Първоинстанционно производство

Обща характеристика на първоинстанционното производство

1. Според новия принцип, регламентиран в чл. 7 НПК – “ Съдебното производство заема централно място  в наказателния процес”. Понятието съдебно производство е легално и това понятие означава, съд. производство включва 4 негови стадии:
    1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
    2) Съдебно заседание на първа инстанция.
    3) Съдебно заседание на въззивна инстанция.
    4) Съдебно заседание на касационната инстанция.
Понятието първоинстанционно производство не е легално. Но няма съмнение, че първоинстанционното производство включва:
1)    Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и  
2)    Самото съдебно заседание на първата инстанция.
               Понятието съдебно заседание на първа инстанция  е легално и обхваща цялата дейност, свързана с разглеждане и решаване на делото по същество.
И  така Въпрос 7 означава да се посочи най-вече общата характеристика на съдебното заседание на първа инстанция.

3.    Съдебното заседание на първа инстанция (СЗПИ) е изключителен стадий на наказателния процес и тази му изключителност може да се аргументира така:    
1) Всички стадии, които предшестват СЗПИ не решават делото по същество, а единствено подготвят СЗПИ. Стадиите на досъдебната фаза имат за непосредствена цел не да се реши делото по същество, а да се съберат и проверят всички доказателства, които са необходими, за да се повдигне обвинение пред съд. Първият стадий, който предшества СЗПИ, също не решава въпросите по същество, а има за цел да се образува съдебното производство, да се предаде ОБВИНЯЕМИЯ на съд и да се подготви провеждането на СЗПИ, за да се проведе успешно и срочно, без отлагане на същото.
Всички стадии, които се провеждат след СЗПИ, имат за непосредствена цел да се провери правилно ли е протекла дейността в СЗПИ и правилна ли е постановената присъда. Тези стадии имат контролен характер. Прави се оценка за законосъобразност.
Извод: От изложеното е очевидно, че само СЗПИ има изключителната задача делото да се разгледа и реши по същество. Стадиите, които предхождат СЗПИ го подготвят, а тези, които се извършват след СЗПИ, проверяват извършената дейност и постановените актове.
2) Само в СЗПИ делото се решава по същество, което означава, че съдът се произнася за фактическите обстоятелства на извършеното престъпление, които приема за установени, правната квалификация, извършителя и вината му, има ли наказателна отговорност и ако има, какъв да бъде размерът на наказанието.
3) Този стадий обикновено приключва с присъда, която се издава в името на народа. Въззивната инстанция също може да постанови присъда, но това е изключение и хипотезите, при които е възможно да стане това са три и са изчерпателно посочени в закона- чл. 336, ал. 1. Касационната инстанция също може да постанови присъда, но само в един случай, и то оправдателна- чл. 354, ал. 1, т. 2.
    В същото време СЗПИ може да приключи не с присъда, а с определение или разпореждане за прекратяване, спиране на производството или за връщане на делото на прокурора за допълнително разследване.
4) Пределите на СЗПИ се определят от правилото, че съдът проверява само деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт и само за лицето, срещу което е изготвен обвинителният акт.
5) СЗПИ  е единственият стадий, в който намират най-пълно проявление, при това всички основни принципи на наказателния процес. Само за СЗПИ намира пълно проявление и принципът за непосредственост и устност. И в тази връзка само съдебните органи са неизменни в своята дейност и не могат да бъдат заменяни в хода на процеса. Това правило не важи за прокурорските и органите по разследването.
6) Само при извършването на дейността в СЗПИ се събират по едно и също време и на едно и също място всички участници в процеса.
7) В СЗПИ по делата от общ характер присъствието на прокурора е винаги задължително и няма изключение от това правило – чл. 268.
8) Присъствието на подсъдимия в този стадий е също задължително, но само когато става въпрос за повдигнато обвинение за тежко престъпление. Съдът може да се разпореди подсъдимият да се яви и в други хипотези, ако това е необходимо за разкриване на обективната истина. Чл. 269, ал. 1,2 НПК има предвид дефиницията, дадена за тежко престъпление в  чл. 93, НК: Престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години.
* Изразът “повече от” се различава от изразите “ не по-малко от” и “над  5 г. напр.”, които от своя страна са равнозначни. Последните два означават, че минимумът, предвиден в закона, трябва да е 5 години . ( напр. 5 – 15 г.). А при “повече от 5 г.” трябва 5 г. да се включва в санкцията, но не и да е минимумът ( напр. наказание  3 – 8 г. е “повече от 5г.”).
Провеждането на СЗПИ по правилата на задочното производство е изключение, защото макар и да са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т.1-3, съдът може да не проведе задочен процес, ако реши, че отсъствието на подсъдимия ще затрудни разкриването на истината в конкретния случай. Задочен процес означава, че има подсъдим, но той не участва – не е установено местоживеенето му и не може да се призове.
9) Само в този стадий на процеса може да вземат участие съдебни заседатели.
10) Само в това СЗ, при това задължително, се провежда пълно съдебно следствие. Изключение има при някои диференцирани процедури – споразумението и съкратеното съдебно следствие. Вярно, че в съдебното заседание на въззивния съд може да се проведе съдебно следствие, но то никога не е задължително, а още по-малко е задължително да се проведе пълно съд. следствие.  В касационната инстанция няма съдебно следствие.
11) СЗПИ  е абсолютно неизбежен, т.е. задължителен стадий, без него няма същински наказателен процес Нещо повече – наказателният процес може да приключи с този стадий, когато актът, който е постановен, не бъде обжалван / протестиран – влиза в сила.