Изискването за точно изпълнение налага да се изпълни там където трябва, а не къде да е. Местоизпълнението най-общо казано е мястото, където трябва да бъде извършено поведението за осъществяването на облигационния резултат, мястото, където трябва да бъде изпълнено едно задължение.

Освен за местоизпълнение се говори и за "местопредаване", за "място на предаване" и "място на доставяне". В тези случаи обаче местодоставянето и мястото на предаване са места, където кредиторът непосредствено получава изпълнението, но които могат и да не съвпадат с местоизпълнението. По правило длъжникът се освобождава когато изпълни по местоизпълнението. При местни сделки, а това са сделките, при които кредиторът и длъжникът имат едно и също местожителство или седалище най-често местоизпълнението и местодоставянето съвпадат. Но при дистанционни сделки, сделките при които има разлика между местожителството и седалището на длъжника и кредитора е възможно и дори това е правилото местоизпълнението да не съвпада с местодоставянето.

Освен това в международния оборот се използват някои термини, които по правило нямат значение за местоизпълнението. Те могат да имат значение за местодоставянето, за разноските, за преминаването на собствеността и риска, но те не променят местоизпълнението.

Определяне на местоизпълнението

Възможни са различни начини:

1.       Местоизпълнението може да се уговори от страните. Определянето на местоизпълнението може да стане в момента на сключването на договора, а може да стане и по късно, може да го определи и трето лице.

2.       В някои случаи местоизпълнението се определя от естеството на самата престация. Очевидно е, че когато става дума да речем да се ремонтира един недвижим имот това задължение не може да бъде изпълнено на друго място, освен там където се намира имота.

3.       Местоизпълнението може да бъде определено със специални правила - чл.252/2, чл.200/2 и т.н.

Възможно е страните да не са уговорили място на изпълнението, то да не следва от естеството на престацията и да няма специално легално правило, с което да се определя. В този случай местоизпълнението се определя от общото правило на чл.68 ЗЗД:

Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;

в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

1.       Когато се дължи даване на индивидуално определена вещ - чл.68/б - в този случай длъжникът трябва да изпълни там, където се е намирала вещта по времето на възникването на задължението. Става дума за задължение да се даде определена вещ. Терминът "даване" в случая означава не задължение за dare, а предаване на фактическата власт върху вещта. Това правило е установено в интерес на длъжника, тъй като той се освобождава от разноските да премества вещта на някакво друго място.

2.       За парични задължения - чл.68/а - паричните задължения трябва да бъдат изпълнени в местожителството или седалището на кредитора в момента на изпълнението на задължението. Терминът "местожителство" или "седалище" трябва да се тълкува стеснително и точното изпълнение изисква не само изпълнение в съответното населено място, но и изпълнение на адреса на кредитора. И тъй като при паричните задължения длъжникът трябва да изпълни по местожителството на кредитора се казва, че паричните задължения са "носими".

3.       Във всички останали случаи длъжникът трябва да изпълни по своето местожителство или седалище във момента на пораждането на задължението. И понеже кредиторът трябва да отиде при длъжника и да поиска изпълнение се казва, че по правило задълженията са "търсими".

Значение на мястото на изпълнението

1.       Мястото на изпълнението определя при задълженията за dare и то тези за родово определени вещи и мястото, където преминава собствеността и риска.

2.       Местоизпълнението определя и това, дали длъжникът или кредиторът изпада в забава, защото ако задължението е носимо и длъжникът не предложи изпълнение по местожителството на кредитора, длъжникът ще изпадне в забава, но ако задължението е търсимо, кредиторът трябва да отиде в местожителството на длъжника и, ако той не направи това кредиторът изпада в забава.

3.       Местоизпълнението определя размера и изобщо дължими ли са или не обезщетения за вреди.

4.       По силата на правилото на чл.78 ЗЗД всички разноски по промяната в местоизпълнението са за сметка на страната, която ги е причинила (Разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, а при промяна на местоизпълнението увеличените от промяната разноски са в тежест на този, който ги е причинил).

5.       Местоизпълнението в някои случаи определя и местната подсъдност