Досъдебно производство. - Действия на прокурора след приключване на разследването. Обвинителен акт

 
Действия на прокурора след приключване на разследването. Обвинителен акт.

I. Действията на прокурора след приключване на разследването (ДПСПР) са самостоятелен стадий на наказателния процес и този извод е верен по следните съображения:
1.    С новия НПК – ДПСПР са установени в самостоятелна гл. 18 НПК.
2.    С новия НПК легално, използвайки самостоятелен текст на чл. 192, законодателят установи, че стадиите на досъдебното производство са:
-    разследване
-    действия на прокурора след приключване на разследването.
3. В този стадий единствено прокурорът е органът, който може да осъществява дейността.
4. Този стадий има строго специфична непосредствена задача, която е различна от тази на другите стадии. Непосредствената задача на този стадий е да се реши от прокурора окончателната съдба на досъдебното производство.
5. Различни са методите и средствата, с които се извършва дейността в този стадий. При него не се събират доказателства, не се извършват следствени действия. Единственото изключение е по чл. 242, ал. 2, по силата на който прокурорът сам отстранява или нарежда на разследващите органи да отстранят съществени процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването.
6. В този стадий прокурорът решава 3 въпроса:
    1) Дали делото да се прекрати
    2) Дали делото да се спре
    3) Дали делото да се внесе в съда.
7. Прокурорът в този стадий не затвърждава  заключението на разследващия орган, а издава свои актове. Например, ако разследващият орган е изпратил делото със заключение за прекратяване, то прокурорът трябва да издаде постановление за прекратяване, за да се прекрати производството, а не може само да утвърди заключението на разследващия орган.
8. Заключенията на разследващия орган в никаква хипотеза не са задължителни за прокурора. Затова е възможно разследващият орган да е изготвил заключение за прекратяване на производството, а прокурорът да е изготвил обвинителен акт и обратно.
9. В този стадий прокурорът може да изготви обвинителен акт, постановление или предложение:
    1) При изготвянето на обвинителен акт делото се внася в съда и по този начин обвинението е повдигнато пред съд, а лицето е привлечено към наказателна отговорност, затова е очевидно, че обвинителният акт на прокурора не е решаващ обвинителен акт.
    2) Прокурорът издава постановление в 2 случая:
        - Когато прекратява производството
        - Когато спира производството.
    Постановленията са от категорията решаващи юридически актове, защото чрез тях делото се прекратява / спира.
    3) Прокурорът изготвя предложения в 2 случая:
        - Когато предлага на съда обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание при предпоставките на чл. 78, НК.
        - Предложение за решаване на делото със споразумение.
10. Именно защото става въпрос за самостоятелен стадий, НПК предписва и срока, в който трябва да бъде извършена тази дейност- чл. 242, ал. 3 – “най-късно 1 месец”. Този срок е инструктивен. 
   
    II. Обвинителен акт на прокурора. Белези:

1. Обвинителният акт (ОА) се изготвя във втория стадий на досъдебното производство. Затова е вярно, че от тази гл. т. той се явява единственото средство, чрез което се формулира окончателното обвинение на досъдебната фаза. Доколкото постановлението за привличане на О. формулира предварително / неокончателно обвинение.
2. Обвинителният акт не е от категорията решаващи юридически актове, защото чрез този акт не се решават нито въпросите за фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението, нито пък въпросите за вината и наказанието.
3. Обвинителният акт от др. гл.т. е единственото средство, чрез което се повдига обвинение пред съд – чрез внасянето му в съда.
4. От друга гл. т. Обвинителният акт е и единственото средство, чрез което лицето се привлича към наказателна отговорност по смисъла на чл. 127 КРБ. Изводът е верен, защото обвинителният акт съдържа искане, отправено до съда, за решаване на фактическите констатации на вината и наказанието.
5. Обвинителният акт от др. гл. т. е и единственото средство, чрез което се слагат рамки в процеса на съдебното доказване. Изводът е верен, защото съдът може да проверява, но само фактическите констатации, отразени в Обвинителният акт, да разглежда делото само във връзка с обвинението, което е инкриминирано в Обвинителният акт и само по отношение на лицето, срещу което е повдигнато обвинение с Обвинителния акт.
6. Предпоставките за изготвяне на Обвинителния акт са изчерпателно посочени в чл. 246, ал. 1 и са една положителна и две отрицателни:
    1) положителна – Когато прокурорът е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина.
    2) отрицателните – Когато няма основание за прекратяване или за спиране. 
В тази връзка могат да се формулират поне две съществени различия между фактическите предпоставки за привличане на обвиняем и тези за изготвяне на ОА.
    1) От обективна страна:
- Обвинителният акт се изготвя, когато е завършено разследването, когато са извършени всички действия, когато са събрани всички доказателства  и е разкрита обективната истина.
- Привличането на обвиняемия обективно се извършва  преди да е приключило разследването, преди да са извършени всички действия и преди да са събрани всички доказателства.
    2) От субективна страна:
- ОА се изготвя, когато прокурорът е убеден, че е извършено престъплението и вината е на извършителя. “Убеден” означава абсолютна увереност, който изключва всякакво съмнение за извършеното престъпление и вината на извършителя – чл. 264, ал. 1.
- Докато, когато се привлича обвиняем, НПК не изисква, а и не може да изисква убеждение, че лицето е извършило престъплението. Достатъчно е да се направи предположение – извод, т.е. основателно предположение за вината на лицето за извършеното престъпление.
След като е внесен Обвинителният акт в съда, не може да се откаже образуването на съдебно производство. Така е, защото внасянето на Обвинителния акт е конституционно правомощие, което е предоставено само на прокурора, а съдът не е орган, който има правомощието да привлича към наказателна отговорност лицата.
7. В чл. 246, ал. 2НПК са посочени задължителните реквизити на обстоятелствената част на Обвинителния акт. Според ТР 2 / 2002 г. от тези реквизити не са задължителни само два:
    1) Да се посочват смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и
    2) Да се посочват условията за прилагане на чл. 53 НК.
Липсата на всеки друг реквизит според ВКС винаги ще означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което делото ще бъде върнато на досъдебното производство за допълнително разследване.
В чл. 246, ал. 3 се сочат задължителните реквизити на заключителната част на ОА и от тях  според ТР 2 /2002 г. не е задължително посочването само на:
- има ли основание за прилагането на чл. 53 НК.