Отказ от Търговски регистър поради неплатена повторно държавна такса

Точно и аз това имам предвид. А на решението кофтито му е само, че това което ни интересува е в обстоятелствената част. Затова пък си е казано съвсем точно.

РЕШЕНИЕ № 6464 ОТ 18.05.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 981/2009 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛКА ПАНЧЕВА

МАРГАРИТА СЛАВОВА

при секретар и с участието на прокурора Николай Николов изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 981/2009

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на адвокат Цветозар Исаев Младенов от гр. София срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (изписана по-нататък за краткост Наредба № 1 или Наредбата), издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., попр. бр. 20/2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 111 от 22.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 година). Жалбоподателят оспорва законосъобразността на цитираната разпоредба като излага доводи за противоречието й с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), с чл. 12 от Закона за търговския регистър (ЗТР) и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ). Счита, че с чл. 7, ал. 1 от Наредбата е въведена нова такса, непредвидена в нито един закон или тарифа, а именно: такса за разглеждане на заявление. Твърди, че незаконосъобразно оспорената норма дава възможност за повторно събиране на държавна такса, която е предвидена за съответните производства по вписване, обявяване или заличаване на обстоятелства в Търговския регистър. Моли да се отмени като незаконосъобразна оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 1 на Наредбата.

Ответникът по жалбата - Министърът на правосъдието, представляван в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт Елена Райчева Славова, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Излага подробни съображения в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба.

За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд - шесто отделение, взе предвид следното:

Наредба № 1 от 14.02.2007 г. на министъра на правосъдието е подзаконов нормативен акт и съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК може да се оспорва пред съд без ограничение във времето. Компетентен да разгледа жалбата съгласно чл. 191, ал. 1 от АПК е тричленен състав на Върховния административен съд.

Преди да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество съставът на Върховния административен съд извърши проверка по нейната редовност и допустимост и установи, че същата отговаря на задължителните изисквания за редовност, посочени в т. 1 - 8 на чл. 150, ал. 1 от АПК. Освен вносна бележка за платена държавна такса, към жалбата не са приложени други доказателства, нито са направени доказателствени искания по смисъла на чл. 150, ал. 2 от АПК.

Предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Цитираната разпоредба е императивна и предполага наличие на непосредствен, пряк и личен правен интерес като предпоставка за оспорване на подзаконов акт. От изнесеното в жалбата е видно, че жалбоподателят обосновава наличие на правен интерес от отмяната на оспорената разпоредба. Следователно, подадената от Цветозар Исаев Младенов жалба е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, при съдебния контрол за законосъобразност съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, което я дефинира като подзаконов нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Същата е издадена от министъра на правосъдието по силата на законовата делегация, предоставена му с чл. 31 от Закона за търговския регистър, според който: министърът на правосъдието издава наредба за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър. С ал. 2 на цитираната законова норма е определен предмета и е очертан обхвата на Наредбата - определя образците на заявления за всички основни случаи на заявяване, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи. При така установената уредба настоящият съдебен състав намира, че Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е издадена от министъра на правосъдието в рамките на делегираните му правомощия и предоставената му компетентност.

С чл. 7, ал. 1 на Наредбата е посочено, че към всяко заявление се прилага документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път. Услугите, за които се събират държавни такси от Агенцията по вписванията, са посочени в чл. 12, ал. 1 от Закона за търговския регистър, а размерът на таксите е определен с Тарифа, одобрена от Министерския съвет (приета с ПМС № 243 от 14.11.2005 г., изм. и доп. с ПМС № 166 от 09.07.2008 г.) Регламентираните със ЗТР регистърни производства по вписване, заличаване и обявяване на обстоятелствата в Търговския регистър се извършват въз основа на подадено заявление по образец, съгласно приложенията към чл. 6, ал. 1 от Наредбата. За редовността на всяко подадено заявление, чл. 7, ал. 1 от Наредбата изисква да се прилага към него документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път. С прилагането на такъв документ заявителя удостоверява, че е изпълнил задължението си по чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) да заплати такса за заявената пред регистърната институция услуга. Съгласно чл. 3 от Закона за държавните такси (ЗДТ), държавната такса се за заплаща при предявяване на искането.

Регистърното производство по Закона за търговския регистър е уредено като особено административно производство пред длъжностното лице по регистрацията, което съгласно чл. 19, ал. 1 от с.з. разглежда подадените заявления за вписване, заличаване и обявяване по реда на постъпването им. По своето правно положение длъжностното лице по регистрацията е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

Основната цел на регистърното производство е да предостави актуална, точна, вярна и пълна информация от значение за статута на търговците и за участието им в търговския оборот. За постигането на тази цел процедурата по вписването и обявяването се предхожда задължително от проверка на представените документи, подлежащи на вписване и обявяване, като обхвата на тази проверка е определен с чл. 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредбата. Длъжностното лице по регистрацията е овластено да извърши предварителна проверка на всяко заявление за вписване, заличаване и обявяване, за съответствието му със законовите изисквания. Тази проверка не е само за материална законосъобразност, а също и за спазване на формалните законови изисквания, като например: заявлението да е по съответен образец от приложенията към чл. 6, ал. 1 на Наредбата, да е попълнено правилно, да е представена декларация за истинност на заявените обстоятелства, да е представена декларация за платена държавна такса и др. Когато прецени, че са налице предвидените в чл. 21 от ЗТР изисквания длъжностното лице по регистрацията извършва в срока по чл. 19 от закона съответното вписване или заличаване на вписването, респ. обявяване на представения акт. Съгласно чл. 24 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените изисквания, длъжностното лице постановява мотивиран отказ, който се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на ГПК.

Процедурата по чл. 19 и чл. 21 от ЗТР е част от регистърното производство по произнасяне на административния орган на направеното пред него искане с подаденото заявление. Самото "разглеждане на заявлението" не се извършва в отделно и самостоятелно производство, за което да се дължи отделна държавна такса, каквито са твърденията на жалбоподателя. Неоснователен е поддържания с жалбата му довод, че с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е въведена една нова такса, а именно "такса за разглеждане на документи". Ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че таксата, която се заплаща при подаване на заявлението, е такса за неговото разглеждане, то следва логиката, че при извършване на самото вписване или обявяване на обстоятелства или актове в Търговския регистър следва да се заплати друга държавна такса, след като първата е била само за разглеждането му. В този смисъл щеше да се дължи друга, отделна и самостоятелна, такса за самото вписване или обявяване в Търговския регистър, а такава не следва да се заплаща. Заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, което започва с приемане на заявлението от длъжностното лице по регистрацията и включва разглеждането му и произнасянето по него. Подаването на ново заявление при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредба № 1 също е част от регистърното производство (систематичното място на посочените норми е в регистърното производство) и съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗТР заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. Щом като към първоначалното заявление е представен документ за внесена държавна такса, заявителят може да се ползва от този документ по новото заявление, подадено при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредбата. Възможната неправилна практика по приложението на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, за каквато твърди жалбоподателят, не обуславя противоречие на подзаконовата норма с чл. 60, ал. 1 от КРБ, с чл. 12 от ЗТР и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от ЗДТ.

За пълнота на изложението следва да се добави, че при неоснователен отказ по заявлението за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър е открит пътя на съдебна защита по реда на чл. 25 от ЗТР, като при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което оспорването на жалбоподателя срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на адвокат Цветозар Исаев Младенов от гр. София срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., попр. бр. 20/2007 г., изм. и доп. бр. 111 от 22.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Ето още едно решение от Бургас:

Р Е Ш Е Н И Е

Бургас, 14.09.2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:

Окръжен съдия: Иван Воденичаров

като разгледа докладваното от съдията Воденичаров т.д. № 591 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.25 и сл. ЗТР.

Образувано е по жалба на адв С. К.-БАК, пълномощник на „О.” Е. с ЕИК **********, съд. адрес гр. Б., ул. „Л.” №*, вх. *, ет. *, ап. *, адв. К. против Отказ № 20090714010946/22.07.2009 г. на длъжностното лице по регистрацията при А. по вписванията за обявяване в Търговския регистър на годишния финансов отчет за 2008 г. на дружеството.

Отказът е мотивиран с това, че приложения документ за заплатена държавна такса вече е бил ползван по предходно заявление, по което е постановен отказ, тъй като държавната такса се дължала за разглеждане на документите, а не за уважаването на искането за вписване. Органът е приел, че е нарушен закона – чл.24, ал.1, вр. чл.21, т. 8 ЗТР, тъй като търговецът не е заплатил нова държавната такса, поради което е постановил отказа.

Жалбоподателката твърди, че таксата се дължи за извършване на вписването или обявяването от органа и, тъй като това обстоятелство не се е състояло, то нова такса не се дължи. Моли за отмяна на отказа.

Бургаският окръжен съд, след като прецени приложените доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

Жалбоподателят е заявил на 14.07.2009 г. да бъде обявено в публичния регистър годишния финансов отчет на търговското предприятие „О.” Е. , на което е представител. С това заявление са били представени изискуеми от закона документи. Органът е констатирал, че към приложените документи се намира и документ за платена държавна такса, който е идентичен с представен по заявление, по което е постановен предходен мотивиран отказ. При тази констатация органът е отказал вписване, поради незаплащането на нова такса, което е предмет на настоящото производство.

Съдът намира жалбата за основателна.

Регистърното производство по ЗТР е особено административно. Процедурата се извършва на осн. чл.19, чл.21 ЗТР въз основа на подадено заявление, което следва да е придружено с всички приложения изискуеми по закона, включително и документ за заплатена държавна такса. Съгласно чл.3 от ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяването на заявлението. Длъжностното лице по регистрацията, което е административен орган, е в задължението си да направи пълна проверка за наличието на реквизитите по закона и ако са налице предвидените законови изисквания извършва вписването или обявяването на акта. В обратния случай, когато не е налице някое от законовите изисквания, органът постановява мотивиран отказ, съгласно чл.24 ЗТР. Разглеждането на подаденото заявление със съответното искане и произнасянето му по същество не е отделно и самостоятелно производство, за което да се дължи държавна такса. Заплатената при подаване на заявлението държавна такса обхваща цялото регистърно производство, което започва с приемане на заявлението и завършва с окончателното произнасяне по същество. Подаването на ново заявление на осн. чл.26 ЗТР, какъвто е случая, също е част от единното регистърно производство и на осн. чл.26, ал.2 ЗТР заявителят е в правото си да се ползва от представените преди това документи, които са приложени към заявлението. Това се отнася и за представения документ за заплатена държавна такса. При положение, че към първоначалното заявление жалбоподателката е представила документ за заплатена държавна такса, тя може да се ползва от този документ и при подаденото ново заявление по чл.26 ЗТР.

По тези съображения се налага извода за незаконосъобразност на постановения отказ, което налага отмяната му.

Мотивиран от горното и на осн. чл.25 ЗТР Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Отказ № 20090714010946/22.07.2009 г. на длъжностното лице по регистрацията при А. по вписванията за обявяване в Търговския регистър на годишния финансов отчет за 2008 г. на „О.” Е. с ЕИК ********** съд. адрес гр. Б., ул. „Л.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, адв. К.

УКАЗВА на А. по вписванията да извърши исканото вписване.

ОСЪЖДА „О.” Е. с ЕИК ********** съд. адрес гр. Б., ул. „Л.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, адв. К. да заплати държавна такса по см. БОС в размер на 17.50 лв.

РЕШЕНИЕТО не се обжалва.

Окръжен съдия :

	Автор	Тема: Отказ от Търговски регистър поради неплатена повторно държавна такса (Прочетена 9586 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.