Преддоговорни отношения

Общата правна уредба на преддоговорните отношения се съдържа в чл. 12 ЗЗД: При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.

Преддоговорните отношения имат значение преди всичко с оглед на причиняването на вреди на някоя от страните и заплащането на обезщетение, т.е. заплащането на вредите, които са претърпени в този период. По-скоро в този смисъл предмет на заниманията е т.нар. преддоговорна отговорност - това е задължението за обезщетяването на вреди, причинени през този период.

Фактическият състав, който поражда това задължение включва няколко елемента:

1.       Поведение
2.       Вреди
3.       Причинна връзка

Поведение

Става въпрос за поведение на някоя от страните. Това поведение може да бъде както действие, така и бездействие.

Традиционно в литературата се посочват няколко вида поведение, което може да доведе до пораждането на подобно задължение:

1.       Хипотезите на неуведомяване на насрещната страна за обстоятелства, които имат значение за вземане на решение за сключване на договор. Напр. купувачът иска да купи нов "Мерцедес". Продавачът му предлага "Мерцедес", но скрива, че колата е втора ръка. Това обстоятелство е важно за купувача, съществено.

2.       Хипотезите при които едната от страните неоснователно прекъсва преговорите - дават се постоянно уверения, че намеренията са сериозни - внезапно, без всякакво основание едната страна се отказва от воденето на тези преговори. Този въпрос се преценява с оглед продължителността на преговорите, предишните и съпътстващите отношения между договарящите, отношенията с трети лица и т.н.

3.       Случаите, при които страната не е проверила за наличието на препятствие в своята правна сфера за сключването на договора. Такъв е случаят, когато се продава вещ, която е вече погинала, но продавачът е могъл да установи това по-рано.

4.       Страните трябва да не се увреждат взаимно в хода на воденето на преговорите. Напр. при продажба на вещ, която не е обезопасена.

5.       Хипотезата, уредена в чл. 28 ЗЗД:

Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.

Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.

Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които и са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако се докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Страната, която е изпаднала в грешка има право да унищожи договора. Ако тя направи това, другата страна може да претърпи вреди и страната трябва да обезщети тези вреди освен ако се докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

6.       Хипотезата, при която се сключва договор от представител без представителна власт - чл. 42 ЗЗД:

Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.

Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

Договорът при този случай, когато се сключва от представител без представителна власт е нищожен. Във всеки случай обаче представителят дължи обезщетение на насрещната страна за вредите от този нищожен договор, но при положение, че другата страна е била добросъвестна, защото другата страна не е знаела, че договаря с представител без представителна власт и затова нейните вреди трябва да бъдат обезщетени.

Вреди

Втори елемент от фактическия състав, наред с поведението, който поражда това задължение. По правило тези вреди се наричат негативни вреди. Може би по-точен е терминът "вреди от нарушен негативен интерес".

Негативни вреди - вредите от несключването на един договор

Позитивни вреди - вредите от неизпълнението на един договор

Както всички останали имуществени вреди те могат да бъдат:

-          ПРЕТЪРПЕНИ ЗАГУБИ - това са разходите, които страната е направила в хода на воденето на преговорите и сключването на договора (кореспонденция, хотел, изпращане на куриери, самолетни билети.

-          ПРОПУСНАТИТЕ ПОЛЗИ - разлика в условията между несключения договор и друг договор, който страната би могла да сключи до този момент. Напр. едни лице продава вещ за определена цена. След дълги преговори в крайна сметка нищо не се получава. Междувременно цената на вещта е вече паднала. Лицето може да я продаде, но ще претърпи известни вреди - тези вреди са пропуснати ползи.

Обем на отговорността по чл. 12

В какво се състои задължението за обезщетяване. Няколко виждания:

1.      Обезщетението за вреди обхваща само претърпените загуби. Не би могла да се сподели:

-          в закона липсва текст, на който това виждане да се опре. Общите правила за отговорността са установени в:

Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.

Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.

Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Тук се вижда, че обезщетение се дължи както за претърпени вреди, така и за пропуснати ползи. В чл. 12 и в другите текстове, които уреждат този въпрос не се казва нищо - следователно трябва да се прилагат общите правила.

-          правно-логически съображения - ако се приеме, че обезщетението за вреди обхваща само претърпените загуби, лицето, което е причинило вредите ще се постави в по-благоприятно положение, отколкото неизправния длъжник по един договор или деликвентът при един деликт, което определено е несправедливо.

-          сравнителноправен анализ показва, че никъде по земята обезщетението за вреди не обхваща само претъпените загуби;

-          могат да се приведат и исторически аргументи;

2.      Обемът на отговорността зависи от формата на вината:

-          ако страната е действала умишлено, тя дължи обезщетение както за претърпени загуби, така и за пропуснати ползи;

-          ако страната е действала небрежно, тя дължи обезщетение само за претърпените загуби.

Тази теза (Кожухаров) също няма основание в действащото ни право.

В закона се прави подобно разграничение в чл. 82 ЗЗД. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. В чл. 82 става дума за границите на отговорността, а не за разграничаване на вредите на претърпени загуби и пропуснати ползи. Формата на вината има значение в този член, но последиците от тази форма на вината са други и затова от чл. 82 не може да се вади аргумент в полза на едно такова виждане.

3.      Дължи се обезщетение за всички вреди и претърпени загуби без значение на формата на вината (умисъл или небрежност):

4.      липса на специално правило - следователно и за хипотезата на чл.12 се прилага чл.82 и 51/1;

5.      тази теза най-добре защитава интереса на пострадалия, тъй като е възможно разходите по сключването на договора, дори и претърпените загуби да са съвсем малки, а разликата при пропуснатите възможности да се сключи договор с друго лице напр. да са много по-тежки.

Причинна връзка между поведение и вреди

Причинната връзка позволява да се търси обезщетение и за вреди, които са се проявили по-късно, стига обаче тази връзка да е пряка. Напр. чл. 247 и 254 ЗЗД:

Чл. 247. Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.

Чл. 254. Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.

Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.

Уреждат се хипотезите, при които заемодателят и влогодателят отговарят за вредите от скрити недостатъци на вещта, при положение, че заемателят или влогоприемателят не са ги знаели.

Тази форма на отговорност е всъщност преддоговорна отговорност по своята същност, тъй като тези вреди се дължат на поведение на страната в момента на сключването на договора, а не се дължат на неизпълнение на задължение на страната по договора, тъй като тези два договора са реални и предаването на вещта е елемент от фактическия състав от договора.

И тъй като има пряка причинна връзка между това поведение при сключването на договора тя позволява да се търси обезщетение за вредите, които са се проявили по-късно. Извършване на поведение, посочено в чл. 12

Недобросъвестно водене на преговори - не е нужно търсенето на някакви допълнителни критерии за противоправност.

Вина

Последен елемент от фактическия състав, който поражда тази отговорност. Има и виждане, че отговорността по чл. 12 е безвиновна. Но доминира, че отговорността е виновна. Аргументи:

- чл. 28/3 ЗЗД: Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които и са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако се докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

В този текст изрично се говори за вина.

Във връзка с вината се поставя проблема, какво значи липса на добросъвестност по чл.12. Терминът "добросъвестност" има няколко значения.

1.       От една страна той означава - умисъл или съзнавана небрежност

2.       Етическа категория (морална):

Чл. 63. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.

Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.

Сравнението между чл. 12 и чл. 28/3 е основание за извода, че всяка форма на вина е релевантна (както умисъл, така и небрежност)

 
Характер на преддоговорната отговорност


1.       Германия - Йеринг - тази отговорност има договорен характер. Предложителят (оферентът) едновременно с офертата прави едно допълнително предложение за добросъвестно водене на преговорите, което акцептантът приема с факта на започването на воденето на преговорите. Ако при това положение някоя от страните прекъсне преговорите без основание налице е неизпълнение на задължението "добросъвестно водене на преговорите". Следователно тук обезщетението на вредите е последица от неизпълнението на едно вече възникнало облигационно отношение.

Тази теза не може да бъде подкрепена, защото тя почива на една фикция. На практика страните не правят такива предложения за добросъвестно водене на преговорите. Налице е фикция. Но за да може да бъде възприета тази теза трябва да има налице легално правило, което да установява фикцията, тъй като страните не могат да установяват сами фикции (само законът може да ги постановява).

Но ЗЗД мълчи по този въпрос - в него не става дума за сключване на подобно съглашение.

2.       Преддоговорната отговорност е един особен, самостоятелен вид отговорност, която не може да бъде подведена под известните вече видове.

Слабостта на тази теза - не изяснява същността на преддоговорната отговорност.

Наистина фактическите състави на чл. 12, чл. 28/3, чл. 42 уреждат особени хипотези. Но това не е доказателство, че самата отговорност е някакъв самостоятелен вид.

3.       Доминиращото у нас мнение е, че отговорността по чл. 12 е особен вид деликтна отговорност, т.е. тя е особен вид задължение за обезщетение, което се поражда от особени случаи на непозволено увреждане. Когато се говори за отговорност по смисъла на чл. 12 в понятието "отговорност" се влага съдържание, различно от онова, което се влага от закона в чл. 133:

Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

Отговорността тук е подчинението на длъжниковото имущество на властта на кредитора или на властта на съдия-изпълнителя.

Когато се говори за гражданска отговорност се има предвид задължение за обезщетяване на вреди, което задължение бива два вида:

1) договорна отговорност - за вреди и тя изисква неизпълнението на задължение по възникналото облигационно отношение;

2) деликтна отговорност - за вреди (към нея спада отговорността по чл. 12) - при нея липсва предшестващо облигационно задължение, липсва неизпълнение на конкретно облигационно задължение - причиняват се вреди и се нарушава общото правило да не се вреди другиму.

Отговорността по чл. 12 е специален вид деликтна отговорност. А общите правила за деликтна отговорност са посочени в чл. 45-54 ЗЗД.