Дарение - Действие и отмяна на дарението

 

ДЕЙСТВИЕ НА ДАРЕНИЕТО

1.    Задължения на дарителя.
1.1.    Да предаде дарената вещ – за мастото и времето важат общите правила.
1.2.    Не носи отговорност за съдебно отстранение (евикция), защото нищо не е получил срещу неговата престация (безвъзмезден договор). Но въпреки това той ще отговаря за личните си действия.
1.3.    Не носи отговорност за недостатъци. Но ако е премълчал надостатък, за който е знаел и са причинени вреди на надарения ще отговаря.
2.    Заължения на надарения.
2.1.    господстващото мнение е, че той няма задължения (едностранен).
2.2.    Попов не мисли така. Един от аргументите му е, че надареният дължи издръжка на дарителя по чл. 227/1/бк.В ЗЗД (виж въпрос - 63) и смята, че дарението е двустранен договор. Също така при дарение с тежест.
3.    Вещно действие. То прехвърля вещни права, когато има за предмет такива и при това то не може да има за предмет бъдещо действие, нито може да има предварителни договори за дарение, т.е. по начало това прехвърлително действие трябва да настъпи веднага (поначало, защото дарението може да бъде и под условие,което е единственото изключение от това правило). Поставя се въпросът: ако е подарена вещ с недостатъци или чужда вещ или вещ, обременена с чужди права възможно ли е надареният да търси отговорност от дарителя, т.е. прилагат ли се правилата за евикция и за отговорност за недостатъци при продажбата за дарението. Поначало отговорът на този въпрос е отрицателен, освен ако дарителят е знаел за това, че прехвърля чужди права или за това, че прехвърля вещ с недостатъци - това е господстващото виждане (Кожухаров, Цончев).
 
ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕТО

Тъй като дарението е безвъзмезден договор то може да бъде отменено само в конкретно посочените в закона случаи, за разлика от двустранните договори, които могат да бъдат разваляни в общи хипотези.
Чл. 227 ЗЗД изчерпателно установява три случая, в които договорът за дарение може да бъде отменян. Правото за отмяна на дарението е също едно преобразуващо право, както и правото да се развали договора, но фактическия състав при отмяната на дарението е различен:
Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
1.    Тъй като това са изчерпателно посочени основания, те не могат да се тълкуват разширително, нито пък правните норми, които ги установяват могат да се прилагат по аналогия. Така че при първото основание напр. Убийството трябва да бъде само умишлено. "Да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете", което означава, че когато убие брата на дарителя дарението няма да може да бъде отменено.
2.    Хипотеза на набедяване.
3.    Ако надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тук веднага трябва да се има предвид, че:
3.1.    за да може да се приложи това основание трябва да се преценят възможностите на надарения да осигурява издръжка и при това тези възможности трябва да се преценяват в рамките на подареното имущество, т.е. дарителят не може да иска по-голяма по стойност издръжка, отколкото е стойността на онова, което е подарил;
3.2.    трябва да се преценява и нуждата на дарителя - фактически въпроси. При установяването на тази нужда трябва да се вземат предвид и средата, в която дарителят живее, неговите индивидуални потребности, като разбира се изхожда от средното равнище на живот (може и да е свикнал с лукса, но това не означава, че ще може да иска отмяна на дарението, ако не получава издръжка, осигуряваща му луксозен начин на живот).
Този иск, това право може да бъде упражнено в едногодишен срок, като началният момент на този срок е моментът, в който основанията или основанието е станало известно на дарителя .
Общо взето се смята, че този срок е давностен.
Правото да се отмени дарението може да се наследява и то може да се упражни в същия едногодишен срок от наследниците на дарителя .
С цел да бъде защитен дарителя законодателят с императивно правило е забранил предварителният отказ от този иск - дарителят може да се откаже от правото си да отмени дарението, след като е узнал за възникването на основанието, но не и преди това.
Възможно е обаче междувременно, преди упражняването на правото да се отмени дарението правата, които са били предмет на дарението да са били прехвърлени от надарения на трето лице. В такъв случай чл. 227/5 създава изключение от общото правило nemo dat, quod non habet. По-специално това изключение се отнася обаче само до недвижими имоти, то не отменя чл. 78 от ЗС:
Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
Собственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
Но ако лицето, което е придобило нещо от надарения е вписало нотариалния акт преди вписването на исковата молба, то може да противопостави правата, които е придобило на дарителя. В такъв случай обаче дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил - трябва да се има предвид, че той дължи обезщетение само за обогатяването си, а не за всичко, което е получил.

Хипотезата на чл. 105 СК:

Специално правило. Трябва да са налице следните елементи от фактическия състав:
1.    Това право на отмяна може да бъде упражнено след развода.
2.    Дарението трябва да бъде на имущество със значителна стойност и то дори да е обичайно дарението - по чл. 105 може да се отменя, макар, че по чл. 227 ЗЗД не може.
3.    Могат да се отменят онези дарения, които са направени във връзка с или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или от негови близки.
4.    Отмяната по чл. 105 е допустима доколкото тя не противоречи на морала - доста еластичен критерий.
5.    Искът по чл. 105/2 може също да се предявява до една година, но началният момент на този срок е разводът.
Смята се, че действието на отмяната на дарението по чл.227 е обратно, докато като че ли относно отмяната по чл. 105 голяма група автори поддържат, че тази отмяна има действие занапред.

Чл. 30 Закона за наследството
Правото да отменят дарението принадлежи само на наследниците с право на запазена част и то може да бъде упражнено само в случай, че тази запазена част е накърнена. Тук обаче давността е 5, а не 1 година.