Българите се обединяват срещу генномодифицираните организми

  • Неделя, 24 Януари 2010 15:30

Българи поискаха референдум по въпроса за генномодифицираните организми на страниците на социалната мрежа FB. Вече е очевидно, че голяма част от българите са готови открито да се обявят срещу промените в закона за генномодифицираните организми. След промените в закона, стана ясно, че от Евросъюза задължават България единствено да слага етикети за генномодифицираните организми.

В уведомителното писмо, което се е получило във връзка със стартиране на процедурата по чл. 226 (досъдебна процедура, която няма наказателен характер), е посочена единствено Директива 98/81/ЕО, отнасяща се за контролираните условия по отношение на храните и фуражите. Процедурата е била започната, тъй като в България няма никакъв ефективен контрол по отношение на генномодифицираните организми в храните и фуражите.

Противниците на промените твърдят, че няма етикетиране на храните, съдържащи над допустимите норми генномодифицираните организми, няма идентификация на фуражите, с които производителите хранят животните, чието месо съответно отново отива в търговската мрежа.

8 коментара

  1. Идва ново бедствие, за което тепърва ще започнем да плащаме - генетично модифицираните продукти и храни. На 20 ноември 2009г. на свое заседание Съвета на Европа по земеделие и рибарство при странно затишие взе решение да разреши вноса на територията на Съюза на храни, продукти и фуражи от генетично-модифицирана (ГМ) американска царевица. Под това решение сложи подписа си и българският министър на земеделието и горите Мирослав Найденов. Така вече е въпрос на време и процедури този ГМ фураж и други ГМ продукти, в които има царевица да бъдат на българския пазар. Разбира се, министърът каза и че ще се проведе вътрешен обществен дебат за ползите и вредите от ГМ храни, както го изисква законът за ГМО./генетично-модифицирани организми/, но това беше някак си между другото. Интересно как ще се проведе дебатът, когато медиите почти не обърнаха внимание на този въпрос и хората не разбраха, че се заражда нова изключително опасна ситуация, която ще касае все повече ежедневието им в следващите десетилетия. Повечето българи не си дават сметка, че пазарът на храни се дели на три нива: Първо ниво – конвенционално земеделие, което използва естествени нормално селекцонирани сортове. Фермерите прилагат естествени или химически торове, използват хербициди, реколтата им се влияе от природните дадености като: студ, жега, суша или наводнения, градушки и бури. Това земеделие е най- разпространеното в България, независимо че вече е на отмиране поради липсата на пазари, стимули и субсидии. В пшеницата ни почти няма глутен, защото почвите не се наторяват. Хлябът вече се прави от пшеница със белтъчно съдържание 18-19 на сто, което е под абсолютния минимум от 20 на сто за четвърто качество и така хлябът губи хранителните си качества. Производството на плодове и зеленчуци също драстично е намаляло. Нашите продукти са скъпи, а на пазарите ни има главно чужда стока от съседни страни, често внесена безмитно. Неизвестно е и какво е нейното качество, но поне се предполага, че има обичайните проблеми; повечето продукти са оранжерийни, други са доузрели по кораби и складове без слънце и почва, а остатъците в тях от хербициди и торове е по-високо, но все пак допустимо. С това сме свикнали и затова като прибавим към храненето си хранителни добавки с витамини, минерали и пречистващи вещества балансът някак си се получава. Свикнахме и с препълнените болници и с неясните обяснения, защо болестите и алергиите непрестанно се увеличават без видими причини. По-лошото е, че идва ново бедствие, за което тепърва ще започнем да плащаме - генетично модифицираните продукти и храни. За тях не сме се и замисляли, защото те навлязаха в света преди около 15 години, а по-масово се разпространяват от 2004-2005г. Центровете за разработването и производството им са в САЩ, Канада, Латинска Америка и Китай. В Европа до този момент законите бяха силно рестриктивни по отношение на разрешителния режим за вноса и прозводството им и на практика официално тях ги няма. Единствените страни, които са позволили производство са Испания и Румъния. Икономическата криза от 2008г. обаче промени нещата и натискът върху политиците, от една страна на земеделските производители, а от друга на коропорациите-производителки, най-накрая дадоха своя плод. Селските стопани в Европа започнаха да настояват за облекчен режим на вноса на много по-евтините ГМО. Нашите фермери също не закъсняха. На 19 ноември председателят на Асоцията на земеделските производители Ивайло Тодоров, след среща с представители на Съюза, също поиска облекчено законодателство спрямо ГМО. На следващия ден - 20 ноември се подписа и документът в Брюксел за разрешението на новия внос. Генетично модифицираните продукти, храни и фуражи са много по-евтини. Затова и това земеделие се смята за една от алтернативите срещу световния глад /милиард и половина души в света страдат от тежко недохранване и глад/. ГМО, когато се произвеждат не изискват специални грижи. Издържливи са на валежи, суша, студ и жега. Изискват по-малко грижи; по-слабо наторяване, по-малко хербициди, растенията са по-едри, реколтите огромни. /въпреки, че има мнения, които опровергават тези твърдения и дори твърдят, че химията в края на краищата е повече/. Същото важи и са животните, които са подложени на такава обработка. Те се стимулират чрез генни манипулации да повишават продуктивността си . Примерно кравите дават по 50 л. мляко на ден, за сметка на краткия си живот от 3-4 години. Така ГМО изглеждат точно като мечта за земеделието, особено по време на криза. В същото време се забравя и не се дискутира другата страна на монетата. Никой в света не е наясно със страничните и дълготрайните ефекти от тази есктремална земеделска революция, проведена в последните 15 години. Човечеството още се приспособява към ефектите на първата такава по-нежна революция, състояла се преди около 10.000 години. /бавното селекциониране на растения и животни/. Все още повечето от нас трудно усвояват огромните количества зърнени въглехидрати, които тя ни е стоварила, както и мазното месо, а какво остава за този нов процес, който се развива не с хилядолетия, а мълнееносно дори от гледна точка на един човешки живот, а камо ли на историята и еволюцията. Има разлика между бавна и съобразена с природата селекция и кръстосване на животински видове от един или близки видове и екстремалното смесване на геноми, само заради някаква произволно избрана устойчивост. Бихте ли яли спокойно филийката си хляб, ако знаете, че в генома на пшеницата е вкарана част от ДНК на скорпион, за да може тя да издържа на слънце и суша. Същото ще се получи и ако ядем домат с част от гена на сьомга в ДНК информацията му, за да издържа при зреенето си на студено. Фуражът, с който вече ще се храни добитъка в Европа ще е точно от царевица, подложена на подобна модификация. И това е много евтино и следователно е за бедни хора и за бедни страни. Никой не казва и още нещо много важно. Малко хора знаят, че манипулацията по преплитане на абсолютно несъвместима генетична информация / става въпрос за смесването на различни природни царства/ се извършва с помощта на вируси. Поради трудностите по преодоляване на естествените защити на организмите, чуждата генна група, която трябва да бъде вкарана в ДНК на клетката-приемник, се пренася дотам чрез вирус, наречен вектор. Вирусът, поради природата си успява да проникне. После точно този вектор избира къде да вкара новата информация, с която изкуствено е натоварен. Моля забележете, че това вече не е контролиран процес. Бъдещите взаимодействия с другите гени, които попадат в съседство или са свързани по един или друг начин с новата група, не са ясни. Самият вирус не се възпроизвежда, но променя генома на приемника. Получава се нов вид растение или животно. И тези растения и животни са обикновено по-устойчиви в някои отношения от предишните, както и от останалите, които са естествени. Представете си, ако новите организми влязат в другата част от природа, какво би се получило с нормалните видове /диви или селекционирани/. Процесът е неконтролируем. При растенията никой не може да гарантира накъде полените ще излетат от ветрове, бури, въздушни течения или поради работата на пчелите. Процесът на ниво макроорганизъм, т.е на ниво планета започва да прилича на процеса на създаването на раковите клетки в нашите собствени организми. Известна е теорията, че повечето ракови заболявания, причинени от вируси се дължат на променения генома на завладяната клетка. Така тя от нормална става ракова. Последствията за организма, ако не овладее тези по-силни и доминантни клетки, е обикновено фатален. Какво би станало в бъдеще, след като изтървем контрола над новите организми и те се разпространят неконтрулируемо из природата. Как ли ще реагира планетата, а и какво ще случи с нас? Какво ще стане с биоразнообразието на Земята? Някои от ГМО са силно устойчиви /резистентни/ към антибиотици и това естествено може да се придаде и на нас. От друга страна тази резистентност може да доведе до естествен отговор и в природата да се появят нови, по-вирулентни вируси и бактерии. Какво ще правим тогава ние, които сме толкова изнежени и слаби и с масово изявен имунен дефицит. Въпреки това обаче никой не мисли, не се информира и не действа. Както обикновено решаваме нещата притиснати от обстоятелствата, алчността, комформизма, слагачеството и мързела си. Абсоютно не се питаме имаме ли друг път. Никой не обръща внимание на био-земеделието. Всъщност този трети и най-нормален вид земеделие съществува, но е само за богатите. А те категорично не искат да се хранят с уж безвредните генно-модифицирани храни. Защо ли? В био-земеделието се селектират много внимателно всички семена, като се използват само най-естествено устойчивите и приспособими към дадения климатичен район. Забранено е използването на химически торове и синтетични фитосанитарни препарати. Почвата, на която се засаждат био-продуктите е пречистена. На нея не са използвани торове и препарати поне 3 или дори 5 години. В такива ферми наоколо има естествени пасища, ливади, храсти, синори, които хармонично се редуват с овощните, зеленчукови и зърнени растения. Животните са на свободна паша. Всичко е естествено, така както го е създавал човекът в унисон със законите на природата няколко хилядолетия. Никой не опитва за два месеца да приспособи някакво растение или животно към условията на Антрактида или Сахара. Слънцето, дъждовете и естествените почви са природните им регулатори и никой не ги спира, защото те имат своята полезна функция. Това разбира се е скъпо, изисква се ръчен труд, много грижи, внимание и знания. То е само за богати! Въпросът е какво ще ядат и те, ако след стотина години навсякъде генно-модифицираните растения са завзели площите? Не трябва да забравяме, че те са по-устойчиви. И дори някой от тях да нямат поколение и да не се размножават поради т.нар „терминаторни технологии”, които правят семената стерилни, с времето природата ще намери начин да ги адаптира и те ще се приспособят. Тогава какво ще оставим на внуците си. Защото всичко това още е в началото си, но след 10-20 или най-много 30 години ще е повсемесно. При изчерпващите се ресурси на планетата и промяната на климата, биотехнологиите ще заменят всичко естествено. Същевременно на някои места, главно в най-богатите европейски страни се изграждат ферми за био-земеделие, като те са стумулирани финансово от държавата. Би могла да го направи и България, която има най-добрите естествени ресурси и традиции, но нещата тук никак не се случват. По мярката за Агроекология за периода 2007-2013г. България трябва да усвои 1.6 милиарда евро за био-земеделие. До този момента обаче, почти три години, сумите изплатени по проекти са нищожни и производителите, които успяват да ги получат се оплакват, че са само малка част от очакваното. Останалите кандидати, доколкото ги има не получават нищо. Проектите не се одобряват заради невероятно чиновническо тъпоумие, например заради изпуснат подпис на някоя страница или сгрешен код. Дори, когато го констатират не се обаждат, а си траят сякаш нищо не се е случило. Законодателството било такова. Нека тогава да признаем, че всички, включително и децата ще ядат генно-модифицирани храни или не сме чували, че всички сме в една лодка. Но по определение, чиновникът си е малоумен и мързелив. Иначе не би бил допуснат там или пък не би му било осигурено служебно издигане. За администрацията е по-лесно да разреши вноса на ГМО, а не да съдейства по проекти за био-земеделие. Има и български фирми, които изнасят био-продукция за Германия, Швейцария и Франция със евро-сертификати за там, но такива им е невъзможно да получат тук. Да не говорим за неизползваните милиард и шестотин милиона евро. В края на октомври в България беше и Пърси Шмайзер, канадският фермер, който получи алтернативна Нобелова награда в категорията „Отстояване правото на поминък”. Дадена му е заради победата му в съда срещу най-големия производителна на ГМ семена в света - мутинационалната компания „Монсанто”. Всъщност царевицата, която Европа позволи да се внася е също нейна. Пърси Шмайзер е противник на ГМО и битката му в съда е срещу замърсяването на неговите площи с продукти на Монсанто, за които те дори са имали наглостта да му искат обезщетение от 38 долара на хектар. Шмайзер печели делото и сега е един от символите на хората, които искат био-земеделие. Той предупреди българските си колеги, както и учени и общественици, че ГМО веднъж пуснати за отглеждане до 2-3 години превръщат всички околни култури в ГМО. Тогава БИО продуктите стават невъзможни за създаване. Така сега ситуацията е такава, че България с подписа си в ЕС за възможността за доставки на ГМ царевица направи първата стъпка към уж урегулиране на неуправляеми процеси. Българските фермери притиснати от кризата поискаха облекчен режим, но от друга страна не алармират достатъчно активно за невъзможните чиновнически практики и престъпления относно био-продуктите. На 11 декември 2009г. ще се учреди Асоциация на биопроизводителите, която може би за разлика от Асоциацията на земеделските производители ще иска по-облекчен режим не за ГМО, а за създаване на екологично земеделие, за което България има естествените дадености. Иначе ще внасяме еко продукти от Германия, Швейцария и даже от Парагвай и ще ги плащаме на цени, които са около десет пъти по скъпи от аналозите им от конвенционалното земеделие. Но логично те са само за богати! Иначе при по-бедните ще оцелеят само тези, които издържат на химикали, стимуланти, консерванти, ниско качество, генно модифициране и препрограмиране. Явно става въпрос за изграждане на друго човечество и то ще се появи доста скоростно, само след около 30 - 50 години. Въпросът е дали здравните каси ще издържат и колко ще преживеят към новия човешки вид!
  2. Хора, така нищо няма да направим. Тези неща не стават в Интернет. Трябват реални подписи - всички знаете какъв е редът... Подкрепата на медиите е наложителна.
  3. Е, че е лошо, лошо...Ама чак такава конспирация няма. Въпросът е единствено за пари. Защото една пластмасова ябълка струва колкото един резен обикновена ябълка.
  4. http://www.lawsbg.com/forum/index.php?topic=1835.0 Абе, пичове! Има тема във форума по въпроса от преди седмица. Толкова ли бавно загряхте за какво става дума?>!
  5. Въпросът не е само пари. Въпросът е независимост и свобода и на държавата и на човека. Заробването на фермерите е тотално, защото купуват семена и отрови от Монсанто и сие всяка година, а печалбите отиват в последните. Храните са уродливи, добивите не са по-високи, а пораженията върху хората и земята жестоки. Никакви тестове за сигурност НЯМА. Корпорациите се тестват сами и докладват на бившите си служители в Агенцията по храни и лекарства. Това е убийствено най-меко казано за българското земеделие. Не ФРАНКЕНЩАЙН храни, а БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ НА БЪЛГАРИЯ Е СПАСЕНИЕТО!
  6. Не на ГМ храните! Не може да има референдум за бавното убийство на земята, човека и земеделието!
  7. няма оправия, който и да бъде на власт, той ще защитава дадени интереси. Не си купувайте от пластмасовите ябълки. По пазарите си има хора - продават нормални плодове и зеленчуци.
  8. - Г-н Алексиев има доста напрежение сред неправителствените организации заради промените в закона за ГМО, които предлагат от МОСВ. Трябва ли задължително да има такива промени? Естествено е, че трябва да се съобразим с някои евро директиви, но защо трябва да разрешаваме да се модифицират българската роза, лоза, памук, тютюн, овошки и т.н.? - Аз разбирам проблема напълно. На заседанието на комисията по околна среда и води миналата седмица присъстваха много неправителствени организации, които изразиха тези притеснения. Първата и основна причина, по която имаме пълно съгласуване с всички колеги, е, че с промените в този закон избягваме наказателната процедура, която виси срещу страната ни за неспазване не само на една, а на две директиви за ГМО. С промените в закона ние избягваме наказателна процедура от страна на Европейската комисияОСП Европейският модел за рентабилно земеделие . Тъй като сега законът е изключително рестриктивен, а трябва да стане по-либерален, като се приложи оценката на риска за всеки един конкретен случай. Ако не направим промени в закона, ни грози много голяма глоба от страна на Европейската комисияОСП Европейският модел за рентабилно земеделие . Вследствие на много несвършена работа от предишното управление на МОСВ, над България са надвиснали 15 наказателни процедури, само в околната среда. Сега няма начин. Министерството трябва да реагира и да транспонира нашето законодателство към европейското в областта на ГМО. Иначе България ще бъде принудена да плаща изключително големи глоби, а те пак ще бъдат плащани от всички нас. Точно по тази причина се тръгва към една либерализация на този закон. Пак казвам, всеки случай ще бъде разглеждан сам по себе си на принципа на предпазливостта. Ще се прави оценка на риска. - Но ако се допуснат един път семена на генетично модифицирани организми, ще можем ли да се отървем от тях, защото те ще се смесят с всички останали семена? - Разбирам притеснението, но веднага ще ви дам пример с една Румъния, където ГМО са разрешени. Какъв е проблемът от Румъния да стане такова прехвърляне? Ние не можем да издигнем преградни стени и да кажем, че България е затворена територия. В Румъния се развива такава дейност, в Словения също. По този начин, чрез вятър или пчели, ГМО може да се внесе в България. Друг е въпросът, че по този начин с контрола, който ще се наложи наистина може да се определя кои култури и територии да се засяват с такива ГМО. Другото, което е много интересно, е, че в шест страни ГМО е забранено отглеждането на ГМО. А 80 % от фуража, който е внос за тяхното животновъдство, са ГМО. Това означава, че животните, които се хранят с тези храни са генномодифицирани, млякото, което дават, месото... - Значи според вас това е тенденция, която ще се развива на световно ниво и скоро няма да остане нищо друго освен ГМО? - Не, но ГМО е една стъпка напред в развитието на земеделието. Все пак това е съвременно земеделие и в България има хора, които искат да го развиват. Защо трябва да се пречи на тези хора? Освен това се дава възможност и на българската наука да се развива. Учени от БАН казват, че за тези 5 години, голяма част от науката в тази област е спряла да се развива. - Защо трябва да се позволява отглеждането на ГМО в защитените и в буферните зони? - За отглеждане на ГМО в защитени зони не сме коментирали. Защитените зони са 35 % от цялата територия на страната. По сега действащия закон забраната е за защитените зони и 30 километровите буферни зони. Никога не сме коментирали да се отглеждат такива култури върху защитени зони. Предложението на министерството е да се премахне тази буферна зона. - Вие сигурен ли сте, че тези европейски директиви няма да претърпят промени? Ние ще си синхронизираме законодателството, но в един момент те биха могли да бъдат променени. - В момента тези директиви са действащи и по тях ние търпим наказание. Ако например след година се променят директивите, ние също трябва да променим нашето законодателство към тях. Възможно е, но това е теория на вероятностите. - Има няколко филма, направени по повод на американски производители на ГМО семена. В тях се споменава, че много често компаниите предлагат подкупи на правителства, за да легализират процеса на използване на такива култури. Възможно ли е тази либерализация, която правите в момента, да е под такъв някакъв натиск? - Не. Казвам го съвсем отговорно. Никакъв лобизъм няма в решението за прокарването на този закон. Част от бившите управляващи казаха, че натискът от страна на американската компания върху тях е бил огромен, но те са одържали. За мен, да се правят на герои точно сега, когато ние търпим наказателни процедури, заради несвършената от тях работа и заради лошото им управление, просто не е правилно. Уточнихме се с колегите да направим една работна група между трите комисии - по околна среда и води, по земеделие и по здравеопазване. Ще огледаме всички неща около този закон. Ще имаме срещи с неправителствени организации с министъра на околната среда и водите и с министъра на земеделието, за да направим един добър закон, който да удовлетворява всички страни. Няма никакъв лобизъм, нито странични интереси отнасящи се към промените в този закон. - Но промените ще отворят пазара за отглеждане на ГМО. За какви култури по-точно става дума? - Работната група ще бъде свикана точно заради това. Тя ще разисква какви култури ще могат да се модифицират, кои да се забранят частично. Има много предложения. Това вече е въпрос на разговори. В момента е представена само философията на закона. - Значи в момента не е ясно какви ГМО култури ще се отглеждат? - Да, но тъй като ние правим по либерален режим, искаме да дадем възможност за отглеждането на такива култури, но напрежението е много голямо. Тази работна група ще направи срещи и ще осъди всички положения, между първо и второ четене. Така ще можем да направим един наистина добър закон. - В закона е предвидено на етикета на всяка една храна, да бъде отбелязано, ако съдържа ГМО. Вие като потребител забелязвали ли сте такива етикети? Не смятате ли, че хората трябва да знаят дали храните, които купуват, са генномодифицирани и сами да направят избор дали искат да ги консумират? - За това ви казвам, че пазарът сам ще контролира производството на ГМО. Ако потребителят не иска да употребява такива продукти, той няма да го прави. - Не смятате ли, че контролът е занижен и в момента можете да видите такива етикети на много малко продукти, а в действителност са повече храните с ГМО. - С приемането на новия закон контролът ще бъде изключително завишен. Той беше занижен от предното управление. Контрол въобще нямаше. Те си решиха проблема като създадоха един рестриктивен закон, забраниха абсолютно всичко и „няма проблеми". - Въпросът е, че в момента ядем ГМО без да знаем. Не е ли така? - Дали ги ядем или не, аз не мога да ви кажа. Така или иначе контролът ще бъде завишен. С издаването на разрешителни по отделно ще се знае какво се произвежда и откъде. Другото, с което злоупотребяват НПО-ата в България е с царевицата МОN 810. У нас такава няма. - Биотехнологиите са вид бизнес и е важно да се развиват. Въпросът е как ще се отрази това на хората и тяхното здраве? В момента не е напълно ясно влиянието ГМО върху здравето на хората. - В тази връзка ние изискахме от здравното министерство становище по въпроса. В изготвянето му ще участват и колеги от комисията по здравеопазване. Ще се прецени какъв е рискът, а с отделно становище ще излязат Министерството на здравеопазването съвместно с комисията по земеделието. Мисля, че се отнасяме съвсем отговорно към този закон. Не виждам нищо лошо 2009 г. да вървим напред, а не да се връщаме назад. Ние сме готови да изслушаме всяко едно становище и да се съгласим с него, но такива крайни изказвания за апокалиптични картини, едва ли не светът ще загине след ГМО, са смешни. Oт fokus

Добавете коментар