Мая Тонева
Потребител
Карма: +1/-0
Липсва
Публикации: 3
|
|
« Отговор #4 : Юли 08, 2012, 02:40:02 » |
|
Чл. 129. (1) СК Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес. чл.130(3) СК Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Можем да приемем,че макар и в конкретния случай да не става дума за разпореждане с недвижим имот на детето, става дума за придобиване на право на собственост върху недвижим имот от детето , което прави необходимо разрешение от Райнния съд за сключване на сделката. Така или иначе, съдът ще реши има ли противоречие между интересите на родителя и детето , за да назначи или не особен представител . Доколкото разбирам формата за действителност е спазена и човекът разполага с НА. Веднъж станал собственост на детето , недвижимият имот пак попада под закрилата на чл. 130 (3) СК. Според 130 (1) и двамата родители УПРАВЛЯВАТ имуществото на детето в негов интерес и ползват доходите от това имущество за задоволяване на нуждите на СЕМЕЙСТВОТО и то когато тези доходи не са необходими за нуждите на детето . Имуществото на детето не е СИО за да може майката по някакъв начин да "изгони" бащата след развода .Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим ,че съгл.130(1) родителите са ДЛЪЖНИ да управляват имуществото на детето с грижата на добър стопанин и могат да се ползват от доходите на имуществото, ако те не са необходими в целия си обем за нуждите на детето . Не съм убедена,че самите родители могат да се ползват от имота на детето; казано е ,че могат да се ползват от доходите върху имота и то само при условие ,че те не са необходими за нуждите на детето.Дори залог или ипотека могат да се учредяват само при очевидна полза за детето или извъндредна нужда на семейството и то пак с разрешение на Районния съд. Къде тук някой може да каже ,че единият управител на имота може да "изгони" другия управител , при положение,че той не е лишен от родителски права? Къде чл. 22 ЗЗД изисква като условие за действителност на договора "участието" на третото лице??Кой казва,че сделката няма вещноправен ефект за него ?Има вещноправен ефект , защото , в случая, неговият (на детето) законен представител е заявил,че желае да се ползва от уговорката. Просто в случая , бащата е едновременно страна по договора в полза на трето лице и законен представител на третото лице, като обемът на представителната му власт се определя от закона .(виж чл. 120-1)Кой, по дяволите е казал,че третото лице е СТРАНА по сделката???Нали точно за това се казва договор в полза на трето лице. Единственото условие е договорът да е в полза, тоест третото лице да придобива само права , но не и задължения.Уговорката не може да се отменя,след като третото лице заяви на една от страните,че желае да се ползва от сделката , но тук не става дума за това,че е страна по договора или че трябва да присъства при сключването му .Тук става дума за това, че ДО момента ,в който третото лице заяви ,че желае да се ползва от уговорката в негова полза , тя може да се отмени , но не означава,че е недействителна или че заявлението на третото лице е някакъв юридически факт необходим за допълването на фактическият и състав и преминаването и от висящо недействителна в действителна. Сделката си е напълно действителна, щом страните са достигнали до съгласие да я сключат в полза на третото лице и то не се е възпротивило изрично,че не желае да се ползва от нея. Условие за действителност на сделки с недвижими имоти е НА и то е спазено .Имотът е преминал в патримониума на третото лице по силата на договора в полза на трето лице , а самото право на собственост е прехвърлено в изискваната от закона форма. НА е условие за действителност на сделки за прехвърляне на вещни права и нищо повече. А е закупил имот от Б в предвидената от закона форма , след което е заявил,че желае тази сделка да е в полза на детето му , чийто законен представител е. По силата на прехвърлителната сделка А става собственик на имота ,а по силата на договор в полза на трето лице тази собственост преминава в патримониума на детето.За договор в полза на трето лице не се изисква НА : НА се "интересува" само от прехвърлянето на собствеността в технически смисъл , но изобщо не се "интересува" къде отива тази собственост. Това върши договорът в полза на трето лице, той казва къде отива собствеността,а в случая- при детето .
|