ядат и ще пият. Имал акордеон и обичал да свири на него и да пее. Въпреки че последните седмици преди смъртта си видимо не бил много добре, С. продължавал да има висок дух и надежда, че състоянието му ще се подобри. Когато на 21.04.2012 г. Г. посетила дома им, П.Б. имала рожден ден. С. посрещнал свидетелката усмихнат, настоял да я почерпят, подарил роза на Б.. Казал, че като иде в Плевен "онова маце" имал предвид лекарката ще му помогне, защото само като я видел и му вдъхвала сили. Според Г. до последно И.С. се движел сам, нямал нужда от физическа помощ. За свидетелката смъртта му била изключителна изненада, защото заминавайки за гр. Плевен той очаквал, че лекарите ще му помогнат да се почувства по- добре.
От заключението на съдебно - медицинската експертиза, прието от съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните се установява, че след постъпването си в Клиниката по хематология при УМБАЛ - Плевен, И.С. е диагностициран със заболяване остра миелобластна левкемия. Предхождащо от 1999 г. С. е страдал от хронично протичащо заболяване "Полицитемия вера", което се е трансформирало в остра левкемия.
Острата левкемия е заболяване, което няма определени стадии, като след престоя си в клиниката и провеждането на първи курс химиотерапия болният е изписан на 18.04.2012 г. в подобрено общо състояние с добри показатели на пълната кръвна картина. Заболяването остра левкемия изисква прилагането на лечение химиотерапия, без което продължителността на живот силно се скъсява и би била средно около 2 месеца. Независимо от напредъка на лечението при това заболяване болшинството възрастни пациенти с това заболяване умират. Болестта и провежданото лечение водят до нежелани реакции и усложнения - инфекция, кръвоизлив, метаболитни нарушения, бъбречна недостатъчност и др. Болестта на И.С. е протичала с тежки, но обичайни за това заболяване усложнения. Лечението му е провеждано по схема за лечение на остра левкемия. Първата химиотерапия е последвана от редукция на левкоцитите, което е целта на терапията, като болният е понесъл сравнително добре лечението и е дехоспитализиран.
Второто постъпване на С. в клиниката е в резултат на сърдечно - съдови оплаквания. След медикаментозно възстановяване на сърдечния ритъм било преценено състоянието по отношение на хематологичното му заболяване и след отчетен ръст на левкемичните клетки бласти е проведен 5- дневен курс химиотерапия. Болният е изписан в добро общо състояние с траен синусов ритъм, без данни за белодробен застой.
Третата хоспитализация е била отново по спешност за периода 27.05.13.06.2012 г. с клинични и рентгенологични данни за плеврален излив в дясно до 7-мо ребро, застойна сърдечна дейност и данни за пневмония в лява белодробна основа. Отчетено е ново нарастване на левкемични клетки в кръвта и след проведено лечение с двойна антибиотична терапия е проведен пат дневен курс химиотерапия. Изписан е в подобрено общо състояние с частично коригирана анемия. Последната хоспитализация на И.С. е била на 02-03.07.2013 г., по спешност в тежко общо състояние с намалена диуреза без фебрилитет. При постъпването е бил адекватен, контактен, ориентиран за време е място. Проведена е реанимационна терапия, която е неуспешна. Бързо се е развила клиниката на хиподебитна сърдечна недостатъчност, последвана от нарушение в съзнанието до сомнолентност. По настояване на близките е изписан във влошено общо състояние.
В заключението на вещото лице е посочено, че при първата хоспитализация на И.С. към 27.03.2012 г. са били готови резултатите от специализираните изследвания за поставяне на диагнозата на пациента, за която той е бил информиран. Информиран е и за предстоящата химиотерапия, която е започнала на 28.03.2012 г. Пациентът е бил в задоволително физическо състояние - адекватен. Предположение от лекуващите лекари за скорошна смърт не е могло да се направи, но не са могли да се изключат нежелани усложнения от самото заболяване или от предстоящото лечение, които биха могли да са с фатален край.
Пациентът е починал от основното си заболяване остра миелобластна левкемия и придружаващото сърдечно - съдово заболяване.
При поставената диагноза полилитемия вера, трансформирана в остра миелобластна левкемия се предполага, че болният ще има значително скъсена продължителност на живота. Проведеният при И.С. първи цитостазен курс на химиотерапията не е довел до ремисия. Прилагането на други протоколи за лечение т.н. високодозови целят преодоляване на лекарствената резистентност, като успехите са краткотрайни. По литературни данни 4-6 месеца, в най- добрите случаи до 8 месеца продължителност на ремисията.
При С. такова лечение не е било възможно поради придружаващото сърдечно - съдово заболяване. От друга страна сърдечтно-съдовия проблем, който е наложил хоспитализацията му на 27.04.2012 г., в някои случаи би могъл да бъде причина за внезапна ритъмна смърт в стационарни или домашни условия. Веднъж диагностицирана остра левкемия на възраст над 60 години, трансформирана от друга форма на миелопролиферативен синдром, към която група принадлежи полицитемия вера, предполага летален изход без да може да се определи времето за това.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният иск по чл. 26 от ЗЗД е неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 113, том I, per. № 675, дело № 7 от 17.04.2012 г. на Н. Й. П. е сключен по време на първата хоспитализация на И.С. в Клиниката по хематология на УМБАЛ - Плевен, след като на него и на П.Б. вече им е била известна диагнозата "Остра миелоидна левкемия" и опасностите свързани с това заболяване.
От събраните по делото доказателства обаче се установява също, че тази диагноза не е единствената причина, С. да се разпореди с имота си чрез горната сделка. Това негово намерение е било формирано около една година преди диагностицирането на острата левкемия и е било заявено пред нотариус Й. П..
С оглед на това съдът намира, за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че ответницата и сина й са се възползвали от състоянието, в което се е намирал И.С. през месец април 2012 г., за да го мотивират да сключи договора.
От страна на ищеца се сочат две основания за нищожност на договора - липса на съгласие и липса на основание.
Липсата на съгласие се мотивира с разминаването между съдържанието на подписаното от И.С. нотариално заверено пълномощно и това на сключения договор за издръжка и гледане.
Действително А.П.М., се е легитимирал пред Нотариуса като пълномощник на И.С.С. за сключването на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане в полза на П.С.Б., на собствения на упълномощителя недвижим имот подробно описан в пълномощното.
При изповядването на сделката обаче в Нотариалния акт са вписани клаузи излизащи извън представителната власт по пълномощното, като е посочено, че освен за полагане на грижи в бъдеще, имотът се прехвърля и за полаганите грижи в миналото и че прехвърлителят си запазва правото на ползване на имота. За тези допълнителни условия действително липсва дадено в нужната форма съгласие от страна на прехвърлителя, поради което същите следва да се приемат за нищожни.
От показанията на свидетелката Павлова обаче категорично се установява, че дори и без тези клаузи, договорът пак би бил сключен от И.С., който през цялото време е бил в течение на подготвяната сделка и дори в телефонен разговор е настоял пред нотариуса лично да отиде в болницата в Плевен, за да завери пълномощно за извършването й.
Поради изложеното следва да намери приложение чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която нищожността на отделните части не влече нищожност на договора, когато може да се предположи, че той би бил сключен и без недействителните части. В случая дори не се касае за предположение, а за абсолютна сигурност, че договорът би бил сключен, защото именно с този цел е извършено упълномощаването на А.М..
Второто сочено от ищеца основание за нищожност на договора е липсата на основание за сключването му, поради това, че към датата на упълномощаването на А.М. - на 12.04.2012 г., както на прехвърлителя, така и на приобретателката по алеаторния договор е бил известен фактът, че И.С. страда от нелечимо онкологично заболяване и смъртта му е предстояща.
От събраните по делото доказателства обаче се установи по безспорен начин, че към 12.04.2012 г. физическото състояние на И.С. е било такова, че нито той, нито П.Б. са могли да очакват, че смъртта му е непосредствено предстояща.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че както преди 12.04.2012 г. така и през следващите два месеца И.С. е имал висок дух и е вярвал, че прилаганото лечение ще подобри състоянието му.
От заключението на съдебно - медицинската експертиза също се установи, че към 27.03.2012 г., когато е поставена категоричната диагноза остра левкемия общото състояние на С. е било добро и не е могло да се прогнозира каква ще бъде продължителността на живота му с това заболяване. Категорично е можело да се каже само, че преживяемостта на такива пациенти е скъсена и прогнозите за изхода на заболяването са неблагоприятни, като съществуват множество рискове от усложнения. Както обаче обясни в съдебно заседание вещото лице д-р П. наскоро в отделението им е починал пациент, която е живял със заболяването една година. В обясненията си пред съда д-р П. поясни, че дали при пациента може да бъде постигната ремисия се разбира 20 дни след първия курс на химиотерапия, т.е. обстоятелството, че заболяването на И.С. е резистентно на провежданото лечение е станало известно чак при втората му хоспитализация на 27.04.2012 г., две седмици след упълномощаването на А.М. за сключване на договора за издръжка и гледане и изповядването на сделката.
Съгласно трайната съдебна практика, цитирана и в писмената защита на ответницата, която съдът няма да преповтаря, когато се касае за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание, е необходимо да се установи наличието на заболяване на прехвърлителя, предполагащи настъпване на смъртта твърде скоро след сключване на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Съдебната практика приема, че такива заболявания са онкологичните, мозъчно-съдовите, сърдечно-съдовите, напредналите стадии на сърдечна и дихателна недостатъчност и то в т. нар. "терминален стадий"- предшестващ смъртта в период от няколко дни, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори за елементарни движения, изпадане във временно или постоянно безсъзнание.
От свидетелските показания по безспорен начин се установи, че чак до последната си четвърта хоспитализация на 02/03.07.2012 г., когато вече е изписан във влошено състояние, И.С. е показвал висок дух и надежда, че провежданата химиотерапия ще подобри състоянието му. Безспорно е, че той е имал ясно съзнание за предстоящия си край като е заявил пред свидетелката Д.Г., че си заминава, но следва да се отчита, че все пак той е бил интелигентен човек, с висше образование който е съзнавал естеството на заболяването, от което страда. Именно това осъзнаване и перспективата състоянието му да се влошава и за в бъдеще да има необходимост от гледане и грижи вероятно го е мотивирало да избере именно договора за издръжка и гледане пред множеството други възможности, които е имал, включително за сключване на привидна сделка, която да прикрие дарение на имота. С. обаче е избрал договора за издръжка и гледане, което показва, че и той е гледал на състоянието си като на предполагащо още известна продължителност на живота, при това с влошено качество и се е стремил да си осигури нужните грижи и лечение. Видно от свидетелските показания именно това е и получил като насрещна престация, доколкото при всичките му постъпвания в болница е бил транспортиран до там и неизменно придружаван именно от П.Б. и сина й.
Ищецът не представи никакви доказателства за твърдението си, че е заплащал на ответницата Б. за грижите които полага за баща му. Приложеното извлечение от банкова сметка *** С. С. доказва единствено че ищецът е изпращал суми на баща си.
По изложените съображения съдът намира, че сключеният договор за издръжка и гледане не е нищожен поради липса на основание, доколкото такова е налице и поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 250 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 8- чрез адвокат Рада - Мария Х. против П.С.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. Габрово, ул. "Успех" № 1, ет. 2 - чрез адвокат А. И., за прогласяване на нищожност на договора сключен с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 113, том I, per. № 675, дело № 7 от 17.04.2012 г. на Н. Й. П., поради липса на съгласие и на основание, на осн. чл. 26 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 8- чрез адвокат Рада - Мария Х. ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. Габрово, ул. "Успех" № 1, ет. 2 - чрез адвокат А. И., направените по делото разноски в размер на 650.00 лева / шестстотин и петдесет лева/ на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Данни за делото в
http://legalacts.justice.bg