Правна уредба:

Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

Длъжникът действа във вина на своите кредитори - начинът, по който кредиторите мога да се защитят в такава ситуация е Павловият иск (отменителен иск, Actio pauliana).
Правото по чл. 135 е преобразуващо, което се упражнява по съдебен ред, то е вид обезпечение. Искът по чл. 135 е конститутивен.

ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ, ОТ КОЙТО ПРОИЗТИЧА ПРАВОТО ПО ЧЛ.135

Елементите му са установени в закона, т.е. когато са налице тези елементи правото възниква ex lege:
1.    Необходимо е да е налице вземане - т.е. само кредиторът на длъжника мое да атакува действията му по чл. 135. Но кредиторът може да има както парично, така и непарично вземане. Според практиката на ВС дори и купувачът по предварителен договор може да се ползва от чл. 135 (това е съмнително, защото правото по чл. 19, ал. 3 е може би преобразуващо право). Правото на кредитора трябва да е действително и да не е прекратено или погасено по давност.
Има спорове по отношение на това дали правото на кредитора трябва да е изискуемо и ликвидно. Според ВС това не е необходимо, тъй като законът не посочва такива изисквания. Проф. Апостолов смята, че е необходимо: тъй като, за разлика от чл. 134 намесата на кредитора по чл. 135 е по-интензивна (Калайджиев).
-    Упражняването на правото по чл. 135 не се предпоставя от наличието на влязло в сила решение или на изпълнителен лист.
-    Кредиторът може да бъде както хирографарен, така и обезпечен.
-    Искът по 135 може да се предявява и по отношение на длъжник, който е обявен в несъстоятелност.
-    Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, което се атакува, защото кредиторът е разчитал на онова имущество, което длъжникът е имал в момента на възникването на вземането на кредитора. Затова и интересите на третите лица трябва да бъдат предпочетени пред интереса на кредитора - кредиторът не би следвало да може да отменя действия, които са извършени много време преди той да стане кредитор - това би било намеса в чужда правна сфера. Но това правило познава едно изключения, уредено в чл. 135/3: ако длъжникът и лицето, с което той е договарял са действали с цел да увредят кредитора кредиторът може да атакува това действие, дори и то да е извършено преди възникването на вземането на кредитора (достатъчно е наличието на намерение за увреждане, а не е необходимо наличието на измама). Кога има такова намерение трябва да се докаже от кредитора с всички допустими от закона доказателствени средства.
2.    Наличието на действие, което уврежда кредитора. Действието може да бъде всякакъв гражданскоправен акт:
-    едностранна сделка;
-    договор;
-    юридическа постъпка (плащането на чужд дълг).
Действието може да бъде възмездно и безвъзмездно.
Допустимо е дори да се атакуват и съдебни решения - ВС: ТР 106/64 г. ОСГК.
Действието, което се атакува обаче, трябва да е действително. Ако това действие е нищожно за кредитора има друг ред за защита, той ще води иск за установяване на нищожността.
Действието трябва да има и увреждащ характер: увреждането е обективен факт, който не зависи от субективните отношения на длъжника или на кредитора. Увреждане е налице, когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника намалява. Най-често това са хипотези, при които длъжникът обеднява: напр. намаляват се неговите права или се увеличават неговите задължения.
Възможно е обаче да има увреждане и в случаите, при които се затруднява удовлетворяването на кредитора: напр. длъжникът има недвижим имот и го продава. Това действие уврежда кредитора, защото той много по-трудно може да се удовлетвори от паричната сума, отколкото от недвижимия имот - паричната сума може да бъде заровена и скрита. Наличието на увреждане се установява с оглед на останалото имущество на длъжника. но в редица случаи няма увреждане и кредиторът не може да атакува напр. действията, които засягат неимуществени, несеквестируеми права или строго лични права.
Кредиторът не може да засяга и действие, при които в полза на трето лице възниква право, което не е принадлежало на длъжника: уредена в чл. 324/5 ЗЗД (отм.): Ако кредиторите на застрахования отменят договора за застраховка, те могат да искат от третото лице само връщане на платените от застрахования премии, но най-много до размера на получената от него сума.
Сключен договор в полза на трето лице може да уврежда кредиторите на уговарящия и той може да бъде отменен, но уговарящият е дал на застрахователя напр. 5000 лв. Третото лице е получило застрахователна сума 100 000 лв. - кредиторите могат да искат само 5000.
Кредиторът не може да атакува и действията, които осуетяват увеличаването на имуществото на длъжника. Може да атакува само действията, с които се намалява имуществото или се намаляват шансовете му да се удовлетвори.
Нямат увреждат характер изпълнението и обезпечаването на задължение, което е възникнало преди вземането на кредитора (по правило).
3.    Субективен характер на предпоставката: когато действието е било безвъзмездно кредиторът може да го атакува, ако длъжникът е знаел за увреждането. Не е необходимо да се съзнава увреждането на точно този кредитор, който води иска по чл. 135. Достатъчно е длъжникът да е знаел, че има задължения и че действието му може да увреди неговите кредитори. Не е необходимо наличието на намерение за увреждане, нито на измама - достатъчно е знание. От друга страна трябва да е налице знание. Небрежността, поради която длъжникът не е узнал не дава право на кредитора да атакува действията: т.е. макар че длъжник е бил длъжен и е могъл да узнае, че уврежда кредиторите, ако той не е знаел, искът по 135 не може да се води.
Когато действието е възмездно (такива могат да бъдат само договорите) насрещната страна трябва да е знаела за увреждането. Знанието, че длъжникът има дългове не е достатъчно, трябва да се съзнава увреждане. Небрежността на третото лица да узнае увреждането не е основание да се води иска по чл. 135.
Знанието се доказва от кредитора с едно изключение: чл. 135/2 урежда оборима презумпция за знанието за увреждане в тежест на съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на длъжника. Тези лица могат да доказват, че не са знаели.

УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО

1.    Чрез иск. Искът се предявява срещу длъжника и лицето, което е придобило права от него. Решението трябва да бъде еднакво за длъжника и за третото лице и те са необходими другари в процеса.Правото се погасява с 5 годишна давност. Действие на решението:
Ако бъде уважен искът атакуваното действие се обявява за недействително, но тази недействителност е относителна - тя ползва само кредитора-ищец и то само до размера на неговото право (смята се че тази недействителност има обратно действие от деня на извършването на действието, а не на влизането на решението в сила и основанието за това виждане е да се защити кредитора). Но кредиторът не може да се разпорежда с правата по силата на решението - той трябва по общия ред да насочи изпълнението към тези права. Решението по чл. 135 ползва само кредитора - ищец, а не и останалите кредитори. За тях действието е действително. Действителността се запазва и по отношение на третото лице, с което длъжникът е договарял, но действието не може да прехвърли на това трето лице права (то остава действително, но третото лице не може да стане носител на правата, които е трябвало да му бъдат прехвърлени от длъжника). В този случай длъжникът отговаря за неизпълнение. Разбира се това действие (непрехвърляне на правата) се отнася само да размера на вземането на кредитора: ако напр. атакуваното действие има за предмет по-голямо по стойност право, отколкото е вземането на кредитора, за горницата това действие ще породи действие за третото лице. Тъй като третото лице също е кредитор на длъжника и също може да насочи принудителното изпълнение срещу имотите на длъжника то се удовлетворява обаче след кредитора, защото то или е получило нещо безвъзмездно или е знаело, че се уврежда кредитора. Така че когато се насочи принудителното изпълнение по отношение на атакуваното по 135 право, ако то е недостатъчно да се удовлетворят и кредитора и третото лице третото лице ще понесе риска от тази недостатъчност на имуществото. Възможно е обаче правата, предмет на отмененото действие да бъдат прехвърлени (условно казано) на четвърто лице от  третото лице. Какво става с тези права? - след отмяната засягат ли се те или не? Ако предмет на атакуваното действие са движими вещи, прилага се чл.78 ЗС - ако са налице предпоставките на чл. 78 четвъртото лице (трето лице - контрахент на третото лице) запазва правата си. Но при недвижимите имоти, за да може това четвърто, пето или шесто лице да запази правата върху недвижимите имоти трябва да е било от една страна добросъвестно, т.е. да не е знаело, че купува имот, който е предмет на увреждащо кредиторите действие и от друга страна, сделката, по която то придобива права трябва да е вписана преди вписването на исковата молба по чл. 135, т.е. това е една от хипотезите, при които има изключение от правилото nemo dat plus, quod habet.
2.    Чрез възражение.