Отговорност на продавача при недостатъци
Правен режим:
193 - 199 ЗЗД.
Когато се продава вещ с недостатъци може да има грешка, а може да има и измама. Възможно ли е купувачът, вместо да се насочи към правилата за продажба на вещ с недостатъци да унищожи договора поради грешка или измама. Калайджиев: няма принципна пречка той да може да приложи избран от него способ. Кожухаров: приема, че само в случай на измама договорът би могъл да бъде унищожен. Но няма правило, което да забранява унищожаването на договора и поради грешка.
Проблемът за измамата и грешката стои и при евикцията: няма пречка договорът да бъде унищожен и поради измама.
НЕДОСТАТЪКЪТ
Недостатък е всяко отклонение от изискванията за качество, което намалява цената или годността на вещта за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Изискванията за качество могат да бъдат уговорени от страните, могат да бъдат установени нормативно, а ако нищо не е уговорено, няма стандарт или някаква друга норма се прилага чл.64 за родово определените вещи.
Тези изисквания или условия (за се намалява цената или годността на вещта) са алтернативни - достатъчно е едно от тях да бъде налице, за да могат да се упражнят правата в този случай.
Недостатъкът трябва да отговаря на три изисквания, за да бъде релевантен:
1. Трябва да е съществувал по времето на сключването на договора при индивидуално определените вещи или в момента на преминаването на собствеността и риска при родово определените. Ако той се е появил по-късно продавачът няма да отговаря за него.
2. Трябва да е съществен - това е фактически въпрос. Недостатъкът е съществен когато чувствително намалява цената или годността, или и двете.
3. Правата при недостатъци могат да бъдат упражнени, само ако купувачът не е знаел за тях.
Няма значение какъв е недостатъкът - явен или скрит, отстраним или не (в някои случаи има).
Недостатъкът трябва да се различава от хипотезата, при която се престира друга вещ -т.нар. aliud. Той може да се дължи на недостатък. Но той е налице, когато недостатъкът е толкова съществен, че вещта не може да бъде използвана по нейното предназначение, не може въобще да го изпълни. В случай на aliud е налице пълно неизпълнение, докато при продажба на вещ на недостатъци е налице лошо изпълнение, което е вид на неточното изпълнение. Общо взето в случай на продажба на aliud положението на продавача е по-тежко.
За да може купувачът да упражни правата в случай на вещ с недостатъци трябва да извърши две действия:
1. Трябва да прегледа вещта веднага или в течение на времето, което е обикновено нужно за това (чл. 194/1), т.е. поначало при явните недостатъци прегледът трябва да се извърши веднага, но когато вещта е голяма или се състои от множество части прегледът се извършва във времето, което е необходимо според изискванията на обмена. Крайният срок за извършване на тази проверка е давностният срок.
2. Незабавно купувачът трябва да уведоми продавача. Ако не го направи по силата на установена в чл. 194 ЗЗД фикция се смята, че е одобрил вещта. Не е необходимо обаче продавачът да бъде уведомяван в две хипотези:
2.1. в случаите, когато продавачът е знаел за недостатъка;
2.2. когато вещта е aliud.
Целта на уведомяването е извършването на една съвместна проверка на твърденията на купувача.
3. Когато прави възражение за недостатъци купувачът трябва да пази вещта (това задължение поначало е при дистанционна продажба). Той трябва да държи вещта на разположение на продавача и да се грижи за нея с грижата на добър стопанин. Ако има опасност вещта де се развали или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства купувачът трябва да уведоми продавача и след това да поиска разрешение от районния съд да я продаде.
ПРАВАТА НА КУПУВАЧА
Ако е бил налице недостатък, отговарящ на посочените изисквания, ако купувачът е извършил проверката, уведомил е навреме и не е знаел за наличието на недостатъци може да направи следното:
1. Да развали договора - чл. 195 ЗЗД - редхибиторен иск (actio redhibitoria). Това е право, което прилича на правото, уредено в чл. 87, но то има известна специфика:
1.1. по чл. 87 се изисква вина - тук не, защото отговорността на продавача е обективна и това се отнася не само за правото на разваляне, но и за останалите възможности;
1.2. не е нужно купувачът да дава срок преди да развали договора;
1.3. разлика във фактическия състав;
1.4. правото по чл. 87 се упражнява с едностранно изявление по начало, докато това по 195 - по съдебен ред.
2. Да иска намаляване на цената - това не е обезщетение за вреди. Тази претенция цели изравняване на имуществения дисбаланс между купувача и продавача.
3. Да иска поправяне на вещта или има възможност да отстрани сам недостатъците за сметка на продавача (чл. 195 ЗЗД)- израз на общото правило на чл. 80/1 ЗЗД.
4. Когато предмет на договора са родово определени вещи, купувачът може да иска замяна на дефектната с доброкачествена вещ. Тази възможност може да намери приложение и при индивидуално определени вещи, ако е уговорено (по правило). Купувачът може свободно да избира между тези две права, без да спазва някаква последователност.
5. Купувачът може да иска и обезщетение за вреди по общия ред, но в този случай продавачът трябва да е виновен.
Възможно е вещта да е погинала поради своите недостатъци. В такъв случай купувачът може:
1. Да развали договора или
2. Да иска замяна при родово определените вещи - запазва правата си по 195 ЗЗД.
Купувачът запазва правата си и в случай на случайно събитие, т.е. рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за продавача, независимо от това, че той не е собственик и това е така, защото вещта е с недостатъци (чл. 196 - специално правило) - в този случай купувачът може също:
1. Да развали договора или
2. Да иска замяна.
Ако погиването или повреждането на вещта се дължи на поведението на самия купувач или на лицата, на които той е отчуждил вещта купувачът не може да разваля договора, а само намаляване на цената и обезщетение за вреди.
Същите възможности има купувачът и в случай на преработване на вещта.
Трябва да се има предвид, че продавачът не може да се освободи от отговорност за недостатъци - такава уговорка е нищожна, тъй като е забранена от закона (чл. 193 ЗЗД).
Давността по отношение на тези възможности:
1. Когато предмет на договора е недвижим имот давността е 1 година.
2. Ако предмет на договора са движими вещи е 6 месеца.
3. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъците давността е 3 години.
Началният момент на давностния срок е различен, особен - това е моментът на предаването на вещта, а не момента, в който вземането е станало изискуемо.
Правилата за давността при недостатъци са диспозитивни и страните могат да уговарят и друга давност.
ГАРАНЦИОННА ОТГОВОРНОСТ
Не е уредена с общи правила. Най-често се уговаря от страните.
Особеното:
- източник най-често е договор, а няма общи правила за тази отговорност;
- в много случаи се отнася само до отделни, определени недостатъци, а не до всички (чл. 193);
- тя е по-благоприятна за купувача в една насока: обикновено е без значение момента, в който се проявява недостатъка. При общата отговорност за недостатъци, за да може да се упражни тя е необходимо недостатъкът да е съществувал или преди сключването на договора или да е съществувал в момента, в който преминава собствеността, или ако се прояви по-късно - продавачът не носи отговорност за тези недостатъци - при гаранционната отговорност не е така: поначало се носи отговорност без значение в кой момент се е проявил този недостатък, дори и след сключването на договора, но в рамките на гаранционния срок. Тези срокове могат да бъдат различни, т.е. страните ги уговарят.
СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ГАРАНЦИОННА И ОБЩА ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 193
Може ли да се избира между двете или гаранционната е специална на общата отговорност.
Смята се, че това са две алтернативни средства за защита. Колебание в съдебната практика: в някои случаи се смята, че ако се упражни гаранционната отговорност не може да се упражняват правата по чл. 193, но това не винаги е така. Калайджиев: в някои случаи е допустимо да се упражняват и двата вида отговорност, стига да няма неоснователно обогатяване, дотолкова, доколкото става дума за различни фактически състави и за различни права.
193 - 199 ЗЗД.
Когато се продава вещ с недостатъци може да има грешка, а може да има и измама. Възможно ли е купувачът, вместо да се насочи към правилата за продажба на вещ с недостатъци да унищожи договора поради грешка или измама. Калайджиев: няма принципна пречка той да може да приложи избран от него способ. Кожухаров: приема, че само в случай на измама договорът би могъл да бъде унищожен. Но няма правило, което да забранява унищожаването на договора и поради грешка.
Проблемът за измамата и грешката стои и при евикцията: няма пречка договорът да бъде унищожен и поради измама.
НЕДОСТАТЪКЪТ
Недостатък е всяко отклонение от изискванията за качество, което намалява цената или годността на вещта за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Изискванията за качество могат да бъдат уговорени от страните, могат да бъдат установени нормативно, а ако нищо не е уговорено, няма стандарт или някаква друга норма се прилага чл.64 за родово определените вещи.
Тези изисквания или условия (за се намалява цената или годността на вещта) са алтернативни - достатъчно е едно от тях да бъде налице, за да могат да се упражнят правата в този случай.
Недостатъкът трябва да отговаря на три изисквания, за да бъде релевантен:
1. Трябва да е съществувал по времето на сключването на договора при индивидуално определените вещи или в момента на преминаването на собствеността и риска при родово определените. Ако той се е появил по-късно продавачът няма да отговаря за него.
2. Трябва да е съществен - това е фактически въпрос. Недостатъкът е съществен когато чувствително намалява цената или годността, или и двете.
3. Правата при недостатъци могат да бъдат упражнени, само ако купувачът не е знаел за тях.
Няма значение какъв е недостатъкът - явен или скрит, отстраним или не (в някои случаи има).
Недостатъкът трябва да се различава от хипотезата, при която се престира друга вещ -т.нар. aliud. Той може да се дължи на недостатък. Но той е налице, когато недостатъкът е толкова съществен, че вещта не може да бъде използвана по нейното предназначение, не може въобще да го изпълни. В случай на aliud е налице пълно неизпълнение, докато при продажба на вещ на недостатъци е налице лошо изпълнение, което е вид на неточното изпълнение. Общо взето в случай на продажба на aliud положението на продавача е по-тежко.
За да може купувачът да упражни правата в случай на вещ с недостатъци трябва да извърши две действия:
1. Трябва да прегледа вещта веднага или в течение на времето, което е обикновено нужно за това (чл. 194/1), т.е. поначало при явните недостатъци прегледът трябва да се извърши веднага, но когато вещта е голяма или се състои от множество части прегледът се извършва във времето, което е необходимо според изискванията на обмена. Крайният срок за извършване на тази проверка е давностният срок.
2. Незабавно купувачът трябва да уведоми продавача. Ако не го направи по силата на установена в чл. 194 ЗЗД фикция се смята, че е одобрил вещта. Не е необходимо обаче продавачът да бъде уведомяван в две хипотези:
2.1. в случаите, когато продавачът е знаел за недостатъка;
2.2. когато вещта е aliud.
Целта на уведомяването е извършването на една съвместна проверка на твърденията на купувача.
3. Когато прави възражение за недостатъци купувачът трябва да пази вещта (това задължение поначало е при дистанционна продажба). Той трябва да държи вещта на разположение на продавача и да се грижи за нея с грижата на добър стопанин. Ако има опасност вещта де се развали или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства купувачът трябва да уведоми продавача и след това да поиска разрешение от районния съд да я продаде.
ПРАВАТА НА КУПУВАЧА
Ако е бил налице недостатък, отговарящ на посочените изисквания, ако купувачът е извършил проверката, уведомил е навреме и не е знаел за наличието на недостатъци може да направи следното:
1. Да развали договора - чл. 195 ЗЗД - редхибиторен иск (actio redhibitoria). Това е право, което прилича на правото, уредено в чл. 87, но то има известна специфика:
1.1. по чл. 87 се изисква вина - тук не, защото отговорността на продавача е обективна и това се отнася не само за правото на разваляне, но и за останалите възможности;
1.2. не е нужно купувачът да дава срок преди да развали договора;
1.3. разлика във фактическия състав;
1.4. правото по чл. 87 се упражнява с едностранно изявление по начало, докато това по 195 - по съдебен ред.
2. Да иска намаляване на цената - това не е обезщетение за вреди. Тази претенция цели изравняване на имуществения дисбаланс между купувача и продавача.
3. Да иска поправяне на вещта или има възможност да отстрани сам недостатъците за сметка на продавача (чл. 195 ЗЗД)- израз на общото правило на чл. 80/1 ЗЗД.
4. Когато предмет на договора са родово определени вещи, купувачът може да иска замяна на дефектната с доброкачествена вещ. Тази възможност може да намери приложение и при индивидуално определени вещи, ако е уговорено (по правило). Купувачът може свободно да избира между тези две права, без да спазва някаква последователност.
5. Купувачът може да иска и обезщетение за вреди по общия ред, но в този случай продавачът трябва да е виновен.
Възможно е вещта да е погинала поради своите недостатъци. В такъв случай купувачът може:
1. Да развали договора или
2. Да иска замяна при родово определените вещи - запазва правата си по 195 ЗЗД.
Купувачът запазва правата си и в случай на случайно събитие, т.е. рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за продавача, независимо от това, че той не е собственик и това е така, защото вещта е с недостатъци (чл. 196 - специално правило) - в този случай купувачът може също:
1. Да развали договора или
2. Да иска замяна.
Ако погиването или повреждането на вещта се дължи на поведението на самия купувач или на лицата, на които той е отчуждил вещта купувачът не може да разваля договора, а само намаляване на цената и обезщетение за вреди.
Същите възможности има купувачът и в случай на преработване на вещта.
Трябва да се има предвид, че продавачът не може да се освободи от отговорност за недостатъци - такава уговорка е нищожна, тъй като е забранена от закона (чл. 193 ЗЗД).
Давността по отношение на тези възможности:
1. Когато предмет на договора е недвижим имот давността е 1 година.
2. Ако предмет на договора са движими вещи е 6 месеца.
3. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъците давността е 3 години.
Началният момент на давностния срок е различен, особен - това е моментът на предаването на вещта, а не момента, в който вземането е станало изискуемо.
Правилата за давността при недостатъци са диспозитивни и страните могат да уговарят и друга давност.
ГАРАНЦИОННА ОТГОВОРНОСТ
Не е уредена с общи правила. Най-често се уговаря от страните.
Особеното:
- източник най-често е договор, а няма общи правила за тази отговорност;
- в много случаи се отнася само до отделни, определени недостатъци, а не до всички (чл. 193);
- тя е по-благоприятна за купувача в една насока: обикновено е без значение момента, в който се проявява недостатъка. При общата отговорност за недостатъци, за да може да се упражни тя е необходимо недостатъкът да е съществувал или преди сключването на договора или да е съществувал в момента, в който преминава собствеността, или ако се прояви по-късно - продавачът не носи отговорност за тези недостатъци - при гаранционната отговорност не е така: поначало се носи отговорност без значение в кой момент се е проявил този недостатък, дори и след сключването на договора, но в рамките на гаранционния срок. Тези срокове могат да бъдат различни, т.е. страните ги уговарят.
СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ГАРАНЦИОННА И ОБЩА ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 193
Може ли да се избира между двете или гаранционната е специална на общата отговорност.
Смята се, че това са две алтернативни средства за защита. Колебание в съдебната практика: в някои случаи се смята, че ако се упражни гаранционната отговорност не може да се упражняват правата по чл. 193, но това не винаги е така. Калайджиев: в някои случаи е допустимо да се упражняват и двата вида отговорност, стига да няма неоснователно обогатяване, дотолкова, доколкото става дума за различни фактически състави и за различни права.
