Брачен договор по нов Семеен кодекс

  • Четв., 09 Юли 2009 07:11
Новият Семеен кодекс вече присъства в окончателния си вариант в съответните раздели на всички големи правно-информационни системи. Основният и най-дискутиран момент в новия кодекс е брачният договор – институт, който до момента българското право не познаваше.

След влизане в сила на кодекса, при сключване на брак съпрузите ще имат възможност да определят сами режима на общата им собственост, като ще могат да избират между три варианта: съпружеска имуществена общност, т.е. както е във все още действащия стар Семеен кодекс, разделен режим на собствеността и предварително договорен режим. Избраният режим ще може да бъде и променян в течение на брака. По презумпция ще се прилага режимът на съпружеската имуществена общност, т.е. той ще е в сила в случаите, когато друго не е уговорено. Спестовните влогове на съпрузите ще бъдат включени в личното имущество на съпрузите, което също е новост. Разделната общност означава, че съпрузите ще имат лично имущество и ще могат придобиват такова по време на брака.
Най-интересният момент в новия семеен кодекс определено е брачният договор, който ще може да бъде сключван както преди, така и след брака. Брачният договор ще съдържа уговорки само и единствено относно имуществото на съпрузите. Той ще урежда въпросите, свързани с правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака, правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака, начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище, участието на страните в разходите и задълженията, имуществените последици при развод, издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод, издръжката на децата от брака и др.

Брачният договор ще се сключва лично, в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, ще има прехвърлително действие и ще се вписва в имотния регистър към Агенция по вписвания. Брачният договор ще може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на правните  принципи на добрите нрави. Развалянето ще може да бъде и частично. Развалянето ще има действие само за в бъдеще.

Новият Семеен кодекс ще влезне в сила на 1 октомври. До тази дата прилагащите го институции и заинтересованите граждани имат възможност да се запознаят с текста на разпоредбите му.

10 коментара

  1. ПАЗАРЪТ НА БРАКА СПОРЕД НОВИЯ СЕМЕЕН КОДЕКС На 1 октомври 2009 г.в юридическото пространство на Република България кацна едно ново понятие - т. нар. "брачен договор". Абсурд, цинизъм или рецепция на проклетата алчност за злато. Само така може да се окачестви чл.37 от новия Семеен кодекс. Браво на Българската легислатива! Вече няма да има никаква тайна относно имущественото състояние на гражданите. Чуждоземната меркантилност влезе по най-вулгарния и брутален начин в спалнята на семейството и заяви безцеремонно, че бракът е вид продажба. Действието на "брачния договор" по време на брака е лишено от смисъл. Тогава защо този възмездно-еквивалентен договор трябва да се нарича "брачен", след като е недопустимо смесването на сакрални и облигационни отношения, а се дава правна уредба на имушествени отношения, които ще възникнат след развода. Нямам представа кой юрист е съчинил преди векове този fraus институт, но смея да твърдя, че по-грозно застраховане на движими и недвижими вещи едва ли е възможно. Fraus omnia corrumpit (Измамата опорочава всичко). Бракът е най-великото тайнство, но то е покосено от отвратителната сметка, наречена "брачен договор". Уж, брак, но всъщност става въпрос за предварителна подялба на имущество при последващ развод. Собствеността върху имотите няма да бъде отнета, а Българският законодател може да прибегне до много по-почтено уреждане на този въпрос. По-етично е да се приемат правни норми, даващи карт бланш на облигационен договор, който ще се състави след стартиране на развода. Разводът е грях, който постоянно напомня на свещения брачен съюз за своето битие, защото именно "брачният договор" се е появил като нежелан факт. Ето как България изпълни чужди поръчки, за да се хареса на модерния свят. "Брачният договор" е граждански договор, който може да претърпи корекции по време на брака. Както се вижда абсурдите валят една през друга, а вписването на този договор в регистъра на имуществените взаимоотношения между съпрузите в Агенцията по вписванията, е всъщност разкриване на неприкосновената тайна, свързана с имущественото състояние. Определянето на наследствения дял на съпруг ще претърпи промени във връзка с установения законов режим на общност, законов режим на разделност и договорния режим ("брачен договор") за регламентиране на имуществените отношения в Семейния кодекс. Агенцията по вписванията ще бди като верен страж за имушествения ценз на съпрузите. Евтините и излишни пазарлъци започват с "брачен договор". България реципира един абсолютно неадекватен правен институт. Съпрузите постоянно ще нанасят корекции в "брачните си договори", което напомня на увеличаване или намаляване на капитала в търговските дружества. Съжителството между брак и развод е лицемерие, защото как може едновременно да съжителства свещеното тайнство и греха от сметката на това тайнство. България се присъедини към срамните пазари, на които бракът се търгува като стока. Каква всъщност е целта на Семейния кодекс в деликатната материя относно определяне на имуществените дялове между съпрузи и докъде ще стигне този пагубен законодателен произвол? Промяната на данните за състоянието на акциите ще води до постоянна загриженост на брачните двойки и до коригиране на "брачните договори". Семейното огнище и Агенцията по вписвания ще се превърнат в търговски партньори. Бракът ще бъде в постоянен двубой с активи, депозити, полици, инвестиции, ценни книжа с пазарна стойност, ликвидни средства, вземания от лихви, концесии, търговски дружества и търговски сделки и т. н. и т. н. Интересът на печалбата и свещеният съюз постоянно ще влизат в материален спор, така както спорят съдружниците в един холдинг. Теомира- Десислава Петкова
  2. БЪЛГАРСКАТА ЛЕГИСЛАТИВА В човешкия свят има два типа хора: едните разбират само от пари, а другите от пари и духовни ценности. С пари можеш да купиш брак, но не и любов. В края на ХІХ в. се сложи край на крепостничеството в Русия и на робството в Америка. Така този вид продажба на хора беше прекратена поне de iure. Но на белия човек явно много му харесва да се продава под една или друга форма. През 1855 г. Сиатъл, индианският вожд написа до американския президент Франклин Пиърс, че ”Белият човек не разбира нашия начин на живот... Отнася се към майка си – Земята и брат си – Небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня! Не го разбирам.” Преди 10 г. прочетох проекта за Семеен кодекс на Република България и останах изненадана от идеите в него. Десет години легислативата мислеше върху отдавна измислени неща в добрите нрави и морала. Европа ни поевропи и започна да учи как да продаваме и купуваме брак, така както се продават и купуват прасета. Брачният договор поставя развода преди брака. Разводът и бракът се срещат, за да си отправят финансово предупреждение. Те са смъртни врагове. Историческото ”мотивационно писмо”, което ни натрапи т. нар. ”цивилизован свят” също учи как да се продадем на работодателя. Нечувано! На 10 юни 2009 г. Българската законодателна власт осребри най-великото тайнство – брака. Меркантилните пръсти на законодателя превърнаха в пари кръвта на родословните дървета. Каква ли ще е първата брачна нощ на младоженци, които са заверили нотариално брачния си договор? Добре ли се продадохме, дали нещо не пропуснахме? В Посланието на Светейшия Цариградски Патриарх Фотий до княза на България Михаил от 865 г. е казано, че влюбените ”са изгубили в чужди тела ума си заедно с душата”. Едва ли брачният договор има нещо общо с магията на любовта. Европа ни натрапи покупко-продажбата на тайнството брак абсолютно безцеремонно. Словосъчетанието брачен договор е лишено от какъвто и да е юридически смисъл поради стълкновението между сакралното и възмездно-еквивалентното обществено отношение. Възможен е съвсем друг подход на законодателя, който да задоволи потребностите на материалните ”съпрузи”, притесняващи се особено много в чии ръце ще премине собствеността върху движимите и недвижимите вещи след евентуален развод. Свещеното и вълшебно тайнство брак е осветотатствано от облигационен договор. Вярно е, че ние, човеците живеем с пари, а не с шикалки, но този ли е начинът да се уреждат предварително имуществените отношения между съпрузи? Не всички семейства са почтени и благоверни и не всички издържат на проверката от Небето. За меркантилните ”партньори” правната уредба на вещноправни и облигационноправни отношения би могла да има съвсем друга форма, посредством друг договор, който да се създаде след подаване на исковата молба за развод. Българската легислатива твърде дръзко се саморазправи с изконни човешки ценности.
  3. БРАЧНИЯТ ДОГОВОР И КОНКУБИНАТЪТ Брачният договор и конкубинатът представляват аномалия на съвременната действителност, поради явната несъвместимост между брака като свещен съюз и договора като институт на облигационното право. Съгл. чл. 8, ал.1 от ЗЗД ”Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.” Договорът представлява правна сделка, която не трябва да се свързва със свещената институция брак. Сделка ли е бракът, който е символ на нравствено-духовен и свят Ренесанс, на абсолютната връзка между човешкото и Божественото право? Сделка ли е Небето и Библията? Сделка ли е вярата и молитвата? Сделка ли е любовта между човешките създания, или най-висш и вечен морален феномен? Докога обществото ще продава най-чистите пориви? Пари – Брачен договор – Пари'. Имаше ли брачен договор между Адам и Ева, между Тристан и Изолда, между Ромео и Жулиета? Една от основните характеристики на тварния свят е възмездно-еквивалентния му характер. Постепенно и трайно надделява меркантилиума. Възможно ли е да се продава свещения брачен съюз, така както се продават движими и недвижими вещи? ”Брачният договор” е предаване на абсолютната любов и светотатство със свещената мисия на брака. Сключването на какъвто и да е облигационен договор между страните не може да се нарече ”брачен”, защото превръща брака в предмет, който може да се продава, заменя и плячкосва за пари. Правата и задълженията, имуществените дялове на съпрузите се определят така, като че ли бракът непременно ще бъде последван от развод, т. е. още при слизането на Светия Дух над встъпващите в брак, веднага започва да виси Дамоклев меч на бъдеща раздяла. На съпругата – банка, на съпруга – екзотичен остров. Едва ли тези материални подаръци целят да направят брака по-романтичен, но че целят една грозна сметка между съпрузите е повече от ясно. Сделка ли е вечната връзка между Небето и Земята? Бракът създава семейство, а не търговско дружество. Облигационните отношения не могат да взимат надмощие в семейното право. Страхът от безвъзвратна загуба на собственост води до такива исторически абсурди и несъвместимости като т. нар. ”брачен договор”. Законът на кръвта не може да бъде победен от закона на финансовата обезпеченост, защото родът съществува не заради материални сметки, а от любов – истинска, жива, без измама и банкови операции. Измамата опорочава всичко, защото Светая Светих няма нужда от контракти, а от преданост, чест и достойнство. ”Брачният договор” е своеобразна делба на собственост и интереси. ”Разделяй и владей”, въпреки свещеното тайнство, въпреки силата на Светия Дух. Тече ли от един извор мътна и чиста вода; материята ли побеждава Светия Дух или е точно обратното? Как е възможно толкова детайлно имуществено разграничение, въпреки закрилата на Светия Дух? Съпрузите се превръщат в търговци, които са толкова добре обособени и разграничени във времето и пространството, че е невъзможно каквато и да била загуба, дори и на една сестерция. Съпрузите живеят като търговци, прилагат стриктно правните норми на Търговския закон и се пазарят като търговци за ценности, които е невъзможно да се купят, така както е невъзможно да се купи абсолютната истина. Този сребролюбив подход превръща светостта в пустиня. С пари можеш да купиш къща, но не и дом. С пари можеш да купиш брачен договор и брак, но не и любов. Духовното битие на брака не притежава облигационни измерения. Конкубинатът, или т. нар. фактическо съпружеско съжителство е незаконно съжителство между мъж и жена, който никога не трябва да придаде държавна воля на съществуващи обичайни правила. Ноторен е постулатът, че идеите създават и регулират обществени отношения. Санкционирането е невъзможно, поради мисията, която Държавата притежава, а именно да брани законните права и интереси на своите граждани. Извънбрачното съжителство е живот без сакралната санкция на Светия Дух, без тайнството брак, живот в противовес с добрите нрави. Или има любов, или няма. Или има вярност, или е налице предателство. Или е ден, или е нощ. Или се сключва свещеният брачен съюз и се създава най-голямата тайна, или се тръгва по стъпките на падналите ангели, които се превръщат в демони. Невъзможно е да се прикрият истинските цели от Небето. Отговорността е както пред Всевишния, така и пред Държавата, на чиято територия живеем и чиито граждани сме. Поругаването на тайнството брак поругава и другите 6 тайнства, превръща се в грях, безчестие, неправда. ”Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.”(1 Кор. 15:56). С този грях живеят нечестивците, а не благоверните люде. Конкубинатът е деградиране на морала и съвестта. Грешенето създава лукава съвест. Според медии в Гърция има 120 000 незаконно родени деца. Ще позволи ли Източно – Православна България, която даде вечния Кирило–Методиев Ренесанс на цивилизацията, бракът-сделка да победи бракът-тайнство? Да пребъде брака и семейството, ако ще светът да загине! Брак a tout prix. Посланието, запечатано в очите на Дева Мария от Гваделупа е едно от разковничетата към спасението на света. В началото на 2001 г. инженерът от Мексиканския изследователски център в Гваделупа Жосе Асте Тонсман обявява резултатите от 20 - годишните си проучвания върху образа на Богородица, вграден върху грубата тъкан на петвековно наметало на индианеца Хуан Диего. В основата на изследването, започнало през 1979 г., стои дигитален процес, използван при сателити и междупланетни сонди за транслиране на визуална информация. Тонсман настоява, че образът “не е дело на човешка ръка.” Увеличавайки 2500 пъти ириса на очите на Девата и посредством математически и оптически анализи успява да идентифицира всички хора, запечатани с фотографска точност върху отражението. Въпреки, че мащабът е миниатюрен, ирисът и зениците на очите на Богородица са запечатали детайлна сцена, включваща поне 13 души, твърди Тонсман. Същите хора се виждат и в лявото, и в дясното око, но с различни пропорции, което се обяснява с оптическия ефект при отразяване на срещустоящи обекти. Перспективата съответства на момента, в който очевидецът Хуан Диего разгъва наметалото с фигурата на Дева Мария срещу Епископ Зумарага. Освен Диего изследователят различава седнал индианец, отправил поглед към небето, профилът на пълен възрастен мъж с бяла брада, твърде сходен с портрета на епископ Зумарага, нарисуван в онази епоха от художника Мигел Кабрера и фигурата на млад мъж, по всяка вероятност преводача Хуан Гонзалес. Сцената включва и тъмнокожа жена, вероятно негърка-робиня и мъж с испански черти и замислен поглед, който поглажда брадата си. В центъра на зениците Тонсман детектира още по-умалено изображение на сцена, независима от първата, в която участва индианска фамилия от мъж, жена и няколко деца. В дясното око се виждат и други хора, които стоят зад жената. Изследователят е на мнение, че образът на семейство в зениците на Божията майка е свързано исторически и духовно с нашето антихуманно, студено-рационалистично и материалистично съвремие, което сериозно застрашава неговите устои и единство. ”Всеки човек е лъжа.”(Пс. 115). Брачният договор и конкубинатът са лъжа, но защо трябва да се създават закони, които да са лъжа? Тази лъжа е причина за духовната смърт на човеците, т. к. ги отчуждава от Бога. ”Проклетата алчност за злато” обърка пътищата на човеците и Светът стана безнравствен и беззаконен. В миналото законът е символ на вяра, вероучение и дори евхаристия. Т. к. вярата винаги е свята, затова и законът следва да бъде свят. ”Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистота се възвисява, а чрез единството на Света Троица тайнствено се просветлява.” Бракът като съюз между мъж и жена е благословен от Бога още в Рая, а като тайнство е установен в Новия Завет. ”Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.”(Йоан 2:11). Божият Син казва в прения с фарисеите, че Вечносъщетвуващият е установил брачния съюз в Рая и:”Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.”(Мат. 19:6). Св. Апостол Павел нарича брака ”тайна велика” като го сравнява със съюза между Иисус Христос и Църквата:”Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата.”(Ефес. 5:32). Най-важните действия в тайнството брак са възлагането на венци върху главите на младоженците и трикратното тържествено благославяне на брачния им съюз от свещеника с произнасяне на кратка молитва към Бога, съставена от тайноизвършителните думи:”Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай.” Чинопоследованието на тайнството брак се състои от две части: Обручение и Венчание. В Обручението се благославя доброволното взаимно съгласие и обещание на младоженците да встъпят в брак и да съхранят съпружеска преданост до края на живота си, а при Венчанието се благославя самия им съюз и се измолва над тях благодатта на Светия Дух. Запалените свещи и венците, които държат встъпващите в брак са символ както на благодатта на Светия Дух, който освещава техния съюз, така и на свещенодействие, което е апотеоз на най-висши ценности. Бракът се извисява до небесните простори като вечен духовен и свят Ренесанс, като химн на любовта и красотата. Размяната на пръстените, вкусването на вино от една чаша са знак за общността в радости и скърби, в богатство и в бедност, и за взаимна подкрепа в изпитанията, които поднася земния живот. Обикалянето в средата на Храма е символ на най-висша духовна радост, на победа срещу разлъката и неизменността на обетите, дадени пред Църквата. Невидимата страна на тайнството брак е осветяването на брачния съюз с Божията благодат. Според Св. Апостол Павел:”Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло-чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.”(Евр. 13:4). ”Тази е волята Божия:да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога, и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствахме. Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост.”(І Сол. 4:3-7). Бракът е единственото тайнство, което осветява едновременно двама души и ги превръща в единно цяло. Тайнството брак се извършва посред Храма, пред маса, на която са поставени Кръста и Евангелието. Свещенослужителите прочитат Апостолското четиво за значението на тайнството брак и взаимните задължения на бъдещите съпрузи (Ефес. 5:20-35), както и Св. Евангелие за сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1-11). Свещеникът благославя чашата с вино и дава на младоженците да отпият от нея в знак на новия им взаимен живот. Светият Дух осветява брачния съюз с любов, вечност, истина, откровение, слава, сила, живот, преклонение, утешение, вяра, целомъдрие, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, кротост и въздържание. Бракът е своеобразна духовно-нравствена драма, прощаване с предишното време, с досегашното положение в обществото, потегляне по друга темпорална орбита, по нова трансцедентална реалия. ”Едновременно родени, ще вървим от днес така, аз до тебе, ти до мене, заедно ръка в ръка.” Според римския юрист Модестин ”Бракът е съюз между мъж и жена, обединение за цял живот, общение в Божественото и човешкото право.”(Д. 23, 2, 1). Римският брак е признато от правото при наличието на определени предпоставки и уредено от обичаите фактическо отношение, което се свежда към трайно съжителство между мъж и жена със съзнание, че същото е общение за цял живот. В предкласическото и класическото римско право е било необходимо единият от съпрузите да няма воля за продължаване на брака, за да се счита последният за разтрогнат. В следкласическото римско право в резултата на новите икономически и социални реалности в Римската империя и под влияние на Християнството, се изменя концепцията за същността на брака, който започва да се разглежда като правно отношение. Конкубинатът е трайно съжителство между мъж и жена без намерение за установяване на брак поради законни пречки или различна социална принадлежност на живеещите в конкубинат. Конкубинатът е лишен от ”булото небесно.”(Responsa Nicolai papae I ad consulta bulgarorum, ІІІ). Конституцията на Франция от месец септември 1791 г. определя, че държавата гледа на брака само като на граждански договор (титул ІІ, ст. 7). След 1763 г. в Англия и други страни, в които побеждават буржоазните революции, се приема, че е меродавно гледището на английското право за брака, а именно: ”Бракът е просто договор и само договор”, респ. договор sui generis. Обичайното право на някои африкански страни съдържа и други идеи за брака, според които бракът е съюз между два клана и девойката може да бъде обещана за снаха още в утробата на своята майка. Бракът е доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен с цел създване на семейство при спазване на условията и реда, установени от Конституцията, законите и добрите нрави, и поражда взаимни права и задължения между съпрузите. Бракът трябва да бъде верен на закона на рода и да спаси и съхрани като изконни ценности семейните добродетели. По своята същност бракът не е договор и не е разновидност на двустранна гражданска сделка. Облигационият договор урежда отношения в сферата на гражданския оборот и опосредява икономическите механизми на същия. Бракът представлява правен институт като създава нов сакрален и духовен феномен – семейството. Сключването на брака е правен акт. Думата “брак” съществува в българския, руския и сърбохърватския език и е производна от брать, беру. Среща се в Номоканона, Остромировото Евангелие, Златоструя, в най-древните сводове на руската летопис и в Responsa Nicolai papae I ad consulta bulgarorum. В Responsa, III се цитира Св. Йоан Златоуст, според който: ”Не бракът прави събирането, а волята.” Неотдавна в Бавария се лансира идеята да се сключва брак за срок от 8 г. Този нечуван фарс е доказателство, че концепцията за брака-сделка все още съществува. В Беактрийския брачен договор от 343 г., споменаващ изплащането на зестра, се изброяват изчерпателно движимите вещи, от които тя се състои, а именно: едно одеало, една възглавница, едно палто, четири гривни, три чифта обувки, две овци, три мерки жито и т. н. В договора се предвижда плащане на глоба в размер на 20 динара от ковано злато, както на царската съкровищница, така и на другата страна, ако снахата Ралик против волята си бъде заменена с друга жена като съпруга, или бъде задържана свободна жена като наложница. В (§128) от Законите на Вавилонския цар Хамурапи, създадени през първата половина на ХVІІІ в. пр. н. е. се предвижда, че: ”Ако човек, който вземе съпруга, не сключи с нея договор, тази жена не е съпруга.” Остава открит въпросът относно правната същност на този договор и клаузите в него – дали се има предвид Вула или брачен договор? Според българското обичайно право е установено венчаването да става неделя вечер в къща. Извънбрачно съжителство се е случвало много рядко през девет села в едно. Където има конкубинат, той не може да се търпи от селото, т. к. навлича голяма поразия: голяма суша, силен град или мор по хората и стоката. Направи ли някой такъв грях, ще бъде изгонен от селото заедно с жената. Ако в селото роди мома, градушка ще бие цялото село и затова такава мома се натоварва на кола, прекарва се през селото по риза, окъпва се в реката и се изгонва от селото. Бог сътвори един добър и разумен Свят като му даде възможност да бъде съвършен. Злото не притежава свое битие, не е дело Божие, а бунт и саморазправа с Вечносъществуващия. Човешката природа стана подвластна на страстите и смъртта. Грехът е опит да се измами Бога. Бог постави Църквата в Света, а Сатанаил се мъчи да постави Света в Църквата. ”Поднебесните духове на злобата”(Ефес. 6:12) извършиха светотатство със заблудените човешки души. ”Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”(Римл. 7:24). ”Но кои са тези хора, кой е този свят? Това ли са вашите съидейници? Искате да бъдете като тях ли? Ако честно запитаме себе си отговорът ще бъде: не! Тогава защо предавате Божията Любов и Божията истина заради Света?”* Теомира – Десислава Петкова — P. S. *Из биографията на Монахиня Гавриила (1897 – 1992) ”Аскеза на любовта”.
  4. Teomiro,mnogo lichno si go priela vsi4ko tova.Az trqbva da otbleleja,4e vypreki iz4erpatelnostta ti,ot vsi4ko tiq dumi stroi mnogo predrasydyk i lipsa na pragmatizym.Mnogo e hubava tazi promqna za men,dori vsqka edna zaemka ot Evropa az q nasyrchavam,prosto za6toto qvno sym preodolqm ogranichenoto si i zatvoreno mislene,za razlika ot drugi iunaci...
  5. Не мога да скрия, че с голям инетерс прочетох написаното от Вас и все пак не мога до повярвам че сте съумели да отделите толкова много време за коментар на брачния договор. Коментара Ви, който мога да окачестя по скоро като цяла статия е увлекателен, но не до там съответства на обществените настроения, а и в крайна сметка не бива да забравяме, че брачният договор е само една правна възможност, а не задължение за встъпващите или встъпилите вече в брак!Наистина романтичната представа за брак е чудесна, но почти недостижима и ако трябва да сме реалисти не бива да си представяме, че не е така! В правото винаги се изхожда от общия, а не от частния интерес...с оглед на това законодателят след дълги премеждия въведе и този институт в СК. Доколко е меркантилно няма да коментирам, но в определени ситуации е необходимо (брачен договор, разделност)и би се отразило добре на семейството. Дори смятам че след тази промяна много повече хора биха се решили на тази стъпка(бракът)... както и да е това е тема за дълги размисли(а може би и страсти:)), все пак написаното от Вас наистина ми допадна!!!
  6. Много полезна статийка.
  7. Новата уредба на Семейния кодекс дава свободата да се дерогират законовите правила като брачните партньори приемат свободата сами да определят имуществените последици от брака си. Брачният договор е полезен инструмент в ръцете на интелигентните съпрузи. И бракът, и разводът имат смисъл само за интелигентните.
  8. Положителното в института на брачния договор (изключвайки положителното за частно лице/съпруг), е че до голяма степен ще бъде разтоварена и съдебната система. Не едно и две са делата за развод, не едно и две са делата за делба на СИО. При института на брачния договор всичко след юридическия факт на настъпване на развод ще бъде уредено предварително.
  9. Teomira, ti si totalno van ot realnostta. Osven tova se pozovavash na Bog, chieto sashtestvuvane e postaveno pod vapros v intelektualnia sviat. Fakt e, che imash poznania, no niama smisal da pravish parad s tiah, ne e interesno. Noviat semeen kodeks shte reshi poveche problemi ot staria, a varhu temata za brachen dogovor triabva da se raboti oshte, ne e dobre izraboten i sazdava uslovia za precedenti.
  10. Много е хубаво, че го има. Приветствам го!

Добавете коментар