Непозволено увреждане

 

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Отговорността за вреди бива договорна и деликтна. Договорната отговорност е призвана да защитава преди всичко позитивния кредиторов интерес, т.е. да замести липсващата полезна за кредитора промяна, неосъществената престация.
Деликтната отговорност е призвана да обезщетява най-вече негативния кредиторов интерес, свързан с това да няма нови, пречещи им неща, да има неизменност и сигурност в една обстановка, т.е. тя влиза в действие, когато нещо ново, нещо нежелано за кредитора на отговорността е станало, напр. блъснат е като пешеходец и му е счупен крака, като последиците на тази нежелана промяна са нови промени, които са също така негативни, нежелани. Отговорността има за цел да постави увредения, кредитора на отговорността в положение, максимално близко до това, което би съществувало, ако не беше отреченото с отговорността положение (счупеният крак и т.н.). Гражданската отговорност за вреди бе правоотношението, чието съдържание е задължението да се поправят причинените от едно правонарушение вреди. Правонарушението е договорното неизпълнение, неосъществяването на престацията - това е противоправният резултат; вредите са последица на този резултат. Договорната отговорност е задължението за обезщетяване на тези вреди, които са последица от това правонарушение.
Деликтната отговорност е задължението или правоотношението между деликвента (отговорния субект) и пострадалия, по силата на което делинквентът трябва да поправи причинените от деликта вреди.
Гражданската отговорност (и договорната и деликтната) има за цел да поправя вредите, репарационна цел, при това да ги поправи с потребителната стойност на обезщетението, да освободи от вредните последици имуществено увреденото лице, дори когато вредите му са неимуществени (чрез удоволствието от имане на пари да се притъпи болката и страданието), но не и да поправя вредите чрез емоционалната стойност на възмездието. В този смисъл гражданската отговорност, за разлика от наказателната няма репресивни функции - тя има за цел да поправя вредите, да се облекчи увредения имуществено, а не да наказва отговорното лице, не да го порицава морално, не да иска нему да е по-зле. Наказателното право има за цел да репресира, като по този начин въздава възмездие. Гражданската отговорност се съразмерява не с укоримостта на поведението, а с размера на вредите. Оттук и гражданската отговорност излиза много повече от разбиранията за икономическа целесъобразност и социална справедливост, отколкото от разбиранията за една етична справедливост (НП). Трябва да бъдат поправени причинените вреди, а не да бъде наказан виновния. Ако гражданската отговорност създава тежести за увреденото лице, това, че ще ви бръкнат в джоба, за да обезщетите е само обратната страна на обстоятелството, че тези пари ще трябва да отидат като обезщетение на увредения, т.е. целта не е вашият джоб да стане по-празен и оттам вие емоционално да се чувствате по-зле, напротив - целта е да не остане празен джоба на увредения. Т.е. отговорността следва вредите, а не дълбочината на вашия джоб или укоримостта на постъпката ви. Това създава възможност (в НП е невъзможно) да може да възникват задължения за обезщетение и без вина, почиващи на принципа на социалната справедливост и икономическата целесъобразност, а не на репресията, на възмездието, което цели НП.
В почти всички правни системи гражданската отговорност е разделена на:
-    договорна;
-    деликтна.
Разликите:
-    в интереса;
-    в това дали съществува предшестващо отношение или тепърва ще възникват правоотношения.

ДЕЛИКТИТЕ

Когато правонарушението, което е източник на отговорността, което причинява вреди се състои в неизпълнението на едно предшестващо отношение говорим за договорна отговорност, макар това предшестващо задължение да има извъндоговорен източник (гесцията напр.).
Когато правонарушението не се състои в неизпълнение на предшестващо облигационно отношение, в неосъществяването на една дължима престация говорим за деликтна отговорност, отговорност за непозволено увреждане.
Деликтът е източникът, фактическият състав, правонарушението, от което възниква извъндоговорната, деликтната гражданска отговорност, отговорността за непозволено увреждане.
Delictum – от глаголно съществително от delinquere (греша, провинявам се, върша нещо непозволено). Torqueo - "нарушавам".
Лицето, което е отговорно за деликта, което е извършило забраненото нещо, авторът на правонарушението е деликвент (delinquentus) или "увреждащ", "отговорен субект" и т.н.
"Увреден", "пострадал" е кредиторът на обезщетението.
Деликтът е онова причиняващо вреди извъндоговорно гражданско правонарушение, с което законът свързва задължението да бъдат обезщетени тези вреди.
Законът определя фактическите състави, от които следват извъндоговорните задължения, вкл. и деликтната отговорност за вреди.