РЕГУЛИРАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ, ПРИ КОИТО ДОВЕРЕНИК СКЛЮЧВА ОТ ИМЕТО И ЗА СМЕТКА НА ДОВЕРИТЕЛ СДЕЛКИ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Нормативна уредба
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)
Търговски закон (ТЗ)
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.)
Юридическа характеристика
Процедурата представя въпросите, свързани с реда за облагане при договорите за търговско представителство и договорите за поръчка съгласно ЗДДС, когато изпълнителят сключва сделки от името и за сметка на доверителя – данъчното събитие, данъчната основа, начисляване на данъка и отграничения от комисионния договор.
Търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка (чл. 32, ал. 1 ТЗ). В процедурата ще бъдат разгледани само случаите, при които търговецът действа от името и за сметка на представлявания. Третирането на търговското представителство, когато представителят действа от свое име и за сметка на представлявания от страна на ЗДДС е идентична с третирането на комисионния договор, регулирано от чл. 127 ЗДДС, което е предмет на отделна процедура. Често в практиката комисионният договор се разглежда като вариативен – комисионерът може да действа от свое име и за сметка на доверителя или от името и за сметка на доверителя. Съгласно Търговския закон обаче от името и за сметка на представлявания може да действа само търговският представител по смисъла на чл. 32 ТЗ. Комисионерът действа винаги от свое име и за сметка на доверителя.
Вторият случай, при който е възможно сключване на сделки от името и за сметка на доверителя е при договора за поръчка. Тук за разлика от търговското представителство, договорът ще има конкретен предмет и не толкова широк обхват, както търговското представителство. Данъчното регулиране обаче и на двете фигури съгласно ЗДДС е идентично.
Осъществяване на процедурата
І. Възникване на данъчното събитие
За разлика от комисионния договор тук са налице две данъчни събития – по повод сделката, осъществена от търговския представител (довереника) от името на представлявания (доверителя) и третото лице и по повод предоставената от търговския представител или довереника услуга по представителство. Фактическото предоставяне на стока подлежи на облагане, но не и в тези хипотези. Това няма да е случая на чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗДДС, съгласно който доставка на стока по смисъла на ЗДДС освен прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, се счита и фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка. Съответно в случая въобще не намират приложение нормите на режимите на специфичните случаи на доставка по реда на чл. 127 ЗДДС, доколкото това е случая на комисионен договор, при който комисионерът действа от свое име за чужда сметка.
Датата на възникване на данъчното събитие на първата доставка (между представителя/довереника и доверителя) ще се определи по общите правила на закона – чл. 25 ЗДДС, чл. 12 ППЗДДС.
Що се отнася до втората доставка – между довереника и доверителя, то тя също ще се определи по общите правила на закона, но в общия случай ще бъде приложима нормата на чл. 12, ал. 3 ППЗДДС, съгласно която при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
ІІ. Определяне на данъчната основа
Данъчната основа на доставките ще се определи по общите правила на закона и няма да има отклонение от правилата на чл. 26 ЗДДС.
ІІІ. Документиране на доставките и начисляване на данъка
1. Издаване на фактури
Тъй като фактическото предоставяне на стоки, при което довереникът действа от чуждо име и за чужда сметка не е доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, то и не следва да се издава фактура съгласно чл. 113 ЗДДС. Фактурите към крайния клиент следва да се издават от доверителя, тъй като довереникът действа от негово име и за негова сметка. В тези случаи обаче доверителят може да се възползва от възможността, уредена в чл. 113, ал. 7 ЗДДС, а именно – да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име.
По отношение на реквизитите – няма абсолютно никаква отлика от общия случай – фактурите следва да съдържат всички реквизити, предвидени от чл. 114 ЗДДС.
2. Отразяване в дневниците
Доколкото доверителят е издател на фактурите, то те намират отражение в неговия дневник за продажбите. Следва да се има предвид и чл. 124, ал. 2 ЗДДС, съгласно която разпоредба регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, т. е. дори и фактурите да са издадени от упълномощено лице по реда на чл. 113, ал. 7 ЗДДС, те ще намерят отражение в дневника за продажбите на доверителя. Комисионерът никога не е издател на фактурите и съответно няма документи, които да отразява.
3. Издаване на фискални бонове
Издаването на документ чрез фискално устройство се регулира от чл. 29 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., а не от общите правила на чл. 26 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. Съгласно тази разпоредба когато лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират, както следва:
- чрез фискално устройство на доверителя или
- чрез фискално устройство на довереника.
Лицето решава кой начин за регистриране на продажбите да избере. В случай, че продажбите се отчитат с фискално устройство на довереника, съгласно чл. 29, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., фискалното устройство се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя, т. е. касовата бележка ще съдържа необходимите реквизити, за да бъде идентифицирана като издадена от името на доверителя. В тези случаи в дневния финансов отчет на довереника се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца довереникът сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители.
4. Издаване на фактура за възнаграждението по договора
Моментът на издаването на фактурата ще се определи от момента на данъчното събитие и във връзка с чл. 113, ал. 4 ЗДДС. Датата на данъчното събитие ще се определи по правилата на чл. 12, ал. 3 ППЗДДС – при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо – т. е. към края на всеки отчетен период съгласно договора между страните.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 12, ал. 4 ППЗДДС, съгласно която, когато преди да е възникнало данъчно събитие по чл. 12, ал. 3 ППЗДДС, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
Резултат от процедурата
Сключваните от довереника от името и за сметка на доверителя сделки по ЗДДС подлежат на отчитане и деклариране и се отразяват в отчетните регистри на доверителя.
Сиела.