решаване на казус!помогнете

[веселинова]

За да отхвърли иска, предявен на основание чл.322, ал.1 ГПК, съдът е приел, че по молба на ответника по гр.д. №2322/92 г. на Б. районен съд на основание чл.309 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху разплащателната сметка на ищеца в Стопанска банка. Към момента на налагане на запора по сметката е имал влог в размер на 527 680 лв. Впоследствие искът, по който е било допуснато обезпечението, е бил отхвърлен с влязло в сила решение на 24.10.1994 г., запорът е бил вдигнат и към този момент запорираната сума с лихвата е възлизала на 752 508 лв. Предмет на иска на първо място е лихвата, която щеше да се начисли, ако влогът е бил трансформиран от разплащателен в срочен едномесечен влог, което за ищеца представлява пропусната полза за времето от 14.09 1992 г. до 14.09.1994 г.. По размер искът се е подържал за 677 492 лв., изчислен от вещо лице като разлика между лихвения процент за срочен депозит за 12 месеца и лихвения процент по разплащателна сметка на фирма. На второ място се претендира за мораторни лихви в размер на 394 733 лв.за периода от 14.09.1994г. до 09.06.1995 г. върху сумата от 677 492 лв.. При тези фактически обстоятелства от правна страна, съдът е приел иска за неоснователен и недоказан, защото претендираните вреди не са преки и непосредствени от запорирането на сумите по разплащателния влог. С получаването на лихвата в размер на 224 828 лв., ищецът е бил вече обезщетен за преките вреди от обезпечението.
Въпрос: Правилно ли е решение на съда?