Неоснователно обогатяване

 

НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ. КОНДИКЦИИ ЗА ВРЪЩАНЕ НА НЕОСНОВАТЕЛНО ПРЕСТИРАНЕ

Искове за такова неоснователно обогатяване, което е настъпило чрез престация, пряко от солвенса на акципиента, но тази престация се е оказала без основание и затова ще трябва да бъде върната, да бъде репетирана, реституирана на солвенса.

Правна уредба:
Чл. 55 - 58 ЗЗД.

Тези текстове уреждат веднъж хипотезата, фактическият състав, от който възниква кондикционната претенция и втори път съдържанието на тази претенция, на правоотношението, на задължението на акципиента да върне нещото, какво да върне, да даде на солвенса.

Фактическият състав е уреден в чл. 55 и 56 ЗЗД. Специални правила относно съдържанието на задължението на обогатилия се съдържа чл. 57 и 58 ЗЗД.

ВРЪЩАНЕ НА ДАДЕНОТО БЕЗ ОСНОВАНИЕ, ПРИ ОТПАДНАЛО И НЕОСЪЩЕСТВЕНО ОСНОВАНИЕ

Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Хипотезата на чл. 55 съдържа три фактически състава, пораждащи кондикционни вземания, кондикционни претенции.
1.    Престирано и получено от акципиента без основание (condictio sine causa). Понеже основанието е валидното правоотношение ще се изправим пред тази хипотеза, когато въобще няма валидно правоотношение между солвенса и акципиента, което оправдава престацията на солвенса и задържането и от страна на акципиента:
1.1.    когато сме престирали нещо по един нищожен договор;
1.2.    когато сме престирали нещо въобще без договор;
2.    Неосъществено основание (condictio causa data non secuta) - една неосъществена кауза:
2.1.    престиране по един договор под отлагателно условие, което не се е сбъднало;
2.2.    предварително престиране с оглед сключването на един договор, който се оказва несключен;
2.3.    дарение с оглед бъдещия брак между две лица, който брак не се осъществява.
3.    Престиране с оглед отпаднало основание (condictio ad casam finitam) - искане за връщането на това, което сме дали с оглед на основание, което вече го няма. Задължението, основанието като задължение и правоотношение е съществувало към момента на даването, но впоследствие то е било прекратено с обратна сила, така че се оказва, че когато сме платили всъщност сме платили нещо, което не съществува:
3.1.    платили сме по една унищожаема сделка и тя е била унищожена;
3.2.    при сбъднато прекратително условие по отношение на задължението, което сме изпълнили;
При разваляне на договора с обратна сила - всъщност ние нямаме друго правило, по силата на което ще уредим реституцията при развален договор, освен чл. 55 ЗЗД - фактически състав на тази хипотеза е отпадането с обратна сила на задължението на валидното правоотношение, което иначе крепи разместването и позволява на акципиента да запази полученото от солвенса. Трябва да се подчертае обаче, че реституциите при недействителни договори у нас са легално изведени в чл. 34 ЗЗД. Навремето това бе направено с оглед конкуренцията между конфискация и реституция, за това да не се прилага общия текст на чл. 55, а да се прилага чл. 34 - сега е махната конфискацията, но текстът си звучи: Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея. Този текст е специален по отношение на чл.55 ЗЗД, защото текстът на чл. 55 се отнася не само до недействителни, но и до други, разгледани вече случаи. Така че реституцията, кондикцията във връзка с нищожен или унищожен договор ще се урежда от чл.34, а не от чл.55 ЗЗД. С признаването на договора за нищожен едва тогава възниква кондикцията, което значи че възникват едновременно две насрещни кондикции и може да се приложи възражението за неизпълнен договор в по-тесния му обем.Чл. 55/2: Не може да иска връщане онзи, който  съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Тази алинея създава едно отрицателно условие или по-скоро една хипотеза, при която кондикцията при условие на чл. 55/1 е изключена. Когато имаме плащане без правно задължение, без тази правна обвързаност, която схващаме като основание за плащането и която изключва неоснователното обогатяване, но въпреки това не можем да искаме връщането, въпреки това кондикцията е изключена. Изпълнилият нравствения си дълг съзнателно няма кондикцията.
Какво е нравствен дълг ? Нравствен дълг е част от голямата група на естествените задължения, пример за тях. Естествените задължения са изродените, несъвършените задължения: напр. погасено по давност вземане - с погасена претенция и длъжникова отговорност; задълженията, погасени поради несъстоятелност и конкордат - когато е обявена една несъстоятелност и тя приключи с осребряване на цялото имущество на длъжника-търговец всички негови кредитори участват в тази несъстоятелност и се удовлетворяват съразмерно с това, което се е получило от осребряване на имуществото. На практика те пият за част от вземането си една студена вода. Тази част обаче се погасява правно и те вече няма как да я претендират, защото длъжника (дружеството) е ликвидирано или обявеният в несъстоятелност и ликвидация търговец е загубил търговското си качество, ако е бил едноличен търговец. Но тази останала част тежи като един естествен дълг върху търговеца. По същият начин, когато несъстоятелността е била предотвратена чрез един конкордат, който е един договор между кредиторите и лицето, чиято несъстоятелност се търси или което може да бъде обявено в несъстоятелност, там също се правят някакви отстъпки и се намаляват при някакви условия вземанията, които се претендират и се разсрочват. Частта, с която са намалени се оказва в същото положение на естествени задължения. Извън тези задължения, които излиза, че някога са били съвършени, истински правни задължения, снабдени с претенция и отговорност има и задължения, които се смятат въобще естествени и никога не са имали претенция или отговорност, т.е. били са един дълг на чест. Такива са задълженията от игра на карти и залог. Изглежда обаче модерното право към категорията на тези изброени естествени задължения, които по някакъв начин са уредени, прибавя и нравствените задължения - такива, които не съществуват като правни задължения въобще. Според Анри Капитан естествено задължение има всякога, когато някой е задължен да плати не под принудата на правото, и не за да прояви щедрост и направи дарение, а за да изпълни повелята на един дълг на съвест и чест. Апостолов: в модерното право естествените задължения не са нищо друго освен нравствени задължения и тяхното единствено правно действие е soluti retentio, възможността да бъде задържано това, което е дадено като изпълнение на едно естествено задължение, или отказът на закона да даде кондикция за връщане на това, което е дадено в изпълнение на едно естествено задължение. Чл. 142/2 от стария ЗЗД е имал следният текст: Повръщане не се допуска за естествени задължения, които са доброволно платени. Оказва се обаче, че съществува една значителна разлика между този отменен вече текст и днешният текст на чл.55/2 ЗЗД. Единият говор за естествени задължения въобще, при това за доброволно, а не за недоброволно платени задължения, макар тълкуването му понякога да се доближавало до онова, което днес ще трябва да схващаме по чл. 55, а днешният текст говори за съзнателно изпълнен нравствен дълг. В този смисъл днешният текст е по-близък до § 814 BGB, който също въвежда понятието за нравствен дълг и говори за естествено задължение.
Разликата между двата текста на ЗЗД може да се разбере като се има предвид правилото на чл. 118 ЗЗД: Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Оказва се, че за тези естествени задължения, които са погасени по давност ние имаме специален текст и режим. Разликата в отношението на законодателя е очевидна: погасеното по давност задължение, ако е изпълнено доброволно, независимо от това - съзнателно или не, независимо от това дали се знае, че можете да се позовете на давността, но не сте се позовали, защото това е обидно, искате да го платите като дълг на чест, или просто не сте знаели, че можете да се позовете на тази давност нещата са безразлични: този който плаща доброволно погасения по давност дълг плаща валидно. Обратно - за да е изключена кондикцията по отношение на други естествени задължения, и в частност на моралните, на нравствените задължения, ще трябва по чл.55/2 другата страна да установи, че ние съзнателно сме изпълнили един нравствен дълг. Ако по погрешка сме изпълнили един нравствен дълг, смятайки го за валиден, за правен дълг, тогава ще можем да имаме кондикция. Нравственият дълг - това ще е даването на нещо, което правим съзнателно знаейки, че не сме длъжни правно да го дадем, съзнавайки освен това, че не правим дарение, проявявайки щедрост, а единствено, за да изпълним една повеля на чест и нравствен дълг и съвест. Класически пример за такива задължения на чест и съвест е задължението на родителите да грижат за децата си, да им подсигурят възможности за просперитет, независимо от това на колко години са децата. Издръжката се дължи до 18 години, но родителите имат морален дълг да се грижат да тях докато могат. Така не могат да искат парите, дадени на децата напр. за да учат като дадени без основание. Друг пример за нравствен дълг е платената на контрольора глоба.