Дело по чл. 182, ал. 2 от НК

[АНА СИМЕОНОВА]

Здравейте,иска да попитам какво може да следва от подаването на жалба в полицията по чл182 ал2 и даването на преписката на наблюдавщия прокурор.Накратко ще обясня по точно.
Ще започне скоро бракоразводното ми дело,моя съпруг е подал моба за развода и с нея са поискани привремни мерки относно малолетния ни син.В така издаденото определение за прив.мерки пише че бащата може да взема детето всяка първа и трета събота от 9 до неделя в 18 с приспиване в съответната нощ.Проблемът е че ние живеем в различни градове.Така написано определението не се уточнява в кой град да става ,къде ще спи детето.Бащата на 2 пъти е идвал о "взема" в своя град,но аз не мога да изпълня това му искане и отказах детето да пътува,но че може да бъде с него в рамките на града в който живеем с детето.При това положение той повика полицията.Детото и в двата случая остана с мен,тай като бащата изрично заявява че ако не го вземе в другия град ,не иска да бъде с детето изобщо.Към настоящия момент има жалба в полицията от мъжът ми по чл 182 ал2,аз дадох обяснения,беше ми съставен протокол за предупреждение,и полията ми заяви че всичките тези докумнети отиват при прокурора.В момета съм подала молба до съда това определение да бъде измемено,но още нямам резултат.Въпроса ми е какво ако бъда осъдена(може глоба ,пробация,затвор)това ще се отразили на свидетеството ми за съдимост?При последвалите дела за развод може ли съпруга ми да поиска родителските права(в определението пише че аз ги получавам до приключване на делото--------той не предетдира за тях в исковата си молба за развод).Има ли възможност прокурора изобщо да не повдигне дело срещу мен?Мъжът ми ме заплашва че ще дойде с съдия изпълнител(но защо досега не го направи----според моя адвокат няма как да се изпълни така написано определенито с неговото желание)) И ако и тази седмица откажа да "дам" детето да пътува отново,какво ще следва?

[DEKAH]

ТЪЛКУВАТЕЛНОРЕШЕНИЕ№22ОТ20.04.1983Г.ПОН.Д.№23/1983Г., ОСНК НА ВС

Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 195, пор. № 66

КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД "СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ" ПО ЧЛ. 182, АЛ. 2 НК?
Чл. 182 НК
Чл. 261 ГПК
Чл. 60 СК

Председателят на Върховният съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпроса: понятието "съдебно решение" по чл. 182, ал. 2 НК включва ли и съдебните актове по чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или личните контакти с деца. В предложението се изтъква, че съдебната практика е противоречива. Някои от съдилищата приемат, че съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са само влезлите в сила решения на съда, а други - че такива са всички съдебни актове, включително и определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца.
Прокурорът даде заключение, че само неизпълнението или осуетяване изпълнението на влезлите в сила решения на съда досежно упражняването на родителските права или личните контакти с деца съставлява престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, както и че понятието съдебно решение по смисъла на този текст не включва посочените определения.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпросите за упражняването на родителските права и за режима на личните контакти между родителите и децата се разрешават както с влезлите в сила решения на съда, така и с определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 2 ГПК. Възможността за постановяването на тези определения, с които се вземат привременни мерки относно грижите за децата, е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на способ за бързо и своевременно охраняване на интересите им. Действително привременните мерки не се ползуват със сила на пресъдено нещо, имат действие до постановяване на окончателно решение, уреждащо отношенията във връзка с упражняването на родителските права, и могат да бъдат изменявани или отменявани от съда, който ги е постановил Но те се ползуват с изпълнителна сила и при изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 НК. Следователно касае се за съдебни актове, с които се разрешава съществуващият правен спор временно, до приключване на брачния процес, който може да продължи и дълъг период от време. Затова те са съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК.
Такъв извод се налага и от обстоятелството, че в посочения текст изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване въпросът за упражняване на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца да е разрешен с влязло в сила решение на съда. Това дава основание да се счете, че понятието съдебно решение по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с деца. А такива съдебни актове освен влезлите в сила решения на съда са определенията, с които се вземат привременни мерки по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, и заповедите, издавани на основание чл. 60, ал. 1 СК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата Върховният съд, ОСНК

РЕШИ:


Съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти между родители и деца.

Уважаема госпожо, вие сте длъжна да се съобразявате с определението на съда по привременните мерки. Без значение, че съпругът ви живее в друг град - той има равни родителски права, заедно с вас. Щом съда му е определил лични контакти, без да уточнява къде, то няма проблем детето да пътува, щом се налага. Колегата, който ви представлява, най-вероятно е пуснал молба за промяна на определението, с което местоизпълнението на привременните мерки да е във вашия град, с оглед интереса на детето.
Докато това определение не се измени, то вие сте ДЛЪЖНА да се съобразявате с режима на лични контакти на бащата с детето и всеки опит да ги осуетите ще завърши с жалби от бащата и действия от страна на прокуратура и съд. Възможно е да се обърне към ЧСИ и да пожелае детето да му бъде предадено, тъй като определенито има изпълнителна сила.

Уважаема госпожо, разбирам че сте в производство по развод, но все пак най-важното нещо за едно дете е то да има родители. Нито вие, нито съда могат да променят факта, че този човек е баща на детето ви. Не забравяйте, че всеки конфликт м/у вас се отразява на психичното здраве на това дете. Не поставяйте детето като параван между вас и съпруга ви, тъй като то не е виновно, че отношенията ви са се влошили и желаете да се разведете. Съветвам ви, въпреки всички противоречия със съпруга ви да седнете и да се разберете като големи хора. Каквото и да се е случило между вас и щом нещата са стигнало до развод, то единственото правилно нещо е нещата да приключат цивилизовано, без стрес за детето ви.