Водене на чужда работа

ДОБРОВОЛНО ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ НАТОВАРВАНЕ. NEGOTIORUM GESTIO. ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ

Правна уредба:
Чл. 60 - 62 ЗЗД

Чл. 60. Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.
Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.
Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.
Чл. 61. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
Чл. 62. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието.

Заглавието на раздела в ЗЗД е неточно.


Лицата са:
1.    Gestor - управителят на чужда работа без възлагане
2.    Dominus – заинтересованият, собственикът на работата
Това е хипотезата, в която сте открил, че тече вода в къщата на съседа, който е на море и сте решили да прекратите наводнението, поправяйки тръбата.
Гесцията урежда вътрешните отношения между гестора и доминуса. Тя е различна от хипотезата на чл. 42 ЗЗД, който урежда отношенията между мнимия представител и третото лице (дължимостта на обезщетението) или отношенията между третото лице и мнимо представлявания, когато сделката, сключена без представителна власт е била потвърдена:
Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Гесцията, отнесена към представителството без представителна власт ще бъде всъщност това, което урежда отношенията между мнимия представител и мнимо представлявания. От това не бива да се направи погрешния извод, че гесцията е мнимо представителство. Само в някои хипотези те биха могли да се съчетаят. По принцип гесцията е нещо различно - тя няма да урежда отношенията на гестора с трети лица или отношенията на доминуса с трети лица - тя урежда отношенията единствено между гестор и доминус.
Гесцията не е и неоснователно обогатяване, макар много от по-архаичните теории за неоснователно обогатяване по някакъв начин да виждат в него и нещо от гесцията. Фактът е обратното: за гесцията в някои хипотези и то само като препратка, като рамка за задълженията на доминуса се прилагат правилата за неоснователното обогатяване (чл. 59). Но тук не е налице неоснователно обогатяване, защото задълженията са двустранни: от гесцията възникват задължения, както за гестора, така и за доминуса.
Гесцията е квазиконтракт (actio quasi ex contracto) и ако се запитаме кой е този договор, на който оприличаваме гесцията, то той е мандатът. Гесторът действа като мандатар, без всъщност да е мандатар, без да сте му възложили работата. От тази гледна точка заглавието в ЗЗД към днешна дата "без пълномощие" е неточно, защото не става дума за липса на упълномощаване в смисъла на чл. 36 или чл. 43 ЗЗД, в смисъла на прякото представителство, а става дума за липса на възлагане и оттам по-верния термин би бил: "водене на чужда работа без възлагане, без натоварване".
Изразът "пълномощие": старият ЗЗД, подобно на френския граждански кодекс не разглежда отделно упълномощаването - напротив, той разглежда упълномощаването като един вариант на мандатния договор, който договор старият ЗЗД нарича "пълномощие". И когато в режима на стария ЗЗД изразът е бил "водене на чужда работа без пълномощие", той правилно е можел да се схваща в смисъла на "водене на чужда работа без мандат", защото мандатът се е наричал пълномощие. Тази разлика не е била отчетена при съставяне на новия ЗЗД. От това терминологично смешение са последвали известно количество капитални грешки в литературата - акад. Василев. Александър Кацарски сп."Държава и право" кн. 8 - 9 1988 "Предприемане на чужда работа без пълномощие"
В чл. 60 - 62. са уредени са фактическите състави на гесцията и правните последици на тези фактически състави. Тази правна уредба урежда две групи фактически състави и оттам две групи правни последици:
1.    Предприемането на чужда работа, от което предприемане възникват задължения само за гестора.
2.    Воденето на чуждата работа (чл. 61), който е разделен на три отделни фактически състава, които имат три различни по обем последици. Общата последица на водене на воденето на чужда работа е възникването на насрещни задължения за доминуса към гестора. Обемът на тези насрещни задължения зависи от трите варианта на фактическия състав на воденето на чуждата работа. Воденето на чуждата работа при различните условия, част от които се свързват с предприемането (дали изцяло в чужд или и в свой интерес или е предприета при противопоставеност на доминуса) гесцията дават различни задължения на доминуса.