Договор за наем - Пренаемане

ПРЕНАЕМАНЕ

Пренаемането е съглашение, с което наемателят отстъпва цялата или част от вещта на пренаемателя срещу заплащане на някаква наемна цена.
Това е договор, с който наемателят сключва на свой ред договор за наем с трето лице-пренаемател.
Наемателят по ЗЗД може да пренаема части от вещта, без да е нужно съгласието на наемодателя, освен ако е уговорено друго.
При пренаемането традиционно се изследват три групи отношения:
1.    Между наемател и пренаемател - това са отношенията по един договор за наем с особеността, че пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Така че договорът за пренаемане не може да бъде сключен за по-дълъг срок от договора за наем, нито пък този договор за пренаемане може да има сила, в случай, че договорът за наем бъде прекратен на някакво основание: правата на пренаемателя отпадат с отпадането на правата на наемателя.
2.    Между наемодател и пренаемател - те не са страни по облигационно правоотношение и затова пренаемателят няма никакви права спрямо наемодателя. Но наемодателят по силата на специалното правило на чл.234/3 ЗЗД има пряк иск за цената: Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно. Той може да търси цената, която пренаемателят дължи на наемателят (пренаемодател) направо от него (пренаемателя). Всъщност това е едно рефлексно действие на договора за пренаемане. Освен това пренаемателят не може да противопостави на наемодателя преждевременно направените плащания, т.е. ако той, преди задължението му да е станало изискуемо е платил наемната цена на наемателя, той ще плаща втори път, ако наемодателят поиска от него тази цена. Напр. ако е казано, че наемната цена по договора по пренаемане се плаща на първо число на месеца и ако пренаемателят е платил на наемателя на тридесето число на предходния месец, той ще плати втори път, ако от него е поиска такова плащане от наемодателя. Но пренаемателят може да противопостави на наемодателя редовните плащания, които вече е извършил и които са били извършени в срок. Това се отнася не само до плащането, но и до останалите погасителни способи: напр. ако на падежа наемателят е опростил за съответното време наемната цена и до този момент наемодателят не е предявил претенции, той не може след падежа  да иска тази цена от пренаемателя.
Проф. Кожухаров приема, че това пряко задължение на пренаемателя към наемодателя за цената било случай на солидарна отговорност, тъй като наемодателят може да търси цената както от наемателя, така и от пренаемателя. Калайджиев: в случая като че ли се касае за неистинска солидарност, защото в закона не е уредена солидарност.
3.    Между наемодател и наемател - Пренаемането не променя това отношение по никакъв начин. Но ако пренаемането е било забранено от наемодателя, то може да бъде основание за разваляне на договора за наем - важат всички последици от неизпълнението на едно задължение.