Правна уредба:

Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

Чл. 366. Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.

Чл. 367. Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни.

Определение

Спогодбата е договор, с който страните си правят взаимни отстъпки и прекратяват съществуващ или избягват възможен правен спор.

Освен обикновената спогодба (договорът за спогодба, който е уреден в ЗЗД) има и още един вид спогодба - съдебна спогодба.
 
Правна характеристика

1.       Двустранен

2.       Възмезден

3.       Комутативен - обемът на престациите на двете страни е известен в момента на сключването на договора.

4.       Консенсуален - по начало.

5.       Неформален - по начало.
 
Отграничение на спогодбата от:

Дарение и опрощаване

1.       Спогодбата има двустранен характер, докато дарението и опрощаването поначало имат едностранен характер

2.       При дарението и опрощаването няма спор, защото при дарението всъщност отказът от права може да бъде дарен или опрощаването може да бъде прехвърляне на права.

Новация

1.       При новацията няма правен спор и няма взаимни отстъпки.

2.       Новацията, за разлика от спогодбата няма обратно действие.

Страни по договора за спогодба

При спогодбата се извършват взаимни отстъпки, които могат да се изразяват в отказ от права и в поемане на задължения. Страните е необходимо да притежават разпоредителна способност и затова те поначало трябва да бъдат дееспособни. Но това не е достатъчно: напр. не всички пълномощници или представители могат да извършват и сключват спогодба, а само изрично упълномощените за това. Кредиторите не могат, ако упражняват правата на своя длъжник с косвен иск, да сключват спогодба относно тези права, защото те нямат разпоредителна способност.

Предпоставка на спогодбата е наличието на правен спор. Този правен спор не е необходимо да е обективно сериозен. От друга страна не е необходимо да има заведено дело, за да може да се сключва спогодба.

Съгласието относно съдържанието му - взаимните отстъпки, на които страните се съгласяват - представляват отказ от първоначално правно твърдение и е възможно тези отстъпки да представляват отказ от съществуващо право или поемане на несъществуващо задължение. Това не винаги е така, но много често. Взаимните отстъпки са средство за постигане на една цел, която страните желаят, а именно - установяване на безспорност в техните отношения и към това е насочено съгласието им.

Няма значение дали взаимните отстъпки са еднакви по стойност.

Съгласието при спогодбата може да страда от пороци (чл. 366).Така че, ако правата, относно които се постига спогодба произтичат от договор, който е нищожен поради противоречие със закона спогодбата също е нищожна. Това правило е реминисценция от миналото: и да го нямаше щеше да е безспорно, че е така. щом самите права, които са предмет на спогодбата произтичат от нищожен юридически факт очевидно е, че и спогодбата ще е нищожна.

В чл. 367 е уредено и едно основание за унищожаемост. Текстът е архаичен, но става дума за това: спогодбата е сключена въз основа на някакви документи, които по-късно са били признати, очевидно от съд и то вероятно от наказателен съд, за неистински. Основанието на практика е едно приложение на общите основания за унищожаемост на сделката поради измама или грешка, тъй като именно в тези два случая, когато има неистински документи, страната, чиято воля е била опорочена може да иска унищожаването на договора.

Предмет на спогодбата

1. Движими вещи

2. Недвижими вещи

3. Вземания

4. Бъдещи вещи

5. Чужди вещи

6. Пари

7. Предмет на спогодбата не могат да бъдат лични права - напр. спогодбата не може да има за предмет гражданското състояние на едно лице; семейните права също не могат да бъдат предмет на спогодба.

Поначало спогодбата има за предмет правата, които са предмет на спора. Възможно е обаче, страните, когато постигат спогодбата да постигнат и съгласие относно някакви права, които не са били предмет на спора с цел да уредят своите отношения:

1.       Напр. едно лице е собственик на недвижим имот и това от фактическа и правна гледна точка да е така. Възможно е обаче някакво друго лице да претендира права върху същия имот. И тогава, макар че собственика е първото лице, то за да запази имота (може би, защото няма достатъчно доказателства или защото иска да избегне скъпия процес) прехвърля на лицето, което оспорва неговите права върху имота някакъв друг имот. В този случай е възможно, макар че другия имот не е предмет на спора, самата спогодба да породи, прекрати или измени права, които не са били предмет на спора (чл. 365/2). Разбира се това първо лице може и да не е със съвсем сигурни права - това е въпрос, който ще се установява.

2.       Напр. друго - прието в съдебната практика: едно наследство - и двама наследници. Наследството може да се подели реално, т.е. има вила и кола. Възможно е страните да се спогодят така, че единият от наследниците да вземе и вилата и колата, а другият - сума пари или някаква друга вещ, която не е била предмет на спора. В тези случаи спогодбата засяга права, които не са били предмет на спора и по своята същност много прилича на някаква продажба, защото не само че се установява безспорност, но се прехвърлят и някакви други права, които не са били предмет на спора, за да се постигне това състояние на безспорност.

Именно в такива случаи законът изисква спогодбата да бъде извършена в съответната форма за прехвърлянето на онова право, което не е било предмет на спора. Напр. ако има недвижим имот и кола и се спори за тях, тъй като всеки един от сънаследниците би могъл да вземе някаква вещ (възможна е някаква реална подялба), но тъй като едната от страните взема и двете вещи, а другата получава сума пари това по същество е не само спогодба, но и някаква продажба или някаква друга сделка. Затова в такъв случай няма да бъде достатъчно да се сключи една спогодба, но трябва правата да се прехвърлят с нотариална форма (ако има кола - с писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това следва от чл. 365/2 ЗЗД.

Иначе спогодбата поначало е неформален договор, но ако засяга вещни права върху недвижими имоти, тя трябва да бъде вписана в нотариалните книги (извън разгледаните случаи, в които тя има и транслативен ефект). Преди да се спази тази форма, която е необходима за прехвърлянето на права, за които законът изисква специална форма и които не са били предмет на спора спогодбата може да има за тях значението на предварителен договор. Това предвижда ВС в ТП 7 от 1993 г. на Пленума.

Действие на спогодбата

Множество спорове и колебания в съдебната практика.

1.       Декларативно действие - това означава, че двете страни се задължават да считат правното положение, което са уредили със спогодбата за безспорно и то обикновено от момента на възникването на правата, а не от момента на сключването на спогодбата (с обратна сила).

2.       Регулиращо действие - страните се задължават да спазват занапред поведение, което отговаря на установеното със спогодбата положение, т.е. те се задължават да не оспорват за в бъдеще установеното положение и да не вършат каквито и да било други действия, които са в противоречие с това установено положение.

3.       Преобразуващо действие - то е налице тогава и дотолкова, доколкото договорно установеното положение се отклонява от действителното положение. Това преобразуващо действие е обратно, т.е. отказът от права и поемането на задължения поражда действие от възникването на тези права и задължения, а не от момента на сключването на спогодбата.

4.       Транслативно действие - често го има, когато спогодбата засяга правоотношения, които не са били предмет на спора., т.е. могат да се прехвърлят права, които не са били предмет на спора (вж. по-горе). Въпросът за това дали спогодбата трябва да има транслативно действие или не е спорен.

Съдебна спогодба

Потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат със сила на присъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и слагат край на делото в рамките на постигнатото съглашение.

Съдебната спогодба е смесен фактически състав. Тя включва три елемента:

1.       Договор за спогодба - вж. всичко по-горе. Особеността е, че този договор изисква особена форма за действителност и тя е протокол от съдебното заседание, т.е. тази спогодба трябва да бъде вписана, включена в протокола за съдебното заседание.

Два акта на съда:

2.       Определение за потвърждаване на спогодбата - това определение по своята същност е охранителен акт, с него не се разрешава правен спор, а съдът само потвърждава спогодбата, извършвайки една проверка за законосъобразност и ако спогодбата отговаря на изискванията на закона съдът я потвърждава с определение. Но той не може да се произнася по същество, той не може да отказва сключването на спогодба, напр. защото тя е неизгодна за една от страните;

3. Определение за слагане край на делото. - съдебната спогодба се ползва със сила на присъдено нещо или с действие, което прилича на тази сила (спор). Общо взето, ако спорът се разреши със съдебна спогодба въпросът не може да бъде вече пререшаван от съда по правило.

Установителен договор

Установителният договор не е уреден. Той прилича на спогодбата, но за разлика от нея при него липсва воля за взаимни отстъпки. Този договор е насочен към установяване единствено на действителното правно положение. Затова той има декларативно и регулиращо, но не и преобразуващо действие.