Решение на КЗК по въпроса има ли картел на пазара на горивата

  • Събота, 01 Април 2017 14:38

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА



Р Е Ш Е Н И Е

№ 318

гр. София, 28.03.2017 г.

Комисията за защита на конкуренцията в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлия Ненкова

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Кюмюрджиев

ЧЛЕНОВЕ:
Анна Янева
Георгица Стоянова
Красимир Витанов
Красимир Зафиров
Пламен Киров


при секретар-протоколист Теодора Йорданова, разгледа в закрито заседание на 28.03.2017 г. преписка № КЗК/98/2016 г., с наблюдаващ проучването член на Комисията г-жа Георгица Стоянова.

Пълен текст на решението:

 

 

I. ОСНОВАНИЯ, СТРАНИ И ПРЕДМЕТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
I.1. Основания за образуване на производството
В Комисията за защита на конкуренцията на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК е образувано производство по преписка  КЗК № 98/25.02.2016 г. по решение на КЗК № 143/25.02.2016 г. за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и/или чл. 101 от ДФЕС от страна на „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Лукойл България” ЕООД, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика. С Решение № 178/16.03.2016 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, КЗК конституира като ответна страна по преписката и сдружение „Българска петролна и газова асоциация“.
I.1.1. Повод за самосезиране на КЗК
Производството е образувано след извършен секторен анализ по преписка № КЗК-403/2015 г. и изведените заключения в Решение на КЗК № 143/25.02.2016 г. относно наличието на конкурентноправни проблеми при ценообразуването на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво.
Съгласно изводите, изведени в секторния анализ, могат да се откроят следните тенденции за функционирането на пазарите:
На първо място, могат да бъдат разграничени три времеви подпериода, при които цената на дребно реагира по различен начин спрямо изменението на цената на едро и на цената на производител по отношение и на двата разгледани продукта.
Характерно за първия времеви период е, че измененията на цената на дребно на изследваните дружества следват същия тренд на изменение на цените на едро и на цените на производител. През този период процентното съотношение на търговската надценка за търговци на дребно е и най-ниското в сравнение с останалите два изследвани периода. Също така, през този период не се наблюдава асиметрия на реакцията при промяна на цените на дребно в зависимост от положителните и отрицателни промени на другите две изследвани цени. Тези изводи сочат за функциониране на пазарите в нормална конкурентна среда. През останалите два периода обаче, е видна промяна при функционирането на пазара на дребно, по отношение на реакциите на участниците при промяна на цената на едро и тази на производител.
На първо място следва да се посочи, че измененията на цената на дребно не следват измененията на другите две цени, особено при сравнението на този тренд с предходния времеви период.
Забелязва се и значително нарастване на надценките на търговците на дребно в сравнение с първия времеви период. Видно е и преразпределението на процентното съотношение на надценките в полза на търговците на дребно за сметка на търговците на едро. Докато през първия изследван период по-голяма част от цената остава на нивото на търговеца на едро, то през останалите периоди тази тенденция се променя и вече по-голямата част се пада на търговците на дребно.
По отношение на реакцията на цената на дребно също са видни разликите в сравнение с предходния период. При увеличаване на производствената цена и на цената на едро, цената на дребно реагира много по-бързо и с по-голяма степен на това увеличение, докато при понижаване на тези стойности цената на дребно реагира със значително времево забавяне и с много по-малък процент.
От гореизложеното е видно, че продължителното задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цените на другите две нива на пазара, би могло да е в резултат на антиконкурентни практики на пазара на дребно. В тази насока сочи и практиката на редица други европейски ведомства по конкуренция (Германия, Испания и др.), която установява, че съществуват проблеми с конкуренцията именно на това ниво от пазара.
На последно място следва да се отбележи, че всички изследвани дружества, а именно „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, снабдяват своите търговски обекти на дребно и от алтернативни на „Лукойл България“ ЕООД източници. Въпреки този факт обаче, ценовата политика и ценообразуването на горецитираните дружества е идентична и не се отличава от тази на веригите бензиностанции с търговско наименование „Лукойл“.
I.2. Участници в производството (идентификация)
I.2.1. „Лукойл-България“ ЕООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК 121699202, със седалище и адрес на управление, гр. София 1303, р-н Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 42, с предмет на дейност: продажба и разпространение на петролни продукти и др.
Дружеството се представлява от Валентин Василев Златев – управител.
Едноличен собственик на капитала на дружеството е „Лукойл Юръп Холдингс“ ООД, Амстердам, Холандия, чуждестранно юридическо лице, идентификация 33301733, държава: Нидерландия. 
I.2.2. „Еко България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК 130948987, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, бл. комплекс „Литекс Тауър“ ет. 9, с предмет на дейност: търговия с петролни продукти и други подобни продукти в България и чужбина, снабдяване с горива на бензиностанции и др.
Дружеството се представлява от Георги Йорданов Деянов – изпълнителен директор.
Едноличен собственик на капитала на „ЕКО България“ ЕАД “Хеленик Петролиум България (Холдингс)” Лимитид, юридическо лице – търговско дружество, надлежно учредено и съществуващо в съответствие със законите на Кипър; регистрирано при Министерство на търговията, индустрията и туризма, в Търговския Регистър в Никозия, Кипър, под регистрационен НЕ 201697, със седалище и адрес на управление: 2015 Никозия, Република Кипър, ул. „Елиспонду”№ 3.
I.2.3. „Шел България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК 831915840, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, бул. „Ситняково” № 48, Сердика офиси, ет. 8, с предмет на дейност: закупуване, добив, производство, преработка, търговия и маркетинг с нефт, нефтопродукти и др.
Дружеството се представлява заедно и поотделно от Съвета на директорите и от Камелия Славейкова Петкова и Мила Ивова Петрова – членове на Съвета на директорите.
Едноличен собственик на капитала на „Шел България“ ЕАД е „Шел Петролеъм“  Н.В., със седалище и адрес на управление: Холандия, гр. Хага, 2596 ХР, Карел ван Биландтлаан 30.
I.2.4. „ОМВ България“ ООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК 121759222, със седалище и адрес на управление, гр. София 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 90, ет. 20 с предмет на дейност: изграждане и експлоатация на бензиностанции с всички съпътстващи дейности; търговия на едро и дребно с петролни продукти (от минерално масло) и др.
Дружеството се представлява заедно от управителя Петър Стефанов Величков и прокуриста Елинка Асенова Узунова.
Съдружници в дружеството са „ОМВ Рифайнинг и маркетинг“ ГМБХ, чуждестранно юридическо лице, държава: Австрия, и „ОМВ Петром“ С.А., чуждестранно юридическо лице, държава: Румъния.
I.2.5. „НИС Петрол“ ЕООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК 201703950, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Никола Вапцаров” № 51А, ет. 4, с основен предмет на дейност: търговия с петрол, втечнен петролен газ и петролни продукти (на дребно и на едро), износно-вносни операции и др.
Дружеството се представлява от управителя Иван Илиев Костадинов.
Едноличен собственик на капитала на „НИС Петрол“ ЕООД е дружеството за изследване, производство, преработка, дистрибуция и продажба на петрол и петролни продукти и проучване и производство на природен газ „Нефтена Индустрия Сърбия“ АД Нови Сад – дружество, учредено и съществуващо в съответствие със законите на Република Сърбия, вписано в регистъра на стопанските субекти на Агенцията за стопански регистри на Република Сърбия под ЕИК 20084693, със седалище на ул. „Народен фронт“ № 12, Нови Сад, Република Сърбия.
I.2.6. „Петрол“ АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска” № 12, с предмет на дейност: пласментно - снабдителна и търговска дейност с петролни продукти и свързаната с тях сервизна дейност и др.
Дружеството се представлява от Управителния съвет или заедно от Георги Иванов Татарски и Милко Константинов Димитров – изпълнителни директори.
I.2.7. „Ромпетрол България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК 117599032, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, бул. „Сливница” № 188, ет. 6, с предмет на дейност: внос, износ и процесинг на петролни продукти, продажба на едро и дребно на петрол и др.
Дружеството се представлява от Константин Попушой – Изпълнителен член на Съвета на директорите.
Едноличен собственик на капитала на „Ромпетрол България“ ЕАД е „КМГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ Н.В., със седалище и адрес на управление: ул. Стравинскилаан 807, Блок А8, 1077XX, Амстердам, Холандия.
I.2.8. Сдружение „Българска петролна и газова асоциация“, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, БУЛСТАТ 121882075, със седалище и адрес на управление, гр. София 1000, ул. „проф. Асен Златаров“ № 11. При създаването му неговите учредители се ръководят от желанието си да обединят усилия за защитата на интересите на дистрибуторите и търговците на продукти на петролната и газовата промишленост, за развитието на търговията в тази сфера, както и за насърчаването на петролната и газовата промишленост в Република България, чрез утвърждаване на равнопоставеността на стопанските субекти и лоялната конкуренция.
Сдружението се представлява от Председателя на Управителния съвет Валентин Василев Златев. 
I.3. Предмет на производството
Предмет на проучването в настоящото производство е поведението на ответниците, свързано с нарушаване разпоредбите по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и/или чл. 101 от ДФЕС, забраняващи всякакъв вид споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво в Република България посредством обмен на ценова информация и провеждане на обща ценова политика, както и обмен на информация за реализирани обеми продажби (пазарни дялове) и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество.

II. ПРОУЧВАНЕ И СТАНОВИЩА ПО ПРЕПИСКАТА
II.1. Проучване по преписката
В периода 22.03.2016 г. – 26.04.2016 г. служители на Комисията, определени със заповеди на Председателя на КЗК, извършват поредица от проверки на място в помещенията, използвани от сдружение „Българска петролна и газова асоциация“ и дружествата „Лукойл България“ ЕООД,  „Ромпетрол България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ЕКО България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД. Проверките на място са проведени на основание чл. 50 и сл. от ЗЗК въз основа на издадени от Административен съд София-град определения, с които е разрешено тяхното извършване. В рамките на проведените проверки на място, от помещенията, използвани от проверяваните предприятия, са иззети копия от документи на хартиен носител и доказателства от компютрите (форенсик доказателства), използвани от служителите. За извършените процесуални действия са съставени протоколи за проверка на място по чл. 50 от ЗЗК. С оглед необходимостта от отваряне на иззетите форенсик доказателства и създаването на работни копия от тях, на основание чл. 45, т. 3 във вр. с чл. 52, ал. 3 от ЗЗК, съответните  предприятия са поканени да присъстват при отваряне на оригиналните форенсик доказателства и иззети материали, както и при създаването на работни копия от тях. В периода 29.03.2016 г. – 20.06.2016 г., съвместно с представители на тези предприятия, са извършени поредица от надлежно протоколирани процесуални действия. В същия период съответните дружества са поканени и да посочат дали в копията от документите на хартиен носител, иззети при извършването на проверка на място по чл. 50 и сл. от ЗЗК, се съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. За извършените действия са изготвени протоколи.
През месец април 2016 г., на основание чл. 45, т. 1 от ЗЗК, във връзка с чл. 46 и чл. 47, ал. 1, 4 и 5 от ЗЗК в хода на проучването КЗК отправя до участниците в производството искания за предоставяне на информация по преписката,  с оглед изясняване на фактическата обстановка.
Писма, съдържащи искания за предоставяне на информация във връзка с производството, са изпращани до сдружение „Българска петролна и газова асоциация“ на 17.05.2016 г. и 26.05.2016 г..
На 18.08.2016 г., 19.08.2016 г. и 22.08.2016 г. КЗК изпраща искания за предоставяне на допълнителна информация до „ЕКО България“ ЕАД, „Лукойл България“ ЕООД, Национална агенция по приходите, „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „НИС Петрол“ ЕООД, „ОМВ България“ ООД, и „Петрол“ АД.
През периода 26.08.2016 г. - 30.08.2016 г. са изпратени покани до дружествата „ЕКО България“ ЕАД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „ОМВ България“ ООД, с което са уведомени, че следва да  посочат дали файловете, разпечатани във форенсик лабораторията на КЗК, които ще бъдат използвани като доказателства в настоящото производство, съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. За извършените действия са изготвени протоколи в периода 29.08.2016 г. - 01.09.2016 г. В същия период „Лукойл България“ ЕООД е поканено да посочи дали в копията от иззетите документите на хартиен носител се съдържа производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, като извършените действия са надлежно отразени в протокол.
С Определение № 797/10.10.2016 г. КЗК предяви твърдения на „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД и „Петрол“ АД за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика за обмен на ценова информация и провеждане на обща ценова политика, както и обмен на информация за реализирани обеми продажби (пазарни дялове) и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество, което поведение има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазарите  на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво в страната по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК и чл. 101, параграф 1, букви „а“ и „в“ от ДФЕС. На основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗК страните са уведомени, че имат право на достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 от ЗЗК.
По искане на адресатите на Определение № 797/10.10.2016 г. с Определения №№ 968, 969, 970, 971, 972, 973 от 21.11.2016 г. Комисията постанови разкриване на материали, представляващи търговска или друга защитена от закона тайна и предостави допълнителен 30-дневен срок по чл. 74, ал. 2 от ЗЗК по Определение № 797 от 10.10.2016 г., считано от влизане в сила на съответното определение за разкриване.
На 20.03.2017 г. се проведе открито заседание по реда на чл. 76, ЗЗК за изслушване на адресатите на Определение № 797/10.10.2016 г.

II.2. Становища на страните по производството
В отговор на отправените в хода на проучването искания за предоставяне на информация, участниците в производството са предоставили становища и информация.
II.2.1. Становище, предоставено от „Лукойл-България“ ЕООД (Лукойл)
Съгласно предоставения от „Лукойл-България“ ЕООД отговор, цените на обектите на конкурентите, намиращи се в близост до бензиностанции на дружеството, влияят пряко на неговите продажби.
„Лукойл-България“ ЕООД пояснява, че от всички обекти на дружеството в страната се получава информация за обявените на табло за деня цени на конкурентните търговски обекти. Управителите на съответните обекти на „Лукойл-България“ ЕООД обикалят обектите на конкурентните им бензиностанции и взимат информацията от ценовите им мачти. Информацията се предава чрез общата информационна система на дружеството.
II.2.2. Становище, предоставено от „ЕКО България“ ЕАД (ЕКО)
Дружеството сочи основните фактори, които се вземат предвид при определяне на крайната цена на горивата, които са: цена на закупуване, акцизи и др., както и фактори, които обикновено влияят на решенията за ценообразуване, като: търсене/предлагане, маркетингова стратегия по отношение на позициониране на търговската марка и др.
„ЕКО България“ ЕАД заявява, че цените на конкурентни бензиностанции, разположени в непосредствена близост до обекти, които работят с търговската марка на дружеството, са един от факторите, които се вземат предвид при определяне на цените на дребно на всяка бензиностанция.
Партньорите на дружеството, които управляват бензиностанциите, следят поведението на всички бензиностанции и информират централния офис за цените на дребно на горивата на конкурентите. Източник на информация за цените на конкурентите от всеки клъстер са ценовите тотеми.
II.2.3. Становище, предоставено от „Шел България“ ЕАД (Шел)
Дружеството посочва цените, предлагани от конкуренти бензиностанции, сред формиращите цената на дребно фактори в обектите от собствената му мрежа. Други фактори са доставна цена, разходи по дистрибуцията на горивата, количество на продажбите др. Дружеството подчертава, че определянето на цени по този начин се отнася само за обектите от собствената му мрежа. Дружеството заявява, че се информира за цените на конкурентите си от табелите с цените на предлаганите от тях горива.
II.2.4. Становище, предоставено от „ОМВ България“ ООД (ОМВ)
„ОМВ България“ ООД сочи, че определя цените си на дребно в България в съответствие със собствената си търговска политика, като се вземат предвид различни икономически фактори. Дружеството заявява, че определя автономно своята пазарна стратегия. Наблюдението на цените на дребно на конкурентните бензиностанции се извършва въз основа на публично достъпна информация. Дружеството смята, че използването на публични данни за цените на конкурентите не води до премахване или намаляване на стратегическата несигурност.
II.2.5. Становище, предоставено от „НИС Петрол“ ЕООД (НИС Петрол)
„НИС Петрол“ ЕООД посочва, че цените на дребно на конкурентните бензиностанции, разположени в региона на неговите търговски обекти, влияят силно върху продажбите на съответния обект. Ето защо, цените на конкурентните обекти са основен фактор при ценообразуването.
Дружеството посочва, че управителят на съответния търговски обект на „НИС Петрол“ ЕООД проследява визуално обявените на тотема на съответния конкурент цени на дребно за всеки вид гориво, след което същите се изпращат до Централния офис на дружеството.
II.2.6. Становище, предоставено от „Петрол“ АД (ПЕТРОЛ)
Предприятието пояснява, че въз основа на общо определените цени е възможно определяне на цени в конкретни обекти, обусловени единствено от анализ на актуалната пазарна обстановка и ситуация на пазара, като тези изменения са съобразени с конкуренцията.
„Петрол“ АД заявява, че конкурентите със силно изразена ценова диференциация и в непосредствена близост влияят върху представянето и реализацията на основните му продукти.
Дружеството събира информация за цените на дребно, по които преките му конкуренти продават течни горива, посредством web-базирано приложение, в което ежедневно служители  на неговите бензиностанции попълват данни за цените на дребно, изложени на тотемите на конкурентните.
II.2.7. Становище, предоставено от „Ромпетрол България“ ЕАД (Ромпетрол)
Дружеството заявява, че ценовата политика в търговията на дребно има локален характер. Факторите, които я определят са пазарната конюнктура и потребителското търсене. По-ниските цени предлагани от конкурентни бензиностанции водят до намаляване на продажбите на дребно на съответния обект, което налага вземане на съответните мерки, които могат да са разнообразни – намаляване на цената, започване на промоция, увеличаване на отстъпки към дадена група клиенти.
Дружеството отбелязва, че информация за промяна на цените на конкурентни бензиностанции се получава чрез ежедневни преки наблюдения и проверки на обявените на табелите цени на предлаганите от тях горива. Наблюдението се осъществява от управителя на дадения обект или определено от него лице.
II.2.7. Становище, предоставено от сдружение „Българска петролна и газова асоциация“(БПГА)
В отговор на искане за предоставяне на информация, отправено до „Българска петролна и газова асоциация“, сдружението посочва, че сред основните му цели е функционирането на конкурентен пазар на нефтопродукти на територията на Република България, гарантиращ лоялни отношения между икономическите оператори. В писмото си БПГА подчертава, че към настоящия момент в асоциацията не са постъпвали сигнали, които да създават съмнение за нарушаване на правилата на лоялната конкуренция. В този смисъл и с оглед състоянието на пазара Сдружението счита, че няма данни за нарушаване на установените от Закона за защита на конкуренцията и Договора за функциониране на Европейския съюз норми.
Сдружението изразява становището, че българският пазар е един от най-конкурентните в ЕС поради наличието на голям брой вносители и търговци на горива. БПГА отбелязва, че в нито един момент от създаването му по време на заседанията на всеки един от неговите органи не са обсъждани въпроси, свързани с ценообразуването на националния пазар. С оглед на това, сдружението изразява позицията, че на националния пазар на горива правилата, заложени в приложимите норми, се спазват безусловно от членовете му.
Срещите на УС на БПГА се свикват съгласно Устава на Сдружението. Регулярността им зависи от проблемите пред сектора, които следва да бъдат обсъдени, както и от заетостта на членовете на УС. Поради липса на подходяща зала в офиса на БПГА на ул. „проф. Асен Златаров“ № 11, заседанията на УС се провеждат в сградата на „Лукойл България“ ЕООД, намираща се на бул. „Тодор Александров“ № 42. На заседанията на Управителния съвет на БПГА, освен представители на членуващите компании, присъства административния екип на Сдружението, както и лица, които са допуснати по решение на УС и участието им е отразено в присъствения лист на заседанията.

II.3. Възражения на ответните дружества срещу твърденията за извършено нарушение, повдигнати с Определение № 797 от 10.10.2016 г.
II.3.1. Възражения на „Лукойл-България“ ЕООД (Лукойл)
Предприятието твърди, че в хода на производството не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за наличието на забранено споразумение и/или съгласувана практика за определяне на цени на пазара на дребно на бензин А-95 и дизелово гориво и за разпределяне на пазари между изброените по-горе дружества, не е изследван достатъчно задълбочено пазарът на горива, както и че изводите и констатациите на КЗК не кореспондират със събраните по делото доказателства. 
II.3.1.1. Възражение срещу ограничаване правото на защита
Изтъква се, че в производството по настоящата преписка е засегнато в значителна степен правото на защита на Лукойл, чрез непредоставяне на достъп до материалите по преписката, заличени и посочени като търговска тайна. Неразкритите факти и доказателства съставляват самата същност на обвинението – твърдените размяна на бъдеща ценова информация и реализирани минали продажби, както и наличния според КЗК ценови паралелизъм на съответния пазар. Поради това предприятието не е в състояние да обори твърденията и да вземе отношение по доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно. Поведението на КЗК влиза в пряко противоречие с практиката на Съда на ЕС („СЕС“), съгласно която при разследвания относно евентуално извършени нарушения на конкурентното законодателство, представителите на Европейската комисия следва да спазват изискванията на член 6 ЕКПЧ.
Предприятието претендира за достъп до пълната версия на Определението и всички доказателства и материали, на които се основават предявените обвинения. Предвид частичното разкриване на поверителни материали и пасажи от Определението, предприятието подчертава, че това не е достатъчно, за да може то да  упражни в пълна степен правото си на защита срещу повдигнатите му обвинения.
II.3.1.2. Възражение по същество
II.3.1.2.1 Възражения относно анализа на събраните от КЗК доказателства
Изтъква се, че по преписката няма нито едно доказателство, касаещо обмен на бъдещи цени, което да изхожда от един от ответниците до друг. Видно е, че на практика цялата теза за наличие на обмен на бъдеща информация между ответните дружества, което е основата на твърдения картел, се базира само на вътрешна кореспонденция в едно дружество – „ЕКО България“ ЕАД.
Обосновава се извода, че КЗК кредитира като доказателства за обмен на информация за целите на сътрудничество, изявленията на служители на „ЕКО България“ ЕАД, без обаче да е изяснила, по какъв начин е добита информацията, достоверна ли е, и най-вече от кого идва тази информация, кой е нейният източник. На практика не е доказано, че Лукойл е лицето, разкрило/подало на конкурента си „ЕКО България“ ЕАД информация за ценовите си намерения. Това според дружеството е и основен аргумент за липсата на споразумение или съгласувана практика за цени, тъй като тези форми на поведение, според установения стандарт на доказване, изискват ако не реципрочна уговорка, то поне едностранно разкриване на информация, което се презюмира, че ще бъде взето предвид при определяне на ценовата политика на получаващия информацията (т.е. информацията се приема). Твърди, че липсват каквито и да е доказателства за „реципрочно наблюдение“, както се твърди в правния анализ на КЗК, подаване и приемане на информация за ценовите намерения между конкуренти. По преписката липсвали доказателства и за това Лукойл дори и косвено да е предавало или получавало информация за ценовите си намерения. Предприятието счита, че в конкретния случай КЗК необосновано твърди наличието на споразумение или съглашение между Лукойл и който и да е друг от ответниците. КЗК не разполага с други доказателства, които да потвърждават обмен на информация или най-малкото едностранно обявяване на цени, което да бъде прието от конкурент и което да доказва по недвусмислен начин нарушение на конкурентното законодателство, изразяващо се в обмен на бъдеща ценова информация, и повеждане на обща ценова политика.
Намира, че КЗК не е доказала връзката между изявленията на служителите на ЕКО, съдържащи се в имейлите от една страна, и от друга – реално съществуващите на практика факти, а е основала твърденията си на произволно формулирани презумпции и неточни и/или неверни интерпретации. Твърди, че в  практиката на ЕК и СЕС, изложена в цитираното решение по съединени дела 40 до 48, 50, 54 до 56, 111, 113 и 114/73 - Suiker Unie и други, § 156 до 166, изявленията на трети лица могат да се ценят като доказателство, но само доколкото кореспондират с фактическата обстановка и се потвърждават от действията на съответните засегнати предприятия. В тази връзка излага съображения, че КЗК дължи да извърши такъв анализ, в рамките на който да даде ясно и точно становище кои от твърденията на третите лица счита за истинни, съответно ще ги цени като доказателство по преписката, и кои очевидно не отговарят на обективната истина и бъдещото поведение на страните.
II.3.1.3. Възражения по правните изводи
II.3.1.2.1. Недоказаност на твърденията за наличие на споразумение
Предприятието твърди, че КЗК не е доказала наличие на споразумение или обща воля, на което и да е от обвинените дружества (включително Лукойл) за възприемане на общо поведение или преследването на обща цел. Счита, че липсва субективният елемент за постигане на съгласувана ценова политика, чиито израз трябва да бъде съответното волеизявление и приемането му и който е необходим за установяване наличието на споразумение.
Намира, че КЗК не е установила обмен на бъдеща ценова информация между ръководен персонал на ответниците. Според дружеството, за доказване на участие на ръководни кадри в твърдения обмен, КЗК се е опитала да използва доказателства, съдържащи невярна информация, неотносима към бъдещи цени, а към настоящи. По делото било ясно установено, че ЕКО едностранно е събирало информация за ценовите намерения на другите обвинени предприятия и то на ниво бензиностанции.
II.3.1.2.2. Недоказаност на твърденията за наличие на съгласувана практика
Твърди, че недоказаността на твърденията на КЗК за наличие на съгласувана практика проличава ясно и от липсата на сигурност относно ценовата политика на конкурентите. Въпреки твърдените от КЗК договорки за следването и поддържането на равни цени, видно от формулировката на изказванията във вътрешнофирмената кореспонденция на ЕКО, най-малкото у това дружество съществува абсолютна несигурност в действията на конкурентите му. Именно в подобна ситуация на предположения и пробване на пазара, изложена в имейл от 18.08.2012 г., КЗК прави заключение, че съмненията и очакванията на дружеството за предстоящите реакции на конкурентите, „дава основание да се приеме, че на пазара се наблюдава ниво на стратегическа несигурност между участниците, която е източник на конкуренция“. Същите тези очаквания и прогнози, изразени от ЕКО в редица имейли от доказателствения материал по преписката, са напълно игнорирани от КЗК.
II.3.1.2.2. Възражения относно неправилно тълкуване на материалния закон
В своето изложение предприятието сочи, че КЗК намира обмяната на реализирани в миналото пазарни дялове за отделно нарушение на конкуренцията, независимо от обмяната на цени и го квалифицира като „разпределяне на пазари“ (чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, респективно чл. 101, параграф 1, буква „в“ от ДФЕС). Нарушението се разглежда като нарушение по цел, а не резултат, поради което не следва да доказва неблагоприятен, антиконкурентен ефект на пазара. В тази връзка предприятието твърди, че КЗК е допуснала грешка в тълкуването и прилагането на материалния закон, като неправилно е приела, че обменът на реализирани в миналото продажби сам по себе си представлява нарушение по цел.
Сочи, че в съвременната практика в областта на конкурентното право обменът дори и на стратегическа информация не се възприема автоматично като ограничение по цел. Според дружеството, неслучайно в Насоките е посочено, че за преценката на това дали обменът е нарушение по цел, се обръща „особено внимание на правния и икономическия контекст, в който се извършва“ (параграф 72).
II.3.1.2.3. Възражения относно липсата на доказателства за разпределяне на пазари между обвинените дружества
В своето възражение страната изразява мнение, че по преписката няма никакви доказателства, че обвинените дружества са разпределяли съответния пазар помежду си (разпределяли са пазарни дялове, клиенти и т.н.). Липсват както косвени, така и преки доказателства в тази насока. Намира твърденията на КЗК в тази част за изцяло голословни и неподкрепени. Твърди, че Комисията се е надявала да докаже картел по цел в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, респективно чл. 101, параграф 1, буква „в“ от ДФЕС само на базата на обмен на минали продажби, което според него представлява погрешно тълкуване и прилагане на материалния закон. В тази връзка предприятието счита обвинението в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, респективно чл. 101, параграф 1, буква „в“ от ДФЕС – забранено споразумение/съгласувана практика по обмен на информация за реализирани обеми продажби (реализирани в миналото количества), което представлява увреждане на конкуренцията по цел, за неоснователно като повдигнато при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и също така за необосновано като неподкрепено с доказателства, а дори напротив – счита, че са налице събрани от КЗК доказателства, които го оборват. В тази насока се сочат за пример данни, съдържащи се в икономическия анализ на Определението. 
II.3.1.4. Възражения относно икономическия анализ
II.3.1.4.1. Възражения относно структурата на пазара и пазарните дялове
Подчертава, че на стр. 30-32 от явния вариант на определението КЗК определя пазарните дялове на участниците на пазара на дребно на бензин и дизел на база реализирани количества по години и на база реализирани приходи от продажба по години в периода от януари 2013г. до юни 2016г. Не е посочен източникът на информация за обема (количество и стойност) на целия пазар на дребно по видове горива. Никъде в явния вариант на Определението не се среща точното число, което КЗК приема за обем на целия пазар, нито точните числа, които КЗК приема за обем на всеки от участниците на пазара. Тъй като в Определението липсва обем на пазара на горива на дребно, както и обемите на всяко от дружествата - участници на пазара на горива на дребно, към настоящия момент предприятието не може да провери и обори изчисленията на КЗК. Поради изложените причини, предприятието изтъква, че е в невъзможност да вземе отношение относно достоверността и съответно да обори анализа на пазарните дялове, което нарушава правото му на защита.
Посочва се, че анализът на КЗК на пазарните дялове на пазара на дребно на бензин и дизел на процесните дружества е тенденциозен и неверен. Не са указани източниците на данни и метода на изчисляване, използвани от КЗК при определяне на пазарните дялове. Не е анализиран периода от 08.2012г. до 01.2013г. (който период е включен в повдигнатото обвинение срещу „Лукойл България“ ЕООД), което е некоректно, тъй като би имало още по-сериозно понижаване на пазарния дял на дружеството. Графиките не кореспондират с направения анализ, който представлява напълно погрешна интерпретация на фактите от КЗК.
Твърди, че няма константни дялове на т.нар. „картел“ нито спрямо другите участници на пазара на продажба на горива на дребно, нито между дружествата, на които е предявено твърдение за извършено нарушение по чл. 15, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗК. Напротив, има понижаване на съвкупния пазарен дял на тези дружествата спрямо другите участници на пазара. Поставя въпросът какъв картел е това, след като води до сериозно намаляване на съвкупния пазарен дял на участващите в него, както на база продадено количество горива, така и на база реализирани приходи.  За сметка на това се увеличава пазарното присъствие на търговци с над 1% пазарен дял и на множество дребни търговци с под 1% пазарен дял. Сочи, че вътре в твърдения от КЗК картел има сериозно движение в пазарните дялове на участващите дружества, като някои намаляват пазарното си присъствие, а други бележат сериозен ръст. Липсва постоянност на пазарните дялове както спрямо трети за картела лица, така и между участниците в твърдения от КЗК картел, т.е. липсват основни белези на забранено споразумение или съгласувана практика по смисъла на чл. 15 ЗЗК. Противно на правните изводи на КЗК (стр. 46, последен абзац), дружествата, адресати на Определението, си оказват конкурентен натиск помежду си, както и търпят конкурентен натиск от участниците на пазара на горива на дребно с малко пазарно присъствие. Доказателство в тази насока е, че делът на участниците с над 1% и под 1% от пазара плавно и постоянно нараства. Очевидно потребителите имат възможност да избират от къде и от кого да зареждат гориво, и това води до загуба на пазарен дял от определените от КЗК като „водещи“ предприятия.
Според Лукойл направеният от КЗК анализ на събраните доказателства и интерпретацията на графиките не отговарят на обективната истина.
Предприятието констатира, че в своето сравнение на движението на цените в ЕС КЗК сравнява несравними величини, което безспорно не може да доведе до реални и обосновани заключения. Намира за неадекватно да се сравняват средни цени, изчислени като средноаритметично число с други, изчислени като средно претеглени, както и да се сравняват цени от бензиностанции, покриващи повече от 80% от съответния пазар на горива, с цени от пет компании, представляващи неясно каква част от пазара в България. Няма доказателствена стойност сравнение между  средни цени, от които е изключена отстъпката, с такива, в които тя е отразена. Ежемесечният бюлетин може да се използва само с образователна цел, отчитайки разликите във всички представени според възприетата методология от държавите – членки на ЕС цени, но не и като основа на икономически анализ, въз основа на който се повдига обвинение за забранено споразумение или съгласувана практика. Възразява се, че именно заключенията от този неточен анализ КЗК използва, за да обоснове твърденията си, че предполагаемият картел поддържа високи цени за крайните потребители.
Критикува се пазарния анализ и с мотивите, че КЗК приема пазарът на горива на дребно за национален, без да е отразен факта, че Лукойл ценообразува на регионален принцип. Изтъква се, че въпреки липсата на териториални ограничения, пазарът на горива на дребно има силно регионален характер, тъй като потребителите не са склонни да пътуват повече от 40-50км., за да заредят по-евтин бензин или дизел. Критикува се и методът на изчисление, използван при сравненията.
Твърди се, че анализът на КЗК, с който установява ценови паралелизъм е неотносим към реалната пазарна среда, тъй като съществена специфика на пазара на дребно на бензин А-95 и обикновен дизел е неговата регионализация. Същата се определя от потребителите, които са склонни да пътуват не повече от 40-50 километра, за да закупят гориво. По тази причина счита, че КЗК следва да изследва дневните цени на всеки от ответниците, за всеки обект, и да ги съпостави с цените на останалите ответници на обекти, които директно се конкурират. Твърди, че само такъв ценови анализ би могъл да даде отговор на въпроса има ли ценови паралелизъм на пазара на горива на дребно. Вместо това КЗК сравнява среднодневни цени на бензин и дизел, изчислени като средноаритметична стойност за конкретна дата за всички търговски обекти на всеки от ответниците, счита дружеството. Намира, че средноаритметичните цени не могат да служат за основа на ценови анализ, тъй като не дават реална представа за тяхното ниво и движение.
II.3.1.5. Общи възражения
Според Лукойл КЗК няма годни доказателства, които да установяват по безспорен начин при условията на пълно главно доказване, че Лукойл е участник в картелно споразумение/съгласувана практика. Счита, че всички доказателства, използвани в Определението, представляват вътрешна електронна кореспонденция между служители на трето лице, като достоверността на данните в тях и най-важното - източникът им, не е установен. Твърди, че всички тези документи представляват косвени доказателства, а преки доказателства за участието на Лукойл в картела липсват.
Намира, че в обвинението, включително в диспозитивната му част, КЗК смесва обмен на настоящи и минали цени и количества, от една страна, и от друга - обмен на бъдещи цени и количества. Навежда доводи, че това смесване произтича от разбирането на КЗК, че обменът на минали, настоящи и бъдещи цени и количества има едни и същи правни последици, посочени в т. 73 и т. 74 от Насоките за хоризонтално сътрудничество, което е предпоставка за погрешните изводи на КЗК. Отбелязва, че обменът на минали и настоящи цени и количества не презюмира наличието на картелно споразумение/съгласувана практика (нарушение по цел), както счита КЗК. Аргументира се с посочените два текста от Насоките за хоризонтално сътрудничество. Счита, че цялото обвинение на КЗК в картел се гради само и единствено на обмен на цени и количества, тъй като доказателства за общ план, цел и предмет по преписката няма.
Според предприятието, дори и да се приеме, че дадени антиконкурентни практики съществуват, то КЗК неправилно е квалифицирала нарушението като единно продължавано. Твърди, че според установената съдебна практика нарушенията на конкурентното право могат да бъдат резултат не само от изолирани действия, но също така от серия от действия или дори продължително поведение, при все, че един или множество елементи от тази серия от действия или от това продължително поведение могат сами по себе си и взети поотделно да представляват самостоятелно нарушение . Счита, че КЗК не е доказала наличието на един общ план, който да позволява квалификацията на нарушението като продължително и обхващащо твърдения обмен на информация за бъдещи цени и за реализирани количества. Намира, че в конкретния случай КЗК не е доказала субективния аспект в поведението на Лукойл, който да ангажира отговорността на дружеството за целия посочен в твърденията за извършено нарушение период.
Предприятието отхвърля установената от КЗК дата за начало на картела, с мотива, че във вътрешната кореспонденция на служители на ЕКО (ФО т. 7) се излагат планове на ЕКО, касаещи неговото ценово поведение в конкретната ситуация. Няма данни за контакти между Лукойл, Шел и ЕКО, поради което не може да се направи извод за съгласуваност. Що се отнася до крайната дата на нарушението, предприятието счита, че КЗК необосновано и недоказано твърди в т. V.3. от явния вариант на Определението, че продължителността на твърдяното нарушение за Лукойл е до момента на предявяване на твърденията за извършено нарушение – 10.10.2016 г. (посочен като „настоящия момент“). Счита, че КЗК не разполага с никакви доказателства, които потвърждават тази теза и не е ясно защо КЗК изтъква такова твърдение. Според дружеството, за крайната дата на картела следва да се приеме последната дата, на която има доказателства по отношение на участниците в него.
Сочи, че КЗК е административния орган, който носи доказателствената тежест за установяване на нарушения по ЗЗК. Съгласно установената съдебната практика Комисията трябва да докаже не само наличието на нарушение, но и неговата продължителност .
Твърди, че видно от датата на посоченото доказателство (20.01.2016 г.), КЗК не е доказала продължителност на нарушението до момента на предявяването на Определението – 10.10.2016 г.  Счита, че по този начин абсолютно незаконосъобразно КЗК възнамерява да вмени отговорност на Лукойл за евентуално извършено нарушение с по-дълга продължителност (около 9  месеца), отколкото е доказана.
IІ.3.1.6. Заключение на Лукойл
Предприятието моли КЗК на основание чл. 77, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, да постанови решение, с което да установи, че от страна на „Лукойл България” ЕООД не е извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК и чл. 101, параграф. 1, букви а) и в) от ДФЕС.
Моли КЗК да насрочи открито заседание.
Предприятието прави предложение за поемане на задължения .

II.3.2. Възражения на „ЕКО България“ ЕАД (ЕКО)
ЕКО счита, че ангажираните от Комисията доказателства не подкрепят правната квалификация на твърдяното нарушение.
Правната квалификация на твърдяното нарушение се явява в противоречие с установените от Комисията факти, сочещи на пазарна структура с един пазарен лидер, както на съответните пазари, така и на вертикално свързаните с тях пазари на производство и търговия на едро с автомобилен бензин и дизел в страната, които са функционално стратегически свързани до степен, до която състоянието и поведението на горестоящите пазари (на производство и търговия на едро) влияе пряко и предопределя поведението на пазара на търговия на дребно. Всички участници на съответните пазари съобразяват ценовата си политика с обективните характеристики на съответните пазари.
Твърди, че сходното движение на цените на дребно на автомобилни горива, твърдяно от Комисията, не е резултат от съгласувано поведение на пазарните участници, чиято цел е да се ограничи конкуренцията, а неизбежен резултат от обективните обстоятелства на съответните пазари. 
Предприятието сочи, че Комисията не е ангажирала преки доказателства относно наличието на обмен на информация за бъдещи цени между ЕКО и други предприятия - адресати на определението. Ангажираните доказателства са единствено вътрешна кореспонденция между служители на ЕКО, които инцидентно обсъждат развитието на пазара или изразяват лично мнение и очаквания за настоящото или очаквано пазарно поведение на конкуренти. Мненията им за конкуренцията се основават на информация, събрана чрез разузнаване на пазара.
Излага съображения, че информацията, свързана с реализирани обеми не е текуща, а историческа, не е достатъчно точна, за да представлява „чувствителна информация“, и по тези причини не може по никакъв начин да повлияе на бъдещото поведение на тези предприятия на пазара на дребно на автомобилни горива, който се характеризира със силна динамика и ежедневно, диференцирано ценообразуване. Освен това, за да се твърди наличие на картел на тази основа, Комисията е трябвало да сравни данните за пазарното присъствие преди соченото от нея „начало“ на споразумението и след това, твърди дружеството. С такива данни Комисията разполага служебно.
Счита, че при съпоставка на данните за пазарните дялове на участниците през целия период от 2009 година до момента може да се проследи, че пазарът на търговия на дребно е стабилен, наблюдават се леки изменения, характерни за пазари с подобна структура и специфики на продукта, без обаче да са констатирани чувствителни размествания, но и без абсолютно статично запазване на статуквото. Тази картина разкрива една типична пазарна ситуация, на която е установена ефективна конкуренция, оперираща в условия на висока степен на прозрачност на ценовата политика и при добро познаване на поведението на конкурентите помежду им.
II.3.2.1. Възражения по икономическия анализ
Предприятието счита, че КЗК е дефинирала структурата на съответния пазар неправилно, като излага следните аргументи:
КЗК е дефинирала структурата на съответния пазар за 2012-2016 г. неправилно и не е анализирала специфичните фактори, обуславящи функционирането им в дългосрочен план, надхвърлящ процесния период.  Изчисляването на пазарните дялове на участниците е направено на основата на данни, които са далеч по-малки от действителния обем на потребление/продажби. Констатацията за паралелизъм на цените на дребно на съответните пазари е направена без да се изследва пазарната сила на един от участниците на съответните пазари и на вертикално свързаните с тях пазари за производство, внос и търговия на едро на автомобилни горива в страната. В този смисъл КЗК не е доказала по никакъв начин, че конкуренцията на пазара би съществувала по друг начин при липса на спорното споразумение.
Този извод опорочава и твърденията на Комисията за наличие на нарушение - забранено споразумение и/или съгласувана практика за обмен на ценова информация и провеждане на обща ценова политика, както и обмен на информация за реализирани обеми продажби (пазарни дялове) и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество, което поведение има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво в страната по смисъла на чл.15, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗК и чл.101, параграф 1, букви „а“ и „в“ от ДФЕС, доколкото Комисията не е извършила необходимия анализ на правния и икономически контекст, при който е бил извършван обменът на информация.
В своите допълнителни възражения  предприятието изтъква, че не е възможно да е налице картелно нарушение и това да няма изражение в икономическите показатели на пазара. В тази връзка подчертава, че за анализирания период на пазара на дребно с бензин ЕКО заема трето (съответно пето) място в зависимост от това дали пазарните дялове са изчислени на база на реализирани количества или на база на реализирани приходи от продажби. За анализирания период на пазара на дребно с дизелово гориво ЕКО заема пето място, както по отношение на пазарни дялове, изчислени на база на реализирани количества, така и на база на реализирани приходи от продажби. На същия пазар с бензин най-голям пазарен дял имат общо търговците с дял под 1%; този дял се увеличава още повече, когато към тях се добавят и търговците с дял над 1% извън предприятията-адресати на определението. При дизеловото гориво разликата между търговците с дял под 1% и предприятията - адресати на определението е още по-голяма; тази разлика допълнително се увеличава, когато към търговците с дял под 1% се добавят и търговците с дял над 1% извън предприятията - адресати на определението. Следва да се има предвид, че в този анализ въобще не влизат ведомствените бензиностанции, които представляват огромна част от пазара. Тези характеристики на съответните пазари показват, че дори и предприятията - адресати на определението, да участват в забранено споразумение по смисъла на ЗЗК, това трудно би повлияло на останалите търговци на пазара, които заемат най-големия дял. Напротив, по-голямата част от търговците на пазара, независимо от техния дял, поддържат много близки цени.
II.3.2.2. Възражения по правния анализ
Подчертава, че поради грешно дефинираната структура на пазара, правният анализ на определението е опорочен и е довел до неправилни крайни изводи. ЕКО и останалите предприятия – участници на съответните пазари, следват цените на дребно на пазарния лидер, защото са принудени от структурата на пазарите, вкл. този на едро, и бариерите за вноса. Това са обективни обстоятелства, оказващи влияние върху предприятията, а не в резултат на доброволно координиране на цени.
По повод твърдяното превратно тълкуване на ангажираните от Комисията доказателства отбелязва, че събраната и цитирана в определението кореспонденция по електронна поща и други писмени доказателства е спорадична. Повечето от доказателствата представляват вътрешна комуникация между служители на ЕКО и комуникация, която поради своето естество не може да е индиция за двустранни или още повече многостранни антиконкурентни практики на пазарните участници. Напротив, няма доказателства за координиране на поведението на предприятията, на които са предявени нарушения през целия период, за който Комисията твърди, че има картел, счита дружеството.
II.3.2.2.1. Възражения във връзка с доказателствата относно действията по текущо наблюдение за изпълнение на споразумението за ценово сътрудничество
Според предприятието, Комисията погрешно приема, че събирането на информация от служители на бензиностанции ЕКО относно промени на цените на намиращи се в близост конкурентни обекти е част от обща (на конкурентите) система за текущо наблюдение за изпълнение на съществуващо, според Комисията, споразумение за ценово сътрудничество. Счита, че от тези доказателства може категорично да се направят три важни извода, които опровергават изводите на Комисията:
На първо място, ако функционира добре функциониращ картел, както е описан от Комисията, то обменът на подобна ценова информация следва да се осъществява на съвсем друго ниво и е абсолютно безпредметно да се следи, събира и препредава такава информация. Поради това представените от Комисията доказателства обосновават точно обратната теза, а именно, че поради липсата на картел и обмяна на информация между участниците в него, се явява наложително да се следи пазарното поведение на конкурентните участници.
На второ място, става дума за самостоятелно икономическо разузнаване на конкуренцията, при което служители на бензиностанциите ЕКО научават информацията за промени в цените на близко разположени обекти на конкуренти инцидентно и неформално, от познати, бивши колеги и др., които към този момент работят на конкурентните бензиностанции  (а не на база установен модел за обмен ценова информация, както твърди Комисията). За картел може да се говори единствено при съгласувано поведение на ниво ръководни лица. Разликата с икономическото разузнаване е, че служители, които не отговарят за политиката на дружеството, просто събират информация, предават я до своите ръководители и те, на нейната база, решават какво самостоятелно търговско поведение за компанията да изберат. В случая Комисията смесва два вида поведение, които са съществено различни. Ако между  тези два типа поведение – икономическо разузнаване и картел - се сложи знак на равенство, това води до твърде разширително тълкуване на забраната по чл. 15 от ЗЗК, което е недопустимо за санкционна разпоредба. Освен това, създава се реална опасност всяка дейност на независимо предприятие, което е насочена към събиране на информация за конкурентите, да бъде обявена за картел, а не такава е целта на законовата забрана. Нереално е да се очаква че едно предприятие може да оперира на пазара изолирано, без да се интересува от поведението на конкурентите си. Това би било възможно единствено за предприятия с господстващо положение. Напротив – икономическото разузнаване е един от най-съществените белези на самостоятелно поведение на пазара и най-яркия израз на независимост, при което всеки конкурент е силно заинтересован от придобиване на информация, която може да му даде макар и незначително предимство пред останалите.
На трето място, от текста на някои от указаните писмени доказателства става ясно, че ЕКО и други конкуренти - адресати на определението, вземат самостоятелни ценови решения при състояние на променящи се цени на дребно на конкурентите, което опровергава тезата на Комисията, че моделът на споразумението за ценово сътрудничество предполага участниците в предполагаемия картел да следват цените на конкурентите си, защото в противен случай ще бъдат заплашени от санкции.
За съответните пазари може да се направи още един много съществен извод - че всеки конкурент води собствена политика и че неминуемо конкурентите следят и се съобразяват с поведението на останалите. Ако имаше картел, ежедневното следене на цените на конкурентите на терен щеше да е излишно. Всички щяха да следват една и съща предварително съгласувана ценова политика и нямаше да се дебнат постоянно.
II.3.2.2.2. Възражения във връзка с доказателствата относно действията по установяване и санкциониране на отклонения от общата ценова стратегия
ЕКО счита, че твърдението на Комисията, че приложената кореспонденция доказвала действия по санкциониране на ОМВ, е неправилно. Комисията не е изследвала и дали е имало последващи действия по санкциониране на „провинилия се“ участник в картела; такива всъщност е нямало.
Отбелязва се, че това е и единственият установен от Комисията случай за почти 4-годишния период на разследването, през който служител на ЕКО си позволява да обсъжда ценовата политика на конкурент. От един изолиран случай не може да се направи извод за поведенчески модел, при който да се санкционира участник на Съответните пазари, който не следва ценовите промени на някой или повечето от другите участници на тези пазари. Напротив, всеки от конкурентите свободно решава как да промени цените си при промяна на пазарните условия. Няма координирано наблюдение от страна на един или повече от конкурентите на пазарните решения на други конкуренти.
II.3.2.2.3. Възражения във връзка с доказателствата относно обмен на информация за реализирани продажби
Твърди се, че съгласно § 9 от Насоките относно обмена на информация между конкуренти  обменът на пазарна информация, който повишава прозрачността на пазара, е полезен за ефективната конкуренция, доколкото не води до създаване на условия за съгласувано или координирано пазарно поведение на участниците на пазара. С оглед на това дали резултатът от конкретния  обмен на информация е положителен или отрицателен, трябва да бъде оценявано във всеки конкретен случай, като се има предвид икономическата ситуация на съответните пазари и вида на конкретната информация.
Наличието на определени факти, констатирани и от самата Комисия в определението, не подкрепят изводите ѝ за антиконкурентния характер на конкретния обмен на информация. Според предприятието в конкретния случай обменът на информация не води както до самостоятелно нарушение на правото на конкуренцията, така и до създаването на контролния механизъм за проверка на резултатите, описан на стр. 66 от определението.
Подчертава, че пазарът на дребно на горива е изключително динамичен. На него има много участници. В същото време на пазара влизат нови участници – мрежата от бензиностанции на „ВМ Петролеум“ ООД, която расте бързо, показва, че бариерите на пазара на дребно са лесно преодолими. Други участници излизат. Цените в отделните региони на страната се различават – дори в съседни градове. Търсенето и предлагането се променят в зависимост от сезона, както и в зависимост от работните и почивните дни. Цената на горивото на едро много често се променя. Всичко това води до промени в цените на дребно по един, а понякога и по няколко пъти на ден.
В действителност, на пазари като този за търговия с автомобилни горива на дребно, данни за продажбите имат чисто историческо значение, ако са по-стари от един месец, и нито могат адекватно да влияят на бъдещото поведение на конкурентите, нито да са ефикасно средство за идентифициране на отклоняващ се от ценово съглашение участник на съответния пазар.
Обменената информация не включва никакви анализи, препоръки или насоки на база на представените данни и не се отнася до бъдещи бизнес-планове на участниците в обмена относно целите им за обем на продажбите. Получената информация не дава възможност на ползвателите ѝ да предвидят бъдещото поведение на другите участници. Вероятността обменът на информация да представлява антиконкурентна практика зависи от това дали се обменят данни за индивидуалните намерения за бъдещо поведение, съгласно цитираните от Комисията Хоризонтални насоки .
Съгласно § 40 във връзка с § 37 от Насоките на КЗК относно обмена на информация между конкуренти най-рискован от гледна точка нарушаване правото на конкуренцията е обменът на бъдеща информация. Бъдеща е тази информация, която не е историческа или текуща. В конкретния случай се отбеляза, че става дума за нетекуща информация, която може да се определи дори като историческа, като се има предвид колко динамични са съответните пазари предвид практически ежедневното “предоговаряне“ на цените на дребно на бензин и дизел  и пряката зависимост на реализираните продажби от следването на цените на близко разположени бензиностанции. Съгласно § 90 от Хоризонталните насоки и § 38 от Насоките на КЗК относно обмена на информация между конкуренти, дали информацията е историческа зависи от динамиката на пазара и от конкретните факти по случая. В практиката на Европейската комисия има случаи, в които за историческа е приета и информация за пазарни обстоятелства отпреди четири седмици . С оглед на това, както и на факта, че пазарите на дребно на бензин и дизел са много динамични, информацията следва да се приеме за историческа.
На трето място, в определението справедливо се констатира, че обменяната информация не е достатъчно точна. Това се дължи основно на непълната картина на общия обем на пазара, в който неотчетените доставки в „сивия“ сектор имат съществен дял. В обобщение, обменяната информация не е акуратна в необходимата степен, за да представлява „чувствителна информация“, която би могла да повлияе на бъдещото поведение на предприятията, участващи в обмена.
Допълва, че съгласно § 49 от Насоките на КЗК относно обмена на информация между конкуренти на динамични пазари честият обмен на информация е необходим за осъществяването на съгласувана практика между конкуренти. Във връзка с честотата на обмен на информация на динамичен пазар, при която следва да се установи нарушение, следва да се каже, че КЗК вече се е произнесла, че на пазара на производство и търговия на едро с пшенично брашно събирането на информация от Съюз на българските мелничари на периоди от 15 дни не представлява нарушение на правото на конкуренцията.
В своето изложение ЕКО изтъква и че обменът дори на чувствителна информация не винаги и незадължително има потенциала да предизвика антиконкурентни ефекти на съответния пазар . Потенциалът за ограничаване, предотвратяване и нарушаване на конкуренцията, зависи в голяма степен от особеностите на самия пазар, в рамките на който е обменена чувствителната по своя характер информация. Позицията на предприятията на съответните пазари е била отдавна известна за тях отчасти поради публичния ѝ характер, отчасти въз основа на собствени или поръчани от всеки конкурент пазарни изследвания и анализи.
II.3.2.2.4. Възражения във връзка с доказателствата относно други форми на сътрудничество, които допълват общата стратегия за пазарно поведение
Твърди се, че не са основателни твърденията на Комисията, че като обменят историческа информация за общия си брой бензиностанции, някои от адресатите на Определението, са извършили нарушение по чл.15, ал.1 от ЗЗК и чл.101, §1 от ДФЕС.
В тази връзка подчертава, че тази информация е публична – както вече беше споменато по-горе в настоящите възражения, същата може бързо, лесно и безплатно да се получи от интернет страниците на адресатите на Определението и други интернет източници . На второ място, обменя се историческа информация, която не се отнася до намерения за разширяване на мрежата от бензиностанции на конкурентите. На последно място, такъв тип информация не се счита за стратегическа в правото на конкуренцията, тъй като тя, също като историческата информация относно обеми продажби, не може по никакъв начин да повлияе на бъдещото поведение на тези предприятия на пазара на дребно на горива.
Сочи, че въпросната информация е била необходима на ЕКО единствено за целите на анализ на пазара. В случая не става дума за несиметричен обмен на информация (т.е., обмен само между някои от участниците на съответните пазари и само за техни цели), а за събиране на публични исторически данни, необходими за изготвяне на пазарен анализ.
II.3.2.3. Възражения свързани с процесуални нарушения при осъществяване на производството.
Подчертава, че по преписката не са приобщени като доказателства голяма част от данните, въз основа на които Комисията базира икономическия си анализ и изводите си относно структурата на съответните пазари (пазарни дялове на адресатите на определението на пазарите на бензин и дизелово гориво, в т.ч. наличие на пазарен лидер) и характеристиките на тези пазари (степен на концентрация). Така Комисията е възпрепятствала дружествата адресати на определението въобще да оспорват направения от Комисията икономически анализ и да имат възможност ефективно да упражнят правото си на защита срещу твърденията за картел, които са базирани и върху икономическия анализ на КЗК. Невъзможността на предприятията да се защитят срещу твърденията, базирани на икономическия анализ на КЗК, е увеличена и от обстоятелството, че всякаква информация, свързана с икономически данни, е изцяло заличена и в секторния анализ, който служи като основание за КЗК да започне разследването на евентуален картел.
II.3.2.4. Заключение на ЕКО България
На основание чл. 76, ал. 1, ЗЗК „ЕКО България“ ЕАД прави искане за изслушване в открито заседание.
Предприятието моли КЗК на основание чл. 77, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, КЗК да установи, че „Еко България” ЕАД не е извършило нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, както по и чл. 101 от ДФЕС.
Предприятието прави предложение за поемане на задължения .

II.3.3. Възражения на „Шел България“ ЕАД (Шел)
Предприятието твърди, че не е нарушило ЗЗК, нито е съпричастно по какъвто и да било начин към споразумения и/или съгласувани практики между други участници на пазара, ако такива бъдат доказани, че съществуват. Шел не е участник в забранено споразумение, нито в съгласувана практика, не е участвало и понастоящем не участва в създаване на обща ценова политика, не обменя стратегическа информация за цени, реализирани обеми продажби, нито друга чувствителна пазарна информация, с който и да било от конкурентите си по смисъла на чл. 15 ЗЗК и чл. 101 ДФЕС.
II.3.3.1. Общи възражения
Изтъква, че изводите и заключенията на КЗК в определението по отношение на Шел са напълно необосновани и недоказани поради липсата на доказателства, че Шел е участвало в каквото и да е ценово сътрудничество или друго незаконно поведение. Обвиненията срещу Шел не се основават нито на доказателствен материал, иззет от Шел, нито пък на изходяща или получена от него кореспонденция или други материали, адресирани от конкуренти до Шел или от Шел до конкуренти. Документите, посочени от КЗК като доказателства за участието на Шел (вътрешни имейли до друг доставчик - ЕКО, които не са адресирани до Шел, както и кореспонденция между ЕКО, Лукойл и НИС Петрол) не доказват по никакъв начин, че Шел е участвало в твърдените нарушения. Документите и кореспонденцията, посочени от КЗК, като основание за обвиненията срещу Шел в нарушение на чл. 101 (1), ДФЕС и на чл. 15, ал. 1, ЗЗК всъщност представляват резюмета на независимите действия на Шел, както са били проследени от конкурентите му или предположения на конкурентите (участници на същия пазар и действащи при същите обективни пазарни условия и същите промени в обстоятелствата) относно потенциалното поведение на Шел или за бъдещите вероятни реакции (очаквани действия или бездействия) на Шел въз основа на наблюдавани реакции на Шел в миналото при сходни обстоятелства и пазарната логика, като единствено доказват, че ЕКО и други конкуренти на Шел са следили пазарното поведение на Шел. Освен това, нито един от служителите на Шел не е обменял стратегическа или конфиденциална информация с конкурентите, нито е участвал в каквито и да били срещи с конкуренти. Твърди, че по преписката на КЗК липсват всякакви доказателства, които да установяват обратното. Счита, че няма основание и не може да се приравнява на разкрита от Шел информация евентуалното предположение или позоваване, от който и да било служител на който и да било конкурент на минало или очаквано поведение на Шел. По преписката не е установено наличието на нито един документ, който да представлява доказателство, относимо към действие на разкриване на информация от Шел на негови конкуренти, нито годен да послужи поне за основание за обосновано предположение за разкриване на ценова или друга стратегически чувствителна информация от Шел. При положение, че Шел не е извършило никакво нарушение, не е изненада, че няма доказателства за такова, и съответно всякакво обвинение срещу Шел ще е необосновано, сочи дружеството.
Твърди, че КЗК е допуснала грешка, като е приела че съответният географски пазар е национален. Счита, че както е посочено от КЗК в секторния анализ, пазарът на гориво на дребно е регионален, тъй като търсенето и условията на конкуренция са различни в различните региони. Това означава, че всякаква уговорка за определяне на цени или пазарни дялове би могла да се приложи ефективно само на местно ниво, което не е обосновано в определението. От друга страна, така определеният пазар е несъвместим с реалната локална конкуренция между следящите се отблизо конкуренти, което следене е типично за този и други продажби на стоки и услуги за масово потребление и е признато за обичайна пазарна практика, която дори засилва конкуренцията, а не я ограничава. Определянето на пазара като национален не се подкрепя и от цените на горивата, които отдавна не са фиксирани цени, и отдавна се определят от Шел централно и на едно и също равнище за цялата страна. Развитието на пазара показва, че пазарът изисква локално определяне на цените въз основа на комплекс от фактори, като наблюдението на цените на конкурентите е само един такъв фактор, който не се прилага самостоятелно, и само подпомага локалното определяне на цените.
Навежда доводи, че КЗК не е изследвала други обяснения и възможни причини за ценови паралелизъм, съответно нейните заключения не са подкрепени със доказателства. Установено е в правото на ЕС, че паралелното ценообразуване не е достатъчно доказателство за съгласувана практика или забранено споразумение между конкуренти. Тежестта на доказване пада върху КЗК да изключи всички други възможни обяснения и да докаже наличието на съгласувана практика. В настоящия случай, паралелизмът може да бъде напълно обяснен като интелигентна реакция на доставчиците на установеното или очакваното поведение на техните конкуренти и Европейската комисия признава, че паралелно ценообразуване е логично в прозрачен пазар с хомогенни продукти и нееластично търсене. КЗК е извършила сравнение само на видимите цени, обявени на бензиностанциите, но ни е на реалните цени, на които горивото е било продавано на потребителите. Поради наличието на различни схеми за отстъпки, прилагани от участниците на пазара, крайната цена на дребно се различава от обявената цена на таблото на бензиностанцията. Видимите цени са публично достъпни за потребителите и то по начин, че да са видими отдалече, без да се отклонява вниманието им от шофирането и наблюдението им не може да бъде предотвратено. Укриването на тези цени би било огромно неудобство за потребителите, например, ако трябва да спират на всяка бензиностанция, за да се осведомят за цените на горивата. Именно прозрачността на тези цени на всяка отделна бензиностанция и локалния (а не национален) характер на конкуренцията (между няколко съседни бензиностанции) са и вероятното обяснение за отбелязания от КЗК ценови паралелизъм, възприет като съгласувана практика въз основа на обмен на информация по непозволен начин. Това обяснение обаче е много далеч от забраненото от закона сътрудничество между конкуренти. Всеки участник на пазар (включително Шел) има правото да се адаптира интелигентно към пазарната обстановка, и това право е признато от практиката на Съда на Европейския Съюз.
Твърди, че КЗК е допуснала грешка също и в оценката си за структурата на пазара. Според дружеството, не е възможно да се правят изводи въз основа на национални пазарни дялове, тьй като съответния географски пазар е регионален. Счита, че КЗК не е взела предвид навлизането на нов участник на пазара, както и собствените си заключения в предишни свои решения, че структурата на пазара води до паралелизъм. КЗК е допуснала грешка и в правния си анализ установявайки, че Шел било участвало в единно продължително нарушение. Още в посочения като начален момент на създаване на „картела“ ценовата политика на Шел (повишаване на цените) е точно обратната на „предсказаната“ от служител на конкурент (намаляване на цените). КЗК не е успяла да докаже каквото и да било общо съзнание между твърдените участници в нарушението.
II.3.3.2. Възражения срещу икономическия анализ
На стр. 29 от определението съответният пазар е определен като пазар на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво на територията на Република България. 
ШЕЛ не е съгласно с твърдението, че пазарът на горива е национален, тъй като този извод противоречи на обективните факти и обстоятелства. Пазарът на горива на дребно е регионален пазар, тъй като търсенето и условията на конкуренция са различни в различните региони (като доказателство се сочат и становищата на някои предприятия по преписката, че търсенето в малките населени места е по-чувствително към изменение на цената, за разлика от главните пътни артерии, например, която закономерност е била отразена и в секторния анализ). По дефиниция потребителят зарежда гориво на мястото или в района, в който ползва превозното средство (или в който има необходимост при дистанционен преход).
Сочи, че при нормалната практика да се зарежда гориво само в резервоара на транспортното средство (за автомобилите това обикновено означава 40-80 литра), няма полза да се изразходва много гориво, за да се закупи по различна цена на друго място. Нито един потребител от София не би пътувал до Бургас или Варна, за да зареди гориво, дори цената в тези региони да е значително по-ниска, тъй като разликата не би била такава, че да компенсира стойността на изразходваното гориво (което може и да не стигне за целия маршрут) за транспорт, а и времето, необходимо за това. Твърди, че именно поради това, от гледна точна на търсенето, пазарът на горива на дребно не е национален, а е регионален. Тази пазарна особеност е от голямо значение и предопределя останалите изводи в определението, тъй като анализът на динамиката на цените е следвало да бъде извършен не на национално ниво, а по региони.
Регионалният характер на пазара се доказва и от въздействието, което навлизането на нов пазарен участник като ВМ Петролиум оказва върху т.нар. „основни“ пазарни играчи, което води до намаляване на цените на дребно в регионите, в които този новонавлязъл пазарен участник е открил обекти, и поддържането на цените в други региони. Цените на бензиностанциите на Шел в районите, в които ВМ Петролиум има пазарно присъствие са различни от цените в другите райони. Това е пример, че цените на Шел също така са повлияни от цените на ВМ Петролиум, въпреки че няма никакви контакти между Шел и ВМ Петролиум и ВМ Петролиум не е обвинено в обмен на информация.
Сочи, че КЗК анализира динамиката в цените на дребно на няколко държави от ЕС, включително и България, като констатира, че в определени периоди цената на дребно в България достига и дори превишава цената на дребно в Дания, където се твърди, че горивата са с най-високи цени. Счита, че КЗК обаче сравнява само крайните цени на дребно, без да анализира как се образуват и без да сравнява цените на едро и на производител.
Според дружеството, в секторния анализ, който очевидно и безпричинно е игнориран при постановяване на определението, КЗК е посочила редица фактори, които влияят на цената на дребно – цена на едро, разходи за транспорт, разходи за съхранение, акциз, ДДС и др. За да се направи обосновано сравнение между цените на дребно в две държави, следва да се изследват и сравнят всички ценообразуващи компоненти, иначе няма как да се достигне до правилни и обосновани изводи. Така например е установено, че разходите за акциз, ДДС, съхранение и добавки формират около 50 % от крайната цена на дребно, но не е анализирано какви са нивата на тези косвени данъци и разходи в държавите от Общността.
Сочи, че в същия секторен анализ КЗК е установила трайна тенденция, според която в периода 2012 г. – юли 2015 г. цената, на която основният производител на горива продава изследваните продукти в страната, е по-висока в сравнение с цените, на които същата рафинерия продава същите горива, когато са предназначени за реализация в други държави, въпреки че реализира голяма част от производството си на вътрешния пазар . С други думи, налице е ясна индикация, която е служебно известна на КЗК и не представлява защитена тайна, че цената на едро в България също е по-висока от цената на едро в други държави, което може да обясни наблюдаваната – неизвестно защо изолирано от всичко останало - тенденция при цената на дребно. Освен това в секторния анализ се установява, че рафинерията не извършва преки продажби, а продава само чрез дистрибутори, като добавянето на допълнителни звена в процеса на дистрибуция също влияе на крайната цена на дребно .
Вместо обаче да следва тази икономическа логика, която би могла да обясни разумно ситуацията в страната, КЗК веднага и необосновано заключава, че високите в сравнителен план цени на дребно били резултат от антиконкурентно поведение, счита предприятието.
Твърди, че анализирайки ценовата динамика на пазара на дребно, КЗК е допуснала друга явна грешка, като е използвала за референтен показател единствено цената на „Лукойл България“ ЕООД на едро. Такова сравнение би било напълно коректно, само ако „Лукойл България“ ЕООД беше единственият доставчик на едро на всяко едно от обвинените предприятия в процесния период (тоест – да държи 100 % от пазара на едро). Въпреки, че „Лукойл България“ ЕООД е доминиращият доставчик с около 70 % пазарен дял на едро, доставчиците на горива на дребно могат да бъдат и са снабдявани от алтернативни източници.
Освен това, КЗК не е отчела факта, установен в собствения й секторен анализ, че  доставките на едро се извършват основно чрез трети лица - дистрибутори , която структура на доставки също увеличава цената на едро за търговците на дребно, с други думи цената на едро на основния дистрибутор на производителя (свързано лице) при пряка продажба е различна от цената на едро на горивата при доставка чрез останалите дистрибутори, като от определението не е ясно коя от тези различни цени е използвана за референтна в анализа.
Независимо от влиянието, което цената на едро на основния доставчик има върху крайната цена на дребно, КЗК е следвало да отчете и динамиката в цените на алтернативните източници на доставка, които страните по преписката използват. В приетия през 2016 г. секторен анализ КЗК е разгледала подробно източниците на доставка на основните десет предприятия на пазара на горива на дребно и е установила какъв процент от техните доставки произхождат от вътрешния пазар (пряко или чрез други дистрибутори). Този процент през 2015 г. е между 23 и 45 % (за различните месеци от годината).
Констатирайки факта на ценови паралелизъм, КЗК не е изследвала дали този ценови паралелизъм може да бъде обяснен с икономическия контекст, в който предприятията осъществяват дейност, и характеристиките на пазара на дребно. Вместо да направи такова изследване в съответствие с практиката в ЕС, КЗК твърди, че не можело да има друго обяснение, освен картел, което е невярно твърдение и пряко противоречи на европейското право, както е посочено по-долу, сочи дружеството.
Пояснява, че пазарът на дребно се характеризира с високо ниво на прозрачност на цените на дребно, което се дължи на законова регламентация. Всеки обект е длъжен да обявява публично на видимо място цените на дребно. Поради ограничения регионален обхват на конкуренция, служителите на всеки обект могат сравнително бързо и лесно да проверяват текущите цени на дребно на разположените в близост конкурентни обекти и да ги докладват на ръководствата на съответните предприятия (за което дори някои предприятия са създали нарочни информационни приложения, както се установява от публичната част на преписката). Това е напълно легитимна и пазарно обоснована практика, която участниците на пазара  използват.
КЗК не е взела предвид алтернативни възможни обяснения за паралелизма, и затова заключенията й не са надеждни. Идеята, която стои в основата на това схващане, е, че много често ценовият паралелизъм е следствие от обективни пазарни фактори, а не от съгласувано поведение на пазарните участници.
Посочва, че чл. 101 ДФЕС не забранява на предприятията интелигентно да се адаптират към съществуващото или очакваното поведение на техните конкуренти. Това е потвърдено в редица решения на СЕС, включително в цитираното решение по казуса  Wood Pulp, в което се приема, че въпреки, че чл.  85 от Договора (понастоящем чл. 101) забранява всякакви форми на сговаряне, които нарушават конкуренцията, той не лишава икономическите оператори от правото им интелигентно да се адаптират към съществуващото и очакваното поведение на техните конкуренти .
Това означава, че следването на цените на други пазарни участници, които цени са публично достъпни, не е забранено поведение съгласно чл. 101 ДФЕС. Съгласно Регламент 1/2003 г., такова поведение не може да бъде забранено споразумение или забранена съгласувана практика по националното право.
Твърди се, че КЗК неправилно е заключила, че е налице паралелизъм, като навярно е сравнила единствено публично обявените цени, без да съобрази, че тези цени не са винаги реалните цени на продажба. Прилагането на отстъпки посредством програми за лоялност е общоприета, обичайна и утвърдена пазарна практика в сектора, както и в повечето икономически дейности.
На първо място, самият факт на прилагане на системи за отстъпки доказва стремежа на Шел към ефективна конкуренция с останалите участници на пазара. Подобна система прави крайните цени „непрозрачни“, което от една страна намалява значително риска от ефективен ценови паралелизъм, а от друга страна прави невъзможно проследяването на спазването на каквито и да било „договорки“ за поддържане на определени ценови нива.
На следващо място сочи, че дори обявените цени на два разположени в близост конкурентни обекта да са еднакви, в резултат на прилагането на програми за лоялност, реалните цени, на които потребителите закупуват горива, се оказват различни, което прави изводът на КЗК за наличие на ценови паралелизъм необоснован.
Според дружеството, от събраната по преписката информация се установява, че конкурентите на Шел също прилагат програми за отстъпки под някаква форма, като тези отстъпки са различни при различните търговци и за различни видове горива и към тях могат да се добавят и провежданите разнообразни промоционални кампании. По този начин се постига ефективна конкуренция между пазарните участници.
Намира за фундаментално необосновано заключението на КЗК относно стабилността на пазарните дялове, тъй като съответният географски пазар за продажба на гориво на дребно е регионален, а не национален. Дори да се приеме, че националните пазарни дялове биха могли да имат ограничена относимост към конкурентноправния анализ, твърдението на КЗК за стабилността на пазарните дялове противоречи също така и на направеното няколко месеца по-рано в решението на КЗК за приемане на секторния анализ, счита предприятието.
II.3.3.4. Възражения срещу правния анализ
Твърди, че КЗК не е представила никакво доказателство, което да сочи, че Шел е участвало в твърдяното нарушение. Според него КЗК а е допуснала грешка в своя правен анализ, като е установила, че Шел участва в единно продължавано нарушение и че е имало общо разбиране между доставчиците какво да е тяхното поведение.
Посочва, че съгласно секторния анализ на КЗК, данните за динамиката на цените през първия период показват, че пазарите функционират в нормална конкурентна среда , докато в настоящото производство КЗК твърди, че дори и този първи под-период е обхванат от твърдяното нарушение. Намира  необяснимо противоречие в позицията на КЗК, което нарушава принципа на последователност и предвидимост на административното производство, а може би и принципа на безпристрастност.
Шел не само че не е осъществявал контакти с конкурентите си, но и не е бил информиран за контакти и срещи, ако такива са се състояли между тях, сочи дружеството. Поради това и концепцията за „единно продължавано нарушение“ е неприложима спрямо Шел. Ако между конкурентите му все пак е имало обмен на информация, Шел не разполага с информация. Твърди, че ако е имало срещи между други конкуренти, то тези срещи са били провеждани без знанието на Шел, като от обстоятелствата не може да се заключи, че Шел е било длъжно да знае или е нямало как да не знае за провеждането на такива евентуални срещи. Сочи, че фактическите обстоятелства в казусите от европейската практика, на които КЗК се позовава, са много различни. Дава за пример казуса Organic Peroxide, цитиран на стр. 70 от определението, в който са доказани множество - над 50 срещи, проведени между конкурентите в периода от 1982 до 1999 г. Налице е подробна информация за датата на провеждане на срещите и предприятията, които са участвали в тях. Трима от конкурентите са потвърдили съществуването и съдържанието на сключеното между тях споразумение. На практика нарушението е доказано на базата на документи и самопризнания на самите предприятия – участници в картела. 
Счита, че по настоящата преписка Шел рискува незаслужено да понесе сериозна санкция само поради това, че негови конкуренти следят пазарното му поведение.
Обръща внимание на това, че КЗК обвинява Шел в забранено споразумение или съгласувана практика с участието на още пет предприятия. Няма доказателства, на база на които да се заключи, че Шел е участник в твърдяното нарушение.
Счита, че изградената от КЗК теория всъщност не обяснява ценовия паралелизъм, като обективно проявление на твърдяното нарушение. От доказателствата се установява, че едно от обвинените предприятия полага усилия за събиране на информация за предстоящите реакции на неговите конкуренти при изменение на цената на едро. Това обаче няма как да обясни ценовия паралелизъм между шест предприятия, като очевидно за останалите пет (включително Шел) няма доказателства да са получавали информация за предстоящите цени на конкурентите си.
Дори информация за предстоящите цени на Шел да е попаднала у негов конкурент,  няма доказателства, че това е станало с поведението или със знанието и непротивопоставянето на Шел, което е условие за наличието на съгласувана практика, твърди дружеството.
II.3.3.5. Заключение на „Шел България“ ЕАД
Предприятието моли производството по отношение на „Шел България“ ЕАД да бъде прекратено, алтернативно - моли да бъде прието, че Шел не участва в забранено споразумение и/или съгласувана практика и не е извършило нарушение на чл. 15, ЗЗК и/или чл. 101, ДФЕС.
Шел заявява, че ще се ползва от правото на изслушване в открито заседание, ако такова бъде насрочено.
Предприятието прави предложение за поемане на задължения.

II.3.4. Възражения на „ОМВ България“ ООД (ОМВ)
ОМВ отхвърля всички обвинения като неправилни и неоснователни. Счита, че КЗК е допуснала множество грешки във фактическия и правния анализ по отношение на твърдяното участие на ОМВ в предполагаемия картел, поради което заключението за нарушение на чл. 15, ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС по отношение на ОМВ е необосновано и погрешно.
Предприятието твърди, че правото му на защита и справедлив процес е сериозно нарушено от факта, че твърденията за предполагаемото нарушение на законодателството за защита на конкуренцията са представени на ОМВ под формата на публична версия на определението, в която голяма част от текста целенасочено е заличен. Сочи, че неоснователното редактиране на публичната версия на определението не позволява на дружеството да проследи напълно мотивите на КЗК, тъй като почти всички данни (дори и данните, предоставени от ОМВ) са напълно заличени. Счита, че поради това не е възможно да добие ясна представа за фактическите и правните основания на обвиненията срещу ОМВ, което сериозно нарушава възможността му да подготви ефективна защита и да вземе участие в един справедлив процес. Подчертава, че представянето само на непълна (публична) версия на определението само по себе си представлява съществено процесуално нарушение на правото на защита на ОМВ.
ОМВ счита, че КЗК е допуснала множество грешки във фактическите и правните констатации, които правят нейното твърдение за нарушение на чл. 15, ал. 1, ЗЗК и чл. 101, пара. 1 от ДФЕС необосновано и погрешно. Твърди, че КЗК е допуснала съществени грешки при анализа си на структурата на съответните продуктови пазари и в оценката си за пазарното поведение на ОМВ и на другите разследвани дружества. Без да предлага обоснован анализ по същество определението се отклонява от многобройните предишни решения и пазарни проучвания, показващи, че пазарите за продажба на дребно на автомобилни горива в България са с олигополна или близка до олигополна структура, което е и заключението в последния секторен анализ (решение на КЗК № 143/2016). Независимо от това в определението се приема, че пазарът за търговия на дребно с бензин и дизелово гориво в България изведнъж е станал свободен, конкурентен пазар. На базата на тази констатация, както и чрез използването на една произволна и подвеждаща величина - „средна цена“ на цените на дребно на горивата - КЗК твърди, че е налице ценови паралелизъм в поведението на ОМВ и останалите разследвани дружества, което с оглед на твърдението за конкурентен пазар се приема за индикация за наличие на ценово сътрудничество между засегнатите предприятия. Според предприятието аналитичният подход, приложен от КЗК при ценовия анализ, е погрешен, тъй като се базира на сравняване на средноаритметична стойност от цените, реално обявени на тотемите на всички бензиностанции на дадено дружество в страната, и пренебрегва съществените ценовите различия в отделните региони. Отделно от това този подход не отчита значителното влияние на отстъпките, предоставяни на клиентите по различни картови програми, приложението на които води до значителни различия в реалните крайни продажни цени, счита дружеството.
Навежда доводи, че определението се основава на произволно и избирателно представяне и подвеждащо тълкуване на фактите, на които се основават обвиненията срещу ОМВ за твърдяното му участие в обмен на информация и ценово сътрудничество с останалите разследвани дружества. Според него, в определението не са обсъдени всички доказателства, които са събрани или е следвало да бъдат събрани и анализирани в хода на разследването. Твърди, че що се отнася до ОМВ, твърденията, изложени в определението, се базират единствено на кореспонденция, разменена между трети лица - вътрешна кореспонденция между служители на конкурент, съдържаща изявления за твърдяно знание за бъдещо ценово поведение на ОМВ. Нито един от посочените от КЗК имейли не произхожда от, нито е адресиран до служител или представител на ОМВ. Нито един от имейлите не посочва конкретен източник на информация в ОМВ.
Предприятието счита, че КЗК не е анализирала правилно събраните доказателства, като специално по отношение имейли, посочени в подкрепа на обвиненията срещу ОМВ, не е изследвано, доколко тяхното съдържание е вярно, а твърденият източник на информация - автентичен. Намира, че фактическият анализ и заключенията на КЗК напълно пренебрегват изведените в утвърдената съдебна практика стандарти за оценка на доказателствената стойност на документи, произхождащи от трети лица, особено когато са използвани от орган за защита на конкуренцията като единствено доказателство в подкрепа на конкретни обвинения. Отделно от това, въпреки че по преписката са събрани доказателства в подкрепа на заключението, че ОМВ следва своя собствена независима, агресивна и проконкурентна ценова политика, дружеството счита, че КЗК или ги пренебрегва изцяло, или ги тълкува превратно с цел да обоснове твърденията си за наличието на твърдяното ценово сътрудничество.
Оспорва се твърдението, че ОМВ е участвало в обмен на стратегическа информация относно реализирани обеми продажби или друга оперативна информация. Твърди, че КЗК не е посочила нито едно конкретно доказателство в подкрепа на твърдението, че ОМВ е предоставяло данни за оборота си или други данни на останалите разследвани дружества. Данните относно дейността на ОМВ, посочени в имейлите, цитирани в Определението, са или неточни, или публично достъпни. Сочи, че ОМВ никога не е разкривало данни относно действително реализираните от него обеми продажби или друга чувствителна информация за своята дейност на другите разследвани дружества.
II.3.4.1. Възражения по съществото на твърденията
ОМВ счита, че за да достигне до изводи относно съществуването на споразумение или съгласувана практика, КЗК, на първо място, е направила грешка при оценката на действията на ОМВ и другите разследвани дружества на пазара на продажба на дребно на горива. Твърдението за наличие на ценови паралелизъм се базира на приложението на произволната и подвеждаща величина – „средна цена“, използвана при сравнението на цените на дребно на конкурентите. Чрез използването на тази величина, според дружеството, се пренебрегва значението на различията в цените в отделните региони на страната, както и влиянието на отстъпките, предоставяни от търговците чрез различни картови програми, които водят до значително по-ниски крайни цени на дребно. КЗК не е потърсила и не е обсъдила никакво алтернативно икономическо обяснение за твърдения ценови паралелизъм. Счита, че КЗК е допуснала грешка и в оценката си за структурата на съответните продуктови пазари и без да е извършен подробен анализ и в пълно противоречие с предишни констатации за наличие на олигополна структура, в определението е посочено, че пазарите за продажба на дребно на бензин и дизелово гориво са свободни и конкурентни. В резултат на грешките в оценката си КЗК стига до заключението, че твърденият ценови паралелизъм не може да бъде обяснен с нищо друго, освен със съществуването на съглашение между участниците на пазара, счита дружеството.
Според последното, заключенията в Определението се основават на своеволно и селективно представяне, както и на погрешна интерпретация на събраните доказателства. Въз основа на това частично и погрешно представяне на събраните данни, КЗК е предявила обвинение на ОМВ за участие в твърдяното споразумение/съгласувана практика за ценово сътрудничество, прилагано чрез обмен на чувствителна информация и в съглашение с конкурентите му. Счита, че Определението не отчита всички относими факти, които са събрани или е трябвало да бъдат събрани и анализирани в хода на предварителното разследване. По този начин по отношение на ОМВ заключенията изложени в определението се основават само на комуникация, разменена между трети лица – вътрешнофирмена кореспонденция, разменена между служители на ЕКО и съдържаща изявления за твърдяно узнаване на бъдеща ценова информация или поведение на ОМВ. Намира, че тези доказателства не са анализирани правилно и КЗК не е доказала, че съдържанието на тези електронни писма е вярно или че произхождат от автентичен източник.
Нито едно от електронните писма не изхожда от и не е адресирано до служител или представител на ОМВ. В нито едно от електронните писма не се конкретизира произходът на информацията. Анализът на КЗК и съответните правни изводи, основани на доказателства, произхождащи от трети лица, напълно пренебрегват стандартите за оценка на доказателствената стойност на доказателства, изхождащи от трети лица, установени в приложимата съдебна практика, включително и по отношение изискванията към обвинения, предявени от орган по конкуренцията само въз основа на доказателствата, произхождащи от трети лица.
Изрично се обръщаме внимание на обстоятелството, че при проверката на място в помещенията на ОМВ не са открити каквито и да е данни потвърждаващи, че ОМВ е участвало в обемен на информация, с което и да е от другите разследвани дружества. При изземването на форенсик доказателства, са копирани и пълните архиви на имейл пощенските кутии на всеки един от тримата служители на ОМВ, които са ангажирани с формирането и изпълнението на стратегията за определяне на цените за продажба на дребно на ОМВ. По време на проверката на събраните форенсик доказателства, КЗК не е открила и не е цитирала  никаква кореспонденция, с което и да е от разследваните дружества, която да се отнася до обмен на информация за цени и/или реализирани обеми продажби, сочи дружеството.
II.3.4.1.1. Възражения по неправилния анализ на пазара
ОМВ твърди, че КЗК е допуснала грешка в сравнението на цената, тъй като е използвала за основа произволна стойност, наречена „средно-дневна цена”. Това е средноаритметична стойност на цените на бензин или дизелово гориво, прилагани на всички бензиностанции на съответното дружество през определен ден. По този начин обаче, според предприятието, не се взимат предвид съществуващите съществени разлики в цените, прилагани на бензиностанциите, разположени в различни географски райони на България. Този подход пренебрегва отстъпки, предоставяни от ОМВ и другите Разследвани дружества на клиентите, чрез различни картови програми, които за определени части от изследвания период са достигали до 10 стотинки на литър .
Без да отчита очевидната важност на местоположението на съответния обект за обема на продажбите му и съответно, значението на местоположението като фактор при определянето на цената на дребно на автомобилните горива, икономическият анализ в определението взима предвид и съответно се основава единствено на средни стойности на цените на дребно, твърди дружеството. Макар и това да не е ясно обяснено в публичната версия, разбирането на ОМВ е, че КЗК е използвала за целите на ценовото сравнение средноаритметична стойност на всички цени, прилагани от даден търговец на дребно през конкретен ден във всички негови бензиностанции. Такива „средно-дневни цени” са напълно произволни. Такива цени не са прилагани в действителност, те не отразяват коректно реално прилаганите през съответния ден цени и не дават точна представа за тенденциите на пазара на дребно.
Според предприятието, събирайки цените на всички бензиностанции в една предполагаема „средна цена”, КЗК пренебрегва разликите в цените, прилагани на отделните бензиностанции, които се получават под влиянието на местната конкуренция. Една много по-точна представа за реалното движение на цените на дребно е можело да бъде постигната, ако бъдат използвани среднодневни стойности за отделни бензиностанции, които да бъдат сравнени със среднодневните цени на най-близките им конкуренти бензиностанции. При използването на този метод местните специфики ще бъдат взети предвид и сравнението би дало по-точен отговор на въпроса има ли ценови паралелизъм на пазарите. Така би била постигната яснота в движението на цените, като бъде взето под внимание влиянието на фактори като разположение на обекта и конкурентна среда върху прилаганите в този обект цени. Ползването на средноаритметични стойности за цените на всички бензиностанции, управлявани от дадено дружество, неизбежно е довело до погрешни заключения, защото така се пренебрегва значението на разположението на бензиностанциите на дадено дружество, твърди предприятието. Дава за пример фактори като местоположение на бензиностанциите на едно дружество, или конкуренцията, заобикаляща бензиностанциите на това дружество.
ОМВ счита, че доколкото КЗК в икономическия си анализ не е взела под внимание значението на тези местни условия и в частност факта, че цените на дребно на всяка бензиностанция се влияят от множество фактори, то икономическият анализ, изложен в определението, не може да бъде приет за достоверен и не доказва наличието на ценови паралелизъм на пазарите за продажба на дребно на бензин и дизелово гориво.
В своето решение за секторния анализ КЗК е потвърдила, че цената на едро е един от най-важните фактори за образуването на цената на дребно, сочи дружеството. Този фактор е общ за всички конкуренти на пазара – цената на едро се определя от международните тенденции и не зависи от типа доставчик (производител или вносител). С оглед гореизложеното, високото ниво на прозрачност на пазара, хомогенния характер на продукта, както и факта, че за клиентите предлаганата цена е основния определящ фактор при избора къде да заредят гориво, предприятието счита, че разлика в цената на дребно дори от 1-2 стотинки е значителна и доказва наличието на конкуренция между участниците на тези пазари. Извежда извод, че анализът и приетото за установено в определението, че разлика в цената на дребно от „няколко” стотинки между ОМВ и другите разследвани дружества, не е определяща и дори подкрепя твърдение за наличие на ценово сътрудничество, са погрешни, тъй като не признават и не анализират характеристиките на пазара.
В тази връзка предприятието твърди, че близкото движение на цените на дребно на ОМВ и на другите разследвани дружества не доказва ценови паралелизъм, защото вътрешноприсъщите характеристики на пазара на дребно за автомобилни горива не позволява големи разлики в ценовата стратегия на конкурентите.
Изтъква, че доколкото КЗК не е оценила разликата между цените на дребно след приспадане на отстъпките, предоставени от ОМВ и от другите разследвани дружества, резултатите на икономическия ѝ анализ са погрешни и не могат да бъдат използвани като доказателство в подкрепа на твърдение за съществуването на ценови паралелизъм. В частност, КЗК не е взела предвид значителните разлики в размера на отстъпките, предлагани от различните търговци на дребно и динамичните промени на тези стойности. Тези отстъпки и съответният им размер, прилагани от един търговец може да се различават в конкретен географски регион, или дори за определен брой бензиностанции. Твърди се, че методиката за изчисляване на средноаритметичната величина „средна цена”, използвана от КЗК в подкрепа на твърдението за съществуването на ценови паралелизъм, е погрешна и крайният резултат е неверен и заблуждаващ. Според дружеството, ако се вземат предвид отстъпките, предоставяни от търговците на дребно, би станало ясно, че ценовите нива на ОМВ и другите разследвани дружества са различни, че динамиката на съответните им промени е различна и следователно тези данни не биха подкрепили твърдението за съществуване на ценови паралелизъм между ОМВ и между другите разследвани дружества.
ОМВ счита, че с оглед доказването на твърдението за конкурентния характер на засегнатите пазари, КЗК е трябвало да извърши по-подробен икономически анализ и да обоснове заключението си по по-убедителен начин. Според предприятието, количественият тест, използван от КЗК за изчисляване на пазарната концентрация – тестът на Херфиндал - Хиршман (ННI) – не е адекватен и приложим за целите на определяне на структурата на пазарите в контекста на антитръстово производство. Този тест се използва предимно за целите на анализ при контрола на концентрациите на предприятия, като с него се измерва пазарната концентрация, изчислявана спрямо броя на дружествата, които извършват дейност на съответния пазар. Намира, че посочения количествен тест не отчита размерът на тези дружества. Заключава, че дори резултатът от теста HHI да сочи на конкурентен пазар поради наличието на голям брой участници, това още не доказва, че не е налице олигополен пазар, тъй като не се отчита каква е пазарната концентрация на водещите участници на пазара. По тази причина икономистите прилагат други количествени тестове, за да оценят структурата на пазара в антитръстов контекст, сочи предприятието. Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията  предлага друг количествен инструмент – Индекса на коефициента на концентрация, който предоставя по-добра първоначална оценка на конкурентната структура на пазара чрез изследване съотношението между големината на водещите дружествата спрямо целия пазар. Счита, че вероятно поради тази причина при предходни изследване на структурата на пазарите за продажба на дребно на бензин и дизелово гориво КЗК е прилагала именно Индекса на коефициента на концентрация. 
Според ОМВ, ако КЗК беше приложила тестовете CR3 и CR4, резултатът би показал, че пазарите за продажба на дребно на бензин и дизелово гориво е поне средно концентриран пазар. Базирайки се на собствените си количествени оценки на пазарните дялове на най-големите участници на тези пазари, ОМВ изчислява CR3 индекс от 59-60 и CR4 индекс от 73-74. Твърди, че дори да се вземат за база на изчисление по-консервативните стойности на пазарните дялове, както са посочени в определението, първите 3 дружества отново биха имали общ пазарен дял доста над 40% (вероятно около 50%), а първите 4 дружества имат общ пазарен дял много над 50% (вероятно около 60%).
С оглед на изложеното по-горе, предприятието възразява срещу заключенията на КЗК, изложени на стр. 31 и 33 от Публичната версия на определението, че пазарите за продажба на дребно на бензин и дизелово гориво не се характеризират с олигополна структура и предполагат наличието на ефективна конкуренция. Счита, че резултатите от количествената оценка на пазарните дялове, както и резултатите от иконометричните количествени тестове - включително от Индекса на коефициент на концентрация - изискват по-щателно проучване и по-подробен анализ на структурата на съответните пазари. Според него, това е особено необходимо с оглед на факта, че при предишни проучвания на пазарите за продажба на дребно на бензин и дизелови горива, КЗК винаги е заключавала, че пазарите на дребно за бензин и дизелово гориво се характеризират с олигополна структура.
Дружеството твърди, че поради грешките и непоследователността в аналитичния подход, използван от КЗК за целите на анализ на засегнатите пазари, ОМВ е възложило изготвянето на независимо експертно заключение от реномираното консултантско дружество RBB Economics. След анализ на икономическите доказателства, в своя доклад (представен като приложение) RBB Economics сочат, че твърденията на КЗК, че съществуващата структура на пазарите за продажба на дребно на горива в България се отличава с ефективна конкуренция, не са обосновани. Констатирано е, че съответните пазари въплъщават всички базови характеристики на олигополна конкуренция. Тези техни аспекти водят до зависимост на печалбите на конкурентните от стратегията на техните съперници – т.нар. олигополна взаимозависимост. Резултатите демонстрират, че именно олигополната конкуренция, а не антиконкурентно (съгласувано) поведение, изцяло съответства на моделите на ценообразуване, които се изтъкват от КЗК в определението. Анализът и заключенията на RBB Economics потвърждават позицията, че всяко твърдение, че ОМВ участва в антиконкурентно ценово сътрудничество, е неправилно и несъответстващо на икономическите теории и пазарните реалности, счита дружеството.
По повод наблюдението на цените на конкурентите се обръща внимание, че то е стандартен елемент от пазарната стратегия на всички търговци на дребно с горива – това се потвърждава и от твърденията на другите разследвани дружества, цитирани от КЗК в Определението.  Сочи, че в миналото и ЕК  , а и самата КЗК  са потвърдили, че такова наблюдение е нормална бизнес практика. За това ОМВ не може да се съгласи с новозаявената позиция на КЗК, че системното наблюдение на цените служи като „средство за взаимен контрол върху спазването на ценовата координация” . Възразява се срещу твърдението, че системното наблюдение на цени може да бъде квалифицирано като форма на ценова координация. Напротив – ОМВ твърди, че наблюдението на цените е проконкурентна дейност, която гарантира по-висока отзивчивост към пазарната динамика и следователно осигурява по-добри резултати за потребителите. Твърди, че много други национални органи за защита на конкуренцията в ЕС вече са потвърдили, че високата прозрачност на пазарите за продажба на дребно на автомобилни горива има положително въздействие върху конкурентната среда, тъй като тя принуждава участниците на пазара да се конкурират по-интензивно. Счита, че когато потребителите имат яснота за цените на всички участници на пазара, те са в позиция да избират най-евтините продукти и по този начин другите по-скъпи доставчици са принудени да намалят своите цени, за да останат конкурентни.
Твърди се, че системното наблюдение и събиране на публично достъпни данни за цени не премахва каквато и да било стратегическа несигурност на пазара. Напротив – фактът, че ОМВ трябва да наблюдава цените на конкурентите си е ясна индикация за съществуваща значителна стратегическа несигурност на пазарите за продажба на дребно на автомобилни горива, която изисква от участниците непрекъснато внимание и бърза реакция, сочи дружеството. Според последното, със своите стратегически реакции на динамичните промени в цените на горивата на дребно, прилагани от конкурентите му, ОМВ също допринася за нивото на несигурност на пазара, което на свой ред засяга всички други участници.
II.3.4.1.2. Възражения относно твърденията за обмен на информация
ОМВ възразява срещу изложеното в Определението тълкуване на изброените доказателства и твърди, че заключенията, изложени в правния анализ напълно пренебрегват установените в приложимата съдебна практика изисквания за доказване на участие на предприятие в забранен обмен на информация. Счита, че обвиненията не са подкрепени от преки доказателства: всички електронни писма, посочени от КЗК като доказателства срещу ОМВ, представляват вътрешнофирмена комуникация между служители на ЕКО. КЗК не е посочила нито едно електронно писмо, което да изхожда от или да е адресирано до ОМВ. Цитираните доказателства сами по себе си също не показват, че твърденият обмен на информация е осъществяван редовно или често. КЗК не е анализирала в цялост комуникацията и връзката между отделните имейли и не е взела предвид пазарната ситуация към момента на изпращане/получаване на съответните съобщения. Поради тази причина ОМВ твърди, че извършеният от КЗК анализ е непълен, неточен и неверен.
Оспорва обвинението за обмен на чувствителна информация, като заявява, че КЗК не е представила никакво конкретно доказателство в подкрепа на твърдението, че ОМВ е участвало в обмен на чувствителна търговска информация, с което и да е от другите разследвани дружества. Обръща внимание на обстоятелството, че данните, касаещи дейността на ОМВ, съдържащи се в електронните писма, цитирани в Определението, са или неточни или публично достъпни. Твърди, че ОМВ никога не е разкривало данни за реализираните обеми продажби, или друга чувствителна информация за своята дейност на другите разследвани дружества. Възразява и срещу твърдението, че ОМВ е участвало в доброволен обмен на информация за реализирани обеми продажби и пазарни дялове с другите разследвани дружества.
II.3.4.2. Възражения относно продължителността на твърдяното нарушение
ОМВ счита, че всички доказателства, събрани и цитирани от КЗК в подкрепа на твърдение, че ОМВ е участвало в твърдяното споразумение/съгласувана практика, водят до заключението, че дори и да е налице такова участие на ОМВ, то е минимално и неволно. Поради това, нарушението, извършено от ОМВ, което следва да бъде прието за неволно и продължило кратък период от време, следва да бъде квалифицирано като „леко“ и санкцията следва да бъде определена към долната граница на допустимия размер, тъй като действията на ОМВ са с нисък потенциал за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответните пазари. Това заключение е подкрепено и от практиката на СЕС, където е възприето, че когато бъде установено, че дадено предприятие е участвало в забранено споразумение/съгласувана практика, но в ограничена степен, какъвто е настоящия случай с ОМВ, то това следва да бъде взето предвид при оценяване на отговорността чу и съответно при определяне на санкцията, сочи дружеството.   
Възразява срещу определения период на участие на ОМВ в твърдяното нарушение. В частност, тъй като нарушението на ОМВ се изразява в бездействие и неоказване на контрол върху служители на дилърите на ОМВ, то продължителността му следва да бъде съобразена с периода, за който има доказателства, че това бездействие е било на лице и като следствие е възникнал противоправният резултат. В тази връзка твърди,  че КЗК не е посочила никакви доказателства за обмен на ценова или какъвто и да е друг вид информация, отнасяща се за ОМВ след 17.07.2015 г. Счита, че крайният момент на участие на ОМВ в твърдяното нарушение следва да бъде определен към датата на последния имейл, посочен от КЗК, в който се споменава ОМВ, а именно 17.07.2015 г. ОМВ излага разбирането, че по отношение на ОМВ продължителността на участието му в твърдяното нарушение следва да бъде определена на малко повече от година - считано от 21.06.2013 г. (датата на първия имейл, в който се споменава ценова информация относно ОМВ) до месец октомври 2014 г. (когато чрез въвеждането на новата ценова политика ОМВ ясно се разграничава от твърдените антиконкурентни практики). Алтернативно сочи, че периодът трябва да бъде определен на две години и един месец – считано от 21.06.2013 г. до 16.07.2015 г. (датата, на която е получен последния имейл, в който са цитирани данни, за които се твърди, че са получени от ОМВ). Първият период следва да бъде приложен, ако КЗК установи, че ОМВ целенасочено е участвало в твърдяното хоризонтално споразумение/съгласувана практика и съответно - целенасочено чрез възприемането на нова ценова политика се е отказало от участието си в това нарушение, счита дружеството.
II.3.4.3. Заключение на ОМВ България
Предприятието намира, че КЗК трябва да прекрати производството, като постанови решение, с което да приеме, че няма доказателства за извършено нарушение на чл. 15, ЗЗК и на чл. 101 от ДФЕС от страна на ОМВ.
В допълнение, на основание чл. 76 ЗЗК, изрично иска да му бъде предоставена възможност да представи становището си в открито заседание пред КЗК, преди да бъде постановено решение по същество в производството по преписка №КЗК/98/2016.
Предприятието прави предложение за поемане на задължения.

II.3.5.    Възражения на „НИС Петрол“ ЕООД (НИС Петрол)
II.3.5.1. Възражение срещу ограничаване правото на защита
Предприятието изтъква, че в производството по настоящата преписка е засегнато в значителна степен неговото право на защита, чрез непредоставяне на достъп до материалите по преписката, заличени и посочени като търговска тайна. Сочи, че правните изводи на КЗК са изведени въз основа на голяма част от тези материали, като заличените части затрудняват, а на места правят невъзможно, разбирането на фактически установените данни. „НИС Петрол“ ЕООД е направило мотивирано искане за разкриване на търговска или друга, защитена от закон, тайна на основание чл. 55, ал. 3 от ЗЗК във връзка с т. 18.2 от Правилата за достъп .
Предприятието обосновава своите искания, препращайки към актове и практика на Съвета на Европа, Европейската комисия и СЕО, посочвайки  случаи на възможни противоречия между правото на защита и правото на поверително третиране на информация, между които следва да се намери справедлив и приемлив баланс.
II.3.5.2. Възражения относно непълнота на разследването и по повод необсъждане на релевантни по преписката доказателства
Ответното предприятие изтъква, че твърденията за извършено нарушение не са подкрепени с изчерпателни доказателствата, както и че не е обсъдена важна част от събраните релевантни доказателства, в резултат на което КЗК е изготвила погрешен икономически анализ, въз основа на който Комисията е достигнала до неправилни правни изводи. Съгласно изложеното, в Определението няма данни и анализ относно:
А) Съответния географски пазар и по специално анализ на участието на „НИС Петрол“ ЕООД на националния пазар;
Б) Съотношението между цената обявена на тотем и реалната крайна цена, по която са купували горива крайните потребители;
В) Динамиката в цената на дребно в различните райони на страната;
Г) Данни от  приетия от КЗК секторен анализ с Решение №143/2016г.
Твърди, че КЗК е допуснала процесуални нарушения, изразяващи се в наличието на вътрешни противоречия, необоснованост и прехвърляне на доказателствената тежест. Определението на КЗК, според него, не доказва участието на предприятието в твърдяното нарушение с установените в практиката на ЕК и СЕО стандарти за доказване на антитръстови нарушения, а именно - представяне на точни и непротиворечиви доказателства, както и че КЗК базира своите изводи единствено върху косвени доказателства, които са недостатъчни за установяване на нарушението.
Вътрешно противоречие при определяне на стабилността на пазарните дялове на разследваните предприятия – неправилен и необоснован извод на КЗК по отношение на анализа на структурата на съответния пазар, който не отчита че предприятието е нов участник на пазара, което през процесния период бележи увеличение в пазарното си присъствие, за разлика от другите основни участници на пазара. Счита, че този факт следва да се анализира в контекста на приети индикации за възможно забранено споразумение/картел.
Дружеството твърди незаконосъобразно прехвърляне на доказателствената тежест – КЗК, определяйки продължителността на нарушението е приела, че то продължава към настоящия момент. По този начин неправилно и незаконосъобразно е прехвърлена доказателствената тежест към ответните предприятия, вменявайки им задължение да докажат, че процесното поведение не съществува, което е в нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се противоречие в текста на Определението в частта, анализираща продължителността на участието на „НИС Петрол“ ЕООД в установения картел – в анализа на процесния период се приема, че нарушението е започнало от 21.06.2013, а в предхождащ текст на същото се посочват данни, според които участието на предприятието започва от 2015 г.
IІ.3.5.3. Възражения по същество
„НИС Петрол“ ЕООД възразява изцяло срещу предявените му твърдения за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, параграф 1 от ДФЕС.
IІ.3.5.3.1. Общи възражения
Предприятието твърди, че в рамките на процесния период самостоятелно, свободно и независимо определя пазарното си поведение на съответния пазар и по-конкретно ценовата си политика, без да я съгласува с останалите участници. Единствените фактори, с които това поведение е било съобразявано са чисто икономически, свързани с особеностите на съответния пазар, търсенето и предлагането, както и с нормативните изисквания и регулации. Като пример за самостоятелното си стопанско поведение „НИС Петрол“ ЕООД посочва предлаганите от него характерни отстъпки и реализираните въз основа на тях продажби, които следва да го отличат от политиката на останалите пазарни участници.
Твърди, че в Определението е игнорирана напълно съществуващата и утвърдена практика на КЗК при анализ на пазара на горива в страната на едро и дребно. Цитира примери от Решение № 1059/2011г. на КЗК и Решение № 746/2009 г. на КЗК. В Решение №746/2009г. на КЗК се посочва, че наличието на ценови паралелизъм на пазара на горива на дребно би могъл да бъде обусловен от характеристиките на пазара и от самата пазарна структура. Взаимозависимостта между участниците на пазара, специфична за олигополната му структура и наличието на достатъчно висока степен на ценова прозрачност, в следствие на публичното обявяване на цените е възможно да доведат до приемането на еднаква пазарна политика от участниците на съответния пазар. Всяко предприятие има правото самостоятелно да определи ценовата си политика, отчитайки моментните или прогнозираните действия на своите конкуренти. В практиката на КЗК и ВАС, както и на ЕК, потвърдена от СЕО, е установено, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика, но би могло да бъде доказателство за такава, ако е придружено от формален или неформален обмен на информация. В своята практика СЕО  е достигнал до извода, че системата на публично оповестяване на цените от страна на участниците на олигополен пазар не представлява сама по себе си забранена съгласувана практика между предприятия. В тази връзка се излага, че практиката на търговците на дребно да поставят на бензиностанциите огромни табели, на които да посочват цената на дребно, за да информират водачите на МПС за предлаганата от тях цена на литър създава известно ниво на ценова прозрачност на пазара, несигурността на операторите за бъдещото поведение на техните конкуренти на пазара не е елиминирана. Освен това самата практика за подобно публично оповестяване на цените на дребно на бензиностанциите може да бъде приета за обусловена от особеностите на този пазар, а именно от съществуващата силна конкуренция между бензиностанциите в дадено населено място или регион за привличане на потребители и силната чувствителност на потребителите към измененията на цените на горива. Ето защо подобна практика сама по себе си не противоречи на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК при липсата на убедителни доказателства за съгласуване на цените между конкурентите им.  В производството такива доказателства за съгласуване на цените между НИС и останалите участници няма, твърди дружеството. Единствената, установена от КЗК кореспонденция, е между представители на НИС и на ПЕТРОЛ и няма характера на обмен на чувствителна информация. Нещо повече – по преписката няма данни въпросните двама служители да са обменили каквато и да било информация, касаеща стопанската дейност на техните работодатели – установено е единствено запитване, касаещо публичнодостъпна информация.
Твърди, че условията, в които оперират предприятията на пазара на дребно с горива създават възможност много бързо да отчитат действията на своите конкуренти. Практиката на веригите публично да обявяват цените си води до по-добра информираност на клиентите и възможност да сравняват офертите лесно. Такъв механизъм за обмен на информация с участието на клиентите е специфичен за функционирането на пазара на дребно с горива и сам по себе си не представлява нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК.
ІI.3.5.3.2. Възражения относно определянето на участниците на съответния продуктов и географски пазар
Предприятието счита, че КЗК е включила необосновано НИС Петрол сред участниците на съответния географски пазар, а оттам и в т.нар. картел, напълно необосновано и в пълно противоречие на посочената Методика за пазара и установените по преписката факти. Сочи, че Комисията е установила, че на съответния продуктов и географски пазар има 5 водещи, основни и традиционни участника с национално покритие на притежаваните от тях бензиностанции, сред които не е НИС Петрол, въпреки така дефинирания географски пазар и въпреки категоричите данни, че притежаваните от НИС Петрол бензиностанции нямат национално покритие, и въпреки че е с незначителен пазарен дял, както и че не е сред основните и традиционни играчи на съответния пазар, дружеството е включено сред участниците на съответния продуктов и географски пазар, за който се приеме, че е национален, т.е. на територията на Р. България. Според дружеството, гореизложените аргументи показват и защо НИС Петрол не е в състояние да извършва действия, с които да ограничи конкуренцията на съответния пазар. Това е видно и от незначителния брой бензиностанции (в пъти по-малък от този на останалите ответни дружества) и тяхното неравномерно разпределение на територията на Р. България. НИС Петрол обективно не е в състояние да оказва влияние на пазара през целия процесен период и особено през периода 2012 – 2013 г., поради което не е в състояние да ограничи конкуренцията на пазара.
IІ.3.5.3.3. Възражения по доказателствата, касаещи НИС Петрол ЕООД и техния анализ в Определението
Посочва, че Определението изобилства от примери за тенденциозно тълкуване на доказателствата, за изваждане на определена информация от контекста с цел обосноваване на изводи в подкрепа на обвинителната теза. Отделни доказателства са тълкувани сами за себе си без да се държи връзка с останалите материали по преписката и съдържащите се в тях данни.
Важно е да се отбележи, че единствените доказателства, към които Определението реферира, са електронни писма /имейли/, при това в огромната им част става въпрос за вътрешна кореспонденция на съответното дружество, счита дружеството. Изключително нелогично и необосновано КЗК представя дългогодишното лично познанство на двамата служители като доказателство за „трайни контакти между ПЕТРОЛ и НИС Петрол“.  Колко нелогичен и необоснован е този извод на КЗК е видно и от обстоятелството, че към м. ноември 2013 г. Светлана Пилчева е със статута на новоназначен служител със срок за изпитване. Видно от нейния трудов договор, който се прилага, тя е постъпила на работа на 16 септември 2013 г. При това положение е очевидно, че към  ноември тя е на работа в НИС Петрол едва от месец и половина, поради което очевидно не може разменените от нея и Ал. Коджабашев имейли да се третират като доказателство за „трайни контакти между ПЕТРОЛ и НИС Петрол“. Освен това към м. ноември 2013 г. тя е заемала друга длъжност  и едва впоследствие е назначена на длъжността „експерт планиране и анализи“. Следователно описаната в т. 11.2.2. от Определението фактическа обстановка е неточна и съответно - направените въз основа на нея изводи, са неправилни.

Според предприятието, анализът на кореспонденцията между Румен Желязков (Директор „Управление на търговската мрежа“) и Димо Дичев (служител „Икономическа сигурност“ в НИС Петрол) от м. януари 2014 г. показва, че основното в нея е дискутиране на вътрешната за Дружеството процедура за промяна на цените на дребно .  Счита, че в тези кореспонденция няма никакви данни за съгласуване на цените, нито за обмяна на чувствителна информация, с останалите ответни дружества.
IІ.3.5.4. Възражения по правните изводи
Предприятието твърди, че не е налице елемента споразумение и/или съгласувана практика, тъй като по преписката няма доказателства, които да обосновават наличието на общо намерение на ответните дружества да имат общо ценово поведение на пазара. По отношение на НИС Петрол не е установен какъвто и да било обмен на ценова информация с Лукойл, ОМВ, Шел и ЕКО, а по отношение на ПЕТРОЛ е установен един - единствен имейл, който обаче не касае чувствителна, а публично достъпна информация.
По отношение твърдението за наличие на „съгласувана практика“ КЗК не е установила данни за реален контакт между ответните дружества. Тя е следвало да потърси и изключи всички други възможни обяснения за съществуващия ценови паралелизъм, преди да направи извода за наличие на забранена съгласувана практика. От събраните по преписката доказателства, разгледани не изолирано, а в тяхната съвкупност, вкл. и от приетия с Решение № 143/2016г. на КЗК секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в Република България, може да се направи изводът, че характерната затвореност на пазара, високото ниво на прозрачност и сравнително равномерното ниво на търсене улесняват предвидимостта на поведението на конкурентите при определяне на собственото им пазарно поведение. Това води до интелигентно адаптиране на ценовата им политика спрямо поведението на пазарния лидер.
По отношение на твърденията за действията по изграждане и функциониране на ценово сътрудничество, предприятието твърди, че в своя анализ Комисията, на стр. 47, последен абзац,  сочи за пореден път: „Основните конкуренти, които въздействат на пазара са: ЕКО, ЛУКОЙЛ, ОМВ, ШЕЛ и ПЕТРОЛ“. Извежда извод, че НИС Петрол не е сред предприятията, които са в състояние да въздействат на пазара, но въпреки това е включено сред участниците. Твърди, че цитираните от КЗК доказателства са изключително и само електронни писма, при това от един конкретен участник на пазара, като в преимуществената си част са негова вътрешна кореспонденция. Въпросните имейли не са и не могат да бъдат преки доказателства за съществуването на ценови картел, още повече, че техния анализ показва, че става въпрос не за обща политика, а за следване на пазарния лидер Лукойл и за съобразяване с поведението на основни конкуренти като ОМВ, счита дружеството.
Сочи, че по отношение на НИС са цитирани две доказателства по ФО, т. 11.1 (вътрешен имейл от Румен Желязков до Димо Дичев в НИС) и по ФО, т. 11.2 (електронни писма между служител на НИС и служител на ПЕТРОЛ). Според предприятието, те по никакъв начин не обосновават извода за ценово сътрудничество между ответните дружества, а за съобразяване с действията на пазарния лидер Лукойл и другите основни участници на пазара, което е напълно обичайно, обосновано и легитимно пазарно поведение.
Недоумение за предприятието буди направеният от КЗК анализ на кореспонденцията ФД №10237611. Сочи, че по преписката няма доказателства служителят на НИС да е предоставил поисканата информация. Нещо повече – няма данни да е предоставил каквато и да било друга служебна информация. Самата информация също няма характера на чувствителна такава, тъй като е публично достъпна.
По отношение на твърденията за действия на текущо наблюдение за изпълнение на споразумението за ценово сътрудничество, липсват каквито и да било данни за съпричастност от страна на представители на НИС Петрол, счита дружеството. По отношение на твърденията за действия по установяване и санкциониране на отклонения от общата ценова стратегия, предприятието посочва, че няма каквито и да било данни (преки или косвени доказателства) НИС Петрол да е получавало и/или да е предоставяло стратегическа информация.
Твърди се и че по преписката няма абсолютно никакви доказателства в подкрепа на извода, че НИС Петрол е предоставяло данни за своите цени или обеми от продажби на Лукойл, ЕКО или на някое от останалите ответни дружества.
Предприятието твърди, че КЗК напълно необосновано приема, че „ценовото следване е прието за общ ценови модел, който обединява търговската политика на посочените дружества“ . Всъщност установеното от КЗК системно текущо наблюдение върху обявените цени на дребно на конкурентите по региони обосновава точно обратния извод, а именно -  за липсата на ценова координация. Това е така, тъй като в случай, че е налице ценови картел на национално ниво, то това прави безпредметно ежедневното наблюдаване на цените на конкурентите, тъй като по този начин дружествата единствено губят времето на своите служители, които се отклоняват от текущите си задължения. Освен това в случая става въпрос за събиране на информация за вече обявените от съответното дружество цени, които не могат да се квалифицират като чувствителна информация, тъй като са публично достъпни – обявени са на тотем. Описаните от КЗК факти, освен че обективно не съществуват, те категорично нямат и белезите на споразумение, поради което направеният извод в обратния смисъл е необоснован и тенденциозен, твърди предприятието. Счита, че редица приети за установени в Определението факти всъщност имат характера на предположения, което показва и защо направените въз основа на тях изводи са необосновани.
Предприятието критикува направения от КЗК извод, според който Комисията няма задължение да определи точно процесното поведение на страните като споразумение или съгласувана практика, което според него не кореспондира с нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. Счита, че КЗК следва да квалифицира проучваното поведение било като споразумение, било като съгласувана практика най-малкото поради пълноценното упражняване на правото на защита от страна на разследваните дружества.
Твърди, че КЗК е достигнала до напълно необоснован извод, съгласно който „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД са създали помежду си отношения на сътрудничество с основна цел да координират ценовата си политика. В подкрепа на тази теза сочи, че от фактическата част на Определението (раздел III „Фактическа обстановка“ – стр. 8 до стр. 25) е видно, че не са установени абсолютно никакви срещи и/или контакти през процесния период между горецитираните предприятия. Единствената установена от КЗК кореспонденция представлява разменени имейли между двама редови служители на НИС Петрол и на „Петрол“ АД, която е с инцидентен/еднократен характер и касае публично достъпна информация – телефоните на три бензиностанции на НИС Петрол. Цялата кореспонденция по имейла между въпросните двама служители установява единствено факта, че се познават отдавна. Липсва какъвто и да било обмен на ценова или друга чувствителна информация. Данните (телефоните) на трите бензиностанции на НИС не са такава, тъй като са публично достъпни, но по преписката няма информация дори и те да са били обменяни, а само, че са били поискани.
Намира направения от КЗК извод за установен регулярен обмен на извършени продажби от предприятията за силно преувеличен и некореспондиращ с цитираните във фактическата част от определението доказателства. Според страната събирането и обобщаването на информация за продажбите на конкурентите е обичайна практика във всеки един стопански отрасъл. Освен това подобни анализи често се правят от специализирани звена на държавни органи, както и от специализирани в областта на икономиката и на икономическите проучвания НПО, печатни и електронни медии. Според дружеството, КЗК не е направила никакъв опит да потърси друго възможно обяснение. Подчертава, че в Определението (по отношение на НИС) е цитиран един-единствен имейл, който обаче е вътрешен – между Ген. Директор и търговския директор, поради което не може са се направи извод за постоянен обмен с останалите ответници по преписката.
Подобен извод явно противоречи на данните за пазарното присъствие на НИС през процесния период (2013 г. - 2016 г.), от които е видно, че става въпрос за един новонавлизащ на пазара участник, чиито пазарен дял непрекъснато се покачва, макар и да е явно незначителен към настоящия момент (около 1% на база притежавани бензиностанции и около 2% на база реализирани продажби). В Определението е установен ръст на продажбите и съответно на пазарните дялове на три от разследваните предприятия – „Ромпетрол България“ ЕАД, „ЕКО България“ АД и „НИС Петрол“ ЕООД.
Установеният от КЗК сходен подход при ценообразуването на разследваните предприятия е напълно логичен, тъй като става въпрос за предприятия, извършващи един и същ вид стопанска дейност на един и същ продуктов и географски пазар, сочи дружеството. Този факт сам по себе си не доказва нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. Показателно в тази връзка е и „отпадането“  от т.нар. картел на Ромпетрол, за който също е установен ценови паралелизъм видно от секторния анализ. В разглеждания случай при формиране цените на НИС Петрол най-силно влияние оказват цените на другите бензиностанции в района, а те не винаги са собственост на някое от другите ответни предприятия, твърди дружеството. Дава за пример обстоятелството, че в района на гр. Хасково НИС Петрол притежава две бензиностанции. Въпреки,  че въпросните бензиностанции „Газпром“ са в един и същ район, техните цени са били различни през целия процесен период, заради конкурентния натиск на намиращата се близо до бензиностанцията на входа на града - бензиностанция на ОМВ. Според предприятието, този факт показва красноречиво, че НИС Петрол е провеждал автономна ценова политика през разглеждания период. Извежда извод, че избраният от Дружеството модел на ценообразуване е пазарен, икономически обоснован и напълно в съответствие с правилата за лоялна конкуренция, установени в ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС.
По повод съставомерността на нарушението предприятието изтъква, че в Определението КЗК последователно подменя легалното понятие „пряко или косвено определяне на цени“ с израза „определяне на ценова политика“. Освен че въпросния израз излиза извън обхвата на законовата дефиниция, както и на дефиницията по чл. 101, пар. 1, б.“а“ от ДФЕС, той е и напълно неясен, счита дружеството. Използваният израз „ценова политика“ няма законово определение, освен това за него няма дадено пояснение и в самото Определение.  Сочи, че по същество посоченото деяние не представлява ценови картел. Съгласно чл. 46,  ал. 3 от Закона за нормативните актове се забранява разширителното тълкуване на норми, които обосновават административнонаказателна отговорност. В тази връзка предприятието счита използвания израз, от една страна,  за несъставомерен, а от друга страна, поради неговата неизясненост за пряко рефлектиращ върху правото му на защита. Намира, че цитираният порок на Определението е самостоятелно основание за обосноваване на извода за липсата на нарушение по чл. 15,ал. 1, от ЗЗК и по чл. 101, пар. 1, б.“а“ и б.“в“ от ДФЕС и е основание за връщане на преписката за доразследване с оглед прецизното и ясно квалифициране на предявеното му нарушение.
Предприятието твърди, че липсва и елемента „ограничаване на конкуренцията“ като цел или резултат. В Определението КЗК приема, че става въпрос за забранено споразумение на национално ниво между посочените дружества, което обаче по отношение на НИС Петрол, освен че не е доказано, е и обективно невъзможно, поради неговото присъствие само в някои отделни райони на страната и незначителен пазарен дял.  Счита, че заради ограниченото си пазарно присъствие по териториален признак и с оглед на незначителните си пазарни дялове на разглежданите пазари на търговия на дребно на бензин и дизел, НИС Петрол от обективна страна не е в състояние да оказва влияние върху конкуренцията на националния пазар. Извежда извод, че пазарното поведение на НИС Петрол през процесния период не изпълнява и не може да осъществи един от основните елементи от фактическия състав на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК – да ограничава, предотвратява или нарушава конкуренцията на съответния пазар, който обхваща територията на Р. България.
По повод изводите за наличие на „продължавано нарушение“, дружеството изтъква че по преписката няма такива данни по отношение на НИС Петрол, тъй като НИС не е участник на съответния географски пазар, определен от КЗК като национален. Освен това визираните от КЗК комплекс от действия трябва да касаят целия процесен период, а не да са с инцидентен или еднократен характер. По отношение на НИС цитираните доказателства, освен че изобщо не доказват съгласувана практика, определено имат еднократен характер.
По повод изводите относно продължителността на нарушението, се изтъква, че посочената от КЗК на стр. 76 продължителност на нарушението е установена в нарушение на административнопроизводствените правила, които възлагат изцяло върху нея доказателствената тежест по този въпрос. Сочи, че отрицателните факти не подлежат на доказване, поради което счита, че НИС не следва да доказва нито участието си в т.нар. картел, нито неговата продължителност. Твърди, че при определяне продължителността на участието на НИС в т-нар. картел в Определението е налице вътрешно противоречие по въпроса откога НИС участва в обмяна на ценова информация в т.нар. картел – дали от 21.06.2013 г., както е посочено на стр. 76 или  от 2015 г., както е посочено на стр. 65 и стр. 66.
Предприятието прави възражение и относно начина на определяне на наказанието, като изтъква, че в своето Определение КЗК е допуснала вътрешно противоречие по въпроса дали са настъпили вреди или не в резултат на съществуването на т.нар. картел. Счита, че от една страна КЗК приема конкуренцията за засегната съществено и трайно, а от друга страна - на стр. 75 по т. V.2.3 (Антиконкурентен ефект – цел или резултат) от Определението се посочва, че Комисията не е изследвала, нито установявала наличието на реални вреди в резултат на т.нар. картел.
IІ.3.5.5. Допълнителни възражения на „НИС Петрол“ ЕООД
IІ.3.5.5.1. По отношение на представения цветен вариант на икономическия анализ на Определение №797/2016г. на КЗК
Предприятието отчита, че представения пазарен дял на НИС Петрол, според графиките е в пъти по-малък от този на останалите ответни страни, което не съвпада с направения от КЗК извод за „константност на позициите на водещите пет дружества“. Според него, това обстоятелство отново поставя на дневен ред въпроса за критерия и причините за включването на НИС Петрол в разследването по настоящата преписка, тъй като предприятието не вижда икономическа логика от включването му сред разследваните предприятия, още повече, че на пазара участват предприятия със значително по-големи обороти и съответно пазарен дял.
Подчертава, че данните за концентрация на пазара на търговия на дребно с бензин, измерена чрез индекса на Херфиндал- Хиршман (HHI) за степента на концентрация, не са анализирани в цялост. Намаляването на концентрацията е съществено обстоятелство, което е следвало да бъде обсъдено в предявеното Определение, тъй като наличието на подобна тенденция е в разрез с направения извод за наличие на ценови картел на национално ниво, твърди дружеството.
IІ.3.5.5.2. По повод предоставения пълен достъп до форенсик доказателства (ФД)
ФД № 21955284 – предприятието поддържа изцяло представените от него възражения по отношение на направената от КЗК интерпретация на въпросното доказателство, според която чрез него се установява обмен на ценова информация между ЕКО и НИС Петрол и че за дружеството нарушението е започнало именно от тази дата -  21.06.2013г. (датата на имейла) и продължава до настоящия момент. Твърди, че направеният в Определението извод е напълно необоснован, тъй като по никакъв начин не кореспондира със съдържанието на имейла. Дори разширителното му тълкуване, според него, не може да обоснове каквато и да било съпричастност на НИС Петрол към обмяна на ценова информация с ЕКО. Счита, че от съдържанието на имейла по никакъв начин не става ясно кое е лицето, което няма информация за смяна на цени, нито дали визираната информация е получена от представител на „НИС Петрол“ ЕООД или от трето лице. Обръща внимание на обстоятелството, че към 21.06.2013 г. бензиностанцията на НИС Петрол в гр. София, кв. Дружба, бул. „Цветан Лазаров“ не е осъществявала стопанска дейност. Същата е започнала да функционира едва на 25.12.2013 г. В тази връзка НИС Петрол категорично възразява срещу направения извод, че с посоченото доказателство се установява участие в обмяна на ценова информация с представители на „ЕКО България“ АД.
ФД № 10591311 – след запознаването си в цялост, предприятието изтъква, че във въпросното доказателство ясно се говори за „проучване“ на цените на конкурентите, а не за тяхното съгласуване, както неправилно се сочи в Определението. Освен това в посоченото доказателство ясно се артикулира и значението на конкурентния натиск на местно ниво при вземането на решение за промяна на цените на дребно. В тази връзка отбелязва, че данните по преписката сочат по-скоро на ценови паралелизъм на регионално, а не на национално ниво. Според него, това обстоятелство отново поставя на дневен ред въпроса относно правилността на дефинирането на съответния географски пазар в Определението като национален.
ФД № 10199641 – по повод това ФД предприятието изцяло поддържа вече предоставените възражения, като допълва, че е налице явно несъответствие в посочената в доказателството дата на създаване на файла (Create Time)– 15.10.1996 г. 02:33:28 ч. Сочи, че към тази дата не е съществувало в правния мир дружеството„Лукойл България“ ЕООД, което възниква като правен субект през 1998 г. (Решешение №1 по ф.д. №7539/1998г. на СГС).
Счита, че е налице несъотвествие, изразяващо се в пълното съвпадение между „Created Date“, „Modified Date“ и „Last Saved Time“ на посочения файл „PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2015.xlsx“, като и в трите случая датата, часът, минутите и секундите са едни и същи - 20.1.2016г. 13:45:53ч. (2016-01-20 11:45:53 UTC). Според дружеството, посочените по-горе несъответствия поставят остро въпроса не само за датата на създаване, но и за достоверността на въпросното форенсик доказателство, поради което считат, че същото не следва да се кредитира.
IІ.3.5.6. Заключение на НИС Петрол
Предприятието моли КЗК на основание чл. 77, ал. 1, т. 3 от ЗЗК да постанови решение, с което да установи, че от страна на „НИС Петрол“ ЕООД не е извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК и чл. 101, §1, б.“а“ и б.“в“ от ДФЕС.
На основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗК предприятието моли представители на „НИС Петрол“ ЕООД да бъдат изслушани в открито заседание преди постановяването на решение по съществото на спора от страна на КЗК.
Предприятието прави предложение за поемане на задължения .

II.3.6. Възражения на „Петрол“ АД
Предприятието заявява, че предявените му твърдения са неоснователни, тъй като не му е известно подобно забранено споразумение и/или съгласувана практика между търговците на бензин и на дизелово гориво на дребно въобще да са съществували, а също така и защото „Петрол“ АД никога не е участвало в подобно споразумение/забранена практика или в действия, свързани с евентуалното създаване на подобно споразумение/забранена практика.
Твърди се, че до предявяването на твърденията се е стигнало в резултат на редица грешки, свързани с интерпретирането на резултатите от извършения в рамките на преписка № КЗК-403/2015 г. секторен анализ, на данните за съществуващите отношения на пазара на бензин и дизелово гориво на дребно в частта икономически анализ, както и на събраните в хода на производството по преписка № КЗК-98/2016 г. доказателства. Счита, че тази неправилна интерпретация е довела комисията до погрешните изводи на първо място, че въобще на пазара на бензин и дизелово гориво на дребно съществува забранено споразумение и/или съгласувана практика за обмен на ценова информация и провеждане на обща ценова политика, както и обмен на информация за реализирани обеми продажби (пазарни дялове) и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество между търговците, и на второ място, че „Петрол“ АД е участвало в подобно забранено споразумение и/или съгласувана практика.
В подкрепа на своите твърдения „Петрол“ АД заявява, че въпреки установеното от КЗК, че повечето горива, които се продават на пазара на дребно, са с произход от вътрешния пазар, тя не е взела предвид, наличието на множество търговци на горива на едро, които си препродават последователно една и също стока, а това завишава цената на дребно. Твърди, че в резултат на това КЗК неправилно е преценила, че причината за високите ценови нива на дребно е поведението на търговците на дребно, вместо да се насочи към проучване на пазара на едро, където се формира съществена част от увеличението на цената по веригата между производителя/вносителя и крайните потребители.
В хода на секторния анализ КЗК е установила значителна динамика на пазара на бензин и дизелово гориво на дребно, изразяваща се в загуба на пазарни дялове от страна на тримата най-големи участници на пазара, навлизане на нов участник на пазара („НИС Петрол“ ЕООД), както и тенденция на засилено присъствие на малките независими бензиностанции и на ведомствени такива (стр. 75 от секторния анализ). Комисията е стигнала до извода, че “малките участници на пазара увеличават пазарното си присъствие”. Тази тенденция е констатирана и в Определение №797/10.10.2016 г. Вместо да интерпретира фактите относно структурата на пазара, като доказващи динамичен пазар с разместване на пазарните дялове в резултат на силна конкуренция, КЗК заключава, че независимите бензиностанции не оказват конкурентен натиск, а се наблюдава преразпределящ се обем на търсене (стр. 77 от секторния анализ) и че една от общите характеристики на изследваните пазари била „константност на позициите на водещите пет дружества“ (стр.31 от Определение №797), счита дружеството. Според него преразпределящ се обем търсене не означава нищо друго, освен преразпределящи се пазарни дялове (пазарните дялове са обеми на търсене), т.е. налице е именно състояние на пазара, при което участниците не запазват пазарните си дялове, а последните се изменят динамично през целия изследван период. Извежда извод, че в резултат на изкривеното интерпретиране на фактите, КЗК погрешно заключава, че са налице данни за нерегламентирани отношения между участниците на пазара на течни горива на дребно, макар той да разкрива значителна конкурентност.
Сочи, че КЗК е направила обстоен анализ на маркетинговите стратегии на търговците на бензин и дизелово гориво на дребно и по-конкретно на схемите на отстъпки, които те предоставят на крайните си клиенти и е установила, че дружествата предоставят разнообразни отстъпки – за количество, за плащане в брой, за корпоративни клиенти, за физически лица и др. и под различни форми –  чрез карти (корпоративни и за лоялност на клиенти – физически лича), чрез събиране на точки и др. Количественият анализ на отстъпките е показал, че реализираните количества бензин с отстъпка нарастват със 66% през 2015 г. спрямо количествата през 2012 г. При дизеловото гориво нарастването е с 25%. Реципрочно, количеството на реализирания бензин без отстъпка е намаляло с 21%, а на дизеловото гориво намалението е с 24%, съгласно данните, събрани при самия секторен анализ. Комисията обаче е пропуснала да направи очевидния извод, че значителното увеличение на реализираните количества горива с отстъпка води до засилена ценова конкуренция посредством прилагане на цени с отстъпка, които няма как да бъдат предвидени от конкурентите и с които се избягва ценовата прозрачност на пазара, породена от характерното обявяване на цената на табло (тотем), твърди предприятието. Дори напротив, без аргументиране в Определение №797/10.10.2016 г. е прието, че между търговците на дребно не се установява съществена ценова конкуренция и дори е налице ценови паралелизъм. По-специално относно ценовия паралелизъм комисията е приела, че такъв е налице в резултат на сравняване на данните за цените на търговците на дребно „на тотем“, т.е. без да се вземат предвид прилаганите от всеки от търговците отстъпки във всички техни разновидности. Счита, че направеният анализ на пазара не е бил достатъчно задълбочен и при него не са били отчетени всички факти от съществено значение, макар комисията да ги е изследвала в някаква степен.
Цитира секторния анализ на КЗК, съгласно който „в икономическата теория е прието, че измененията в крайните цени не са в симетричен порядък, както и, че изменението на доставната цена не се отразява по еднакъв начин на крайната продажна цена при покачване на цената и съответно при нейното понижаване” (стр. 93 от Решение № 143/25.02.2016 г.). Сочи, че явлението е разгледано подробно от КЗК, като е обяснено, че е познато в икономическата литература като несиметрично прехвърляне на икономически ползи (asymmetric pass-through) или ефекта на “ракета и перце”. След като подробно обосновава този ефект, комисията внезапно и в сериозно вътрешно противоречие квалифицира породеното от него поведение на търговците на течни горива на дребно като вероятни “антиконкурентни практики на пазара на дребно” (стр.117), сочи дружеството. Според него, внезапно и нелогично от икономическа гледна точка, КЗК приема, че липсата на „стриктно следване на производствената стойност от останалите две променливи (цена на едро и дребно)”, представлявала „конкурентно правен проблем при ценообразуването на пазара на дребно” (стр.116), независимо, че няколко страници по-горе е обяснено как това явление е нормално и добре познато в икономическата теория. Прави заключение, че изводът на комисията, пренесен механично и в Определение №797/10.10.2016 г., е необоснован и икономически нелогичен и резултат на изключителна непоследователност в анализа на пазара.
Съществена неправилност и непоследователност се разкрива и при преглед на сравнителния анализ, с който КЗК е проследила изменението на цените на производител, цените на бензин и дизелово гориво на едро и цените на дребно. Сочи, че твърденията, предявени на „Петрол“ АД, не са логично обосновани от икономическа страна, базирани са на частичен и често повърхностен анализ на пазара, при сериозни вътрешни противоречия в мотивите и без да се вземе предвид конкретното пазарно поведение на дружеството. Поради това и твърденията са напълно необосновани и неправилни.
II.3.6.1. Възражения относно икономическия анализ
Предприятието твърди, че в много съществена степен неправилните изводи на комисията относно пазарното поведение на всички търговци на бензин и дизелово гориво на дребно и в частност на „Петрол“ АД се дължат на грешките в икономическия анализ на пазарите и действията на участниците на тях.
На първо място се изтъква, че извършеното проучване на пазарите е непълно. Твърди се, че в анализа на комисията не се съдържат никакви данни за количествата и цените, на които корпоративните клиенти купуват горива, още по-малко дали количествата са извадени от обема на пазара на дребно, след като ведомствените бензиностанции не са конкуренти на пазара на дребно, а в същото време ги квалифицира като аспект от търговията на дребно (стр.28 от определението). Споменава се, че така съществена част от пазара на течни горива на дребно ту присъства в обзора, ту отсъства, без да е възможно да се определи категорично становището на КЗК дали това представлява наистина част от пазарите на дребно или е елемент на пазара на едро. Счита, че липсва какъвто и да било анализ на съотношението на цените, по които придобиват горива на едро тези корпоративни клиенти и цените, по които се снабдяват с горива търговците на бензин и дизелово гориво на дребно. Още по-малко пък е анализирано влиянието на този евентуален паралелен сектор, който дублира търговията с течни горива на едро, върху изследваните пазари. Налице е сериозна непълнота в проведеното от комисията разследване, която компрометира както изчисления обем на пазарите на бензин и дизелово гориво на дребно, така и пазарните дялове на участниците в тях, а също и заключенията за неговата конкурентост.
Сочи, че в частта географски пазар, КЗК приема пазара за национален, поради липса на териториални регулаторни ограничения и събрани данни, които показват ценова стратегия на национално ниво, т.е. би следвало цените на всяка компания да са еднакви за територията на страната. Счита, че противно на тази концепция на комисията, в хода на производството по преписка № КЗК-98/2016 г. е събрана информация, която показва, че дружествата имат различни цени на дребно за различните географски райони. Специално при „Петрол“ АД тези локални цени са съобразени с конкурентната среда, влиянието на бензиностанциите на други търговци върху ценообразуването на конкретните обекти, отдалеченост от населени места и т.н.
Намира, че в пазарния анализ отсъства обсъждане на обстоятелството, че има поне двама участници, които са новонавлезли на релевантните пазари или са извоювали пазарния си дял на тях през разследвания период.
Твърди, че в производството по преписката няма събрани доказателства за дейността и пазарния дял на новия участник „ВМ Петролеум“ ООД - от къде се снабдява и дали реализира печалба и т.н., което е сериозен пропуск, довел до необективно и изкривено интерпретиране на данните за пазара.
II.3.6.2. Възражения относно правния анализ
Анализът на данните за цените по отделни бензиностанции на „Петрол“ АД  категорично доказват, че не е възможно функциониране на забранено споразумение, тъй като цените не само, че са силно различни в различните населени места, но и намаляват прогресивно през разследвания период, твърди дружеството. Според последното, данните от динамиката на цените на дребно на „Петрол“ АД категорично доказват, че  цените не само, че не са еднакви в различните населени места в резултат на преките и непреки фактори, които формират цената, но и бележат значително намаление през разглеждания период във всички региони.
Счита, че коректният анализ на данните за пазара на течни горива на едро и за ценообразуването при „Петрол“ АД на пазарите на бензин и дизелово гориво на дребно показва, че е невъзможно на тези пазари да съществува забранено споразумение или съгласувана практика, тъй като е налице сериозна ценова конкуренция, в която „Петрол“ АД е активен участник. Не е налице и твърдяното разминаване между тенденциите на движение на цените на бензина и на дизеловото гориво на едро и на дребно. Изводът, до който е достигнала КЗК за такова несъответствие е неправилен и е резултат от погрешното определяне на цената на едро, както и от усредняването на цените на дребно, прилагани от всеки от търговците на дребно в отделните региони на страната.
Навежда доводи, че ценовото поведение на „Петрол“ АД през целия разследван период е напълно конкурентно, като изменението му през 2014 г. не се дължи на действието на твърдяното от КЗК картелно споразумение, а единствено на промяната в източника на доставки на горива на едро, което рефлектира в цената на дребно както като тенденция, така и като конкретни нива. Подчертава, че и в двете части на периода „Петрол“ АД реагира на пазарните условия като конкурент на другите търговци на течни горива на дребно, а не съгласувано с тях. Доколкото „Петрол“ АД е следвало едно и също поведение с другите дружества – страни по преписката, то е било резултат на еднаквите пазарни условия и конкурентния натиск, които са влияели върху действията на всички конкуренти. Това е механизмът на работа на конкурентния пазар, който изключва съществуването на каквото и да било забранено споразумение или съгласувана практика.
Твърди се, че правилният прочит на събраната от комисията ценова информация води до несъмнена констатация, че на пазарите на бензин и дизелово гориво на дребно не функционира и никога не е функционирало никакво картелно споразумение, тъй като параметрите на тези пазари не го допускат.
Предприятието разяснява, че „Петрол“ АД е събирало информация за цените „на тотем“ на преките си конкуренти, както и всички други участници на пазара на течни горива на дребно, включително „Ромпетрол България“ ЕАД, за което КЗК е счела, че не участва в твърдения картел. Намира, че самото събиране на такава информация не е укоримо и не представлява забранен обмен на данни по смисъла на ЗЗК. В противен случай същите твърдения биха били предявени и на „Ромпетрол България“ ЕАД, а това не е направено.
II.3.6.3. Заключение на  „Петрол“ АД
„Петрол“ АД моли да бъде постановено решение по чл.77, ал.1, т.3 от ЗЗК, с което да с установи по отношение на предприятието, че не е извършено нарушение по смисъла на чл.15, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗК и чл.101, параграф 1, букви „а” и „в” от ДФЕС.
Предприятието прави предложение за поемане на задължения .

III. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
III.1. Tърговска дейност на ответните дружества-адресати на Определение № 797 от 10.10.2016 г.
1. „Еко България“ ЕАД присъства на българския пазар от 2002 г. Участва на пазарите на внос, търговия на едро и дребно с горива чрез търговски обекти под марката „ЕКО“.
Общият брой търговски обекти (бензиностанции) на дружеството, извършващи дейност на територията на страната, е 85. Всички търговски обекти се управляват с договор за управление с партньори. Обектите са разпределени равномерно на територията на Република България.
2. „Лукойл България“ ЕООД осъществява дейност на пазара за горива (бензин и дизел) в Република България от 1999 г. Основна дейност на дружеството е продажбата на петролни продукти на едро и дребно, смесване на минерално гориво с биодобавки в петролно-снабдителните бази, транспортна и спедиторска дейност. Дружеството е дистрибутор в страната на горивата,  произведени от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Търговските обекти на дружеството оперират под наименованието „Лукойл“.
Общият брой търговски обекти (бензиностанции) на дружеството, извършващи дейност на територията на страната, са 222, от които 194 собствени и 28 с договор за франчайз. Бензиностанциите, управлявани от дружеството, са равномерно разположени по всички основни пътни артерии и в над 100 населени места в страната.
3. „НИС Петрол“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 13.09.2011 г. Участва на следните пазари за горива на територията на страната: внос от април 2013 г., търговия на едро от април 2013 г. и търговия на дребно от май 2012 г. Търговските обектите на дружеството оперират под наименованието „Gazprom“.
Общият брой търговски обекти (бензиностанции) на дружеството, извършващи дейност на територията на страната, са 35, от които (…)*. Бензиностанциите, управлявани от дружеството, са неравномерно разпределени на територията на страната, съсредоточени преимуществено в Южна България и Софийска област.
4. „ОМВ България“ ООД  е активно на българския пазар от 1999 г. Осъществява ВОД на автомобилни горива, участва на пазара на едро и дребно.
Общият брой търговски обекти бензиностанции на дружеството, извършващи дейност на територията на страната, са 90, от които 88, опериращи под търговската марка OMV и 2, опериращи под търговската марка на „Avanti“ (втората търговска марка на ОМВ започва да функционира на пазара на дребно през 2006 г.). Всички 90 бензиностанции се управляват от търговски партньори на ОМВ. Бензиностанциите на ОМВ са разположени преимуществено по главните пътни артерии на страната.
5. „Петрол“ АД участва на пазара на едро, както и на дребно чрез свои бензиностанции. Притежава участие в други предприятия на територията на Република България.
Общият брой търговски обекти (бензиностанции) на дружеството, извършващи дейност на територията на страната са повече от 330, от които (…)* собствени и (…)* с договор за франчайз. Бензиностанциите под марката „Петрол“ са равномерно разпределени в цялата страна.
6. „Шел България“ ЕАД е регистрирано в СГС на 06.05.1991 г. Участва на пазара на внос, търговия на едро и дребно с горива до 01.01.2012 г. След тази дата участва основно на пазарите с търговия на горива на едро и дребно, като към момента е активно единствено на пазарите на дребно, чрез търговски обекти под марката „Шел“.
Общият брой търговски обекти (бензиностанции) на дружеството, извършващи дейност на територията на страната е 101, от които 86 собствени и 15 с договор за франчайз. Обектите са разпределени равномерно на територията на Република България. Всички търговски обекти „Шел“ - собствени  и  по договор за франчайз, предлагат продукти, услуги и качество на обслужване в съответствие със стандартите на групата компании Royal Dutch Shell plc.

III.2. Факти по отношение ответните дружества
7. От иззетите форенсик доказателства е установена вътрешна електронна кореспонденция в периода 18.08.2012 г. – 19.08.2012 г. между Гергана Кашова (служител в (…)* на ЕКО),  Янис Поликандриотис (Изпълнителен директор на ЕКО), Ивайло Борисов ((…)* в ЕКО), Георги Деянов ((…)* на ЕКО) и Джордж Хадзис ((…)* на ЕКО)  със следното съдържание:
7.1. С имейл от 18.08.2012 г. Гергана Кашова информира Янис Поликандриотис, Георги Деянов и Джордж Хадзис за поредно повишаване в цената на едро на (…)* от страна на групата на ЛУКОЙЛ: (…)*.
7.2. Във връзка с получената информация, между Ивайло Борисов ((…)* в ЕКО) и Янис Поликандриотис (Изпълнителен директор на ЕКО) се провежда следната кореспонденция:
(…)*
7.2.1. Видно от горното, в имейл до Ивайло Борисов от 18.08.2012 г. Янис Поликандриотис обобщава сложната ситуация на пазара: (…)*.  
7.2.2. В посочения по-горе имейл Янис Поликандриотис (…)*.
7.2.3. В имейл от 19.08.2012 г. Ивайло Борисов уведомява Янис Поликандриотис, че (…)*. Същият разяснява, че (…)*.   
7.2.4. По-късно същия ден (19.08.2012 г.) Ивайло Борисов информира Янис Поликандриотис (…)*. Кореспонденцията завършва с одобрение от страна на Янис Поликандриотис (Изпълнителен директор на ЕКО).

8. В електронна кореспонденция от 30.04.2013 г. между Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) и Панайотис Иконому ((…)* в ЕКО) се дискутира настъпило намаление в цената на едро на дизелово гориво от страна на групата на ЛУКОЙЛ и очаквания за предстоящо намаляване на цената на дребно:
8.1. Ивета Михайлова разяснява, че ЕКО смята да намали цената с 3 ст., но очаква намалението от страна на ЛУКОЙЛ да бъде в размер на 4 ст./л. и счита, че трябва да бъде последвано.
8.2. Видно от писмото, изпратено около 12.00 часа, Ивета Михайлова предлага на Панагиотис Иконому да вземат решение за ценовата реакция след 17.30-18.00 часа след като получат информация за реакциите на пазара.
8.3. Съгласно инструкциите, дадени от страна на Панайотис Иконому, (…)*.
9. От иззетите форенсик доказателства са установени електронни писма:
9.1. Във вътрешна кореспонденция от 13.10.2012 г., в отговор на информация, получена от Гергана Кашова ((…)* в ЕКО) за повишаване на цените на едро на бензин и дизелово гориво, Янис Поликандриотис  (Изпълнителен директор на ЕКО) отговаря одобрително: „Благодаря за добрите новини, Гергана!“  (“Thanks for the good news Gergana!!”).
9.2. С имейл от 08.05.2013 г. Гергана Кашова изпраща информация до служители на ЕКО за намаляване на цените на едро на бензин А95H и А98 от страна на групата на ЛУКОЙЛ. Инструкциите, дадени от Георги Деянов ((…)* на ЕКО), (…)*.
9.3. В имейл от 03.10.2013 г., с който предоставя информация относно цените на групата на ЛУКОЙЛ, Гергана Кашова ((…)* в ЕКО) изразява съжаление, че е налице намаляване в цената на едро на дизелово гориво: „За съжаление Лукойл Намалява цената на Дизел с 15.60 лв./м3.“ (“Unfortunately Lukoil Decrease the price ot Diesel B6 NFT with 15.60BGN/M3.“).
9.4. По повод информация, изпратена от Гергана Кашова, относно повишаване в цената на газ пропан-бутан, в имейл от 09.10.2013 г. Георги Деянов ((…)* на ЕКО) до Панайотис Иконому ((…)* на ЕКО) изразява (…)*.
9.5. Във вътрешна кореспонденция между Гергана Кашова ((…)* в ЕКО) и Божидар Павлов ((…)* в ЕКО) от 16.02.2015 г. във връзка с извършено рязко повишение в цената на едро на дизелово гориво на групата на ЛУКОЙЛ със 136.80 лв./ м3, Гергана Кашова изразява положителното си отношение към случващото се: „Крайно време беше.“
10. Съгласно вътрешна кореспонденция между служители на ЕКО от 12.02.2013 г. и вътрешна кореспонденция между служители на ОМВ от 20.02.2013 г., (…)*.
11. От иззетите форенсик доказателства е установена следната кореспонденция:
11.1. В кореспонденция между Румен Желязков (Директор „Управление на търговската мрежа“  в НИС Петрол), Светлана Пилчева (Експерт „Планиране и анализи“ в НИС Петрол) и Димо Дичев (служител „Икономическа сигурност“ в НИС Петрол) от 21.01.2014 г., в която Румен Желязков предоставя разяснения относно механизма за смяна на цени на дребно от страна на НИС Петрол, същият посочва: „От началото на миналата година (2013 г.) маржа на горивата е най-добрия от 10 години. Основния ценообразуващ фактор са цените на конкурентите. Имаме смяна на цени в 2 основни случая: А) (…)*. В зависимост от събраната информация излизам с предложение за смяна на цени или не, къде и с колко“. Уточнява се, че „…(…)*…“.
11.2. Установена е следната кореспонденция:

11.2.1. Съгласно изложената по-горе кореспонденция между конкуренти, с имейл от  28.08.2014 г. Александър Коджабашев  (Регионален мениджър в Дирекция  „Управление на търговската мрежа“ на ПЕТРОЛ) изисква от Светлана Пилчева (Експерт „Планиране и анализи“ в НИС Петрол), телефони за контакт с бензиностанции на НИС Петрол.
11.2.2. Установена е следната кореспонденция между Александър Коджабашев   (Регионален мениджър в Дирекция  „Управление на търговската мрежа“ на ПЕТРОЛ) и Светлана Пилчева (Експерт „Планиране и анализи“ в НИС Петрол), от 06.11.2013 г.:


12. Установена е вътрешна електронна кореспонденция от 08.10.2014 г. между Тодор Енчев ((…)* в ЕКО), Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО), Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО) и Панайотис Иконому ((…)* на ЕКО), съгласно която:
12.1. С имейл от 08.10.2014 г. Тодор Енчев ((…)* в ЕКО) изпраща на Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО) информация относно промяна в ценовата политика на ОМВ.
Промяната е комплексна и засяга ценообразуването на тотем (официално обявената цена по обекти без отстъпки) и размера на отстъпките, които ОМВ предлага по (картова) програма „Safe and drive”. По същество се предвижда намаление на цените. Това се постига като в изрично посочени бензиностанции картовата програма, която дава 6 ст. отстъпка за бензин и дизел, да бъде намалена на 2 ст. и в същото време цената на тотем да бъде намалена с по 6 ст. Ефектът, който се постига, е на първо място, сваляне на видимата цена на тотем с 6 ст., и на второ място, сваляне на реалната цена на продажба с още 2 ст., общо 8 ст.
12.2. Във връзка с получената информация, по-късно на същия ден, Ивета Михайлова изпраща имейл до Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО) и Панайотис Иконому ((…)* на ЕКО), с копие до Любомир Димитров ((…)* в ЕКО) и Тодор Енчев ((…)* в ЕКО) със следното съдържание:
(…)*
12.2.1. Видно от горецитирания имейл, Ивета Михайлова информира Панайотис Иконому и Георги Деянов, че (…)*.
12.2.2. Съгласно изложеното в писмото, (…)*. Имейлът завършва с обещание за „…повече новини късния следобед“ (“I’ll keep you informed for more news at the late afternoon”).
13. Според иззетите форенсик доказателства, в приблизително същия период от време ((…)*:
(…)*
14. Установена е вътрешна електронна кореспонденция от 04.02.2015 г. между Ивета Михайлова ((…)* на ЕКО) и Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО), със следното съдържание:
(…)*
14.1. Видно от горецитираната кореспонденция, Ивета Михайлова (…)*.
14.2. (…)*.
14.3. (…)*.
14.5. (…)*.
14.6. (…)*.
14.7. (…)*.
14.8 Лъчезар Граматиков е бивш служител на ЕКО, заемал длъжност (…)* ЕКО до средата на 2014 г. След напускане на ЕКО, постъпва на работа в ПЕТРОЛ на позиция Търговски директор. Видно от иззетите форенсик доказателства, след преместването си в ПЕТРОЛ продължава да поддържа контакт с Ивета Михайлова, Панайотис Иконому и Тодор Енчев, като оказва съдействие относно информация, свързана с дейността на ПЕТРОЛ.
14.9. (…)*.
15. С имейл от 05.03.2013 г. служител на бензиностанция ЕКО София, Сливница уведомява Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО), че (…)*.
16.  С имейл от 02.04.2013 г. Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) информира Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО): „Преди малко Лукойл са пуснали цените за утре. Намаляват единствено LPG с 3 стотинки.“ От същия имейл е видно: „Shell още не са решили.“ Въз основа на наличната информация за бъдещото ценово поведение на конкурентите Ивета Михайлова (…)*. В отговор, Георги Деянов се съгласява единствено с намаление в цената на газ пропан-бутан: „Съгласен съм само за LPG”(„Agreed only for LPG.”).
17. От имейл, изпратен на 21.06.2013 г. от служител от бензиностанция ЕКО София, Дружба до Ивета Михайлова, се установи: „Към момента информация за смяня на цени Газпром нямат, (…)*.
18. Съгласно имейл от 21.06.2013 г., изпратен от Ивета Михайлова до Георги Деянов: „Г-н Деянов, ситуацията е следната: ОМВ – повишават всички горива с 3 ст. Лукойл (както обсъждахме, че е възможно) не променят цените, дори намаляват EKTO дизел с 3 ст. … Шел още не са реагирали. (…)* (Мr. Deyanov, the situation is the following: OMV - increase all fuels with 3 st. Lukoil (as we discussed could have been possible) do not change prices, even decrease ECTO diesel with 3 st. … Shell haven't reacted yet. (…)*.
19. Разменена е вътрешна електронна кореспонденция от 09:20 ч. на 20.07.2013 г. между Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) и служител от бензиностанция на ЕКО: (…)*. В отговор, Ивета Михайлова дава инструкции относно съответна реакция: „Моля, увеличете цената на 95 EKOnomy възможно най-бързо (не чакайте 10 ч). Възможно е да има корекция пак след 12 ч.“
20. Налице е  вътрешна електронна кореспонденция между Ивета Михайлова  ((…)* в ЕКО) и Панайотис Иконому ((…)* на ЕКО) от 18.09.2013 г.: (…)*.
21. В имейл от 31.10.2013 г. служителка от бензиностанция ЕКО София Дружба информира Ивета Михайлова: „Здравей,Ивета ! (…)*.
22. Съгласно електронна кореспонденция от 01.04.2014 г. Лъчезар Граматиков ((…)* в ЕКО към онзи момент) информира  Ивета Михайлова: (…)*.
23. С имейл, изпратен в 10:27 часа на 09.01.2015 г. със заглавие: „OMV в 11:00ч нови цени“, служител от бензиностанция ЕКО Враца информира Тодор Енчев ((…)* в ЕКО).
24. В електронно съобщение със заглавие „Предстоящи цени на OMV”, изпратено на 18.02.2015 г., служител от бензиностанция ЕКО София К. Величков изпраща информация за цени на ОМВ до Кирил Дамянов ((…)* в ЕКО), който от своя страна я препраща на Ивета Михайлова и Тодор Енчев от ЕКО.
25. С имейл от 15:55 ч. на 16.07.2015 г. служител от бензиностанция ЕКО Шумен Симеон Велики информира Ивета Михайлова: (…)*. Имейлът е препратен от Ивета Михайлова до Тодор Енчев ((…)* в ЕКО).
26. В 15:57 ч. на същия ден Ивета Михайлова получава и информация от служител на бензиностанция ЕКО София Дружба 1 ((…)*), която отново препраща на Тодор Енчев.
27. От имейл, изпратен на 23.10.2015 г. от Диана Събева (Регионален мениджър – Регион Варна на ПЕТРОЛ) до Георги Попов и Митко Карайчев (служители в ПЕТРОЛ) се установява: „Причината поради, която е допуснато разминаването, е че се обаждат по телефона на конкурентния обект за цени, днес колежката, която е на работа, не е успяла да се свърже и за да не закъснее с изпращането на цените е качила старите.“ Поради това „Приложено изпращам снимка на тотем на (…)*…“.
28. Съгласно изложената по-горе във ФО т. 11.2.  кореспонденция, с имейл от 28.08.2014 г. Александър Коджабашев - Регионален мениджър в Дирекция  „Управление на търговската мрежа“ на ПЕТРОЛ, изисква от Светлана Пилчева – Експерт „Планиране и анализи“ в НИС Петрол, телефони за контакт с бензиностанции на ПЕТРОЛ.
29. С имейл от 12.08.2014 г. Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) изпраща на личната електронна поща на Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) прикачен файл PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2014.xlsx.
29.1.  Прикаченият файл PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2014.xlsx съдържа информация относно реализираните продажби на горива на дребно от страна на Лукойл (собствени бензиностанции, франчайз и общ размер на продажбите), Петрол, ОМВ, ШЕЛ, ЕКО и „други бензиностанции“ за периода януари – юли (вкл.) 2014 г. на територията на България.
29.2. Получената информация Ивета Михайлова препраща от личния си имейл на Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО), придружена от следното съобщение: „Г-н Деянов, Това са окончателните данни, за които говорихме. За съжаление, картината при нас не е добра.“
29.3. В отговор, и след преглед на получената информация, Георги Деянов изпраща следния коментар: „Нешо ми се губят литри. Трябва да ми обясниш.“
30. От иззетите форенсик доказателства е установено, че на 06.10.2014 г. в 17:05 ч. Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) изпраща имейл на Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО).
30.1. Веднага след получаване на имейла в 17:09 ч., Ивета Михайлова изпраща на Панайотис Иконому ((…)* в ЕКО) с копие до Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО) имейл, съдържащ прикачен файл Copy of PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2014_Sept.xlsx, съдържащ информация за реализирани продажби на дребно, изготвен във формата по т. 29.1. от ФО. Изпратената информация е придружена от следния коментар: „Моля, обърнете се към прикачения файл за малко добри новини за представянето ни през септември.“ („Please, refer to the file attached for some good news for our performance in September“)
30.2. Близо половин час по-късно, в 17:31 ч., Ивета Михайлова изпраща с имейл обратно до Кристиян Стоянов файл PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2014_Sept.xlsx.
31. Видно от иззети форенсик доказателства, на 04.11.2014 г., в 14:13 ч.,  Ивета Михайлова получава от Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) имейл с предмет „PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2014.xlsx.
31.1. След получаване на посочения имейл, в 15:39 ч. Ивета Михайлова препраща на Панайотис Иконому ((…)* в ЕКО) и Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО) имейл с предмет  “FW:PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2014.xlsx.”, съдържащ прикачен файл Copy of PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2014_Oct.xlsx. Файлът съдържа информация за реализирани продажби на дребно, изготвена по формата на т. 29.1. от ФО.
32. На 13.11.2014 г. Ивета Михайлова  ((…)* в ЕКО) изпраща на Атанас Смилянов ((…)* в ЕКО) имейл, съдържащ  прикачен файл PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2014.xlsx с информация за продажби на дребно ((…)* в ЛУКОЙЛ).
33. На 10.03.2015 г. Ивета Михайлова изпраща до Панайотис Иконому ((…)* на ЕКО) и Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО) имейл с предмет: „Данни Лукойл Февруари 2015“)(„Lukoil data Feb 2015”). Към имейла е прикачен файл Copy of PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2015_REAL.xlsx. Файлът съдържа информация за реализирани продажби на дребно, представена във формата по т. 29.1. от ФО. Текстът на изпратения от Ивета Михайлова имейл гласи:
„Здравейте и на двамата,
Приложено ви изпращам данните на Лукойл за февруари 2015 г.
Впечатляващо е повишаването в продажбите на Шел. Въпреки че февруари 2014 г. беше изключително слаб за тях, са успели да постигнат много добри нива на растеж в сравнение с 2014 г.
Оставам на разположение.
Ивета
(„Dear Both,
Please, find attached Lukoil data for Feb 2015.
What is impressive is the increase of sales of Shell. Nevertheless Feb 2014 was extraordinary weak for them, they have managed to maintain very good growth levels vs 2014.
I remain  at your disposal.
Iveta“)
34. Видно от иззети форенсик доказателства, на 08.04.2015 г. е проведена електронна кореспонденция между Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) и Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) със следното съдържание:
(…)*
34.1. Съгласно изложеното в горецитираната кореспонденция, на 08.04.2015 г. Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) моли  Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) да ѝ изпрати таблицата с информация за продажбите на пазара на дребно.
34.2. В отговор, Кристиян Стоянов пояснява, че данните за продажби на дребно, предоставени в литри, са точни, а информацията за продажбите, изразена в тонове, е ориентировъчна.
34.3. Въз основа на стойностите в таблицата, Ивета Михайлова изразява (…)* „За миналия март имам цифра за литрите (…)*.
35. На 08.04.2015 г. Ивета Михайлова изпраща на Панайотис Иконому ((…)* на ЕКО) и Георги Деянов (Изпълнителен директор на ЕКО) имейл с предмет: „Данни на Лукойл за пазарни дялове“ („Lukoil data for market shares”). Към имейла е приложен файл Copy of PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2015_TTL.xlsx. Съдържанието на изпратения имейл гласи:
(…)*
36. Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) изпраща електронно писмо на Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) и с имейл от 13.05.2015 г.
37. С имейл от 26.10.2015 г. Ивета Михайлова изпраща на Георги Деянов файл, съдържащ актуализирана информация за пазарни дялове за месец юли 2015 г. Текстът на изпратения имейл гласи: „Г-н Деянов, Имам данните на Лукойл до м. юли. Ивета“.
38. Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) изпраща електронно писмо на Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) с имейл от 15.02.2016 г. Получената информация е препратена по-късно същия ден от Ивета Михайлова на Георги Деянов със следното съобщение: „Г-н Деянов, Ето и данните от Лукойл. Корегирала съм нашите обеми с реални (миналата година им бях подала около 400 м3 по-малко). Ивета“. Информацията е получена от страна на Георги Деянов, за което той изразява благодарност: „Благодаря“(“Thanks.“).
39. Информация във файл PAZAREN_DJAL_LUKOIL_2015.xlsx е установена и в компютъра на Румен Желязков (Директор „Търговска дирекция“ на НИС Петрол).  Файлът е получен като приложение към имейл, изпратен на 20.01.2016 г. до Румен Желязков от Иван Костадинов (Генерален директор на НИС Петрол.
40. Ha 08.01.2016 г. Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) изпраща на Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) информация относно пазарното поведение на друг конкурент на пазара - „ВМ Петролеум“ ООД: „(…)*“ Към изпратения имейл е приложена и снимка на касов бон, издаден от „ВМ Петролеум ООД“, от която е видна предлаганата от конкурента отстъпка.
41. В кореспонденция от 14.01.2016 г. Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) и Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) обсъждат действията на „ВМ Петролеум“ ООД във връзка с откриване на нова бензиностанция от веригата на дружеството в гр. Велико Търново. Обменя се информация за нейното местоположение и период на откриване, като кореспонденцията приключва с въпрос от страна на Ивета Михайлова до Кристиян Стоянов относно техни общи бъдещи действия по отношение на конкурента: „Какво ще го правим?“.
42. На 24.02.2016 г. Ивета Михайлова от ЕКО препраща до Кристиян Стоянов от ЛУКОЙЛ информация относно предстоящо откриване на бензиностанция от веригата на „ВМ Петролеум“ ООД в гр. Бургас.
43. На 25.02.2016 г. Ивета Михайлова от ЕКО препраща до Кристиян Стоянов от ЛУКОЙЛ информация за новооткрита бензиностанция от веригата на „ВМ Петролеум“ ООД в гр. Айтос. Имейлът е придружен от прикачени файлове със снимки от бензиностанцията на конкурента.
44. С имейл от 22:59 ч. на 28.10.2014 г. Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) изпраща до Кристиян Стоянов ((…)* в ЛУКОЙЛ) имейл с молба за предоставяне на информация относно броя бензиностанции на ЛУКОЙЛ чрез попълване на таблица, съдържаща данни за други конкуренти на пазара по години за периода 2002 г. – 2014 г.:



(…)*




44.1. Близо 10 мин. по-късно Кристиян Стоянов предоставя изисканата информация, за което Ивета Михайлова изразява благодарност.
45. На 30.10.2014 г. Тодор Енчев ((…)* в ЕКО) изпраща до Лъчезар Граматиков („Лъчо“) (Търговски директор в ПЕТРОЛ и бивш служител на ЕКО) имейл с молба за потвърждаване или коригиране на информацията за ПЕТРОЛ, съдържаща се в таблицата за брой бензиностанции на конкуренти по т. 45 от ФО, като с друг имейл Тодор Енчев моли Лъчезар Граматиков да изпрати готовата информация на Панайотис Иконому и Ивета Михайлова поради негово предстоящо отсъствие.
45.1. С имейл от 20:18 ч. на 30.10.2014 г. Лъчезар Граматиков изпраща до Панайотис Иконому ((…)* на ЕКО), Ивета Михайлова ((…)* в ЕКО) и Тодор Енчев ((…)* в ЕКО) коректния брой бензиностанции на ПЕТРОЛ за последните осем години, като прави уточненията, че данните включват и собствени, и франчайзингови бензиностанции и не е успял да намери данните за периода 2002-2005 г.

III.3. Tърговска дейност на „Ромпетрол България“ ЕАД
46. „Ромпетрол България“ ЕАД участва на българския пазар от 2003 г. Предприятието осъществява вътреобщностни доставки на горива. Участва на пазара на едро, както и на дребно, чрез свои бензиностанции. Дружеството принадлежи към групата „Ромпетрол“ и е дъщерно дружество на чуждестранното юридическо лице „КМГ Итернешънъл“ ЕАД (Република Казахстан).
Общият брой търговски обекти (бензиностанции) на дружеството е 61, от които 28 франчайзингови обекта (независими търговци), както и 33 обекта, в които горивата се продават от името и за сметка на „Ромпетрол България“ ЕАД.
Бензиностанциите на Ромпетрол са равномерно разпределени на територията на страната.

III.4. Факти по отношение Асоциация „Българска петролна и газова асоциация“ (БПГА)
47. БПГА е юридическо лице - сдружение с нестопанска цел, доброволна, неполитическа, неправителствена и нерелигиозна организация. При създаването му неговите учредители се ръководят от желанието си да обединят усилия за защитата на интересите на дистрибуторите и търговците на продукти на петролната и газовата промишленост, за развитието на търговията в тази сфера, както и за насърчаването на петролната и газовата промишленост в Република България чрез утвърждаване на равнопоставеността на стопанските субекти и лоялната конкуренция. Сдружението осъществява дейността си в частна полза, като негови приоритетни цели биват:
а. Защитата на интересите на дистрибуторите и търговците на продукти на петролната и газовата промишленост, осъществяване на съдействие за развитието на петролната и газова промишленост, както и на търговията с петролни и газови продукти в България; 
б. Насърчаване производителността и печалбата в сферата на петролната и газовата промишленост;
в. Представлява членовете на Сдружението и защитава интересите им пред държавните органи;
г. Възприемане на пазарно поведение в областта на търговията с продукти на петролната и газовата промишленост, основаващо се на лоялна конкуренция;
д. Спазване на техническите стандарти, стандартите за качество и нормите на пазара, приложими в Европейския съюз;
е. Гарантиране на качеството, на безопасността и опазването на околната среда в интерес на цялото общество;
ж. Въвеждане на контрол върху строителството;
з. Насърчаване на инвестирането в технологии, свързани с петролната и газовата промишленост, с оглед опазване на околната среда;
и. Осъществяване на контрол срещу злоупотреби в областта на търговията с продукти на петролната и газовата промишленост;
й. Обсъждане и предоставяне на предложения до компетентните държавни органи, съдържащи съгласуваното мнение на своите членове, относно законодателството в областта на търговията с продукти на петролната и газовата промишленост.
к. Участие в подготовката на проекти на нормативни актове, регламентиращи търговията в страната и засягащи поведението на дистрибуторите и търговците на продукти на петролната и газовата промишленост на националния пазар.
л. Защита пред държавните и други органи и организации на икономическите интереси на дистрибуторите и търговците на продукти на петролната и газовата промишленост със съответните форми и средства.
м. Оказване на необходимото съдействие на държавните органи и на членовете на Сдружението за точно прилагане на нормативните актове в областта на петролната и газовата промишленост. Оказване на консултантска помощ чрез подходящи специалисти.
н. Информиране периодично на своите членове за действащите нормативни, технически и технологически актове, приети от Народното събрание, Министерски съвет и други министерства и ведомства в страната, касаещи търговията с продукти на петролната и газовата промишленост; информиране своите членове и обществеността за международните договори, конвенции или други международни актове в тази област, а също така изразяване становище и изготвяне съгласувано мнение на своите членове, относно присъединяването на Сдружението към тези актове.
о. Следене за спазването на правилата на професионалната етика, информиране компетентните органи за проявите на нелоялна конкуренция от страна на членове на Сдружението.
п. Съдействие за разрешаването на възникнали спорни въпроси между членовете, включително и чрез привличане на специалисти за тяхното разясняване, тълкуване и разрешаване.
р. Провеждане под свое ръководство на периодични срещи с членовете, относно разясняването и прилагането на важни нормативни и други актове, отнасящи се до интересите на дистрибуторите и търговците на продукти на петролната и газовата промишленост.
с. Спомагане, чрез различни форми и средства, за повишаване на квалификацията на кадрите, работещи в сферата на петролната и газовата промишленост.
т. Съдействие за опазване на доброто име на членовете на Сдружението.
у. Представляване членовете на Сдружението на вътрешни и международни форуми, дискутиращи проблемите на петролната и газовата промишленост.
48. БПГА извършва следните стопански дейности, свързана с основния предмет на дейност: (а) консултантски дейности, (б) издателски дейности, (в) други дейности свързани с постигането на целите на сдружението.
49. Съгласно Устава на БПГА, всички членове на сдружението са длъжни да участват в цялостната дейност на БПГА.
50. Органите на управление и представителство на БПГА са Общото събрание на членовете, Управителния съвет и председателят.
51. През периода 2012 -2016 г. в БПГА членуват основните участници на пазара на горива в страната като техния брой се изменя както следва:
СПИСЪК НА ПРЕДПРИЯТИЯТА-ЧЛЕНКИ НА БПГА ПО ГОДИНИ
2012 г.    2013 г.    2014 г.    2015 г.    2016 г.
Бент Ойл АД    Бент Ойл АД
Булмаркет ДМ ООД    Булмаркет ДМ ООД    Булмаркет ДМ ООД    Булмаркет ДМ ООД    Булмаркет ДМ ООД
Ви-газ България ЕАД    Ви-газ България ЕАД    Ви-газ България ЕАД    Ви-газ България ЕАД    Ви-газ България ЕАД
Газтрейд АД    Газтрейд АД    Газтрейд АД    Газтрейд АД    Газтрейд АД
Еко България ЕАД    Еко България ЕАД    Еко България ЕАД    Еко България ЕАД    Еко България ЕАД
ЗАРА - Е ЕООД
Инса Ойл ООД    Инса Ойл ООД    Инса Ойл ООД    Инса Ойл ООД    Инса Ойл ООД
Литекс АД    Литекс АД
Лукойл България ЕООД    Лукойл България ЕООД    Лукойл България ЕООД    Лукойл България ЕООД    Лукойл България ЕООД
Лукойл Б-я Бункер ЕООД    Лукойл Б-я Бункер ЕООД    Лукойл Б-я Бункер ЕООД    Лукойл Б-я Бункер ЕООД    Лукойл Б-я Бункер ЕООД
Лукойл Нефтохим Бургас АД    Лукойл Нефтохим Бургас АД
Нафтекс Петрол ЕООД    Нафтекс Петрол ЕООД    Нафтекс Петрол ЕООД    (Нафтекс Петрол ЕООД напуска)     
НИС Петрол ЕООД    НИС Петрол ЕООД    НИС Петрол ЕООД    НИС Петрол ЕООД    НИС Петрол ЕООД
ОМВ България ООД    ОМВ България ООД    ОМВ България ООД    ОМВ България ООД    ОМВ България ООД
Петрол АД    Петрол АД    Петрол АД    Петрол АД    Петрол АД
Приста Ойл Холдинг ЕАД    Приста Ойл Холдинг ЕАД    Приста Ойл Холдинг ЕАД    Приста Ойл Холдинг ЕАД    Приста Ойл Холдинг ЕАД
Ромпетрол България ЕАД    Ромпетрол България ЕАД    Ромпетрол България ЕАД    Ромпетрол България ЕАД    Ромпетрол България ЕАД
Синергон Петролеум ЕООД    Синергон Петролеум ЕООД    Синергон Петролеум ЕООД    Синергон Петролеум ЕООД    Синергон Петролеум ЕООД
Топливо АД    Топливо АД    напуска          
Шел България ЕАД    Шел България ЕАД    Шел България ЕАД    Шел България ЕАД    Шел България ЕАД
16 предприятия    16 предприятия    15 предприятия    17 предприятия    18 предприятия
52. ОС на сдружението биват редовни и извънредни. Редовните заседания се свикват най-малко един път в годината. Поканата за свикване на ОС съдържа дневен ред, предложен от органа свикал или поискал свикване на ОС. ОС включва всички членове на сдружението. През периода 2012-2016 година са проведени общо 2 заседания на ОС:
-    09.10.2013 г., гр. София, хотел „Балкан Шератон“. Присъстват 12 от 17 членове на БПГА.
-    21.04.2016 г., гр. София, ул. „Гурко“ № 1, Гранд-хотел София. Присъстват 14 от 16 членове на БПГА.
53. Управителният съвет на сдружението изпълнява решенията на Общото събрание и направлява дейността на БПГА. Той се събира на редовни заседания всяко тримесечие. За периода от 2012 – 2016 година Управителния съвет, се състои от всички юридически лица, членове на сдружението, представлявани от техните законни представители, като неговата численост варира в зависимост от броя на дружествата членуващи в БПГА. Членовете на УС са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на БПГА. Заседанията на УС обикновено се свикват от Председателя на сдружението.

IV. ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ
IV.1. Съответен пазар
Съгласно практиката на КЗК, съществуват три нива на реализация, присъщи на пазарите на бензин и дизелово гориво:
-    производство и внос на течни горива;
-    търговия на едро;
-    търговия на дребно .
Пазарите на горива са представени илюстративно в следващата схема:



Видно от гореизложената схема, производители и вносители формират първо ниво на търговия на едро, което осъществява продажби към три групи клиенти: 1) други търговци на едро; 2) търговци с обекти за търговия на дребно – бензиностанции; 3) големи крайни потребители. В първата група влизат търговци на едро, които имат възможност да осъществяват и самостоятелно производство или внос, т.нар. търговци на едро I ниво, но и такива, които закупуват горива единствено от вътрешния пазар, т.нар. II ниво. Участниците в групата на големите крайни клиенти, по правило, извършват покупки на горива, необходими за осъществяване на стопанската им дейност, като дизелово автомобилно гориво и газ.
Търговците на едро от II ниво осъществяват продажби към същия тип клиенти, както и търговците от I ниво. Това отново са: 1) други търговци на едро; 2) търговци с обекти за търговия на дребно – бензиностанции; 3) големи крайни потребители.
Търговията на дребно е насочена към крайните потребители - физически лица и търговски субекти чрез установяване на трайни търговски отношения и условия на продажба.
IV.1.1. Продуктов пазар
За целите на настоящия анализ горивата бензин и дизел ще бъдат разгледани и съпоставени предвид продуктовите им характеристики и взаимозаменяемост от гледна точка на търсенето и предлагането.
IV.1.1.А. Бензин
Бензинът представлява лека фракция, получена при дестилацията на нефт (петрол), и има температура на запалване 150 °С. В зависимост от октановото им число основните видове автомобилни бензини, произвеждани за потребление в страната, са А-95Н и А-98Н. Някои бензиностанции предлагат и вносен бензин с по-високо октаново число (А-100). Октановото число е условна единица и показва каква склонност към детонация има изпитваният образец, сравнен със склонностите към детонация на приети еталони. По-високото октаново число води до по-високо освобождаване на енергия. Автомобилите с бензинови двигатели са технически съвместими с бензини с различно октаново число.
IV.1.1.Б. Дизел
Дизелът е средна фракция смес от различни въглевороди, главно от парафини - наситени и циклични въглеводороди, получена при дестилацията на суров петрол при температура между 200 °С до 350 °С. Основните обеми дизелово гориво в миналото са били употребявани от жп. транспорта, тежкотоварните автомобили, автобуси, селскостопанска техника и в по-малка степен от собственици на леки автомобили, докато съвременните тенденции през последното десетилетие налагат превръщането на дизела в масово гориво и за автомобилите.
Биха могли да бъдат разграничени обикновен и специален вид дизелово гориво. Специалният вид дизел се различава от обикновения с оглед добавените конкретни добавки, които имат за цел да подобрят физико-химичните и експлоатационни свойства на горивата. Съответно, специалните горива предоставят широк набор от допълнителни положителни характеристики на продукта, имащи за цел да подобрят цялостното представяне на автомобила.   
По отношение взаимозаменяемостта на бензиновите и дизеловите горива, КЗК  прави разграничение между двата продукта от гледна точка на крайния потребител, тъй като двата продукта задвижват различен тип двигатели. По отношение на предлагането на ниво производство също няма взаимозаменяемост между двата продукта, тъй като това е свързано с особеностите на производствената технология.

Предвид гореизложеното и практиката на КЗК следва да бъдат разграничени два продуктови пазара на търговия на дребно - с бензин и с дизелово гориво.
IV.1.1.2. Пазари на търговия дребно с бензин и дизелово гориво
Търговията на горива на дребно се характеризира с конкретни специфики в зависимост от вида на горивото. Съществуват особености, свързани с метода на транспортиране, съхранение и продажба.
По отношение на транспортиране и съхранение на горива, следва да бъде посочено, че светлите се доставят със специализиран транспорт, отговарящ на спецификациите в спогодба ADR 2001. В тази връзка следва да бъде отчетено, че съществува възможност бензин и дизелово гориво да бъдат превозвани от един и същ вид транспортни средства, за разлика от газ пропан-бутан. Бензините задължително се приемат и съхраняват при условията на Наредба № 16 от 12 август 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини, изискваща използването на технология за улавяне на парите.
Дизеловото гориво е продукт, който не изисква специфичност при превоз, съхранение и продажба.
По отношение отчитането при покупка, следва да бъде посочено, че доставната стойност на бензин и дизелово гориво се определя на литър. Съответно, при автомобилния бензин и дизеловото гориво, акцизната ставка се определя при 1000 литра, приравнени към 15° C.
Обекти, на които се осъществява продажба на автомобилни горива на дребно, са бензиностанциите. Всяка бензиностанция предлага на своите клиенти конкретен вид автомобилни горива. Съществуват значителни различия в нормативните изисквания, които регламентират търговията с бензин и дизелово гориво, които следват от разликите в законодателството, свързани с фискалната политика, опазването на околната среда и изискванията за безопасност. Съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") дружества, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход за целите на транспорта, са задължени да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели, смесени с биокомпонент, където: (a) бензинът трябва да е смесен с биоетанол в определено процентно съотношение, което за 2015 г. достига 7 % (минимум), и (b) дизелът трябва да бъде смесен с 6 % FAME. Освен това, съществува задължение за дружествата да осъществяват смесването на  горива с биогорива единствено в данъчни складове, лицензирани съгласно Закона за акцизите и данъчните складове.
Съгласно Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията и реда на техния контрол, всяко дружество, като лице, което пуска течни горива на пазара, е длъжно да осигури, гарантира и оцени съответствието им с изискванията за качество. За тази цел, течните горива трябва да отговарят на изискванията за качество, предвидени в Приложения №1 до №7 (приложенията се отнасят за различни видове горива). Приложение №1 се отнася за автомобилни бензини, а приложение № 2 за дизел.
Друг аспект на търговията на дребно, както беше посочено в началото на анализа, са различните категории крайни клиенти. От една страна това са големите корпоративни клиенти, които прескачат пазара на дребно и си доставят горива, основно дизел, директно от търговците на едро. Това са търговци, които регистрират и поддържат т. нар. „ведомствени бензиностанции“. Втората група крайни потребители са клиентите на бензиностанциите - физическите и юридически лица, които консумират по-малки количества горива, но като брой значително надхвърлят първата категория. Горното позволява да се направят два важни извода. Първо, бензиностанциите не се конкурират помежду си за клиентите от първата категория, защото те не са клиенти на пазара на дребно. Второ, т. нар. „ведомствени бензиностанции“ не са конкуренти на търговските бензиностанции, защото не извършват продажби на дребно. Те по правило не продават горива на трети лица. В редки случай може да обслужват няколко юридически лица, които са обединили доставките си. Достъпът до обектите е ограничен, защото се намират в търговските обекти на съответното предприятие. Няма публично обявени цени, респ. търговски предложения за продажба. Предвид горното ведомствените бензиностанции остават извън обхвата на разглежданите пазари в настоящото производство.
С оглед на изложеното КЗК приема, че в рамките на настоящото производство следва да бъде разгледано поведението на ответните страни на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво.

IV.1.2. Географски пазар
С оглед на националното покритие на изградената мрежа от търговски обекти на ответните страни, липсата на териториални регулаторни ограничения и събраните в хода на проучването данни, включително че ценовата стратегия на дружествата се изготвя на национално ниво, следва изводът, че географският обхват на съответния пазар за целите на настоящия анализ следва да се определи в рамките на Република България.

IV.1.3. Дефиниция на съответните пазари
С оглед на всичко гореизложено, като съответни пазари в настоящото производство следва да бъдат определени пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво на територията на Република България.

IV.2. Анализ на структурата на съответния пазар
IV.2.A. Пазар на търговия на дребно с бензин
IV.2.А.1.  Участници на пазара и пазарно положение
Следващите графики представят пазарните позиции на ответните Дружества, както и тези на останалите търговци на дребно на бензин на територията на Република България, изчислени по стойност и обем, както следва:
- пазарни дялове, изчислени на база реализирани количества по години в периода 01.2013 г. до 06.2016 г., включително:








Графика № 1

- пазарни дялове, изчислени на база реализирани приходи от продажби по години в периода 01.2013 г. до 06.2016 г., включително:
Графика № 2

Пазарът на търговия на дребно с бензин на територията на Република България се характеризира със сравнително голям брой участници -  (…)* дружества. Ответните страни в производството („Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България” ЕООД) общо притежават пазарен дял от близо (…)* средно за периода 01.2013 – 06.2016. Остатъкът се разпределя между много на брой търговци на дребно с незначителни пазарни дялове /под 1%/ и няколко с пазарен дял над 1 %.
Видно от графиките, традиционно основни участници на дефинирания пазар са дружествата - „Шел България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД и „Лукойл България” ЕООД. Наблюдава се тенденция за спад в пазарните позиции на повечето от водещите дружества.  Наблюдаваните вариации са в порядъка на (…)*% на годишна база.
Концентрацията на пазара на търговия на дребно с бензин, измерена чрез индекса на Херфиндал-Хиршман (HHI) на базата на реализирани количества горива, би могла да бъде обобщена в следната графика:
Графика № 3

Видно от графиката, пазарът не се характеризира с олигополна структура, което предполага наличието на ефективна конкуренция между участниците.  Общите характеристики, който се очертават, могат да бъдат посочени в две групи: 1) константност на позициите на водещите пет дружества и 2) незначително разместване на пластовете при по-малките пазарни участници.
IV.2.Б. Пазар на търговия на дребно с дизелово гориво
IV.2.Б.1. Участници на пазара и пазарно положение
Следващите графики представят пазарните позиции на ответните дружества, както и на тези на останалите търговци на дребно на дизелово гориво на територията на Република България, изчислени по стойност и обем, както следва:
- пазарни дялове, изчислени на база реализирани количества по години в периода 01.2013 г. до 06.2016 г., включително:
Графика № 4

- пазарни дялове, изчислени на база реализирани приходи от продажби по години в периода 01.2013 г. до 06.2016 г., включително:

Графика № 5

Търговия на дребно с дизелово гориво на територията на Република България се осъществява от значителен брой дружества – (…)*. Дружествата „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България” ЕООД са със съвкупен пазарен дял от около (…)* % средно за периода 01.2013 – 06.2016.
Характерно за пазара на търговия на дребно с дизел на територията на Република България е значителният дял на реализирани обеми гориво от основните пет участника на пазара.  Прави впечатление силната пазарна позиция на дружествата - „Шел България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД  и „Лукойл България” ЕООД. В периода на анализ се откроява понижение на пазарните дялове на дружествата - „Лукойл България” ЕООД, „ОМВ България“ ООД и „Шел България“ ЕАД. Същевременно, някои от дружествата - „Еко България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД и „НИС Петрол“ ЕООД бележат малък за общия обем на пазара, но съществен за мащаба на техните пазарни дялове ръст.
Концентрацията на пазара на търговия на дребно с дизелово гориво, измерена чрез индекса на Херфиндал - Хиршман (HHI) на базата на реализирани количества горива, би могла да бъде обобщена в следната графика:
Графика № 6

Видно от графиката, наблюдаваната пазарна структура не възпрепятства конкуренцията на пазара. Точно обратното, нормално функциониращ подобен пазар би гарантирал конкурентни ценови равнища.

IV.2.1. Функциониране на съответните пазари
IV.2.1.1. Функциониране на пазарите на дребно на бензин и дизел
С оглед установеното в извършения от Комисията секторен анализ , по отношение процеса на доставка на горива на едро, избора на доставчик и алтернативността на доставките, следва заключението, че пазарните участници на пазара на търговия на дребно разчитат на трайни търговски отношения.  Процесът по доставка на горива до бензиностанциите започва със сравнителни калкулации на цените на доставчиците на ежедневна база и цената на транспорта до обектите. Въз основа на изчисленията и определената най-добра цена за доставка се изпраща информация на превозвачите за това откъде да се товари горивото на следващия ден за доставка до обектите на дребно. Срещат се и спотови сделки в зависимост от цената на пазара към даден момент по отношение на цялата територия на страната.
Що се отнася до избора на доставчик, следва да бъде отбелязано, че това зависи от комплекс условия, най-важните от които са надеждността и цената, отдалечеността на петролната база, договорените условия с доставчика, възможността за отсрочено плащане, както и моментното финансово състояние на съответното дружество и натрупания кредит към даден доставчик. Местонахождението на петролната база е от значение дотолкова, доколкото тя да се намира в сравнителна близост, така че превозът на горивото да не влияе отрицателно върху цената и надеждността.
Проучването на Комисията показва, че всеки търговец на дребно с бензин и дизелово гориво би могъл лесно да сменя своя доставчик, като замяната е обичайна практика и изисква кратко време - обикновено 24 часа, но понякога и до 1 месец, когато дружеството не е работило до момента със съответния доставчик. При смяната на доставчик от значение са договореностите относно плащането и свързаните с това обезпечения като банкови гаранции, застраховки и др.
IV.2.1.2.  Динамика на цените на дребно в рамките на Европейския съюз
С оглед необходимостта от извършване на цялостен ценови анализ, Комисията анализира динамиката на цените на дребно на бензин и дизел в рамките на Европейския съюз (EU 27) и Европейския икономически и паричен съюз (EU 19). Анализът обхваща периода от януари 2012 г. до края на юни 2016 г. и е базиран на данни за цени на дребно в евро без ДДС и акциз (за 1000 л.), акумулирани в ежеседмичния бюлетин на цени на петролни продукти, изготвен от Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската Комисия .
Следващата графика илюстрира динамиката на цената на дребно на бензин А-95H в България, като е поставен акцент върху държавата-членка с относително най-висока цена на бензин в изследвания период - Дания, и тази с относително най-ниска цена - Обединеното кралство. Представени са също и средно-претеглените стойности на цена на дребно на бензин в Европейския съюз (EU 27) и цена на дребно на бензин в Европейския икономически и паричен съюз (EU 19).
Графика № 7


Видно от графиката, изследваният период би могъл да бъде разделен на два времеви подпериода. Първият започва от началото на 2012 г. и продължава до последното тримесечие на същата година. В този подпериод цената в България е на равнище, сходно с това в Обединеното кралство, като в определени периоди е дори по-ниска от нея. Би могъл да се направи изводът, че цената в България и тази в Обединеното кралство следват сходен тренд на развитие.
В контраст с първия период, в последвалия такъв настъпва драстично изменение на тенденцията на развитие на цената в България. Цената на българския пазар се увеличава драстично на фона на наблюдаваната в Обединеното кралство. Увеличението е толкова осезаемо, че от една от най-ниските цени в ЕС, равнището на цената в България превишава средно-европейските нива, измерени чрез цена EU 27 и цена EU 19, и се движи сред най-високите цени в ЕС. Тази тенденция е валидна за целия втори период, като се запазва до края на месец февруари 2016 г. Биха могли да бъдат откроени подпериоди, в които цената в България надвишава тази в Дания, която е една от най-високите в рамките на Съюза в разглеждания период. Особено осезаемо това се наблюдава в края на 2013 г. и началото на 2014 г.
Графиката по-долу представя динамичен преглед на цената на дребно на дизелово гориво в България, съпоставена с държавата-членка с относително най-висока цена на дизеловото гориво в изследвания период - Гърция, и държавата-членка с относително най-ниска цена - Словения. Освен това, представени са и средно-претеглените стойности на цена на дребно на дизелово гориво в Европейския съюз (EU 27) и цена на дребно на дизелово гориво в Европейски икономически и паричен съюз (EU 19).
Графика № 8

В унисон със ситуацията, която се наблюдава при цената на бензина, изследваната времева рамка би могла да бъде разделена на два подпериода от гледна точка на движението на цената на дизела в България, сравнено с останалите, представени на графиката. Видно от графиката, се открояват два времеви подпериода – от началото на 2012 г. до последното тримесечие на същата година, и от последно тримесечие на 2012 г. до първо тримесечие на 2016 г.
В първия подпериод цената на дизелово гориво, която се наблюдава в България, е около и дори под най-ниската цена в рамките на Европейския съюз. В допълнение, въпросната цена следва изцяло динамиката на развитие на средно-претеглените цени в EU 27 и EU 19.
Във втория подпериод, в противовес с наблюдаваната динамика от първия, се откроява ясно изразен тренд на увеличение на цената в България, далеч надхвърляща средно европейските нива и клонящ към най-високата цена, а именно тази в Гърция. Освен това, съществуват фази във времето, някои от които значителни, в които цената на дизела в България надвишава цената в Гърция. Такива са периодите в края на 2013 г. до първо тримесечие на 2014 г. и летните месеци на същата година.
В обобщение, изводът, който се налага, е, че цените на бензин и дизелово гориво в България претърпяват значително увеличение през последното тримесечие на 2012 г., което се запазва до края на февруари 2016 г. Причините за установената тенденция и тяхната пазарна обоснованост се изследват в настоящото производство.
Във връзка с горния анализ на ЕК са направени възражения, че са съпоставени средни цени, изчислени като средноаритметично число, с други, изчислени като средно претеглени, както и цени от бензиностанции, покриващи повече от 80% от съответния пазар на горива, с цени от пет компании, представляващи неясно каква част от пазара в България. Счита се, че няма доказателствена стойност сравнението между средни цени, от които е изключена отстъпката, с такива, в които тя е отразена. Възразява се, че ежемесечният бюлетин на ЕК може да се използва само с образователна цел, отчитайки разликите във всички представени според възприетата методология от държавите-членки на ЕС цени, но не и като основа на икономически анализ, въз основа на който се повдига обвинение за забранено споразумение или съгласувана практика.

IV.2.1.3. Ценова динамика
Съгласно установеното в секторния анализ, основните фактори при определяне на крайна продажна цена на бензин и дизелово гориво на дребно са цената на закупуване на едро (цена на едро), акциз и данък добавена стойност (ДДС).
С оглед на това, КЗК разглежда динамиката на цената на едро с включен акциз и ДДС, която е с потенциал да оказва значително влияние върху формирането на крайната продажна цена на пазара на търговия на дребно. Aнализът се фокусира върху цената на бензин А-95Н и обикновено дизелово гориво, чието потребление е най-високо на територията на страната.

IV.2.1.3.1. Пазар на бензин
Следващата графика представя дневното движение на средно-аритметичната цена с акциз и ДДС, изчислена на база обявени цени по бази на дружеството „Лукойл България“ ЕООД, на едро за автомобилен бензин А-95 Н 10 ppm E5, сравнена със средно-дневни цени на автомобилен бензин А-95 Н, изчислени като средно-аритметичната стойност на цена на този бензин на дребно за конкретна дата за всички търговски обекти на ответните дружества, за периода 01 януари 2013 г. - 31 март 2016 г.:
Графика № 9


От графиката е видно, че представените цени следват сходен тренд през изследвания период.
С цел да бъде направена по-детайлна оценка на периода, следва да бъдат разгледани три подпериода, а именно: 1) януари - декември 2013 г., 2) януари 2014 г. - декември 2015 г. и 3) януари - март 2016 г.
Следващата графика обобщава движенията през 2013 г:
Графика № 10

В началото на периода на изследване, амплитудите на промяна са значителни по размер и честота. Биха могли да бъдат откроени някои отклонения от съвместното движение на цена едро и цена дребно. От графиката е видно също, че през 2013 г. разликата между цените на дребно и тази на едро, представляваща определена част от печалбата за литър гориво, претърпява осезаемо увеличение. Усредненото процентно изражение на въпросната разлика варира от (…)*% в началото на годината до (…)*% в нейния край. Това обстоятелство само по себе си показва, че се наблюдава значително подобрение на маржовете на пазарните участници на пазара на дребно, опериращи бензиностанции.
Други интересни наблюдения, които се открояват през 2013 г. са следните:
•    Цялостният тренд за понижение на цената на едро е само частично отразен при цените на дребно;
•    През летните и зимни месеци ценовите равнища на цени на дребно се запазват сравнително константни, въпреки наблюдаваните понижения на цената на едро;
•    Наблюдаваните резки изменения на цена на дребно на „ОМВ България“ ООД се дължат на намаления, обичайно предлагани всеки четвъртък и петък в периода, в размер на (…)*;
•    Наблюдаваните резки изменения на цените на дребно не са устойчиви във времето, което предполага наличие на дисциплиниращ фактор.
Следващата графика обобщава движенията през 2014 г. и 2015 г. :
Графика № 11

Годините 2014-та и 2015-та, подобно на последното тримесечие на 2013 г., представят сравнително устойчиви нива на маржа между цените на дребно и цената на едро. Тази тенденция се запазва почти до края на изследвания период, който съвпада с началото на настоящото проучване (февруари 2016 г.). В този период не се наблюдават  значителни и устойчиви във времето отклонения от общия ценови тренд при цените на дребно, който до голяма степен отразява тенденцията на изменение на цената на едро. Средното ниво на маржа за периода е (…)*%.
Следващата графика обобщава движенията през първото тримесечие на 2016 г.
Графика № 12

Третият подпериод, върху който Комисията ще акцентира вниманието си, е периодът януари - март 2016 г. През тази първа четвърт на 2016 г. се наблюдава значително изменение на динамиката на пазара. Видно от графиката, трендът, който се наблюдава при цените на дребно, не съвпада с този на цената на едро. Освен това, със започналото повишение на цената на едро от началото на месец март се поставя началото на тенденция на трайно намаление на маржа между цените на дребно и цена на едро, а именно от (…)*% в началото на годината до 5% в края на март 2016 г.
IV.2.1.3.2. Пазар на дизелово гориво
Графика № 12 представя дневното движение на изчислената средно-аритметична цена с акциз и ДДС по обявени цени по бази на „Лукойл България“ ЕООД на едро за дизелово гориво, сравнена със средно-дневни цени, изчислени като средно-аритметичната стойност на цена на дизела на дребно към конкретна дата за всички търговски обекти на ответните дружества, за периода 01 януари 2013 г. - 31 март 2016 г.:
Графика № 13

От представените графично данни следва заключението, че подобно на цените на бензин А-95Н, цените на едро и дребно на дизелово гориво имат сравнително сходно динамично изменение в изследвания период, но амплитудата между тях варира съществено в него. Доколкото разликата между цените на едро и дребно би могла да бъде разглеждана като своеобразен показател за размера на печалба, то е видно, че нейната стойност се изменя значително в периода на изследване.
С оглед на гореизложеното, и нуждата да бъдат откроени конкретни пазарни и възможни непазарни феномени, Комисията разглежда детайлно графично представените данни за три подпериода: 1) януари - декември 2013 г., и 2) януари 2014 г. - декември 2015 г. и 3) първо тримесечие на 2016 г.
Следващата графика представя динамичен преглед на цените на дизелово гориво на дребно и едро през 2013 г.
Графика № 14


От таблично представените данни е видно, че през 2013 г. разликата между цените на дребно и цена на едро се увеличава драстично във времето. В началото на годината процентното изражение на разликата е в рамките на (…)*%, като в края на същата се увеличава до (…)*%.
Отново, аналогично на наблюдаващото се при цените на бензин А-95Н, биха могли да бъдат откроени следните наблюдения:
•    Изменението на цената на едро в посока понижение не съвпада с динамичното такова при цените на дребно;
•    Цените на дребно се запазват сравнително константни във ваканционните месеци, отново въпреки наблюдаваните понижения на цената на едро;
•    Наблюдаваните резки изменения на цена на дребно на „ОМВ България“ ООД се дължат на намаления, обичайно предлагани всеки четвъртък и петък в периода, в размер на (…)*;
•    Съответните драстични изменения на цените на дребно не са устойчиви във времето, което предполага наличие на дисциплиниращ фактор.
Следващата графика представя динамичен преглед на цените на дребно и едро през 2014 г. и 2015 г.:
Графика № 15

Отново, годините 2014-та и 2015-та представят сравнително устойчиви нива на маржа между цените на дребно и цената на едро. Средната му стойност за периода е в размер на (…)*%.
Следващата графика обобщава движенията през първото тримесечие на 2016 г.:
Графика № 16

В третия подпериод, който Комисията анализира, се откроява съществено намаляване на нивото на маржа между цена на едро и цени на дребно. Графичното изображение на изменението на цените представя период, в който се наблюдава съществено отклонение на цените на дребно от цялостния тренд на изменение на цената на едро. Последното е особено осезаемо от началото на месец март 2016 г., когато се дава начало на трайно намаление на маржа между цените на дребно и цена на едро, по-конкретно от (…)*% в началото на януари до (…)*% в края на март 2016 г.

V. ПРАВЕН АНАЛИЗ 
V.1. Процесен период и приложимо право
V.1.1. Процесен период
Дефинирането на процесния период за всеки конкретен случай е от значение за правилното определяне на приложимото материално право спрямо проучваното поведение на ответните страни, както и за правилното, точно квалифициране на нарушението при установяване на  административнонаказателната отговорност на нарушителите.
Разглежданият казус обхваща доказателства и факти, възникнали в периода от 2012 г. до настоящия момент. 

V.1.2. Приложимост на ЗЗК
Цялата съвкупност от анализирани факти е възникнала след влизане в сила на действащия Закон за защита на конкуренцията , което обуславя иницииране, развитие и приключване на производството съобразно неговите процесуалноправни и материални разпоредби.
V.1.3. Приложимост на чл. 101 от ДФЕС
От формулировката на чл. 101 и съдебната практика на общностните съдилища следва, че при прилагането на критерия за засягане на търговията трябва да се обърне внимание на три елемента:
1)    Понятието за „търговия между държави-членки“;
2)    Понятието „може да засегне“ и;
3)    Понятието за „значителност“.
Изискването за засягане на търговията „между държави-членки“ предполага, че трябва да е засегната презграничната стопанска дейност, включваща поне две държави-членки. Цялостният модел на производство и търговия на горива има трансграничен характер с оглед добива, рафинирането, вноса и търговията на едро – за целите на настоящото проучване обаче, търговията на дребно бензин и дизелово гориво на територията на страната следва да се разглежда под призмата на по-тесния национален (почти регионален) мащаб на търсене. Следва да се отчете, обаче, че търговията между държавите членки може да бъде засегната също и в случаите, когато съответният пазар е национален или поднационален, тоест да засяга една или само част от една държава-членка . В този смисъл Насоките на ЕК са категорични за необходимостта от по-подробен анализ в посока установяване на крайната цел на споразумението. Съгласно гореизложената фактическа обстановка, няма данни за поделяне на територии или регионални пазари, или изключването на конкуренти от достъп до тях, още повече че при установени международни стандарти на хомогенност и търгуемост на засегнатите продукти, продължителността на евентуални споразумения ограничаващи търговията е трудно предсказуема.
С оглед бариерите за навлизане на съответните пазари, следва да се отчете факта, че за разлика от други дейностите по търговия с бензин и дизелово гориво не попадат под пряк надзор/лиценз, което е относително улеснява навлизането на нови участници/конкуренти.
В контекста на настоящото производство, липсват данни за потенциалното засягането на дейността по износ/внос на горива между държави членки или друг аспект на търговията между тях.
Понятието за значителност засяга количествен елемент, който има индивидуални параметри за всеки случай, като Комисията се придържа към схващането, че по принцип споразумения не могат значително да засегнат търговията между държави-членки когато са изпълнени кумулативно следните условия:
1)    Съвкупният пазарен дял на страните на всеки съответен пазар в рамките на Общността, засегнат от споразумението, да не надвишава 5% и
2)    При хоризонтални споразумения, съвкупният годишен оборот в Общността на засегнатите предприятия да продуктите, предмет на споразумението да не надвишава 40 млн. евро.
Безспорно, оборотите на ответниците надхвърлят прага от 40 млн. евро, което автоматично налага КЗК да извърши комплексна оценка на установените данни и кумулативно изпълнение на всички критерии за засягане на търговията съгл. чл. 101 от ДФЕС. В тази връзка, латентността на евентуално споразумение ограничаващо търговията с горива на дребно на територията на страната с трансграничен ефект, наличието на внос и липсата на непреодолими бариери за навлизането на нови участници за показателни за ограниченото влияние на дейността на ответниците върху презграничната стопанска дейност в Общността, въпреки надхвърлянето на общата сума от оборотите им над 40 млн. евро.
От гореизложеното се налага изводът, че в контекста на правилото на чл. 3, параграф 1 от  Регламент на Съвета № 1/2003, чл. 101 от ДФЕС не е приложим в настоящото производство.

V.2. Правен анализ на поведението по чл. 15 и чл. 101 от ДФЕС
В нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, параграф 1 от ДФЕС е установена обща забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Съгласно ал. 2, съответно параграф 2, забранените споразумения и решения са нищожни.
За да бъде приложена забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, параграф  1 от ДФЕС, и предвид характеристиките на настоящия казус, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи на фактическия състав на разпоредбата:
- страните в производството да имат качеството на „предприятие“ или съответно „сдружение на предприятия“;
-  наличието на споразумение и/или съгласувана практика между страните, съответно „решение на сдружение на предприятия“;
- антиконкурентен ефект, имащ за цел или резултат, предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.

V.2.1. Предприятие
Принципи на тълкуване и правоприлагане
Приложението на нормите на чл. 15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС към поведението на ответните дружества изисква всеки от тях да притежава качеството „предприятие” по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК и трайно установената практика на СЕО.
„Предприятие” е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма . Следователно, предприятието се дефинира чрез своя функционален характер, който изисква съответното образувание да извършва „стопанска дейност”.  „Стопанска дейност” е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара .
Приложение по отношение на конкретното производство  
Всички ответни дружества са юридически лица с търговско качество, които продават стоки на съответния пазар. Предвид горното те извършват стопанска дейност и са предприятия по смисъла на чл. 15, ал. 1, ЗЗК и чл. 101, параграф 1 от ДФЕС.
Съгласно практиката на КЗК , на ЕК  и на СЕС  дадено споразумение и/или съгласувана практика влиза в приложното поле на разглежданата забрана, само когато страните по него са независими предприятия. В тази връзка се установи, че ответните дружества не принадлежат към една и съща икономическа група и не се подчиняват на общо управление и контрол, от което следва и приложимост на забраната спрямо евентуални форми на координация и сътрудничество между тях.
В заключение следва да се посочи, че ответните дружества се намират в хоризонтални конкурентни отношения, тъй като извършват дейност на едно и също ниво на производство и разпространение на засегнатите продукти. 

V.2.1.1. Сдружение на предприятия
Принципи на тълкуване и правоприлагане
Забраната на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е приложима, на първо място, към определени видове поведение на сдружение на предприятия. Легалната дефиниция, включена в §1, т. 12 от ДР на ЗЗК определя „сдружението на предприятия” като сдружение на професионална основа и други форми на сдружения на независими предприятия, което не осъществява отделно самостоятелна стопанска дейност и съответно не разпределя печалба.
Приложение по отношение на конкретното производство  
По настоящото производство е установено, че Сдружение „Българска петролна и газова асоциация” (БПГА) е юридическо лице с нестопанска цел, чиито членове са физически и юридически лица с дейност, обхващаща производството и дистрибуцията на продукти на петролната и газова промишленост. Сдружението не осъществява самостоятелна търговска дейност и не разпределя печалба. Целите, които си поставя сдружението, са да защитава интересите на дистрибуторите и търговците на продукти на петролната и газовата промишленост и да осъществява съдействие за развитието на петролната и газова промишленост, както и на търговията с петролни и газови продукти в България. От установеното може да се направи извод, че БПГА изпълнява критериите, издигнати от закона, за да бъде определено като „сдружение на предприятия” по смисъла на ЗЗК и следователно, общата забрана на чл. 15 от ЗЗК е принципно приложима към неговото поведение и актове.

V.2.2. Споразумение или съгласувана практика
Принципи на тълкуване и правоприлагане
В обхвата на забраненото поведение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, попадат всякакви форми на формални и неформални стопански отношения между независими предприятия, посредством които се постига съгласие за координация и съгласуваност, с което те ограничават или могат да ограничат свободата си да определят самостоятелно и независимо поведението си на пазара.
Практиката на КЗК, ЕК и СЕС  приема, че „споразумение” по смисъла на забраната съществува, когато предприятията са демонстрирали общо намерение да имат определено поведение на пазара. За да попадне в приложното поле на конкурентното право, споразумението по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК  и чл. 101, параграф 1 от ДФЕС не е необходимо да бъде изразено в определена форма. То може да бъде устно  или писмено, подписано или неподписано , и дори под формата на неформални джентълменски договорки, които нямат правна обвързваща сила . За установяване на нарушение не е необходимо страните да са достигнали до приемането на окончателен план или модел на поведение. Забраненото споразумение е преди всичко съвпадение на намеренията за постигане на определена антиконкурентна цел или резултат.
Понятието „съгласувана практика” е легално дефинирано в ДР на ЗЗК  като координирани действия или бездействия на две или повече предприятия, а в практиката си СЕС посочва, че тя представлява форма на координация между предприятията, които без да са постигнали споразумение помежду си, съзнателно заместват рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях.  В случаи, когато въпреки съществуването на паралелно поведение между участниците на даден пазар, не са установени данни за осъществени форми на контакт или връзки между конкурентите, съгласувана практика може да бъде установена от КЗК, когато съществуването на такава е единственото възможно обяснение за едновременните пазарни реакции на предприятията. Следователно при установяването на антиконкурентни практики, било то споразумение и/или съгласувана практика, съставът на нарушението може да бъде логически изведен от определени съвпадения и улики, които при липсата на друго смислено обяснение, взети заедно, са доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията. 
Двете форми на забранено поведение са алтернативно посочени в закона. Това разграничение съществува с цел забраната да обхване всички форми на взаимодействие между предприятия, чрез които без да се е достигнало до сключването на споразумение във формалния смисъл, участниците съзнателно се стремят да подменят конкурентното начало в стопанската дейност с взаимна координация и съгласуваност. Доколкото някои от съществените им характеристики съвпадат, е възможно едно и също поведение на пазара да има характеристики едновременно на повече от една от тези форми.  Затова забраната обхваща различни типове поведение с цел да санкционира всички прояви на забранено поведение, а не за да бъде дефинирана точно и категорично всяка форма на забранено поведение или защото различните форми на нарушение са взаимно изключващи се.
В случаи, когато разследваното поведение обхваща продължителен период от време и множество действия, които имат обща антиконкурентна цел или резултат, същите следва да бъдат дефинирани като част от едно единствено сложно продължавано нарушение. В такива случаи не е необходимо всяко действие да бъде анализирано поотделно, напротив всяко установено незаконосъобразно действие трябва да се разглежда като част от цялото.
Приложение по отношение на конкретното производство
Пазарният анализ установи, че структурата на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво в страната предполага наличието на ефективна конкуренция между предприятията. На пазара участват няколко водещи и голям брой малки участници, които по правило нямат пазарно присъствие, финансов и стратегически капацитет да водят самостоятелна пазарна стратегия. Ответните предприятия са от първата категория дружества. Между тях е възможно също да се направи допълнително разграничение предвид по-силно изразеното пазарно присъствие на някои от тях.  Видно от пазарните дялове водеща позиция имат дружествата „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД и „ОМВ България“ ООД. С по-ниски пазарни позиции са останалите дружества.
Горното позволява да се заключи, че пазарът обхваща три групи субекти. Първата група са малко на брой водещи предприятия с висок пазарен дял. Втората група включва малко на брой средни предприятия с умерена пазарна сила, но с възможност да водят самостоятелна политика поради наличие на стратегически предимства или бидейки част от международни вертикално интегрирани икономически групи на всички нива на търговията с горива. Третата група са малки предприятия, които трудно могат да демонстрират самостоятелно пазарно поведение и да бъдат фактор на конкурентен натиск на пазара. Това са дружества, които следват цените на пазара, а не ги определят.
Ответните предприятия са от първите две групи. Общото между тях е наличието на стратегически и структурни ресурси, които им позволяват да водят самостоятелна политика на пазара. Това са предприятия, които се очаква да изграждат конкуренцията на пазара и които имат възможност да упражняват един спрямо друг конкурентен натиск. Конкурентните процеси изискват всеки участник на пазара да изгражда и поддържа неприкосновена зона на несигурност по отношение на пазарното си поведение към конкурентите си. Особено стратегическо място имат пазарните реакции към променящите се фактори, които отразяват стратегията и стремежа на всеки търговец да привлече повече клиенти и да търси максимална печалба. Това включва основно реакциите спрямо измененията в поведението на конкурентите на пазара на дребно, както и измененията на вертикално свързаните пазари на едро. Тези зони на стратегическа несигурност в поведението на участниците на пазара са движещата сила на конкурентните процеси, които носят ползи за развитието на сектора и благосъстоянието на потребителите. И обратно, когато те изчезнат, конкуренцията става външно привидна, а по същество престава да съществува, както и ползите, които носи за пазара и потребителите. Съответно изгода от липсата на конкуренция получават субектите, които пряко или косвено са допринесли за този антиконкурентен резултат. 
Основание за образуване на настоящото производство са извършен секторен анализ и изведените заключения в Решение на КЗК № 143/25.02.2016 г. относно наличието на конкурентноправни проблеми при ценообразуването на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво. В секторния анализ КЗК е извършила сравнение на нетната цена на дребно, изчислена като средна стойност от ежедневните средни продажни цени на горива на дружествата „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД, и съответно производствената цена, базирана на двустранните договорни отношения между „Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД, и цена на едро, която е (…)*.
Направен е извод, че след 2013 г. измененията на цената на дребно не следват измененията на другите две цени, особено при сравнението на този тренд с предходния времеви период. Установява се и значително нарастване на надценките на търговците на дребно в сравнение с 2012 г. Видно е и преразпределението на процентното съотношение на надценките в полза на търговците на дребно за сметка на търговците на едро. Докато в началото на  изследвания период по-голяма част от цената остава на нивото на търговеца на едро, то през останалите периоди тази тенденция се променя и вече по-голямата част се пада на търговците на дребно. При увеличаване на производствената цена и на цената на едро, цената на дребно реагира много по-бързо и с по-голяма степен на това увеличение, докато при понижение на тези стойности цената на дребно реагира със значително времево забавяне и с много по-малък процент. Продължителното задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цените на другите две нива на пазара, би могло да е в резултат на антиконкурентни практики на пазара на дребно. В допълнение се посочва, че изследваните дружества, а именно „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, снабдяват своите търговски обекти на дребно и от алтернативни на „Лукойл България“ ЕООД източници.
В настоящото производство също беше направен сравнителен анализ на цените на дребно и едро на бензин и дизел, който потвърди изводите от секторния анализ. За целите на сравнителния анализ са използвани данни за средно-дневните цени на автомобилен бензин А-95 Н и дизелово гориво, изчислени като средно-аритметичната стойност на цена на дребно за конкретна дата за всички търговски обекти на всяко дружество, и съответно средно-аритметичната цена на едро за автомобилен бензин А-95 Н 10 ppm E5и дизелово гориво с акциз и ДДС, изчислена на база обявени цени по бази на дружеството „Лукойл България“ ЕООД.
Изводите от ценовия анализ се припокриват с изводите от секторния анализ. През 2013 г. разликата между цените на дребно и тази на едро, представляваща определена част от печалбата за литър гориво, претърпява осезаемо увеличение. Може да се предположи, че се наблюдава значително подобрение на маржовете на пазарните участници на пазара на дребно, опериращи бензиностанции. Цялостният тренд за понижение на цената на едро е само частично отразен при цените на дребно.
Секторният анализ и настоящото пазарно изследване показват наличието на сходни цени на дребно на бензин и дизелово гориво на изследваните дружества, което също повдига въпрос за съществуването на неправомерно съгласуване. 
Предвид изложеното по-горе, на първо място следва да се разгледа дали установените несъответствия в движението на цената на едро, респ. производител, и цената на дребно съответстват на действителната пазарна ситуация и съществуват ли обективни пазарни обстоятелства, които благоприятстват подобни пазарни тенденции. На второ място следва да се изследва наблюдаваното сходство между цените на дребно, т. нар. ценови паралелизъм.
И в двата анализа референтната цена, която е използвана е цената на едро на „Лукойл България“ ЕООД. В секторния анализ това е (…)*. В настоящия анализ това е средно-аритметичната цена на едро с акциз и ДДС, изчислена на база обявени цени по бази на дружеството „Лукойл България“ ЕООД.
„Лукойл България“ ЕООД е изявен лидер на пазара на търговия с автомобилни горива на едро. Видно от секторния анализ дружеството реализира трайно над 50% от търгуваните на националния пазар обеми по отношение и на двата продуктови пазара – бензин и дизелово гориво. Това е т.нар. пазар на производство и внос.  Други основни участници на този пазар са дружества като:
-  „Инса Ойл“ООД – производител на автомобилни горива
- дружества, осъществяващи  внос/ВОП на горива: „Нафтекс Петрол“ ЕООД, „Сакса“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „ЕКО България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД; „НИС Петрол“ ЕООД и др.);
На пазара действат и друга категория търговци на едро. Това са дружества, които закупуват автомобилни горива от вътрешни доставчици - производителите/вносителите и/или други търговци на едро, с цел препродажбата им на пазара на едро или на пазара на дребно. Такива са: „Бент Ойл“ АД; „Литекс“АД; „Нафта Трейдинг“ АД; „ОМВ България“ ООД; „Сакса“ ООД; „ЕКО България“ ЕАД.; „НИС Петрол“ ЕООД.
Секторният анализ установява, кои са основните клиенти-търговци на едро на „Лукойл България“ ЕООД. Традиционно най-голям дистрибутор на горива на „Лукойл България“ ЕООД през изследвания период е (…)*, следван от (…)*. По отношение на закупените от (…)* количества се наблюдава повишаване на обемите през (…)* в сравнение с предходната година, последвано от рязка промяна, с около (…)*. Тази тенденция се запазва и по отношение на данните за първото полугодие на (…)*, които показват (…)*. Подобна тенденция се забелязва и при търговските отношения на доставчика с дружеството (…)*, при които обемите (…)* многократно още през (…)*. По отношение на (…)* следва да се посочи, че трендът на закупените количества е (…)* и че дружеството поема (…)* като дистрибутор на Дизелово гориво за (…)*, като тази тенденция се запазва и през (…)*. Постоянство на обемите на доставка през изследвания период се забелязва при търговските отношения на „Лукойл България“ ЕООД с (…)*. 
Данните от секторния анализ позволяват да се заключи, че клиенти на „Лукойл България“ ЕООД като търговци на едро са както дружества, които осъществяват директен внос/ВОП, така и дружества, които осъществяват само търговия на едро от местни доставчици. Наблюдава се широко разнообразие от доставчици на петролни продукти. Също така голяма част от купувачите са вертикално интегрирани и на двата свързани пазара, а именно търговия на едро и търговия на дребно. Тези от тях, които принадлежат към икономическа група, имат за основен източник на доставките внос, осъществяван от съответните рафинерии или други търговци, принадлежащи към същата група. Доставката на горива от внос е широко разпространена и се използва от почти всички ответни предприятия като алтернатива или в допълнение към закупуването на горива от „Лукойл България“ ЕООД. Вносът, поради причини, свързани с принадлежността към съответната икономическа група, и такива, свързани с икономическата целесъобразност на размера на транспортните разходи, се осъществява най-вече от съседните държави Гърция и Румъния.
„Лукойл България“ ЕООД е водещ национален доставчик на горива, но доставките до търговците на дребно се опосредяват от  междина група търговци, които са независими от дружеството и имат независима пазарна, в това число и ценова политика на пазара на едро. Групата ЛУКОЙЛ извършва продажби в страната към търговци на едро единствено чрез „Лукойл България“ ЕООД, а не чрез „Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД. Двете свързани дружество общо осъществяват дейност на пазара на производство и внос. „Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД произвежда суровината, а „Лукойл България“ ЕООД осъществява продажбите към търговците на едро, които в последствие извършват доставки към търговците на дребно. По този начин същинската дейност по дистрибуция на едро в страната, която снабдява пазарите на дребно, се осъществява от дружествата, които са купувачи на едро от групата ЛУКОЙЛ на вътрешния пазар, а не от групата директно. 
В тази връзка са и възраженията на страните, че доставките на едро се извършват основно чрез трети лица - дистрибутори, която структура на доставки също увеличава цената на едро за търговците на дребно, с други думи, цената на едро на основния дистрибутор на производителя при пряка продажба е различна от цената на едро на горивата при доставка чрез останалите дистрибутори.
С оглед на горното следва да се направи извода, че изследваната цена на „Лукойл България“ ЕООД е цена към търговци на едро. В нея не са включени всички типични разходи и съответно печалбата, които търговците на едро допълнително добавят преди процесните продукти да стигнат до нивото за продажба на дребно. В този смисъл, нормално е и е в границите на допустимото с оглед референтите цени, които са използвани за целите на ценовото сравнение и в двата анализа, да се наблюдават известни отклонения в движението на цените, защото по правило съществува още едно междинно ниво на търговия между групата на Лукойл и търговците на дребно.
В допълнение на горното следва да се добави, че през разглеждания период политиката за продажби на едро на „Лукойл България“ ЕООД претърпява промяна, която води до разширяване кръга от търговци на едро, които да търгуват с продукти на групата. Видно от секторния анализ през периода 2013-2016 г. (…)*. За целите на анализа, изследваният период е разделен на два подпериода, (…)*: 
- Първи период (…)*;
- Втори период (…)*.
Горното показва, че към времевия период, към който секторния и настоящия пазарен анализ установява нарушено следване и нарушено преразпределение на надценките в полза на търговците на дребно за сметка на търговията на едро, представена посредством групата ЛУКОЙЛ, съвпада с периода на промяна на ценовата политика към търговците на едро на „Лукойл България“ ЕООД. В резултат на тази промяна на пазара се появяват повече търговци на едро с продукти на групата, което още повече отдалечава цената на „Лукойл България“ ЕООД от цената на търговците на дребно.
В секторните анализи и в практиката на КЗК  се подчертава наличието на сходства, но и на съществени различия по отношение ценообразуващите фактори, които влияят върху цената на всяко от различните нива на разпространение на пазара на горива. Факторите, които определят цените на суровия петрол и автомобилните горива, са специфични за всяко едно ниво от веригата добив – продажба на дребно. Най-общо това са използването на референтни котировки (публикации), валутните курсове и транспортните разходи, които до голяма степен служат за определяне на цените по всички звена на търговията с горива. Международните референтни цени и котировки на рафинирани продукти изпълняват функцията на справка. Прието е, че цената на суровия петрол на международните пазари представлява основен фактор, от който зависят цените на бензина и дизела, използвани от моторни превозни средства. Цените на бензина и дизеловото гориво, които излизат от рафинерията, се базират на тази справка, което се отразява и пряко върху цените на дребно. Въпреки това при анализа на ценоопределящите фактори следва да се има предвид, че котировките на автомобилните горива не следват автоматично измененията на котировките на суров петрол, нито са директно свързани помежду си.  Възможни са случаи, в които котировките на суровия петрол и автомобилните бензини се изменят, следвайки различен алгоритъм, различни темпове и стойности. Котировките на крайните продукти не отразяват директно стойността на вложената суровина, нито производствените разходи и печалба на конкретните производители и/или търговци.
Предвид горното, промените и динамиката в цените на горивата по бензиностанциите не се дължат единствено на вариации в цените на суровия петрол, но и на други фактори. Други фактори са: валутните курсове, нарастващото търсене за горива, по-високите цени на добавките в горивото. Формирането на продажната цена на горивата до крайните потребители включва също така разходите по внос (разтоварване, претоварване, транспортиране и др. ) преработка, складиране, застраховки, други оперативни разходи, транспортиране до обект на краен клиент (ако има заявен транспорт), печалба/загуба.  Във връзка с горното в секторния анализ са изведени основните фактори, които влияят върху решенията за ценообразуване на крайната продажна цена. Това са:
- търсене/предлагане на регионално и национално ниво, сезонност на търсенето;
- маркетингова стратегия по отношение на позициониране на търговската марка;
- продуктовият микс от предлагани горива и ценовото позициониране на премиум продуктите;
- ценовата еластичност на потребителското търсене и др.
Основана специфика на ценообразуването на ниво търговия на дребно с горива е, че цените на дребно на горивата са зависими от разположението на конкурентните бензиностанции. Цените на дребно имат много повече локално измерение. Обикновено съществува силна конкуренция между бензиностанциите в дадено населено място, регион или географска област за привличане на потребители. Това е обусловено от факта, че потребителите на автомобилни горива са по правило силно чувствителни към измененията на цените. При покупката на горива стремежът им е винаги да открият бензиностанцията с най-ниски цени дори разликата да се измерва в границите на една или две стотинки за литър.
В тази връзка са направени следните възражения. Ответните страни изтъкват, че събирайки цените на всички бензиностанции в една предполагаема „средна цена”, КЗК пренебрегва разликите в цените, прилагани на отделните бензиностанции, които са получават под влиянието на местната конкуренция. Според тях, една много по-точна представа за реалното движение на цените на дребно е можело да бъде постигната, ако бъдат използвани среднодневни стойности за отделни бензиностанции, които да бъдат сравнени със среднодневните цени на най-близките им конкуренти бензиностанции. При използването на този метод според тях, ще бъдат взети предвид местните специфики. Така би била постигната яснота в движението на цените, като бъде взето под внимание влиянието на фактори като разположение на обекта и конкурентна среда върху прилаганите в този обект цени.
Всяко ниво на търговия на горива има своите специфични фактори при определянето на ценовата конкуренция на тези пазари. Въпреки наличието на общи фактори, те се отразяват по различен начин и в различна степен на отделните нива. Водещо за всяко ниво са особеностите на предлагането, т.е основно наличието на конкурентен натиск, и особеностите на търсенето, т.е. потребителските нагласи, респ. условията на продажба на ниво търговия на едро  и др. Предвид горното е допустимо цените на крайните продукти да не отразяват директно стойността на закупения продукт или текущото движение на цените на петрола, нито производствените разходи и печалба на производители и/или други търговци.
Това явление е познато в теорията като несиметрично прехвърляне на икономически ползи (Asymmetric pass – through), или като ефекта на „ракета и перце“. Изменението на цената на суровината и отражението върху крайната продажна цена е обект на изследване през годините в повечето от държавите в ЕС. В икономическата теория е прието, че измененията в крайните цени обикновено не са в симетричен порядък. Така например изменението на доставната цена не се отразява по еднакъв начин на крайната продажна цена при покачване на цената и съответно при нейното понижаване. Обикновено покачването на доставната цена се отразява в по-пълна степен върху крайната цена и прехвърлянето ѝ върху крайната цена става за по-кратък времеви период в сравнение със спада в цените за доставка. Пониженията на доставните нива обикновено се отразяват в непълна степен и се задържат за сравнително по-дълъг период от време.
В допълнение следва да се подчертае, че ценовите сравнения между пазарите на едро и дребно в извършените анализи са направени като са взети предвид обявените цени на дребно (на табло, тотем). По този начин не са отчетени реалните цени на продажба, с оглед обстоятелството, че всички ответни дружества имат програми за отстъпки, насочени към обикновените потребители. Достъпът до подобни програми за отстъпки е свободен, неограничен и безусловен. Картовите системи, предлагани от ответните предприятия, от своя страна влияят пряко върху цената, обявена пред бензиностанциите и следователно на конкуренцията между отделните участници на пазара.
Съгласно представени от ответните дружества  аргументи, количественият анализ в секторния анализ на отстъпките е показал, че реализираните количества бензин с отстъпка нарастват с 66% през 2015 г. спрямо количествата през 2012 г. При дизеловото гориво нарастването е с 25%. Реципрочно, количеството на реализирания бензин без отстъпка е намаляло с 21%, а намалението на дизеловото гориво е с 24%, съгласно данните, събрани при самия секторен анализ. Възразява се, че значителното увеличение на реализираните количества горива с отстъпка води до засилена ценова конкуренция посредством прилагане на цени с отстъпка.
Съгласно секторния анализ през изследвания период се реализират значително по-големи количества бензин без отстъпка (60-75%), докато при дизеловото гориво двата вида количества са приблизително еднакви през 2012 и 2013 г. , а през 2014 г. и първите седем месеца на 2015 г. реализираните към клиенти количества дизел с отстъпка превишават значително количествата без отстъпка (около 60 %). Ценовите отстъпки на пазара на дребно на горива ще бъдат разгледани по-подробно при анализа на ценовата прозрачност на пазара на дребно. 
С оглед на изложеното предвид характеристиките на пазара на едро, типичните особености в процеса на ценообразуване за всеки от пазарите на едро и дребно на горива, както и ефекта на несиметрично прехвърляне на икономически ползи, се налага изводът, че констатираните ценови процеси в секторния и настоящия пазарен анализ са в границите на допустимото предвид обективните характеристики на разглежданите вертикално свързани пазари на едро и дребно на горива.  
По надолу ще бъде разгледан ценовия паралелизъм, който се наблюдава на пазара на дребно на бензин и дизелово гориво.
В практиката на КЗК е установено, че основните участници на пазара на дребно са вериги, принадлежащи към мултинационални компании, известни на потребителите със собствени търговски марки. Външният вид на бензиностанцията е с ясните отличителни знаци, търговски марки и външно оформление и дизайн на веригата, към която принадлежат. Целта е да се улесни  водача на автомобила да може бързо да се ориентира от коя верига е бензиностанцията и на какви цени предлага автомобилните горива. Обикновено пазарната и маркетингова стратегия на веригите бензиностанции включва прозрачно и ясно обявяване на цените чрез големи транспаранти, на които от далеч да се забелязва цената и логото на веригата, към която принадлежи бензиностанцията. Това се предопределя от характеристиката и особеността на потребителите на горивата. Потребителите са мобилни, те минават на скорост покрай бензиностанциите и бързо могат да сравнят цените на бензиностанциите от отделните вериги и то в широк географски диапазон. Естествено е по пътя си да предпочетат бензиностанцията с най-ниски цени, тъй като качеството на предлаганите горива в отделните вериги е идентично и основният критерии за направения избор от страна на потребителите е цената на автомобилното гориво. Тази особеност на избора на потребителите е заложена и в маркетинговата политика на отделните бензиностанции цените на горивата да са видими от километри разстояние.
По този начин цените на дребно на един търговец (или съответно верига бензиностанции) не остават и не могат да останат в тайна дълго след промяната им. Горното е основание да се приеме, че на пазара на горива на дребно обективно съществува високо ниво на прозрачност. Бензиностанциите предлагат малко на брой продукти, чиито цени се обявят на видно място за водачите на МПС, които могат да се информират  дори без да посещават търговския обект. За много пазари това е невъзможно, въпреки че по правило всички цени на ниво търговия на дребно са обявени, етикирани. В много други сектори, които се характеризират с многообразие от продукти и разфасовки с различни цени, постоянното и  всестранното наблюдение на цените на конкурентите е практически невъзможно или прекалено разходно и трудоемко. На пазара на дребно на горива този процес е прекалено улеснен, защото, както беше посочено, продуктите са малко, а цените се обявяват публично, по начин, които позволява да бъдат узнати от пътното платно без да се посещава конкретен обект. Това е дало основание на КЗК да установи в предишни анализи на пазара на дребно на горива наличието на особено висока степен на прозрачност на цените на всички конкуриращи се дружества на този пазар.
Възраженията на страните са еднопосочни, че пазарът на дребно се характеризира с високо ниво на прозрачност на цените на дребно, което се дължи и на нормативните изисквания. Всеки обект е длъжен да обявява публично на видимо място цените на дребно. Поради ограничения регионален обхват на конкуренцията на дефинирания пазар, служителите на всеки обект могат сравнително бързо и лесно да проверяват текущите цени на дребно на разположените в близост конкурентни обекти. Ответните дружества определят това като напълно легитимна и пазарно обоснована практика, която участниците на пазара  използват.
Участниците на пазара на дребно по правило наблюдават постоянно движението на ценообразуващите фактори и чрез установените вътрешнофирмени механизми вземат незабавни решения за промяна на цените. Сред ценообразуващите фактори се отчитат и цените, публично обявени от конкурентните бензиностанции в съответия периметър. При някои дружества съществуват дори изградени вътрешно-фирмени системи за това и наблюдението на публичнообявените цени на конкурентите е задължение на всяка бензиностанция. В този смисъл цените на дребно на горивата са зависими от разположението на конкурентните бензиностанции и имат по-силно изразено локално измерение от цените на всеки друг продукт. Този факт се дължи на силната конкуренция между бензиностанциите в дадено населено място, регион или географска област в борбата им за привличане на потребители. Именно в контекст на горепосочената прозрачност следва да бъде анализирано поведението на служителите на търговците на дребно, доколкото действията, предприети от тяхна страна са насочени към проследяване на поведението на конкурентите. С оглед обстоятелството, че разменената информация е публично достъпна и известна, подобно поведение не би могло да се разглежда и приема  като координация, имаща антиконкурентен ефект. Потребителите на автомобилни горива са силно чувствителни към измененията на цените. При покупката на горива стремежът им е винаги да открият бензиностанцията с най-ниски цени, дори разликата да се измерва в границите на една или две стотинки за литър. Това обяснява и факта, че търговците на дребно обикновено поставят огромни пана, на които рекламират цената на дребно, за да информират водачите на моторни превозни средства за предлаганата от тях цена за литър и евентуално да ги привлекат като клиенти. В резултат на това пазарно поведение  и за да не губят клиенти всички конкурентни бензиностанции в даден район или населено място много често определят една и съща цена за литър гориво. На практика се получава уеднаквяване на цените за литър гориво.
Фактът, че търговците на дребно определят еднакви цени сам по себе си не означава, че има забранено споразумение на пазара. В практиката на КЗК и ВАС, както и тази на Европейската Комисия и СЕО, е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика. Специфичните условия на пазара, а именно: наличието на висока степен на ценова прозрачност вследствие на публичното обявяване на цените обуславят възможността различните участници на пазара да провеждат еднаква пазарна политика. Право на всяко предприятие е самостоятелно да определи ценовата си политика,  отчитайки моментните или прогнозираните действия на своите конкуренти.
Наличието на ценови паралелизъм на пазара на горива е обусловено и от пазарната структура, независимо, че се наблюдават изменения в структурата на пазара през последните десет години. В Решение 746/2009 г. КЗК разглежда пазара на дребно на бензин и дизелово гориво през 2007 г. При анализ на пазарните дялове на отделните участници на пазара КЗК приема, че пазарът на дребно е с ясно очертана олигополна структура. Първите четири предприятия притежават общ пазарен дял над 80 %, както на база приходи от продажби, така и на база брой бензиностанции. В извършения секторен анализ в Решение № 403/2016 г. КЗК установява за периода от 2012 г. до 2016 г., че структурата на пазара по отношение и на двата продукта е близка до олигопол. Тези изводи се потвърждават в настоящия анализ на разглежданите пазари, според който пазарите не се характеризират с олигополна структура, което предполага наличието на ефективна конкуренция между участниците. Въпреки това, както в секторния анализ, така и в текущото производство се обръща внимание на факта, че пазарът има структура, която е близка до тази на олигополните пазари. Това е така поради ясно очертания кръг от малко на брой постоянни основни участници и трайно установено присъствие на изключително голям брой участници с много ниски пазарни дялове. 
При тази структура на пазара зависимостта между водещите предприятия  при определяне на ценовата политика и обвързаността от решенията на конкурентите е сходна с тази, наблюдавана при чисто олигополните пазари. Тук отново следва да се подчертае силната чувствителност на потребителите на автомобилни горива към измененията на цените, както и възможността потребителите бързо да се информират и да сравняват ценовите предложения на разглеждания пазар. Това са специфични особености, които изграждат конкуренцията на пазара и допълнително допринасят за съществуването на висока степен на ценова обвързаност между търговците на горива на дребно. В  условията на идеална конкуренция промяната на цените от страна на едно предприятие ще има незначителен ефект върху останалите участници на пазара и те няма да имат необходимост да предприемат действия в отговор на това намаление на цените със същата бързина и в същата степен като на олигополен пазар. В настоящия случай, въпреки липсата на типичната олигополна структура и предвид сегашното ниво на концентрация, както и посочените особености на  дефинираните пазари, при промяна на цените от страна на едно предприятие, ефектът на пазара ще е толкова значим, че останалите ще трябва незабавно да реагират като и те предприемат сходна промяна на предлаганите от тях цени.
В своята практика  Съдът на ЕО е достигнал до извода, че системата на   публично обявяване на цените от страна на участниците на олигополен пазар не представлява сама по себе си забранена съгласувана практика между предприятия, т.е. нарушение. Съдът счита, че в определени случи системата на обявяване на цените може да бъде определена като рационален отговор на особеностите на съответния пазар. Съдът посочва, че обявяването на цените, насочено към потребителите, е пазарно поведение, което не намалява несигурността на всяко отделно взето предприятие по отношение на бъдещото поведение на конкурентните му. По времето, в което всяко от предприятията предприема това поведение, то не може да бъде сигурно какво ще бъде бъдещото поведение на останалите участници на пазара. Съдът е приел в конкретния случай, че съвпадението на датите на обявленията за увеличения на цените може да бъде определено като следствие от високата степен на прозрачност на пазара, която не е задължително да бъде считана за изкуствено създадена, когато паралелизмът на цените и техния тренд е възможно да бъдат задоволително обяснени с олигополните тенденции на съответния пазар и специфични обстоятелства в отделните периоди.
Предвид посочената практика следва да се обърне особено внимание на  условията, в които оперират предприятията на пазара на горива на дребно и  по-специално на възможността им много бързо да отчитат действията на своите конкуренти. Съгласно секторния анализ вземането на решение за промяна на цени на дребно може да бъде направено в рамките на работния ден. Новите цени се въвеждат обикновено считано от 0.00 ч. на следващия ден, като по изключение може да се предвиди и въвеждане в рамките на същия ден. Пазарната и маркетингова стратегия на веригите бензиностанции включва прозрачно и ясно обявяване на цените чрез големи транспаранти, на които отдалеч  се забелязва цената и логото на веригата, към която принадлежи бензиностанцията. Тази практика създава ценова прозрачност на пазара и води до периодично разузнаване и научаване от страна на всички конкуренти на ценовата политика, която другите участници следват.
Практиката на СЕО, приложена към конкретния казус, разглеждан от КЗК, води до няколко заключения. Въпреки, че практиката на търговците на дребно да поставят на бензиностанциите огромни пана, на които рекламират цената на дребно, за да информират водачите на моторни превозни средства за предлаганата от тях цена за литър гориво и евентуално да ги привлекат като клиенти, създава известно ниво на ценова прозрачност на пазара, несигурността на участниците на пазара за бъдещето поведения на техните конкуренти на пазара не е елиминирана. Ценовата прозрачност на разглежданите пазари не е изкуствено, целенасочено създадена, за да обслужва определен кръг от търговци на дребно. Напротив, тя е обективно следствие от пазарните особености и има за цел преди всичко да информира потребителите за предлагането на пазара. Обменът на информация е вероятно да има по-скоро негативни за конкуренцията последици, ако прозрачността на пазара се увеличава само в полза на доставчиците, а клиентите са лишени от възможността да се възползват от тази информация. Практиката на веригите бензиностанции публично да обявяват цените си води до по-добра информираност на клиентите и възможност за потребителите да сравнят офертите лесно, бързо, без допълнителни разходи. Наличието на ценова прозрачност съществува и възниква, за да привлича, но и да подпомага потребителите, за да могат да се възползват от нея като източник на данни за реалното ценово предлагане на пазара.
В допълнение, практика за подобно публично обявяване на цените на дребно на бензиностанциите е обусловена от съществуващата силна конкуренция между бензиностанциите в дадено населено място, регион или географска област за привличане на потребители и силната чувствителност на потребителите на автомобилни горива към измененията на цените им. Съгласно секторния анализ, за промяна на цените на дребно на регионално ниво и/или за конкретни бензиностанции се взимат предвид множество фактори, сред които например: планирани и фактически търговско-финансови резултати на всяка една от бензиностанциите, специфика на клиентите на обекта, реализирани продажби в количество за предходни периоди, продажби на бензиностанцията по видове горива, макро и микрообкръжаваща среда на бензиностанцията, конкуренция и др. Горните фактори налагат съществуването на регионални разлики в цените на горивата, продавани в различните търговски обекти. Възможните отклонения от средните дневни стойности на продажните цени на автомобилните горива между различните търговски обекти са обикновено между 2% и 5%.
Друга съществена особеност на пазара на дребно на горива е, че цените, които търговците на дребно обявяват на таблата си не са реалните продажни цени на разглежданите продукти. Секторният анализ установява, че ценовите отстъпки са широко разпространение на пазара на дребно. Представени са няколко вида ценови отстъпки, според характеристиките им. Отстъпки за количество се предоставят на корпоративни (бизнес) клиенти и се уреждат с договор между страните. За клиентите физически лица (потребители) се прилагат отстъпки за плащане в брой или с банкова карта (отстъпки за лоялни клиенти). В случай, че клиентът заплати в брой или с банкова карта на обекта, същият получава отстъпка от цената на закупените горива, без оглед на зареденото количество /на литър/. Предоставя се чрез т.нар. карти за лоялни клиенти или чип карти /персонални или за дадено транспортно средство/. При желание всеки клиент на търговските обекти - физическо лице попълва формуляр, чрез който може да получи карта за лоялност. Във формуляра се посочват данните за контакт с клиента, като се декларира и неговото съгласие за получаване на маркетингова информация. Картата е активна към момента на получаване и следва да се валидира от клиента в определения за това период, за да се гарантира нейното редовно използване. В момента на всяко закупуване на автомобилни горива притежателят на картата ползва отстъпка, която е определена в Общите условия за ползване на картата. Освен цитираните отстъпки, за отделни периоди се организират и специални промоции за свои клиенти. Някои дружества прилагат допълнителни отстъпки за заредени количества в определени дни от седмицата и часове от деня, когато отстъпката може да достигне 0.05 лв./литър за всички видове горива. Съгласно секторния анализ търговската отстъпка, при повечето предприятия се движи в интервала  0,7 % – 5,3 % , средно около 3 % от цената.
Горното идва да покаже, че ценовата конкуренция надхвърля простото обявяване на цените на таблата пред обектите за продажба на дребно на горива. Реалните потребителски цени се определят от ценовите отстъпки, които предлага конкретния търговец. По този начин, дори при пълна идентичност на обявените цени, реалната продажна цена може да се различава значително. Достъпът на потребителите до възможността да се възползват от програмата за отстъпки на търговците на дребно е по-правило бърз, лесен и безусловен по отношение изисквания за лоялност, като например количествени или други по вид обвързващи задължения. Това означава, че за потребителите няма пречки да участват в програмите за отстъпки на всички търговци на дребно едновременно. Те могат свободно да избират всеки път различен търговец според най-добрата оферта за тях за всяка отделена покупка към момента на нейното извършване. Това не носи неблагоприятни последици за тях като опасност от загуба или намаление на отстъпките при другите търговци на дребно, защото, както беше посочено, получаването на отстъпки е безусловно при всички търговци. Предвид горното се налага изводът, че дори привидно цените на пазара на дребно да са сходни, те може съществено да се различават. Същинската ценова конкуренция се установява под обявените цени на табло на ценови нива, до които потребителите имат свободен достъп посредством широко разпространените програми за ценови отстъпки.
В тази връзка са направени редици възражения. Възразява се срещу сравнението само на видимите цени, обявени на бензиностанциите, но ни е на реалните цени, на които горивото е било продавано на потребителите, защото поради наличието на различни схеми за отстъпки, прилагани от участниците на пазара, крайната цена на дребно се различава от обявената цена на таблото на бензиностанцията. Застъпва се тезата, че самият факт на прилагане на системи за отстъпки доказва стремежа към ефективна конкуренция на участниците на пазара, защото подобна система прави крайните цени „непрозрачни“, което намалява значително ценовия паралелизъм.
Освен прозрачността на пазара, силната чувствителност на потребителите към цените на автомобилните горива, засилената регионална конкуренция и зависимост между търговците на дребно на горива следа да се обърне внимание и на други пазарни особености. Това са прозрачността на пазара на едро и сходството в структурата на разходите на търговците на дребно.
Видно от анализа, направен по-горе в настящото решение, за пазара на едро на горива се установи  наличието на кръстосани покупки на това ниво на пазара. Ответните дружества,  както и много предприятия, които осъществяват дейност на пазара на едро, купуват горива на едро едни от други. Тези предприятия са независими и са конкуренти помежду си на пазара на едро на горива, а в много случаи и на пазара на дребно. В този кръстосан обмен на горива на пазара на едро участват както независими търговци на едро, така и дружества, които участват на пазара на дребно. От втората група са и ответните дружества, които са от водещите дружества с най-голям пазарен дял на пазара на дребно. Както беше посочено, водещите дружества на пазара на дребно са част от икономически групи, чиято вертикална интеграция обхваща всички пазарни нива на разпространение на горива от производството до търговията на дребно. В таза връзка те са по-правило изключително активни и на пазара на едро, на който действат в различно качество: и като доставчици, и като прекупвачи - търговци на едро, и като купувачи - търговци на дребно.  По този начин между основните дружества на пазара на дребно съществува високо ниво на прозрачност и по отношение цената на закупуваната суровина, която е основен елемент от цената на дребно. Налага се изводът, че подобни „кръстосани доставки”, съчетани с факта, че голяма част от ответните предприятия и най-вече основните участници на пазарите са вертикално интегрирани, водят до естествено узнаване на цените и търговските условия на конкурентите на пазара на едро и допринасят за увеличаване на прозрачността на пазара на дребно.
В секторния анализ КЗК е изследвала елементите, формиращи крайната продажна цена на дребно при следните дружества: „Петрол“АД, „ОМВ България“ ООД, „Ромпетрол България “ ЕАД, „ЕКО България “ ЕАД, НИС Петрол“ ЕООД, „Литекс“ АД, „Сакса“ ООД и „Лукойл България“ ЕООД.
Установено е, че покупната цена на бензин А95Н /без ДДС и акциз/ заема между 33,8 % - 45,8 % от крайната продажна цена на дребно или съставлява средно около 40 % от крайната продажна цена, предлагана от търговците на дребно. При две от изследваните дружества, покупната цена включва и акциз и възлиза на 75 % от крайната продажна цена на бензин А-95Н. Търговската отстъпка при повечето предприятия се движи в интервала  0,7 % – 5,3 % , средно около 3 %. Транспортните разходи при преобладаваща част от дружествата заемат около 1-2% от крайната продажна цена на дребно при бензин А-95Н. Нормата на печалбата за бензин А-95Н се движи в широк интервал - от 0,3 до 14,8%, като, видно от данните, преобладават стойностите в интервала 7% -11%. Перото „други разходи“ при повечето дружества заема малко над 50 % от крайната продажна цена на дребно на бензин А-95Н. В т.нар „други разходи“ се включват основно акциз и ДДС, но част от изследваните предприятия посочват също така и разходи за горивни добавки, разходи за съхранение, административни разходи, разходи за амортизация, фири и др.
Подобно на описаното по-горе е и ценообразуването при дизеловото гориво, но тук прави впечатление малко по-високата норма на печалбата, която се движи в интервала 0,3 – 17, 6% с преобладаваща при повечето дружества стойност от 10-12%. Следва да се отбележи също така, че т.нар. други разходи, за разлика от бензина, при дизеловото гориво съставляват по-малко от 50% от крайната продажна цена на дребно, като при повечето дружества те заемат около 48% от цената на дребно.
От анализа и данните в секторния анализ може да се направи извод, че в структурата на цената на дребно на бензина и на дизеловото гориво най-голям дял имат цената на придобиване на суровината – около 40-50 %, и стойността на акциза и ДДС – около 40 %. Остават около 10-20 процента, в който се поместват други разходи, като: транспорт, амортизационни отчисления, лихви, административни разходи и др., както и размера на печалбата, в това число и търговската отстъпка.
При всички дружества се наблюдава сходна структура на разходите. Това сходство е закономерно следствие от това, че значително по-голямата част от цената на дребно (80-90%) се формира от общи разходи за всички търговци на дребно, които са и сходни по размер. На първо място, това е цената на суровината, определена от пазарите на едро. На второ - публичните начисления от ДДС и акциз. В рамките на оставащите около 20 % следва да се покрият типичните разходи за нивото на търговия на дребно и съответно дружествата да формират печалба. Горните данни показват, че структурата на разходите  е още един фактор, поради който е малко вероятно на пазара на дребно на бензин и дизел да се наблюдават значителни отклонения между цените на отделните търговци.   
В тази връзка ответните дружества считат, че цената на едро е един от най-важните фактори за образуването на цената на дребно. Твърди се, че този фактор е общ за всички конкуренти на пазара – цената на едро се определя от международните тенденции и не зависи от типа доставчик (производител или вносител). Възразява се, че предвид високото ниво на прозрачност на пазара, хомогенния характер на продукта, и предвид факта, че за клиентите предлаганата цена е основния определящ фактор при избора къде да заредят гориво, разлика в цената на дребно дори от 1-2 стотинки е значителна на този пазар.
Ответниците релевират към изброените доказателства от фактическата обстановка с оглед разпоредбите на т. 73 и т. 74 от на Насоките за хоризонтално сътрудничество на ЕК , чийто анализ в пълнота е пренебрегнат от КЗК в твърденията, отправени с Определение №797/2016.  Предприятията посочват, че оценката на вида на информационния обмен е необходимо да бъде извършена с оглед на: 1) правния и икономически контекст; 2) естеството на този обмен в посока евентуално ограничение на конкуренцията. Ответниците застъпват тезата, че само при обмен на информация относно индивидуалните намерения на пазарни участници за бъдещо поведение има вероятност за достигане до тайно договаряне. Допълва се, че в само в този случай обменът на индивидуализирани данни между конкуренти по отношение на планирани бъдещи количества следва да се счита за ограничаване на конкуренцията. Според дружествата, анализът на фактическа обстановка, в контекста на действащата пазарна структура и установен ценови паралелизъм, както и категоричната липса на доказателства в посока обмен на информация за бъдещи действия (в т.ч. и количества), е показателно, че настоящият казус не попада в обхвата на т. 73 и т. 74 от Насоките за хоризонтално сътрудничество.
В конкретния случай КЗК приема горните възражения, но отчита, че по своята същност пазарът за горива може да бъде определен като податлив на координиране между участниците на него. С оглед на установените факти и характеристики на пазарите на горива на основание чл. 75, ЗЗК ответните дружества предлагат приемането на мерки под формата на вътрешни процедури, които гарантират, че с пазарното си поведение няма да допринасят за увеличаване прозрачността на пазара над това, което е обективно наложено от особеностите на дефинираните пазари на продажба на дребно на бензин и дизелово гориво:
- забрана на контакти и обмен на каквато и да е информация  с дружества - конкуренти и техните служители;
- забрана на всякакви контакти между служителите на собствените и конкурентните бензиностанции; 
- забрана на обсъждане, получаване или предоставяне на търговска информация в рамките на работата в Сдружение с нестопанска цел „Българска петролна и газова асоциация“;
- дисциплинарно наказание – уволнение за служители, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация.
Предвид целия изложен анализ се налага изводът, че наблюдаваните пазарни тенденции, послужили като основание за образуване на настоящото производство, са обективно обусловени от специфичните характеристики на дефинираните самостоятелни пазари на дребно на бензин и на дизелово гориво, както и от тяхната връзка с всички други звена от веригата на разпространение на горива - от добива на петрол до продажбата на крайни клиенти. В производството не са установени достатъчно доказателства, които да установяват, че анализираните практики се дължат на други, непазарни фактори, които имат антиконкурентна цел или резултат по смисъла на чл. 15, ЗЗК и чл. 101, ДФЕС.
Следва да се подчертае, че данните за пазара показват, че на него се наблюдава ефективна конкуренция и подобряване на нивото на концентрация за всяка следваща година. Както беше посочено по-горе, през 2007 г. пазарът на дребно на горива е определен като чист олигопол. На него се открояват четири водещи дружества. Те имат общ пазарен дял около 80 %. Новите анализи на пазара обръщат тази представа. В извършения секторен анализ с Решение № 403/2016 г., обхванал периода от 2012 г. до 2016 г., се установява, че структурата на пазара по отношение и на двата продукта е близка до олигопол. Тези изводи се потвърждават в настоящия анализ на разглежданите пазари, според който пазарите не се характеризират с олигополна структура, което предполага наличието на ефективна конкуренция между участниците.
В секторния и настоящия анализи се открояват няколко положителни за нивото на конкуренцията фактора на дефинираните пазари на дребно на бензин и дизелово гориво.  И на двата пазара броят на участващите стопански субекти е значителен – над 1 000 търговци. На всеки от пазарите се открояват най-малко пет водещи дружества с общ пазарен дял около 50 % и 60 % съответно за пазарите на дизел и бензин. Данните за първите двама пазарни лидери показват тенденции на спад на пазарния дял, за сметка на другите водещи дружества или на навонавлизащи участници, които се опитват да изградят устойчиви и разпознаваеми търговски обекти в национален мащаб. Средно за периода седемте ответни дружества в производството („Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България” ЕООД) общо притежават пазарен дял около 70 % на пазара на бензин и около 55 % на пазара на дизел. Малките участници на пазара като цяло показват устойчиво пазарно присъствие. Наблюдава се лек спад в позициите на дружествата с дял под 1 %, който обаче е компенсиран от възникването или покачването на пазарния дял на групата от предприятия с пазарен дял над 1 %. В този смисъл страните възразяват, че има понижаване на съвкупния пазарен дял на ответните дружествата спрямо другите участници на пазара, както на база продадено количество горива, така и на база реализирани приходи.  За сметка на това се увеличава пазарното присъствие на търговци с над 1% пазарен дял и на множество дребни търговци с под 1% пазарен дял. Посочва се, че има сериозно движение в пазарните дялове на ответните дружества, като някои намаляват пазарното си присъствие, а други бележат сериозен ръст. Изтъква се, че очевидно потребителите имат възможност да избират от къде и от кого да зареждат гориво и това води до динамика на пазарните дялове. 
Обичайно пазарът на дизел е с по-конкурентна структура. Концентрацията на пазара на търговия на дребно с дизелово гориво, измерена чрез индекса на Херфиндал - Хиршман (HHI), показва, че структурата на пазара сочи към нормално функциониращ пазар, който може да гарантира конкурентни ценови равнища. Стойностите на индекса на Херфиндал - Хиршман (HHI) за пазара на дребно на бензин също предполага наличието на ефективна конкуренция между участниците. По отношение и на двата пазара се наблюдава, че всяка следваща година от разследвания период (2013-2016 г.) разглежданият индекс се подобрява, което показва засилване на конкурентите процеси.
Високото ниво на конкурентоспособност на разглежданите пазари,  определено от стойностите на индекса на Херфиндал - Хиршман (HHI), се потвърждава и от анализа на динамиката на пазарните дялове. Установеното приливане на пазарни дялове от по-големите към по-малките водещи дружества, и обратно от най-малките дружества в бранша към дружества, които започват да прехвърлят еднопроцентната граница, както и навлизането на нови пазарни участници с устойчиви стратегии за развитие в национален мащаб са ключови фактори, които свидетелстват за отворен конкурентен процес и на двата дефинирани пазара.
Без да противоречи на горното КЗК отчита, че по своята същност пазарът за горива е като цяло податлив на координиране между участниците на него. За подобна констатация КЗК взема предвид редица фактори и характеристики на пазара, които бяха разгледани по-горе. Пазарът е високо концентриран, с малко на брой основни доставчици, които са вертикално интегрирани по всички нива от веригата на разпространение на горива. Ответните страни осигуряват основния обем горива от производство и внос, които са необходими да задоволят нуждите на българския пазар. Те, с изключение на „Лукойл България“ ЕООД, са и едни от основните клиенти на едро на пазара. Фактът, че клиентите често са и доставчици на пазара на ниво препродажба, както и честите търговски взаимоотношения между тях обуславя възникване на прозрачност на ниво доставчици по отношение на комуникацията на търговските условия, които всеки един от тях предлага на клиенти. При тези условия всеки допълнителен обемен на информация допълнително би повишил нивото на прозрачност на пазара.  С оглед на фактите по преписката, предявените от КЗК твърдения за извършено нарушение и възраженията на страните Комисията счита, че процедурата за поемане на задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК е приложима в конкретния случай и ще допринесе по най-бърз и ефективен начин за подобряване и опазване на конкурентната среда на разглежданите пазари.

V.2.2.1. Решение на сдружение на предприятия
Принципи на тълкуване и правоприлагане
Съдържанието на понятието за „решение на сдружение на предприятия”, е определено в практиката на КЗК, ЕК и СЕО. Под „решение на сдружения на предприятия” се разбира форма на координирано и/или съгласувано поведение на независими предприятия, продиктувана или улеснена от субект, който реално не осъществява стопанска дейност на съответния пазар, но обединява независими участници на пазара под формата на браншови организации. Въпросните организации си поставят най-често като цел защитата на интересите на търговците в бранша, чрез налагане на общ стопански модел, който да бъде следван. По този начин рискът от ефективна конкуренция между тях се заменя със сътрудничество помежду им.
Решенията на сдружения на предприятия могат да имат най-различна форма – писма, разпореждания, указания, протоколи, прогнози, препоръки и други, като не е задължително да са оформени непременно като „решение” . Самите учредителни или устройствени актове на сдруженията, както и приети от тях организационни документи  също могат да се приемат като „решение” по смисъла на общата забрана. За да е налице „решение на сдружение на предприятия”, не е нужно към него да са присъединени всички членуващи в сдружението предприятия, нито решението да е предизвикало правно обвързващ ефект спрямо тях. Всяко действие, проведено, улеснено или наложено от сдружение на предприятия на негови членове, което е от обективно естество да доведе до ограничаване на конкуренцията, попада в обхвата на тази форма на забранено поведение.
По-нататък, за да попада в обхвата на забраната на чл. 15 от ЗЗК, това решение на сдружение на предприятия трябва да притежава определен антиконкурентен ефект, който да се изразява в неговата цел или резултат, представляващи предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.
Приложение по отношение на конкретното производство
В настоящото производство не са налице доказателства, които да сочат, че действията и актовете на БПГА попадат в обхвата на забранените от ЗЗК решения на сдружения на предприятия. На срещите на представители на предприятията – членове на БПГА, видно от протоколите, представени по настоящето производство от ответното сдружение, са обсъждани становища и предложения по законопроекти, както и въпроси, свързани с прилагането на нормативни актове, регламентиращи търговията с горива и поведението на дистрибуторите и търговците на продукти с петролна и газова промишленост на националния пазар. В устава на сдружението, като негова цел е посочено предотвратяване злоупотребата с монополно положение на пазара с продукти на петролната и газовата промишленост, нелоялната конкуренция и други действия, които могат да доведат до нарушаване на пазарните принципи и негативно да се отразят на пазара в тази сфера. Сдружението е изработило свой етичен кодекс, в който декларира придържането към принципите на лоялната конкуренция и пазарната икономика.
Предвид гореизложеното, следва да бъде прието, че по настоящото производство не е установено извършено нарушение на чл. 15 от ЗЗК от страна на ответното сдружение БПГА, изразяващо се в забранено решение на сдружение на предприятия.

V.3. Анализ на предложените задължения по чл. 75, ал. 2 от ЗЗК от ответните страни – адресати на Определение № 797/10.10.2016 г.
С оглед на установените факти и характеристики на пазарите на горива на основание чл. 75, ЗЗК ответните дружества - „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД, предлагат приемането на мерки под формата на вътрешни процедури, които гарантират, че с пазарното си поведение няма да допринасят за увеличаване прозрачността на пазара над това, което е обективно наложено от особеностите на дефинираните пазари на продажба на дребно на бензин и дизелово гориво:
- забрана на контакти и обмен на каквато и да е информация  с дружества - конкуренти и техните служители;
- забрана на всякакви контакти между служителите на собствените и конкурентните бензиностанции; 
- забрана на обсъждане, получаване или предоставяне на търговска информация в рамките на работата в Сдружение с нестопанска цел „Българска петролна и газова асоциация“;
- дисциплинарно наказание – уволнение за служители, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация.
Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗК, Комисията може да одобри с решение  поемането на предложени от ответната страна задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството. Следователно, при прилагането на това свое правомощие, КЗК следва да прецени доколко предложенията на ответните страни по реда на чл. 75, ал. 1 от ЗЗК задължения удовлетворяват критериите, заложени в § 15, т. 1 до 10 от Правилата. По силата на изискванията, посочени в Правилата, предложените задължения  следва да са пропорционални на тежестта и продължителността на твърдяното нарушение; незабавни; конкретни, относими; адекватни и достатъчни; съразмерни и съответни; безусловни и дават възможност за осъществяване на обективен контрол от страна на КЗК относно тяхното реално изпълнение.
При оценката на предложените задължения Комисията взе предвид всички обстоятелства, относими към конкретния случай, както и възраженията, представени в процедурата по разглеждане на предложението на ответните страни.
Комисията счита, че основен антиконкурентен фактор, вземайки предвид характеристиките на пазара и установените практики, е потенциалното засилване на съществуващото високо ниво на прозрачност, което може да се превърне в основа за възникване най-малкото на безмълвно сътрудничество, както и механизъм за поддържане на ефективно координиране на ценовото поведение на участниците на пазара. Увеличаването на прозрачността на пазара по правило води до премахването на несигурността на пазара по отношение очакваното пазарно поведение на конкурентите и до наваляне на стимулите за ценова конкуренция.
Предложенията на ответните страни – адресати на Определение № 797/10.10.2016 г. за създаването на превантивен механизъм за недопускане на допълнително увеличаване на естествената прозрачност на дефинираните пазари е пряко насочена към изразените от Комисията опасения за конкуренцията. Независимостта на поведението на пазарните участници е гарантирана в степента, в която тя съществува с оглед обективните характеристики на пазара. В този смисъл предложените задължения са конкретни и относими към фактите и поведението, във връзка с които е образувано производството.
Предложения комплекс от мерки е адекватен и достатъчен да предотврати възникване и поддържане на антиконкурентно координирано поведение, независимо дали то се осъществяват формално или дори безмълвно. Препятства се възникването на антиконкурентните проблеми, свързани с прозрачността и възможността за координиране на пазарното поведение на ответните страни и другите участници на пазара. Ограничават се предпоставките и възможността страните да си влияят при вземането на стратегически решения по начин, който ограничава конкуренцията по смисъла на чл. 15, ЗЗК.
Комисията счита, че предложените задължения са съразмерни и достатъчни. Изкуственото повишаване на прозрачността на пазара създава антиконкурентен проблем като фактор, улесняващ координирането между фирмите на пазара, тъй като характеристиките на пазара и установените търговски взаимоотношения между участниците по дистрибуционната верига на горива до крайни потребители вече са предпоставка в тази насока. Мерките създават условия за запазване на нивото на несигурност, до колкото това е възможно в контекста на съответния пазар, като по този начин се гарантира подходяща среда за конкуренция.
Предложените задължения са безусловни, тъй като зависят единствено от волята на ответните страни за тяхното осъществяване и ефективно прилагане на практика.
Предложените задължения са и незабавни, тъй като всяка една от ответните страни се ангажира да ги приведе в действие своевременно, в случай че КЗК постанови решение, с което ги одобрява. Следва да се има предвид и, че към настоящия момент ответните страни изявяват явна воля и желание за сътрудничество.
Предложените задължения, подлежат на обективен контрол от страна на КЗК, тъй като във всеки един момент Комисията може да получи информация за начинът, по който мерките са въведени от всяко едно от дружествата.
От гореизложеното се налага извода, че предложените от ответните страни – адресати на Определение № 797/10.10.2016 г. задължения, удовлетворяват критериите за оценка, заложени в § 15, ал. 1 от Правилата.  
За да се гарантира своевременното изпълнение на така предложените задължения е необходимо да има предвиден изричен срок за тяхното изпълнение. Предвид изразената готовност на дружествата своевременно да вземат необходимите мерки за прилагането им, КЗК счита, че 30 дни от уведомяване на страните за настоящото решение е подходящ срок за изпълнение на предложените задължения.

С оглед на горното и на основание чл. 75, ал. 2 във връзка с чл. 77, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и чл. 60, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ЗЗК Комисия за защита на конкуренцията



Р Е Ш И



1. ОДОБРЯВА предложените от „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД задължения, според които същите се ангажират да приемат мерки под формата на вътрешни процедури, които гарантират:
- забрана на контакти и обмен на информация  с дружества - конкуренти и техните служители;
- забрана на контакти между служителите на собствените и конкурентните бензиностанции; 
- забрана на обсъждане, получаване или предоставяне на търговска информация в рамките на работата в Сдружение „Българска петролна и газова асоциация“;
- дисциплинарно наказание – уволнение за служители, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация.
1.1. ОПРЕДЕЛЯ СРОК от 30 (тридесет) дни от уведомяване на посочените дружества за настоящото решение, за изпълнение на поетите задължения, за което КЗК следва да бъде надлежно писмено уведомена.
1.2. ПРЕКРАТЯВА производството по преписка КЗК № 98/25.02.2016 г. по отношение на „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД, доколкото вече не съществуват основания за неговото продължаване.
2. УСТАНОВЯВА, че не е извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК от страна на „Ромпетрол България“ ЕАД и Сдружение „Българска петролна и газова асоциация“ и че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 от ДФЕС.

Решението може да бъде обжалвано относно неговата законосъобразност пред Върховния административен съд от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес, в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването му по реда на АПК, а за третите лица – от публикуването му в електронния регистър на Комисията.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:


............................................
Юлия Ненкова


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:


............................................
Димитър Кюмюрджиев


ЧЛЕНОВЕ:


.....................................
Анна Янева


.....................................
Георгица Стоянова


.....................................
Красимир Витанов


.....................................
Красимир Зафиров


.....................................
Пламен Киров





0 коментара

Добавете коментар