ВНАСЯНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ЗА ОСИГУРЕНИТЕ ЗА ВСИЧКИ ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ

Кодекс за социално осигуряване (КСО)

Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (Наредбата)

Внасянето на осигурителни вноски е задължение на всяко работещо физическо лице и на неговия работодател. Средствата, събрани от осигурителни вноски се натрупват в специални осигурителни фондове и се разходват за изплащане на обезщетения на работещите лица при настъпване на определени осигурени социални рискове. Отношенията, свързани с внасянето на вноските и изплащането на обезщетения са регламентирани в КСО.

Съгласно чл. 2 КСО осигурените социални рискове, които се покриват от фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) са временна неработоспособност, временно намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт.

В зависимост от характера и вида на трудовата дейност, която упражнява едно лице, то може да бъде осигурено за всички или само за част от гореизброените социални рискове. Осигуряването има задължителен характер и е регламентирано в част първа КСО.

Освен задължителното осигуряване всяко лице може да участва в схема на доброволно осигуряване като се осигури за някой от изброените социални рискове доброволно. При условията за допълнително пенсионно осигуряване се създават частни пенсионни фондове, които правят допълнително покритие на рисковете старост и смърт като изплащат допълнителна пенсия.

Настоящата процедура разглежда реда и начина за внасяне на осигурителни вноски в условията на задължителното осигуряване.

І. Лицата, задължително осигурени за всички осигурени социални рискове

Съгласно чл. 4 КСО задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са:

1. Работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. В тази категория се включват работещите по трудов договор, като за възникването на задължение за осигуряване на това основание не е необходимо да има сключен договор в изискуемата от КТ форма. Достатъчно е само лицето да е упражнявало трудова дейност и да е получавало доходи от нея, за която би следвало да сключи трудов договор. Изключение от това правило правят само работещите в програмите от социални помощи към осигуряване на заетост и програма "В подкрепа на майчинството", които въпреки че работят по трудов договор, не са осигурени за риска "безработица".

2. Държавните служители – придобиването на статут на държавен служител е специално регламентирано в Закона за държавния служител. По принцип това са служителите в държавните ведомства – министерства, агенции, дирекции, общини и други подобни.

3. Съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители – това са лицата, чиято работа е регламентирана в Закона за съдебната власт.

4. Кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията - това са служителите на военизираните ведомства, които имат специален статут и функции.

5. Членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията. Важно е да се знае, че в тази категория попадат само членовете на кооперации, които работят в кооперацията по трудови правоотношения, тъй като останалите не са осигурени за риска "безработица".

6. Лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор – при прилагането на тази точка е важно да се знае, че задължение за внасяне на вноски възниква при сключването на всеки трудов договор. Осигуряването на едно от гореизброените основания не изключва и осигуряването на друго основание, ако лицето отговаря на условията. Например: при работа по два трудови договора лицето следва да се осигурява за всеки от тях по отделно. При работа по трудов договор и като държавен служител лицето следва да се осигурява и на двете основания по отделно.

7. Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. За тези лица е важно да се знае, че те могат да осъществяват същата дейност и по трудов договор. В този случай се осигуряват като работещи по трудов договор. Видовете търговски дружества по българското законодателство са изчерпателно изброени в Търговския закон. По тази точка се осигуряват само техните управители. В тази точка попадат и прокуристите (ако нямат сключен трудов договор), участниците в колективните органи на управление на дружествата (надзорен и управителен съвет, съвет на директорите, контролен съвет и др.). От 1 януари 2007 г. по този ред се осигуряват и управителите на предприятията на едноличните търговци. Специалното при тях е, че в ТЗ няма изискване името на управителя да се вписва в търговския регистър, поради което управителят задължително трябва да бъде упълномощен от едноличния търговец. Упълномощаването може да се направи с обикновено пълномощно или като част от договор за управление. Формата на пълномощното зависи от правата и задълженията, които ЕТ делегира на управителя. Ако управителят има право да сключва сделки, за които се изисква нотариална заверка на подписа и пълномощното следва да е нотариално заверено. Изключение правят прокуристите, които задължително се вписват в търговския регистър по общите правила на ТЗ. Участниците в общото събрание на акционерните дружества не се осигуряват по този ред.

8. Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности с изключение на лицата по т. 1 и 7, както и служителите на Българската православна църква с духовно звание и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията. В тази точка попадат всички управители на юридически лица извън тези, изброени в предходната точка, които заемат длъжността си въз основа на избор, предвиден в нормативен акт или в учредителен документ на юридическото лице. Например: общинските съветници, управителите на юридическите лица с нестопанска цел, председателите на политически партии, синдикати, спортни организации и други подобни.

ІІ. Лица, длъжни да внасят осигурителни вноски

За всички изброени по-горе лица осигурителни вноски следва да внасят осигурителите. Осигурител е всяко физическо или юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение да внасят осигурителни вноски за други лица (чл. 5, ал. 1 КСО). Осигурителят може да се различава от работодателя. Ако дадено юридическо лице има клонова структура, осигурител на работещите по клоновете лица ще бъде клонът, представляван от неговия управител, а не самото юридическо лице, въпреки че трудовите договори може да са сключени с управителя на юридическото лице.

ІІІ. Вътрешен ход на процедурата

А. Доход, върху който се внасят осигурителните вноски - осигурителен доход

Осигурителен доход са всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигурителният доход не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО). Минималният размер на осигурителния доход се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и представлява таблица, в която минималния осигурителен доход е определен съобразно отрасловата икономическа дейност на работодателя и заеманата от лицето длъжност.

Ако получаваното възнаграждение е по-голямо от минималния осигурителен доход, осигурителни вноски се дължат върху полученото възнаграждение. Ако то е по-малко от минималния осигурителен доход, вноски се дължат върху осигурителния доход.

Осигурителният доход не може да бъде по-голям от определения максимален размер (чл. 6, ал. 2, т. 1 КСО). Той се определя всяка година със закона за бюджета на ДОО. За 2007 г. максималният осигурителен доход е 1400 лв. (чл. 8, т. 5 ЗБДОО).

Осигурителният доход включва получаваните едно или няколко брутни възнаграждения за работа на едно или няколко от изброените по-горе основания.  В брутното възнаграждение се включват основното и всички допълнителни възнаграждения, давани в пари или натура по КТ и по други специални закони, въз основа на които се упражнява трудовата дейност. Изключенията от това правило са изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 7 от Наредбата. За изпълнителите на договори за управление и контрол осигурителният доход се образува като от полученото възнаграждение се извадят нормативно признатите разходи, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Така получената сума не може да бъде по-малка от минималния и по-голяма от максималния осигурителен доход.

Важно е да се знае, че при изчисляване на месечния осигурителен доход следва да се държи сметка и за отработените дни. Съгласно забележка № 1 към таблицата за определяне на минималния осигурителен доход, когато лицето работи при непълно работно време или непълен месец, минималният осигурителен доход се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой работни дни през месеца.

В осигурителния доход се включват и сумите, изплащани за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично в пари или в натура. Те не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход. Изключение правят средствата, давани за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития. От 2007 г. в изключенията са включени и средствата, предоставяни под формата на ваучери по реда и условията на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Б. Размер на осигурителните вноски

Размерът на осигурителните вноски за ДОО е определен в чл. 6, ал. 1 КСО. Разпределението им по отделните фондове на ДОО се определя в ЗБДОО за съответната година. Размерът на осигурителната вноска за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) е определен в чл. 157, ал. 1 КСО.

За 2007 г. размерът на осигурителните вноски е както следва:

1. За фонд "Пенсии":

а) за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. – 23 на сто;

б) за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 18 на сто;

в) за лицата, работещи при условията на І и ІІ категория труд - осигурителната вноска по буква "а" или "б", и за сметка на осигурителя – 3 на сто;

г) за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията - осигурителната вноска по букви "а" или "б", увеличена с 3 пункта.

2. За фонд "Общо заболяване и майчинство" – 3,5 на сто.

3. За фонд "Трудова злополука и професионална болест" от 0,4 до 1,1 на сто в зависимост от вида на икономическата дейност на осигурителя. Конкретният размер на вноската се определя ежегодно в таблица, приложение към Закона за бюджета на ДОО.

4. За фонд "Безработица" – 3 на сто.

5. За Учителския пенсионен фонд - 4,3 на сто за сметка на осигурителя (тази вноска се внася само за учителите).

6. За допълнително задължително пенсионно осигуряване:

а) в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 5 на сто;

б) в професионален пенсионен фонд:

- 12 на сто – за лицата, работещи при условията на І категория труд;

- 7 на сто - за лицата, работещи при условията на ІІ категория труд.

Осигурителните вноски за лицата по т. 1, 5, 6, 7 и 8 са за сметка на осигурителя и осигуреното лице в съотношение, което е определено в чл. 6, ал. 3 КСО и се мени ежегодно, за 2007 г. то е 65:35. Изключение прави вноската за фонд "Трудова злополука и професионална болест", която е изцяло за сметка на осигурителя. За сметка на осигурителя са и допълнителните вноски, които следва да се внасят във фонд "Пенсии" и в професионален пенсионен фонд за работещите при условията на първа и втора категория труд. Изцяло за сметка на държавния бюджет са осигурителните вноски за лицата по т. 2, 3 и 4.

В. Ред за внасяне на вноските

Осигурителят е задължен да внася осигурителните вноски, съгласно чл. 7, ал. 7 КСО. Това се отнася както за вноските за негова сметка, така и за вноските за сметка на осигуреното лице. Вноските се внасят по сметка на Националната агенция за приходите (НАП).

Задължението за внасяне на осигурителни вноски възниква от момента на изплащане на трудовото възнаграждение. Ако за даден месец има начислени, но неизплатени възнаграждения, задължението за внасяне възниква в края на месеца, през който са начислени. Съгласно чл. 7, ал. 1 КСО осигурителните вноски за сметка на осигурителя се внасят едновременно с изплащане на трудовото възнаграждение или на част от него. При изплащане на аванси, осигурителят следва да внесе дължимите върху аванса вноски за негова сметка. Осигурителят е длъжен да внесе осигурителните вноски за сметка на лицата при окончателното изплащане на трудовото възнаграждение. Когато за даден месец се плаща само аванс, всички дължими вноски, включително и тези за сметка на лицата следва да се платят при изплащането му. В този случай ако платеният аванс е по-малък от минималния осигурителен доход (МОД), вноските се изчисляват върху МОД. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски за своя сметка и за сметка на осигурените лица до края на месеца, през който е извършено начисляването.

Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски.

Осигурителните вноски се плащат чрез банките, лицензираните пощенски оператори или поделенията им чрез прехвърляне от сметките на осигурителите по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване на компетентната териториална дирекция на НАП.

Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Използва се образеца за платежно нареждане към банките. Задължително следва да се попълни единният идентификационен код (ЕИК) или кода по регистър БУЛСТАТ на осигурителя, периодът, за който се отнасят вноските и съответния параграф от единната бюджетна класификация (ЕБК).

Използват се отделни платежни нареждания за фондовете на ДОО и за ДЗПО. Ако се внасят вноски за различни месеци, се попълват отделни платежни за всеки месец поотделно. Ако се внасят вноски по различни параграфи от ЕБК за всеки параграф се попълва отделно платежно.

Вноските за сметка на осигурителя и за сметка на осигуреното лице се внасят с едно платежно нареждане.

За да изтегли суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително за аванс, осигурителят е длъжен да представи на банката платежно нареждане за прехвърляне на осигурителните вноски и декларация, че са внесени дължимите осигурителни вноски.

След внасяне на дължимите вноски, осигурителят е длъжен да подаде в съответното ТП на НОИ данни за осигурителния доход и осигурителния стаж за всяко осигурено лице поотделно.

С внасянето на осигурителни вноски, осигурителят изпълнява законовите си задължения. Това изпълнение подлежи на контрол от органите на Националната агенция за приходите. Ако описаната процедура не се изпълни или се изпълни неправилно, осигурителите подлежат на санкции. Невнесените в срок осигурителни вноски се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. Съгласно чл. 355, ал. 3 и 4 КСО длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения без да са внесени дължимите за тях осигурителни вноски, се наказва с глоба в размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 000 лв.

Декларация по чл. 7, ал. 8 от КСО за внесени дължими осигурителни вноски - Обр. О-8