Правен режим:

Чл.138-148 ЗЗД
Специални правила:
Чл.22, 23, 24, 26 от Закона за ДСК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредиторът на третото лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице.

СТРАНИ

1.    Поръчител - поръчител може да бъде само дееспособно лице (физическо лице, юридическо лице), но малолетни и непълнолетни лица не могат да дават поръчителство, нито законните представители на малолетните могат да поръчителстват от тяхно име, нито непълнолетният може да поръчителства със съгласието на неговия родител или попечител. Тази забрана е установена в чл.73/3 СК. Еманципираният непълнолетен съпруг обаче може да поръчителства.
В специалните нормативни актове (ЗДСК) се съдържат и някои допълнителни изисквания към поръчителите:
-    трябва да бъдат платежоспособни;
-    трябва да имат постоянни и достатъчни доходи;
-    трябва да имат местожителство или седалище в района на клона на ДСК, която отпуска заема.
2.    Кредитор - няма ограничение за това дали кредитор може да бъде физическо лице или юридическо лице. Когато кредиторът е физическо лице той трябва да бъде дееспособен - чл.73/3 СК. Само дееспособни физически лица могат да отдават заеми, а този, който отдава заем, той е и кредитор по договора за поръчителство, следователно само дееспособни лица могат да бъдат кредитори. Най-често кредитори са банки, ДСК, ВСК.

ЕЛЕМЕНТИ НА ДОГОВОРА

1.    Съгласие - съгласието трябва да бъде между кредитора и поръчителя. Съгласието трябва да бъде изрично (с думи).
2.    Писмена форма като условие за действителност (ad solemnitatem).
3.    Поръчителството е каузален договор по правило и основанието е обезпечително: желание да се обезпечи или да бъдеш обезпечен.

ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

Спорове. Поначало предметът на договора съвпада с предмета на главния дълг, тъй като поръчителят е солидарен длъжник. Следователно, ако главният длъжник дължи круши и поръчителят ще дължи круши, но това е така по правило. Ако задължението е intuito personae, както и ако задължението е за индивидуално определена вещ (главният дълг) очевидно е, чепоръчителят не може да дължи същото. Това, което той може да дължи е сума пари. Всякаква друга възможност е изключена.

ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРА

Предпоставки:
Особена предпоставка за действието на договора е наличието на главен дълг. Главният дълг не е елемент от договора. той е condicio iuris на договора за поръчителство.
Законодателят не е установил поредност между главния дълг и поръчителството. Могат да се сключват и едновременно. Ако обаче поръчителството се сключва преди наличието на главен дълг ще става дума за поръчителство на бъдещ дълг - това е възможно, но това поръчителство ще поражда действие от момента на възникването на главния дълг.
Главният дълг поначало трябва да съществува и да е действителен. Естествени задължения не могат да се обезпечават с поръчителство, тъй като поръчителят ще бъде поставен в по-тежко положение от главния длъжник.
Възможно е да се обезпечават условни и срочни главни задължения.

ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА

1.    Акцесорен договор - това означава, че поръчителството е функция на друг главен дълг. Тази зависимост се изразява в следното:
1.1.    задължението на поръчителя не може да възникне, ако няма действителен главен дълг;
1.2.    предметът и обемът на главния дълг определят предмета и обема на задължението на поръчителя;
1.3.    поръчителят може да предявява срещу кредитора всички възражения на главния длъжник;
1.4.    цедирането, прекратяването, погасяването по давност на главния дълг имат аналогично действие и за поръчителството;
1.5.    наличие на еднопосочна зависимост между главния дълг и поръчителството, т.е. поръчителството е функция на главния дълг, но не и обратно - главният дълг е самостоятелен и може да съществува независимо от наличието или липсата на поръчителство;
1.6.    Поръчителството разкрива и известна самостоятелност:
1.6.1.    задължението на поръчителя може да бъде по-леко или в по-малък обем от главното задължение;
1.6.2.    поръчителството може да се прекрати или да се погаси по давност, без това да води до прекратяване или погасяване по давност на главния дълг и т.н.
2.    Едностранен и безвъзмезден (по правило) характер - това означава, че по договора за поръчителство задължения възникват само за поръчителя и доколкото настъпва имуществено разместване, то е само в посока от поръчителя към кредитора. Не е невъзможно обаче договорът да има двустранен и възмезден характер. Това може да стане, ако кредиторът се задължи да заплаща възнаграждение на поръчителя - в този случай поръчителството е близко до договора за застраховка. Такова поръчителство на практика не се среща, тъй като е неизгодно за кредитора.
3.    Поръчителството е престационен договор. Тъй като при поръчителството има разместване на имущество, възниква едно вземане в полза на кредитора, то е и комутативен, а не алеаторен договор. Друг е въпросът, че вземането на кредитора не е изискуемо, но облагата е известна.
4.    Поръчителството е вид лично обезпечение (не вещно). Поръчителят отговаря с цялото си имущество, а не с отделни вещи. Кредиторът е хирографарен, а не привилегирован.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПОРЪЧИТЕЛСТВОТО

Практическа особеност, която не се отнася до правния режим: поначало кредиторите-банки и ДСК изготвят общи условия и предварително отпечатани формуляри, които се попълват от поръчителите, на практика общо взето ограничават правото на поръчителите да уговарят условията на договора.
Прекратяване:
1.    Прекратяването на главния дълг прекратява винаги поръчителството.
2.    Задължението на поръчителя може да се прекрати на всички общи основания за прекратяване на оигационното отношение:
2.1.    изпълнение;
2.2.    даване в изпълнение (datio in solutum);
2.3.    новация;
2.4.    опрощаване;
2.5.    сливане - сливането между кредитора и поръчителя прекратява поръчителството, но не и главния дълг, а сливането между длъжника и поръчителя не прекратява нито поръчителството , нито главния дълг, а кредиторът разполага с две алтернативни вземания.
3.    ЗЗД познава и три специални основания за прекратяване на поръчителството:
3.1.    Чл.147/1 - поръчителството се прекратява, ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в 6 месечен срок от падежа:
3.1.1.    кредиторът трябва да предяви иск не срещу поръчителя, а срещу длъжника. При това главният дълг трябва да е срочен - за поръчителството това няма значение. За да е налице основанието по чл.147/1 трябва да са налице два елемента:
3.1.1.1.    изтичане на този шестмесечен срок;
3.1.1.2.    бездействие на кредитора.
Срокът е краен и преклузивен, а не давностен. Този срок обвързва поръчителя, дори когато последният е ограничил срока на собственото си задължение до падежа на главния дълг.
Правилото на чл.147/1) не се прилага спрямо ДСК - има специално правило в чл.26 ЗДСК, така че дори и ДСК да не предяви иск в шестмесечен срок от падежа, тя няма да загуби вземането си срещу поръчителя.
3.2.    Чл.147/2: ако кредиторът и длъжникът продължат срока на главния дълг това продължение няма сила за поръчителя, който не се е съгласил с него - следователно след изтичане на първоначално установения срок поръчителят се освобождава. Правилото е израз на общия принцип, че уговорки между длъжника и кредитора, които са постигнати след сключване на поръчителството не могат да влошават положението на поръчителя. Но чл.26 ЗДСК отменя и това правило по отношение на ДСК.
3.3.    Чл.146/3 – юридическия факт се състои от два елемента:
3.3.1.    виновно поведение на кредитора;
3.3.2.    невъзможност за суброгация на поръчителя в правата на кредитора - тази невъзможност трябва да е окончателна, а не временна.
Правилото на чл.146/3 има сила само в случай, че поръчителят е можел ефективно да извлече някаква полза от правата на кредитора, т.е. ако кредиторът е имал действително някакви права, които биха облекчили положението на поръчителя. Напр. ако кредиторът има трета по ред ипотека върху някакъв имот на незначителна стойност поръчителят и така и така не би могъл да се удовлетвори поради малката вероятност. И ако кредиторът не поднови такава ипотека не би следвало поръчителят да се освободи от отговорност.
4.    Давност - давността за поръчителя и за главния длъжник тече отделно. Прекъсването на давността и отказът от давност с оглед на главния дълг нямат действие за поръчителя и обратно - чл.148 ЗЗД.
Възможно е поръчителят да се е отказал от давност или спрямо него давността да е била прекъсната - в такъв случай давността по главния дълг не се прекъсва и там няма отказ от давност, т.е. давността за главния длъжник може да изтече преди давността за поръчителя. В този случай като че ли интересите на поръчителя биха могли да бъдат засегнати. Това обаче не е така, защото по силата на правилото на чл.142 ЗЗД поръчителят може да откаже изпълнение, като се позове на изтеклата спрямо длъжника давност.