ЗАБАВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Забавата на длъжника (mora debitoris) е неизпълнението на едно възможно, изискуемо задължение. Неосъществяване на падежа, във времето, когато е трябвало да се осъществи резултата, неизпълнението на едно все още възможно, но във всички случаи изискуемо задължение.

Забавата е винаги виновна. Можем да говорим за забава само в хипотезите, в които длъжникът отговаря за тази забава, т.е. когато неизпълнението по време се дължи на причини, за които той отговаря. В този смисъл забавата е един технически термин, защото не всяко забавено изпълнение се разглежда като забава на длъжника, а само това забавено изпълнение, което се дължи на причини, за които длъжникът отговаря.

Общо взето тези причини се презюмират: предполага се, че след като е налице неизпълнение, то се дължи на причини, за които длъжникът отговаря и работа на длъжника е да оборва това предположение. Но все пак, в случаите, в които забавеното неизпълнение (неизпълнението по време) се дължи на причини, които не могат да се вменят във вина на длъжника (налице е временна, преходна невъзможност, дължаща се на външна причина: случайно събитие или непреодолима сила) то тогава не бихме казали, че сме изправени пред забава на длъжника, макар изпълнение да няма и то да е забавено, защото няма да настъпят нейните последици (които са по-специални допълнителни възможности на кредитора). Ако длъжникът не е виновен и ако забавата се дължи на временна невъзможност, която не може да му се вмени във вина ще имаме забавено изпълнение, но няма да имаме забава на длъжника и няма да настъпят съответните последици.

За да е налице забава задължението трябва да е изискуемо. Няма да е изискуемо задължението и няма да изпадне в забава длъжника, не само когато не е настъпил още падежа, но и когато той се позовава на нещо, за да не изпълнява - напр. длъжникът се позовава на възражение за неизпълнен договор и ако това позоваване е основателно, той няма да изпадне във забава (въпреки, че не изпълнява), нещо повече твърде вероятно е кредиторът да изпадне в забава. Няма да изпадне в забава длъжникът и когато се позовава на право на задържане. Това ще бъде в хипотезата, когато задържането е дадено за обезпечаване на обратния иск от един несъвършен двустранен договор - напр. задържането на влогоприемателя за разноски по вещта, вкл. и особената хипотеза (вече по двустранен договор) на комисионера или пък на спедитора.

Няма да има забава на длъжника и ако кредитора е в положение на забава на кредитора.

Забавеното изпълнение е това неизпълнение на едно възможно, изискуемо задължение, по причина, за която длъжника отговаря.

Предпоставки

1.           Задължението трябва да е възможно - ако е налице вече окончателната невъзможност не можем да говорим за забава, защото е ясно, че макар и забавено, задължението ще остане неизпълнено, тъй като е вече невъзможно.

2.           Изискуемост на задължението - чл. 69 ЗЗД:

Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.

До изискуемостта кредиторът не разполага с претенция или пък тя е парирана от едно насрещно възражение за предварително предявена претенция и длъжникът, макар и върху него да тежи задължението, все още не е длъжен да изпълнява, не може да бъде принуден да изпълни и следователно неизпълнението от негова страна не е противоправно.

3.           Поканата от страна на кредитора - чл. 84/2 ЗЗД: Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

При "Време на изпълнение" проф. Кожухаров казва: когато няма уговорен срок задължението става изискуемо веднага, но веднага не означава мигновено - т.е. длъжникът трябва да бъде поканен. Това е така, но то не засяга изискуемостта на задължението. Задължението си е изискуемо в момента на възникването му, след като не е уговорен срок или такъв срок не следва от закона (както е при заема: ако не е уговорен друг срок трябва да се върне в месечен срок и това е срокът преди изтичането, на който не могат да ви го искат). Но за да изпадне длъжникът в забава, трябва да бъде поканен. А поканата може смислено да се направи тогава, когато вземането е вече изискуемо, иначе е безсмислено да се кани длъжника да изпълни едно свое неизискуемо задължение.

Нещата, отнасящи се за поканата при проф. Кожухаров обуславят не възникването на изискуемостта, а изпадането на длъжника в забава.

Следователно след като едно задължение е изискуемо, защото не е обусловено със срок и то става изискуемо със самото си възникване, за да можем да поставим длъжника в забава, трябва да го поканим. При това в поканата трябва да посочим един срок, в който желаем задължението да бъде изпълнено и едва безрезултатното изтичане на този срок поставя длъжника в забава. Размерът на този срок не е необходимо да е особено голям, защото длъжникът в крайна сметка знае, че задължението му е изискуемо и очаква да бъде поканен, но все пак трябва да е съобразен с характера на задължението и на действията, които трябва да извърши длъжника с оглед на изпълнението. За тази покана не е необходима никаква форма - отникъде не следва да има изискване за форма, с оглед нейната действителност (в крайна сметка това си е едно едностранно волеизявление на кредитора). За действителността на поканата не е необходим и някакъв особен текст - дори поканата би могла да се съдържа и в една искова молба. Тази искова молба би могла да се разглежда за длъжника като покана и ако не изпълни ще изпадне в забава. Проблемът обаче е в това, че като получи исковата молба, без да е канен предварително, т.е. без да е поставен вече в забава, длъжникът би могъл в процеса да потвърди, че ще изпълни задължението си, че не го оспорва, да заяви, че сам той с нищо не е дал повод да се предявява този иск и понеже признавам дълга в първото заседание и на практика аз не съм неизпълнил, защото не съм бил поставян във забава, моля, разноските по делото да не ми бъдат присъдени и да бъдат възложени на ищеца. За да не стане това кредиторът трябва да постави длъжника предварително в забава, като го покани не с исковата молба, а с нещо друго.

С какво да го покани? Законът не изисква форма за действителността на поканата, но трябва да е ясно, че длъжникът е получил тази покана, за да бъде валидно поканен. Оттук на практика се използват различни усложнени форми, напр. като нотариална покана (носи се при нотариуса в 3 екземпляра, той ви връща един, втория слага в специална книга, а третия - праща с призовкар на длъжника. И когато призовкарът му го връчи след седмица, две, месец и като се върне обратното листче на призовката, че е връчена, нотариусът прави отбелязване в книгата, в която е вписана поканата, а на кредитора дава също така една разписка, че тази покана е връчена. По този начин се удостоверява, че длъжникът е получил изявлението на кредитора лично на определена дата и текста на това изявление). Всичко това е доста сложно и скъпо и действа бавно.

Няма пречка кредиторът да отиде при длъжника и да го покани устно или пък да му представи поканата писмено, като го помоли той да се подпише, че я е получил - вече има доказателството, че поканата е връчена и откога започва да тече срока, след който длъжникът ще изпадне в забава. Но ако отношенията са ви такива, че това е невъзможно да стане, по-добре е да се използва телеграма с известие за доставяне (не телеграма с платен отговор, не писмо с обратна разписка). Телеграмата с известие за доставяне е телеграма, която се връща при вас също телеграфически, с пълния текст, с който сте я пратили, а освен това и отбелязване на пощата, кога и на кого е връчена - т.е. получавате пълния текст на нотариална покана.

Ако пращате писма с обратна разписка, или препоръчани може да се окаже, че длъжникът ги е получил, върнала се е обратната разписка, но не е ясно какво всъщност е получил: би могъл да твърди, че е получил от вас писмо, което съдържа не вашата покана, а картичка за нова година. Така че с оглед усложненията, които биха настъпили, ако длъжникът оспорва това, че е в забава поради неполучаването на поканата е добре да се даде такава форма на поканата, че кредиторът да има доказателство.

Принципът е, че длъжникът изпада в забава след покана. Изключенията:

1.           Когато е определен падеж, т.е. когато задължението е уговорено с някакъв срок, преди изтичането на който то не е изискуемо, не е нужно да каним длъжника на падежа - чл. 84/1/ изр. 1 ЗЗД: Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Не се говори въобще за покана - т.е. прилага се правилото: dies interpellat pro homine (срокът кани вместо човека). Изискуемото в някакъв срок вземане, няма нужда да бъде придружено от покана за длъжника, за да изпадне той в забава.

2.           Случая, в който длъжникът е умрял - чл. 84 /1 / изр. 2 ЗЗД: Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. За да изпаднат в забава неговите наследници трябва да бъдат поканени по разгледания начин.

3.           Забавата на деликвента - деликвента е извършителят на деликт. По отношение на задължението му да поправи вредите, да плати обезщетение деликвента се смята винаги в забава - не е нужно да го каним, няма как да уговаряме и срок - "крадецът е винаги в забава" - чл. 84/3 ЗЗД: При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Това правило защитава интересите на увредения, на кредитора по обезщетението с оглед на мораторните лихви, които за деликвента ще текат от деня на извършването на деликта (от възникването на вредите), независимо от това кога кредиторът го е открил, или успял да го покани, или да му предяви иск. Давността е 5 годишна. Като предявим иска можем да поискаме и лихвите върху неговото задължение.

Последици от забавата на длъжника

1.           Когато длъжникът е в забава той носи риска от освобождаващата невъзможност - чл. 85 ЗЗД:

Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение

Така прибавяме още едно изискване към фактите, които причиняват невъзможност и тази невъзможност не се дължи на причина, за която длъжникът отговаря (невиновна невъзможност) - невъзможността да е настъпила преди длъжникът да е бил в забава (след възникване на задължението, защото иначе ще имаме нищожен договор, но и преди да е изпаднал в забава). Логиката е: ако ние бяхме изпълнили навреме и предметът на престацията беше получен от кредитора, може би тя нямаше да бъде засегната от факторите, които вече я правят невъзможна, защото кредиторът по-добре би се грижил за интересите си. Напр. продал съм ви кучето си в четвъртък и трябваше да ви го дам в петък, но не го направих, с което изпаднах в забава по отношение на предаването. Ако в събота или в неделя кучето погине, тъй като аз съм в забава ще отговарям за това, че не мога ви го предам, рискът ще легне върху мен и аз ще нося отговорност за това случайно погиване и то няма да се разглежда спрямо мен като случайно, защото, ако ви го бях дал може би вие щяхте да го опазите по-добре. Този принцип действа независимо от това, дали вината на длъжника е предпоставка за неговата отговорност или длъжникът отговаря и за случайно събитие. В същност ще се окаже, че в областта на обективната отговорност дори една непреодолима сила да е причинила невъзможността, ако това е станало след като длъжникът е изпаднал в забава, той няма да може да се освободи от отговорност и ще го разглеждаме като неизправен длъжник по причини, за които той отговаря.

Все пак текстът съдържа едно смекчение, което е пряка последица от логиката, върху която той почива: освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение. Ако причините, които правят престацията невъзможна са такива, че престацията би погинала и би станала невъзможна и у кредитора явно е, че тя не се дължи на забавата на длъжника.

Налице е отново едно предположение: когато длъжникът е в забава предполагаме, че и случайната невъзможност за него не е случайна, а се дължи на забавата. За да се освободя от отговорността в хипотезата, която разгледахме трябва да установя, че всички кучета са измрели.

2.           Искане за мораторно обезщетение - кредиторът може да настоява за реално изпълнение и заедно с реалното изпълнение, получено обаче късно може, да поиска и обезщетение за вредите от забавата (мораторно обезщетение).

Ако става въпрос за парично обезщетение ще се дължи мораторна лихва и без да се доказват тези вреди.

Мораторното обезщетение на кредитора ще защити неговия позитивен интерес - той ще иска да бъде поставен в такова положение, което би съществувало, ако беше изпълнено навреме от длъжника: ще получи реално изпълнение и обезщетение за това, че го е получил по-късно.

3.           Но ако кредиторът е загубил интерес от късното изпълнение би могъл да иска компенсаторно обезщетение (обезщетение вместо изпълнение), при което положение ще е длъжен да изпълни своето насрещно задължение, ако такова има. Обезщетението вместо изпълнението изключва реалното изпълнение - чл. 79 ЗЗД:

Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

4.           Ако договорът обаче е едностранен за кредитора остава възможността да избира само между искането за реално изпълнение и компенсаторното обезщетение (в случай, че е загубил интерес от реалното изпълнение, както и в случай, че реалното изпълнение трудно се постига принудително - напр. при родово определените престации: вещите, които длъжника ги няма и трябва тепърва да ги купува или произвежда и по-добре е да поискаме компенсаторно обезщетение или да развалим договора).

Ако договорът е двустранен, кредиторът ще може да го развали, с което би се освободил от своето насрещно задължение и ще има възможност да търси обезщетение за разваления договор. Също така кредиторът има и следните възможности:

- да иска реално изпълнение с обезщетение за забава;

- в случай, че няма интерес от реалното изпълнение (късното изпълнение за него вече е безполезно) той може да предпочете: компенсаторно обезщетение по 79/2 или разваляне на договора. Двете възможности са еднакво достъпни.

Оказва се, ако работим с числа:

- компенсаторното обезщетение е 7 млн.

- насрещното задължение на кредитора по двустранния договор е 5 млн.

За да получи 7 млн. трябва да плати 5 - разликата е 2. Ако развали договора ще може да получи обезщетение по чл. 88 ЗЗД за разваления договор, което е напр. 2 млн., но ще се освободи от насрещното си задължение и ще си спести 5-те млн.

Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

Вижда се, че икономически нещата си приличат. Когато престацията на кредитора е непарична и нейното реализиране по отношение на друг договор не е много лесно, защото тя е специфична, тогава кредиторът, ако е загубил интерес от реалното изпълнение би предпочел да не разваля договора, за да може по този начин да реализира собствената си престация, която представлява за него интерес само с оглед на този договор и вместо изпълнението на престацията, която поради забавата вече е безполезна за него да получи компенсаторно обезщетение. Напр. сключвам с вас договор, по силата на който аз ще ви дам специалната част на учебника по ОП, а вие ще ми направите торта за рождения ден. Понеже вашето задължение можем да го разглеждаме като фиксирано, защото тортата ви е безполезна, като мине рождения ми ден, вие сте се забавили и аз нямам вече интерес от нея. Ако бих развалил договора, каквото право имам, защото явно е безполезно за мен изпълнение след срока, ще си спестя даването на книгата и бих претендирал от вас само някаква малка разлика за вредите, които съм претърпял от това, че договора е развален (вредите, обезщетяващи негативния ми интерес/. Но какво ще правя с книгата, която не ми трябва, а ми беше необходима само като разменна монета по отношение на вашата торта. Затова аз ще предпочета да искам компенсаторно обезщетение, без да развалям договора - да ми платите стойността на тортата (на вашата престация в пари, доколкото като торта тя вече не ми трябва) срещу което да ви дам книгата, която ми е излишна.

Прекратяване на забавата

Състоянието на забава не може да продължава вечно - то се прекратява с някакви юридически факти:

1.           Изпълнението - когато длъжникът изпълни, макар и късно. Дори и да е изпълнил само с първоначално дължимото и да не е платил обезщетението за забава, това обезщетение ще се разглежда вече отнесено към крайния момент, в който той е бил в забава - към момента на късното му изпълнение. Това не е без значение, защото размерът на това обезщетение е пропорционален на времето, през което длъжникът е бил в забава. Ако е уговорена неустойка, обикновено тя се уговаря за забава в някакъв процент на ден забава. Ако задължението е парично мораторната лихва се начислява за всеки ден забава, т.е. от това колко време продължава забавата зависи размерът на отговорността на длъжника - в едни случаи пряко, в други - косвено.

2.           Даването вместо изпълнение - то ще уреди по принцип задължението такова, каквото е в момента и дори ще го погаси, заедно с мораторното обезщетение

3.           Новацията - тя ще уреди отношенията по стария дълг изцяло, а новото отношение ще замести, без да има място за мораторно обезщетение.

4.           Заплащането на компенсаторно обезщетение - също прекратява забавата, но всъщност понеже вие искате други последици (не реално изпълнение плюс обезщетението за забава, а обезщетение вместо изпълнение) времето, през което длъжникът е бил в забава само косвено ще влияе на размера на това обезщетение.

5.           Развалянето на договора поради забавата на длъжника - освен че прекратява забавата развалянето на договора връща нещата в началната им позиция, то има обратно действие и би следвало да стигнем до извода, че длъжникът никога не е бил в забава - затова е и твърде деликатен въпросът за това, дължи ли се неустойка за забава при хипотезата на развален договор.

6.           Поставянето на кредитора в забава - освен че прекратява забавата на длъжника поставянето на кредитора в забава освобождава длъжника от нейните последици.

С оглед на дължимото от длъжника обезщетение изборът на кредитора как да ликвидира последиците от неизпълнението, какво да иска:

- реално изпълнение с мораторно обезщетение;

- компенсаторно обезщетение;

- разваляне на договора. Оказва се, че в известна степен това не може да продължава безкрайно т.е. поради това, че кредиторът не е избрал пътя да трупа последиците от забава на длъжника. Длъжникът има пълното право да поиска да разбере какво става. Така при родовите задължения, където за да имаме невъзможност трябва да изчерпим рода и следователно върху длъжника задължението тежи едва ли не до гроб - икономически, а оттам и правно погледнато кредиторът има интерес сравнително бързо да уреди отношенията си с длъжника, да може да получи евентуално задоволяване на интереса си чрез друг договор (чрез сделка за покритие), а не да чака да се трупат последиците от забавата. Защото в един момент длъжникът би му направил възражението, че всъщност той не дължи всички последици, защото част от тях се дължат на факта, че кредиторът сам не е положил спрямо нещата си грижата на добрия стопанин.

ЛОШО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Неизпълнението бива:

1.           Пълно

2.           Забавено

3.           Лошо - изпълнение с недостатъци – имат се предвид недостатъци на предаваната вещ или на свършената работа.

При лошото изпълнение кредиторът има по-различни възможности в сравнение с възможностите, които има при неизпълнение с недостатъци.

Специалните последици - уредени са при съответните договори, а не общо (както при забавата):

1.           Редхибиторна претенция - тя дава възможност на купувача да откаже да приеме предадената му вещ с недостатъци и да иска възстановяване на цената, ако тя е платена. По аналогичен начин, когато изработващия изработи работата с недостатъци поръчващия може да откаже да приеме работата и да откаже да плати цената. На практика е едно разваляне на договора. Дори може да се каже, че правилата за разваляне на двустранните договори в голяма степен са тръгнали оттам.

По съвременните правила обаче отговорността за недостатъци не е обвързана от вината, от дължимата грижа и от каквото и да е друго. Възможността купувачът да върне продадената вещ и да си иска обратно цената, поради това, че вещта е имала недостатъци е абсолютно независима от това дали продавачът е знаел за тези недостатъци, дали той ги е причинил или вещта е била със скрити недостатъци, когато той на свой ред я е купил и т.н. В този смисъл тази отговорност е напълно обективна, а и тя е отговорност в широкия смисъл на думата, защото не става въпрос за обезщетяване на вредите от недостатъците, а просто за ликвидиране на отношенията, по повод на това, че ви е предадена една вещ, която има недостатъци, правещи я значително по-малко годна за употреба или намаляват значително нейната стойност.

2.           Квантиминорна претенция - възможност да се иска намаляване на цената. Целта на тази претенция е при запазване на договора (приемате вещта, работата) да се получи отбив от цената в съответствие със стойността на недостатъците (със стойността на вещта, работата с недостатъци).

ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Принципът на точното изпълнение изисква длъжникът да изпълни цялото количество, което дължи.

Когато престацията е неделима обективно е невъзможно изпълнение на части.

Частичното изпълнение е невъзможно и когато престацията е делима със специалното правило на чл. 66 ЗЗД: Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Смисълът на това правилото, че частичното изпълнение е неизгодно икономически за кредитора или поне може да бъде неизгодно. То се прилага и когато задължението е лихвоносно, т.е. ако длъжникът предложи напр. да изпълни само главницата, без да изпълни лихвите - тогава кредиторът може да откаже да приеме изпълнение; или обратното: ако длъжникът предложи само лихвите без главницата. Но правилото на чл. 66 се прилага само за случаите, при които става дума за едно задължение. Ако кредиторът има няколко вземания и длъжникът предложи изпълнение на едно от тях, кредиторът не може да откаже да получи изпълнение под предлог, че не му се престират всичките задължения. Нормата на чл. 66 е диспозитивна и кредиторът може, ако поиска да приеме частичното изпълнение. В такъв случай задължението на длъжника се погасява в рамките на изпълнената част, а за неизпълнената част длъжникът изпада в забава. Интерес представлява и една особена хипотеза на частично изпълнение: става дума за изпълнение на частично обезпечен дълг. Тази хипотеза има предвид напр. залог, с който е обезпечен половината от дълга. Какви ще бъдат последиците, ако длъжникът изпълни половината от дълга? Коя половина е обезпечавало обезпечението: изпълнената или неизпълнената? В закона липсва отговор на този въпрос и няма общо правило, а трябва да се тълкува конкретно волята на страните и да се види какво те са желали. Вероятно в повечето случаи третото лице, обезпечило дълга ще бъде освободено, но не винаги.

Изпълнението на части обаче е допустимо в някои случаи:

1.           Ако страните са го предвидили в техния договор.

2.           Ако съответства на естеството на престацията - така по правило едно задължение за изплащане на наемна цена се изпълнява периодически и на части и по правило кредиторът не може да отказва изпълнение.

3.           Ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора.

4.           В някои случаи законодателят забранява на кредитора да отказва частично изпълнение:

ПРЕСТИРАНЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДЪЛЖИМОТО

В тази ситуация кредиторът не е длъжен да приеме горницата, но ако той пожелае страните могат да сключат едно ново съглашение (то може да се сключи и мълчаливо, разбира се) за разликата.

В случаите обаче на частично изпълнение и на изпълнение на повече от дължимото трябва да се различават от случаите, при които е уговорена възможност за отклонение от дължимото количество в определени граници. Напр. може да се уговори, че се дължат 5 тона ябълки плюс минус 5%. В такъв случай се говори за "толеранс" и ако длъжникът изпълни в границите на толеранса, той изпълнява точно своето задължение. Ако договорът е двустранен и кредиторът има някаква насрещна престация, той трябва да съобрази своята престация с изпълненото количество - напр. ако се дължат 5 тона, но длъжникът е изпълнил 2% по-малко, тогава и насрещната престация на кредитора ще бъде с 2% по-малко.