Дарение - Правна характеристика и видове дарения


ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА

1.    Безвъзмезден по дефиниция. Може дори да се каже, че понятието за безвъзмезден договор е създадено на базата на договора за дарение. Това означава, че съществува нееквивалентно разместване на имущество между страните и по-специално: един и същ юридически факт поражда от една страна обедняване на дарителя и от друга страна обогатяване на надарения.
2.    Едностранен договор по правило, тъй като създава задължения само за дарителя. Това положение обаче не е съвсем безспорно и в някои случаи дарението вероятно има поне в някаква степен двустранен характер. Дарението с тежест, когато тежестта е в полза на дарителя, без всякакво съмнение има в някаква степен двустранен характер, доколкото има насрещно разместване на блага. Проф. Попов приема, че дарението поне в още една хипотеза има двустранен характер и това е хипотезата на чл. 227/1/б.В, когато надареният “отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае”.
Според проф. Попов от наличието на това основание за отмяна на дарението следва, че надареният винаги има едно насрещно задължение за осигуряване на издръжка.
Калайджиев: задължението за осигуряване на издръжка не е функция на самия договор за дарение. То възниква като последица от допълнително настъпил юридически факт, а именно нуждата от издръжка. Така че то не е последица на самия договор, а на новонастъпил юридически факт. На базата на това основание за отмяна като че ли не може да се обоснове двустранният характер на договора, а  най-много може да се приеме, че договорът би имал характера на несъвършен двустранен договор. Но при дарението с тежест господстващото виждане е, че това дарение в някаква степен има двустранен характер и за него в някаква степен се прилагат правилата за двустранните договори.
3.    Понякога дарението е формален, понякога - реален договор. Дарението на движими вещи напр. може да бъде реален договор, и неформален, а може да бъде и консенсуален и формален.

ВИДОВЕ ДАРЕНИЕ

1.    В зависимост от съображенията за даряването (чл. 227/2):
1.1.    Възнаградително дарение.
1.1.1.    съществува някаква взаимна връзка между дарителя и надарения, която предхожда договора за дарение и по принцип от тази взаимна връзка дарителят е извлякъл някаква полза, която може да бъде имуществена или неимуществена (спасяване на живота или др. под.);
1.1.2.    обикновено при тях не съществува еквивалентност между онова, което дарителят е получил и това, което той дава. Поначало това, което той дава е по-малко от това, което е получил.
1.2.    Обичайно дарение. При него дарителят не получава нищо в замяна.
1.2.1.    прави се по типичен повод: раждане на дете, сватба, рожден ден;
1.2.2.    обикновено е на ниска стойност (н винаги - особено при сватбите);
1.2.3.    съществува някаква връзка, която обикновено има морален характер (приятелски, роднински отношения)
Дали дарението е възнаградително или обичайно има правно значение, защото според ал. 2 на чл. 227 тези дарения не могат да се отменят на основанията в ал. 1.
2.    В зависимост от модалитетите:
2.1.    Чисто и просто – не е свързано с никакви условия и тежести
2.2.    Срочно - поначало няма пречка дарението да бъде под срок. Надареният става титуляр на отстъпеното му право, но не се ползва още от него. Ако дарението и под краен срок то може би е заем за послужване.
2.3.    Условно - условието може да бъде както отлагателно, така и прекратително. Когато условието е невъзможно дарението е нищожно. Това правило е специално на правилото на чл. 26, ал. 4 на ЗЗД:
(Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Поначало при останалите договори невъзможността на условието не е основание за нищожност на целия договор, но при дарението това е специално правило.
2.4.    Под тежест - тежестта представлява някакво задължение, което е странично на основната цел на договора. Това, което по принцип важи за тежестите, а тежести има само при дарението и завещанието, то има сила при дарението:
2.4.1.    може ли да се иска принудително изпълнение на тежестта, т.е. тя създава ли правно задължение - господстващото виждане в литературата и в съдебната практика е да не се придава такова значение на тежестта. Но от друга страна, специално при дарението с тежест се поставя въпроса превръща ли се дарението с тежест в двустранен договор и отговорът на съдебната практика, а и на литературата (о Кръстьо Цончев напр.)  "да" - категорично. При това положение може би наистина тежестта създава правно задължение.
2.4.2.    ВС приема, че дарението с тежест може да бъде разваляно по реда на чл. 87 в случай на неизпълнение на тежестта:
Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Т.е. според ВС дарението с тежест се превръща в един двустранен договор, за който важат всички правила на двустранните договори.
Ако тежестта е невъзможна, дарението е нищожно. Това също е отклонение от общото правило на чл. 26/4, тъй като по принцип тежестта, разглеждана като волеизявление е някакво допълнително волеизявление и поначало в общия случай недействителността или невъзможността на някакви допълнителни волеизявления не прави недействителен целия договор.
3.    Непреки дарения.Това са дарения в икономическия смисъл на думата, но юридически те са други видове договори. При тях има безвъзмездност. Напр. едно непряко дарение може да бъде постигнато чрез:
3.1.    един договор в полза на трето лице;
3.2.    опрощаване;
3.3.    изпълнение на един чужд дълг и т.н.
Във вътрешните отношения може и да има облага, но по отношение на кредитора, на някакво трето лице обикновено няма.