Правна уредба:

Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.

Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

Възможно е длъжникът да бездейства и да не упражнява правата си. В такъв случай кредиторът разполага с едно средство, което е уредено в чл.134 ЗДД, т.нар. косвен иск или суругационен иск, който се нарича още и actio obliqua. Това средство за защита на кредитора е алтернативно на две други възможности, които са уредени в чл.320 и чл.393 ГПК. Но тези процесуални средства за защита, които пак са предявяване на искове са като че ли по-благоприятни за кредиторите от косвения иск по следните причини:

1.       Не е необходимо кредиторът да доказва наличието на правен интерес. Искът по 320 ГПК се предпоставя от налагането на обезпечителен запор, а действията по чл.393 ГПК от акт на съдия-изпълнителя за възлагане.

2.       Средството по чл.393 ГПК е по-удобно за кредитора, защото вземането може да бъде възложено на кредитора и вместо плащане, т.е. кредиторът става негов титуляр, а това не може да стане при косвения иск.

Би могло да се приеме, че по чл.134 ЗЗД кредиторът разполага с едно непритезателно, овластително, материално право да упражнява правата на длъжника. Това материално право възниква ex lege, при наличието на посочените в закона предпоставки. Но това право, за разлика от представителната власт дава възможност на кредитора да упражнява правата от свое име.

Предмет на правото по чл.134

1.       Кредиторът може да упражнява само действителни права, които принадлежат на длъжника. Ако длъжникът е прехвърлил правото си на трето лице кредиторът не може да го упражнява, освен ако не отмени прехвърлителния акт с иска по чл. 135 ЗЗД.

2.       Кредиторът може да упражнява само имуществени материални права:

2.1. вземания;

2.2. вещни права;

2.3. преобразуващи права (чл. 87, чл. 19).

3.       Кредиторът не може да упражнява неимуществените права на длъжника, защото това няма да увеличи шансовете му да се удовлетвори (право на име, семейни права, авторски права).

4.       Изключено е упражнението на имуществените права, които имат чисто личен характер. Тези права поначало са непрехвърлими и несеквестируеми, макар че са имуществени и затова кредиторът няма интерес да ги упражнява (възможностите му да получи изпълнение няма да се увеличат):

4.1. правото да се отмени дарение;

4.2. вземането за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД: Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.;

4.3. правото на издръжка и т.н.

5.       Няма отношение към несеквестируемите права, независимо, че са прехвърлими и може да нямат строго личен характер. Това е така, защото кредиторът не може да насочи изпълнението към тези права и затова няма интерес да ги упражнява вместо длъжника:

5.1. чл. 339 и 341 ГПК - ограничения относно секвестируемостта на трудовото възнаграждение и пенсията - кредиторът няма право да упражнява вземането по чл. 134, т.е. да събира заплата или пенсия в тези размери.
Фактически състав на правото по чл. 134

Той е сложен, но не смесен.

1.       Само лице, което е кредитор на длъжника може да го упражни. Без значение дали е хирографарен (необезпечен) и обезпечен.

2.       Правото на длъжника да е валидно възникнало и фактическият състав на това право да е завършен. В противен случай липсва право.

3.       Кредиторът трябва да има интерес да изпълни правото на длъжника (останалото имущество на длъжника не е достатъчно за удовлетворяване).