Увеличаване на лихвения процент от банките

  • Четв., 15 Август 2013 18:25

Интересно решение взе Русенският районен съд, то засяга лихвата към кредитите. На 30 юли 2013 г. съдът е обявил за нищожна и неравноправна клаузата в договор за кредит, която позволява на банките да увеличават по своя преценка лихвения процент, съобщи сайтът offnews.bg. Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд.

През 2008 г. М.Ж.Б.(ищецът) сключва договор за ипотечен кредит с Юробанк. Банката му отпуска 31 000 евро за закупуване на жилище, кредитът трябва да бъде върнат за срок от 300 месеца, като месечната вноска е в размер на 248.49 евро. За три години банката няколко пъти променя лихвения процент, като към лятото на 2011 г. М.Ж.Б. трябва да внася вече по 270.79 евро. Ищецът се обръща към съда с искане за обявяване на нищожност на клаузата от договора, даваща право на банките по своя преценка да увеличават лихвения процент.

В мотивите си съдът пише, че е нарушен Закона за защита на потребителите, чл. 143, т. 10, според който "неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание". А съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни.

Наистина има изключение и то е в чл. 144, ал. 2, т.1, който казва, че чл. 143, т. 10 не се прилага, когато "доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора".

Крайъгълния камък на делото се крие във въпроса кога ще е налице „основателна причина“, която да изключва неравноправния характер на клаузи в договора. Икономическата експертиза отговаря: при промяна на пазарните условия. Според съда обаче :
"Понятието "пазарни условия" обаче етолкова широко по своето съдържание, обхваща такъв необятен брой разнопосочни по действие фактори, че на практика е невъзможно да се прецени кога се е осъществил определен фактически състав, който обуславя пораждането на потестативното право на банката едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит.

В тази връзка съдът намира, че е недопустимо в един потребителски договор предпоставките за упражняване на това толкова съществено от гледна точка интересите на кредитополучателя право на банката, каквото е правото на едностранно изменение на лихвения процент, да бъдат формулирани по подобен начин и едва в рамките на едно съдебно производство това пределно широко понятие – измението на пазарните условия, да бъде попълвано със съдържание, с твърдения за настъпили сътресения на кредитните пазари и промяна на рисковите условия при кредитирането.

Икономически затруднения изпитват обаче не само банките. Такива трудности изпитват и техните потребители, чиито интересисъщо следва да бъдат защитени".

В диспозитива съдът постановява, че клаузата в договора за ипотечен кредит, позволяваща на банката едностранно да променя лихвения процент и това да става незабавно задължително за потребителите, без предоговаряне или сключване на анекс към договора, особено чрез увеличаване при неясни "основателни причини", се явява изцяло неравноправна.

Прикачени файлове:
Изтегли файла (Решение РРС.doc)Решение от 30 юли 201339 Kb

0 коментара

Добавете коментар