Опрощаване. Същност.

Опрощаването е уредено в чл. 108 ЗЗД: Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.

Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Трябва да се има предвид, че опрощаването е договор, а не едностранна сделка. То е уредено като договор в резултат на разбирането, че кредиторът не може да освобождава длъжника от задължението му против неговата воля. По традиционни съображения опрощаването е договор.

Няма никакви особености относно постигането на съгласие. Волята може да бъде изразена както изрично, така и мълчаливо. Законодателят не изисква някаква форма за действителност. Предмет на опрощаването може да бъде всякакво задължение, стига да няма някаква нормативна забрана или страните не са изключили някакво вземане помежду си. Така например не могат да се опрощават задължения върху неоткрито наследство, тъй като това е забранено по силата на чл.26/1 ЗЗД: Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Не могат да се опрощават задължения за издръжка за бъдещо време - това е забранено от чл. 88 СК.

По принцип могат да се опрощават:

-          условни вземания;

-          срочни вземания;

-          неликвидни вземания;

-          части от вземания.

Опрощаването е каузален договор и то изисква основание за своята действителност. Най-често опрощаването се извършва с дарствено намерение и има безвъзмезден характер. Възможно е обаче, особено, ако опрощаването е част от някаква система от сделки, то да има възмезден характер и да се извърша с цел напр. да се придобие едно право или да се изпълни едно задължение. Така при една спогодба може да се уговори, че едната страна ще опрости впоследствие някакво задължение на другата страна и когато това стане основанието ще бъде solvendi causa (изпълнението на едно задължение).

Способност на страните да извършват опрощаване - в зависимост от това, дали договорът има възмезден или безвъзмезден характер:

- опрощаване, което се извършва с дарствена цел изисква кредиторът да има способност да дарява.Тъй като опрощаването може да се разглежда като разпореждане с право за кредитора, кредиторът трябва да бъде дееспособен, ако е физическо лице - чл. 73/3 СК.

Доказване на опрощаването

По правило страната, която твърди, че извършва опрощаване трябва да докаже твърдението си и това следва от чл. 127 ГПК.

Доказването на изпълнението и изобщо на прекратяването на облигационните отношения е улеснено от наличието на две презумпции, които съдържа чл. 109 ЗЗД:

Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.

Първата презумпция е оборима и според нея, ако частният документ за дълга се намира у длъжника, предполага се, че му е върнат доброволно от кредитора. Кредиторът може да доказва обратното.

Втората презумпция е необорима и според нея, ако частният документ за дълга е върнат доброволно задължението е прекратено, без значение дали кредиторът е искал да прекрати това правоотношение или не. Но връщането на документа за дълга предполага прекратяване на правоотношението, но не означава опрощаване, нито плащане (само прекратяване на дълга). Ако длъжникът има интерес да докаже, че е платил, а не, че е бил опростен, той трябва да докаже твърдението си.

Действие на опрощаването

Опрощаването прекратява вземането на кредитора заедно с всички акцесорни права (лихви, неустойки, поръчителства, ипотеки).

Опрощаването на поръчителя обаче не освобождава главния длъжник.

Опрощаването на един от солидарните длъжници освобождава не само опростения, но и останалите, освен ако кредиторът е запазил правата си срещу тях. В такъв случай задължението на останалите се намалява с частта на опростения.

Сливане. Същност.

Сливането е юридически факт, при който качествата длъжник и кредитор се съединяват в едно лице. Тъй като никой не може да бъде кредитор и длъжник на самия себе си сливането прекратява облигационното отношение.

Сливане може да настъпи при универсално правоприемство:

-          длъжникът наследява кредитора;

-          трето лице наследява едновременно длъжника и кредитора;

-          наследникът на кредитора продава наследството на длъжника.

Сливане може да настъпи при частно правоприемство:

- кредиторът цедира вземането на длъжника по цесията (наемателят купува имота(;

Сливането може да настъпи в резултат на различни юридически факти:

-          договор;

-          няма ограничения.

Дeйствие на сливането

1.       Погасява се вземането и съответното на него задължение. Няма значение дали това вземане е ликвидно или не, условно, срочно.

2.       Заедно с вземането и задължението се погасяват и всички акцесорни права и задължения (лихви, неустойки, обезпечения). Това обаче невинаги е така. Има някои особени хипотези, при които сливането няма такъв погасителен ефект:

-          сливането на поръчителя и кредитора няма действие за главния длъжник;

-          сливането на длъжника и поръчителя не погасява нито главното задължение, нито обезпечението, а кредиторът разполага с две права срещу едно и също лице.

Сливането може да бъде частично: напр. ако длъжникът наследи кредитора и активът на наследствения дял е по-малък от размера на задължението, длъжникът отговаря за горницата спрямо останалите сънаследници.

Отпадането на факта на сливането с обратна сила възстановява първоначалното положение.

В определени от закона случаи сливането няма погасително действие:

1. В случаите, при които вземането и задължението, макар че са част от правната сфера на едно и също лице попадат в различни имуществени маси по силата на специални правила- напр. не настъпва сливане при приемане на наследството по опис.

-          не настъпва в (чл. 67 ЗН) хипотеза, при която кредиторите на наследството поискат отделяне на наследството от имуществото на наследника. Тези правила са създадени в интерес на трети лица, или на наследника или на кредиторите;

-          не настъпва сливане и в хипотезата на чл. 178 ЗЗД: Който купи ипотекиран имот от длъжника по обезпеченото вземане, ако не е поел задължението, може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи. В такъв случай по отношение на кредиторите, чиито ипотеки са учредени, преди той да е купил имота, се смята, че той е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Това е суброгацията в ипотека върху собствен имот.