Традиционно новацията се определя като договор по силата на който едно облигационно отношение се прекратява, а на негово място възниква ново, което се отличава от старото.

Общи правила:

Чл. 107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Страните по новацията трябва да отговарят на определени изисквания.

1.       Кредиторът трябва да е дееспособен.

2.       Представителят на кредитора (ако новацията се извършва от представител)) трябва да разполага с разпоредителна власт. Това е така, защото новацията прекратява старото правоотношение и следователно представлява акт на разпореждане.

3.       Длъжникът трябва да е способен да поема задължение - дееспособен.

4.       Представителят на длъжника също трябва да е в състояние да поема задължение - дееспособен.
Особени елементи на новацията

1. Действителен стар дълг или действително старо правоотношение. Ако такова правоотношение липсва или то е нищожно новационното съглашение също ще бъде нищожно, защото и предметът и основанието му ще бъдат невъзможни. Унищожаемите сделки могат обаче да се новират, но в този случай новото правоотношение (новата сделка) също ще бъде унищожаема, тъй като новацията не е саниране на унищожаемостта по смисъла на чл.35 ЗЗД:

Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.

Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.

Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.

Възможно е старото задължение да е условно. Ако старото задължение е било условно, не е задължително новото съглашение, новата сделка да е условна. Дали новото задължение ще бъде условно зависи от волята на страните.

Спорен е въпросът дали може да се новира естествено задължение. Положителен отговор ни дава чл.118 ЗЗД:

Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

1.       Наличие на действителен нов дълг. Новата сделка, която възниква, новото правоотношение трябва да отговаря на всички изисквания за действителност, които са установени в закона - чл.26 :

Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).

Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Ако самото новационно съглашение е нищожно или е с незавършен фактически състав старото задължение не се прекратява - то продължава да съществува. Аналогично е положението и в случай на унищожаване. Ако новата сделка, новото съглашение е унищожаемо и сделката бъде унищожена, в такъв случай старото задължение (тъй като по правило унищожаването има обратно действие) се възстановява.

Възможно е новацията да е под условие. Но настъпването или ненастъпването на условието има сила за старото задължение само, ако страните решат така. Новото задължение е условно (под отлагателно или под прекратително условие). Ако в хипотезата на прекратителното условие то настъпи договорът се прекратява с обратна сила. При новацията обаче има особеност, такава, че настъпването или ненастъпването на условието не води автоматично до възстановяването на стария дълг, а това възстановяване е функция на волята на страните, т.е. страните могат да решат, че независимо, че е настъпило прекратителното условие старият дълг не се възстанови.

2.       Наличие на разлика между стария и новия дълг - aliquid novi. Тази разлика може да се отнася както до някои от съществените елементи на сделката (основание, предмет), така и до субектите на правоотношението.

3.       Намерението на страните. Новацията е съвършена, което изисква специално основание, наречено animus novandi. Страните трябва да желаят както прекратяването на старото правоотношение, така и възникването на новото на негово място и то точно по начина и с връзката, която съществува при новацията, а не въобще, т.е. новото задължение възниква именно защото се прекратява старото.

Видове новации

1.       Обективна новация - когато новацията засяга съществените елементи на договора (на старото правоотношение). Напр. купувачът може да уговори с продавача вместо да дължи цена, да дължи издръжка и гледане до края на живота на продавача. Възможно е да има и промяна в основанието, напр. вложена парична сума може да остане като заем. Традиционно се смята, че само промяната на съществените елементи на правоотношението води до новация и затова се приема, че промяна в срокове, условия, място на изпълнение не е новация. Това не винаги е така и зависи от това какво страните желаят и какво е тяхното намерение.

2.       Субективна новация - настъпва смяна на някоя от страните по правоотношението. Тя може да бъде:

2.1. пасивна – сменя се длъжникът. Пасивната  новация може да се осъществи по следните начина:

2.1.1.        при т.нар. експромисия - договор между новия длъжник и кредитора - при нея старият длъжник не е страна (чл.73);

2.1.2.        чрез система от сделки – 1. между стария и новия длъжник (овластява едно трито лице да изпълни неговия дълг); 2. между кредитора и стария и новия длъжник (не може без съгласието на кредитора да се смени длъжника по първата сделка. Кредиторът трябва да я потвърди)

2.1.3.         чрез пасивна съвършена делегация – длъжникът нарежда на своя длъжник да плати на кредитора му.

2.2. активна – сменя се кредитора.
Действие, последици на новацията

Две главни групи последици:

1.       Засягаща старото правоотношение, което се прекратява, като заедно с това правоотношение и задължение се прекратяват и всички акцесорни права и задължения, включително и всички обезпечения по стария дълг, без значение кой ги е дал. И тъй като се прекратява старото правоотношение, прекратяват се и възраженията на длъжника, които той е имал по това старо правоотношение.

Когато се новира задължението на един от солидарните длъжници останалите се освобождават от задълженията си, освен ако кредиторът е  запазил правата си срещу тях.

Новацията на задължението на поръчителя няма действие за главното задължение.

2.       Отнасяща се до възникването на новото правоотношение. Съдържанието на това ново правоотношение се определя от волята на страните. За да бъде кредиторът обезпечен това трябва да се уговори, т.е. кредиторът по принцип е хирографарен, дори и по старото задължение той да е бил обезпечен. Ако кредиторът иска при новото задължение той да бъде обезпечен това трябва да се уговори.

Същото важи и за солидарността - ако кредиторът новира едно от солидарните задължения, солидарността по отношение на това задължение се прекратява и новото задължение не е солидарно, освен ако не се уговори противното. Длъжникът вече разполага само с възраженията по новия дълг, по новото правоотношение. Започва да тече и нова давност.