McQueen
Претендент
Карма: +3/-0
Липсва
Публикации: 22
|
|
« Отговор #1 : Януари 04, 2009, 07:39:19 » |
|
2. Законодателни справки за смесен брак.
Терминът “смесен брак” е понятие на международното частно право, тъй като различното гражданство на съпрузите придава на семейно правните отношения международен елемент.
Като цяло правните норми, които регулират смесения брак биват:
· вътрешни – създадени от нормотворческите органи в Република България.
· международни – когато Република България е страна по двустранни или многостранни договори.
Семейно-правните отношения с международен елемент са регламентирани в Глава единадесета от Семейния кодекс на Република България. /Обн., ДВ, бр.41 от 28.05.1985 г./. Включените в Справочника законодателни справки от различни държави и коментара към тях дават допълнителна яснота по прилагането на тези разпоредби от Семейния кодекс.
В Справочника са включени официални ноти на чуждестранни посолства у нас, с които ни уведомяват, че сключените бракове от техни граждани в нашата страна, се признават съгласно тяхното законодателство. Описани са формата и съдържанието на удостоверителни документи, които чужди граждани са представяли при сключване на брак в България. В тези случаи е некоректно да се изисква от чуждия гражданин представянето на законодателна справка за конкретния повод. Не е необходима подобна справка и, когато общината вече разполага с такава.
Семейният кодекс изисква чуждият гражданин да удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключване на брак, когато той е с български гражданин и се сключва от български орган по гражданско състояние. Възниква въпросът, когато чуждият гражданин е лице с повече от едно гражданство, от коя държава ще му бъде издадена законодателната справка? Разпоредбата на чл.140 от Семейния кодекс посочва, че в този случай приложим е закона на държавата, където е постоянното местопребиваване на лицето. Тук е мястото да споменем, че всяка държава има конкретен способ за удостоверяване на семейното положение на своите граждани. Съществуват държави, в законодателството на които, за брака не се съдържат специални разпоредби за удостоверяване на семейно положение. В такъв случай лицето представя само законодателна справка, че бракът ще бъде признат в неговата страна.
Не винаги документът, който представя чуждият гражданин за сключване на брак е издаден от местен орган в страната, чийто гражданин е или където преимуществено живее. За някои страни дори е задължително този документ да бъде издаден или регистриран от дипломатическото или консулското представителство на страната у нас. Има страни като САЩ, Канада, Румъния, за които семейното положение на техния гражданин се удостоверява чрез подписана от него и заверена от посолството декларация.
Посланиците и консулите са компетентните и официално признати представители на чуждата страна у нас. Всеки издаден или заверен от тях документ за гражданин на тяхната страна или на страна, която те представляват у нас, има пълна доказателствена сила и следва да се признава от длъжностните лица без всякакво съмнение за достоверността им.
При сключване на смесен брак пред български орган условията за чуждия гражданин се определят едновременно от неговия отечествен закон и от българския. В този случай разпоредбите на чл.13 от Семейния кодекс са задължителни и за чуждия гражданин. Това възпрепятства възникването на многоженство, когато то е разрешено от отечествения закон на чужденеца. От отечествения закон на чуждия гражданин не се прилагат разпоредбите, противоречащи на нашия правен ред. Съществуват държави, чието законодателство при определени условия допуска полигамията, а други разрешават сключването на брак между лица от един и същи пол. В българското законодателство не се допускат тези изключения.
Разпоредбите на чл.13 не са задължителни обаче, когато чужденец сключва брак с български гражданин пред чуждестранно длъжностно лице по гражданско състояние.
Съгласно Семейния кодекс сключването на смесен брак на територията на Република България се извършва само пред длъжностно лице по гражданско състояние.
3. Прекратяване на брак.
В Справочника са включени законодателни справки за начина на прекратяване на брак - съдебен и административен.
За отразяване на настъпилите промени в семейното положение на лицата по решение на чуждестранен съд е задължително изпълнението му да е допуснато от Софийски градски съд
При представяне на удостоверение за прекратяване на брак по административен ред длъжностното лице по гражданско състояние отразява настъпилите промени в семейното положение на лицата.
ІІ. ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България “Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В Справочника са включени всички двустранни договори за правна помощ, по които Република България е страна. Цитираните разпоредби от договорите дават информация кои категории документи, издадени като официални на територията на чуждата държава, се признават за официални и са валидни пред съответните компетентни органи у нас. Дадените текстове регламентират и освобождаването на тези документи от легализации или други подобни формалности при представянето им на територията на Република България. Трябва да се обърне внимание, че в двустранните договори за правна помощ с Република Турция и Тунис няма изрична разпоредба за освобождаване на документите от легализация. В тези случаи, както и за документи, произхождащи от страни, с които България няма сключен договор за правна помощ, се прилагат изискванията и процедурата за тяхното легализиране и заверка на превода им съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Особено важно значение за смесените бракове на български граждани имат именно договорите за правна помощ. Те съдържат двустранно установени норми, които уреждат, както приложимия материален и процесуален закон, така и подведомствеността на спорове от семеен характер.
На базата на двустранните договори за правна помощ и на принципа на взаимност се признават в България и решенията на чуждестранните съдилища. За да произведат действие на територията на страната трябва да е допуснато изпълнението им от Софийски градски съд съгласно чл.чл. 303-307 от Гражданско процесуалния кодекс.
|