от държавния съд
Юридическа характеристика
Арбитражният процес е съвкупност от действия на страните и арбитъра по установяване на фактите и решаване на спора. Той е подчинен на принципите за равенство на страните и състезателното начало. Устност и непосредственост като начала на гражданския процес важат и за арбитражното производство. Според чл. 24 ЗМТА то се развива съобразно уговорената от страните процедура, доколкото избраните от страните процесуални правила не противоречат на императивните норми на българското законодателство (арг. чл. 47, т. 6 ЗМТА). Гражданският процесуален кодекс не е субсидиарен източник. При неуредени въпроси се прилагат диспозитивните правила на чл. 12, чл. 15, чл. 21, чл. 24, чл. 25, чл. 26, чл. 39, чл. 41, чл. 43, ал. 3 ЗМТА при задължително съблюдаване на чл. 22 ЗМТА – страните в арбитражното производство са равни. Арбитражният съд предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права. Договорната свобода се ограничава от императивните норми на Закона за международния търговски арбитраж.
Осъществяване на процедурата
Според чл. 23 ЗМТА арбитражното производство започва в деня, когато ответникът е получил искане спорът да бъде отнесен до арбитраж, освен ако страните са уговорили друго. Предвид разпоредбата на Закона за международния търговски арбитраж началото на процедурата е различно в зависимост от вида на арбитража.
Образуването на инцидентен арбитраж предхожда по време отнасянето на спора до него. Поканата на едната до другата страна на арбитражното споразумение да определи своя арбитър или искането да се започнат преговори за определяне на единствения арбитър е началото на арбитражната процедура.
Когато арбитражът е институционен и това е предвидено в правилника му, процедурата започва с искова молба (чл. 4 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата). В този случай преди да е образуван решаващият състав е възможно спорът да бъде отнесен пред арбитраж. Моментът на започване на арбитражното производство е получаването на препис от исковата молба от ответника.
Арбитражният процес е договорно уреден, диспозитивното начало важи при него с по-голяма сила отколкото в съдебния процес. Съгласно чл. 24 ЗМТА страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото. С избора на арбитражна институция се счита, че страните са приели и неговите правила за разглеждане на делото, т.е. процедурата е отново определена от тях. При липса на споразумение арбитражният съд разглежда делото по начин, който смята за подходящ. Във всички случаи той е длъжен да предостави на всяка от страните равни възможности да защитят своите права. Когато арбитражът е международен страните могат да изберат и материалното право, което ще се прилага за разрешаване на спора – чл. 47, т. 2 ЗМТА.
Мястото на разглеждане на делото и езикът, на който се води производството се определят също по съгласие на страните – чл. 25 и 26 ЗМТА.
За доказването в арбитражното производство важи договорната свобода на страните. Допустими са доказателствените договори (арг. чл. 24 ЗМТА). Страните могат да изключат един вид доказателствени средства и да придадат задължителен характер на друг. Ако липсват уговорени правила ще се прилагат диспозитивните разпоредби на Закона за международния търговски арбитраж – чл. 27, ал. 3 и чл. 36 ЗМТА. Арбитражният съд може да допусне писмени показания на свидетел тъй като не е обвързан с чл. 164 ГПК.
Съгласно чл. 36 ЗМТА арбитражният съд може да назначи едно или повече вещи лица. По този начин, по свой почин, той има право да попълва доказателствения материал по делото до момента на приключване на устните състезания. Арбитражното производство е едноинстанционно. То не може да бъде атакувано поради непълнота на доказателствата. С оглед постановяване на правилно решение, основано на всички необходими доказателства по делото императивната разпоредба на чл. 37 ЗМТА задължава държавния съд да оказва съдействие на арбитражния съд по молба на заинтересованата страна с одобрение на арбитражния съд или по искане на самия него. Събирането на доказателството ще бъде извършено по реда на ГПК. Чл. 208 ГПК определя местната компетентност на районния съд.
Съгласно чл. 9 ЗМТА държавният съд съдейства и за обезпечаване на доказателствата. Когато искането е отправено от страните, не е необходимо одобрението на арбитражния съд.
Предаването на представените писмени доказателства и заключения на вещи лица става по правилата за уведомяване, предвидени в чл. 32 ЗМТА. Според чл. 31, ал. 2 ЗМТА то трябва да бъде своевременно извършено.
Арбитражният съд има власт само спрямо страните, но не и спрямо трети лица. С оглед на това е разпоредбата на чл. 21 ЗМТА, която съдържа като обезпечителна мярка възможността арбитражният съд по искане на една от страните да задължи другата да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя, ако страните не са уговорили друго. При неизпълнение на задължението страната отговаря за вреди по чл. 79 от Закона за задълженията и договорите. Според чл. 9 ЗМТА всяка от страните по арбитражно споразумение може да поиска от съд преди или по време на арбитражното производство обезпечаване на иска или на доказателствата. Производството пред държавния съд се развива по правилата на чл. 389 и следващите ГПК.
Необходими документи
При арбитраж ад хок за исковата молба ще важи чл. 27, ал. 1 ЗМТА, ако страните не са уговорили друго. Искът, който се предявява пред арбитражния съд не трябва да отговаря на никакви специални изисквания относно формата и съдържанието си. В него следва да се посочат имената на страните, на упълномощените лица, основанието и петитумът.
Когато страните избират институционен арбитраж, те приемат и процедурните правила, съдържащи се в правилника му. Чл. 5 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата определя съдържанието на исковата молба, която се смята за подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на Арбитражния съд, а ако се изпраща по пощата – в деня, отбелязан в печата на пощенската служба в мястото на изпращането. Тя трябва да съдържа:
1. пълното наименование на страните;
2. адрес на страните, телефон, телефакс, електронен адрес;
3. цената на иска;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. името на арбитъра и неговия заместник или искане те да бъдат назначени от Председателя на Арбитражния съд;
7. опис на документите, приложени към исковата молба;
8. подпис на ищеца.
Приложения към нея са:
1. арбитражното споразумение, когато компетентността на АС при БТПП не се основава на международен договор;
2. удостоверения за актуалното състояние на ищеца и ответника;
3. документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски;
4. преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците и един комплект за резервно досие.
Съдържание на исковата молба според чл. 17 от Правилника на Арбитражния съд при Българската стопанска камара:
1. посочване на Арбитражния съд;
2. наименованието, седалището и адреса на ищеца и на ответника, телефоните и другите средства за връзка със страните по спора и с представителя на ищеца – ограниченията на чл. 32 ГПК не важат за представителство по арбитражни дела, страната разполага с неограничено право на избор на своя пълномощник;
3. цената на иска;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането (петитум);
6. доказателства в подкрепа на иска;
7. името на арбитъра и на резервния арбитър или искане те да бъдат назначени от председателя на съда;
8. документ за платена арбитражна такса и депозит за разноски;
9. опис на документите, приложени към исковата молба;
10. подпис на ищеца или на негов представител.
Приложение към исковата молба:
1. арбитражното споразумение – неприлагането на арбитражно споразумение не е пречка за образуване на делото;
2. писмени доказателства в подкрепа на иска, както и доказателства за идентификация и представителна власт.
Според чл. 27, ал. 2 ЗМТА исковата молба трябва да бъде представена в срок, уговорен от страните или определен от арбитражния съд. Ако ищецът пропусне този срок арбитражният съд прекратява процедурата – чл. 33 ЗМТА.
Препис от исковата молба се изпраща на ответника от ищеца при арбитраж ад хок или от канцеларията при институционния арбитраж.
В писмения отговор ответникът взема становище по обстоятелствата, на които се основава искът. Приложение към отговора на ответника е арбитражното споразумение. Представят се писмените доказателства и се посочват други доказателства, които ще представи (чл. 27, ал. 3 ЗМТА). Недаването на отговор не се смята за признаване на иска, не е пречка за разглеждане на делото – чл. 34 ЗМТА.
В арбитражното производство са допустими всички процесуални действия:
1. оттегляне и отказ от иска – според чл. 37, ал. 2 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата отказът от иска не води до прекратяване на арбитражната процедура, а обвързва арбитражния съд да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен;
2. признаване на иска;
3. изменение на иска (чл. 29 ЗМТА) – допустимо е едновременно изменение на основанието и петитума до края на арбитражното производство, ако то не създава особени затруднения за другата страна;
4. спогодба.
Процесуална възможност на ответника е да подаде насрещен иск, най-късно с отговора на исковата молба (чл. 28 във връзка с чл. 27, ал. 2 ЗМТА). Арбитражният съд ще е компетентен да го разгледа само, ако има предмет спор, за който съществува арбитражно споразумение. Насрещният иск трябва да отговаря на изискванията за искова молба. Ответникът може да предяви насрещното си вземане и чрез възражение (арг. чл. 29 ЗМТА).
Вътрешен ход на процедурата
Разглеждането на делото става в заседание, насрочено от арбитражния съд, за което страните трябва да бъдат своевременно уведомени при спазване на императивната разпоредба на чл. 31, ал. 1 ЗМТА. Нарушаването й е основание за отмяна на арбитражното решение (чл. 47, т. 4 ЗМТА). Страните трябва да разполагат с достатъчно време, за да се подготвят надлежно за заседанието. Уведомяването се извършва на посочените от тях адреси – чл. 27, ал. 1 ЗМТА. Фикция за уведомяване предвижда чл. 32 ЗМТА – когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. Уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това. По този начин се обезпечава развитието на арбитражното производство. Когато страните са били уведомени за заседанието, то се провежда, дори ако някоя от страните не се явява в заседанието (чл. 35 ЗМТА). Отлага се само, ако неявяването е извинително (арг. чл. 47, т. 4 ЗМТА).
Страните могат да се съгласят спорът да се реши, без те да бъдат призовавани на заседание, въз основа на представените от тях писмени доказателства и становища. Но ако е необходимо за правилното решаване на делото, арбитражният съд може да насрочи заседание с участие на страните (чл. 30 ЗМТА).
Арбитражното решение, с което, ако няма основания делото да бъде прекратено (чл. 40, чл. 42 ЗМТА) приключва арбитражното правораздаване, е окончателно и слага край на спора (чл. 38, ал. 4 ЗМТА). В отношенията между страните по делото то има правното действие на влязло в сила съдебно решение. Решението трябва да бъде писмено и мотивирано – съображенията, поради които решаващият състав или арбитърът е постановил дадено решение. Мотиви няма, ако страните са се уговорили за това, както и при хипотезата на чл. 40 ЗМТА – арбитражният съд възпроизвежда спогодбата в арбитражно решение при уговорени условия. Реквизити на решението са датата (кога е постановено) и мястото на арбитража по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗМТА. Решението трябва да бъде подписано от арбитъра или арбитрите на решаващия състав. Особеното мнение на арбитър се прилага към арбитражното решение (чл. 39 ЗМТА). Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗМТА подписите на мнозинството от членовете на арбитражния съд са достатъчни, ако подписалите го са посочили причината за липсващия подпис. То се постановява с мнозинство, ако страните не са уговорили друго и трябва да бъде основано на приложимия закон, делото не може да бъде решено по справедливост. Постановеното решение се изпраща на всяка от страните. Смята се за обявено с връчването му на една от тях (чл. 41, ал. 3 ЗМТА).
Арбитражното производство може да завърши с определение за прекратяване или с решение по същество на делото (решението при уговорени условия има силата на решение по същество на делото). От този момент правомощията на арбитражния съд се прекратяват, освен ако не е поискано поправяне (чл. 43, ал. 1 ЗМТА), тълкуване (чл. 43, ал. 2 ЗМТА) или допълване на арбитражното решение (чл. 44 ЗМТА) – чл. 46 ЗМТА.
Арбитражна такса е сумата, която се събира за покриване на общите разноски на Арбитражния съд, включително възнаграждението на арбитрите.
Депозит е сумата, събирана за разноските, които се правят по отделните дела за призоваване и съобщения, за връчване на книжа, за преводач, за водене на стенографски протокол, за издаване на удостоверения и други. Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове. Ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане. Когато арбитражът е институционен таксите се определят съобразно тарифите за арбитражни такси на съдилищата при юридически лица – ТАРИФА ЗА АРБИТРАЖНИТЕ ТАКСИ И РАЗНОСКИ ПО МЕЖДУНАРОДНИ ДЕЛА, КОИТО СЕ РАЗГЛЕЖДАТ ОТ АРБИТРАЖНИЯ СЪД ПРИ БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА; ТАРИФА ЗА АРБИТРАЖНИТЕ ТАКСИ И РАЗНОСКИ ПО ВЪТРЕШНИ ДЕЛА, КОИТО СЕ РАЗГЛЕЖДАТ ОТ АРБИТРАЖНИЯ СЪД ПРИ БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА; Тарифа за дължимите арбитражни такси и разноски по спорове пред Арбитражния съд при Българската стопанска камара.
Резултат от процедурата
Значението на деня, в който започва арбитражното производство е, че от този момент се смята прекъсната погасителната давност относно вземането, предмет на арбитражното производство съгласно чл. 116, б. "б" от Закона за задълженията и договорите.
Арбитражното решение е едностранно волеизявление с частноправен характер и публичноправни последици. То не подлежи на обжалване и поставя край на спора – чл. 38, ал. 4 ЗМТА. Ако е порочно, може да бъде отменено по исков ред съгласно повелителните разпоредби на чл. 47-49 ЗМТА – проява на държавен контрол върху арбитража. Арбитражното решение се контролира от съда на държавата, където е мястото на арбитража по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗМТА.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, с която се ползва арбитражното решение са същите като тези на съдебно решение. То подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи. Важи само за страните и не се разпростира спрямо трети лица – произтича от арбитражно споразумение и има неговите субективни предели.
Според чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчването му арбитражното решение влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. То е съдебно изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист. С изпълнителна сила се ползват само решенията, постановени от арбитражен съд със седалище в България. Чуждо арбитражно решение (седалището на арбитража е в чужбина) трябва първо да бъде признато и допуснато за изпълнение съобразно сключените от Република България международни договори (чл. 51, ал. 2 ЗМТА). Ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и на сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл. 118-122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането (чл. 51, ал. 3 ЗМТА).
