Наказателно-процесуално право /част 2/

 

Субекти в наказателния процес


Субекти в наказателния процес са тези, които осъществяват поне една функция (защита на свои / чужди законни права и интереси) и имат права, с които могат да влияят на хода на процеса.

Съд

I. Освен посочените белези, за съда се приема, че е главен субект. Това се определя от две отправни точки – структурата на наказателния процес и правомощията, с които съда разполага.
1. По отношение на структурата на наказателния процес и неговата логика: Процеса минава през три типа етапи.
- Първият, при който се събират доказателства (следствени етапи). В нашия процес има три такива етапа – предварително производство, досъдебна фаза, съдебно следствие в първа инстанция и съдебно следствие във въззивна инстанция.
- Следващ тип – етапи, при които се вземат решения – действията на прокурора след приключване на предварителното производство в досъдебната фаза, а в първа инстанция – произнасянето на присъда, респ. – решение.
- Трети тип етапи – контролни етапи. С тях се контролира извършеното до този момент. Това са: подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и касационната инстанция.
Има съществена разлика в протичането на процесуалните действия в досъдебното и съдебното производство, произтичащи от различното проявление на основните начала в процеса. В досъдебното производство проявлението е твърде специфично, докато най-пълното проявление на принципите на наказателния процес е в съдебното заседание на първа инстанция.
Съдът работи в най-благоприятна процесуална среда, но той решава и най-важните въпроси в наказателния процес.
2.  По отношение на правомощията – три различни правомощия от гледна точка на виновността:
1) Доказване на виновността (извършва се от органите на досъдебното производство)
2) Възможност за решаване на въпроса за виновността (предоставена е на прокурора – след приключване на предварителното производство)
3) Съдът ( и само той) може да признава дадено лице за виновно.
Според чл. 415 НПК всички актове на съда са със задължителна сила и по отношение на всички, включително и по отношения на гражданския съд. За разлика от съдебните, актовете на прокурора на са задължителни, те не влизат в сила. Съдът има изключителни правомощия и в досъдебното производство, относно мерките за процесуална принуда – те или се вземат от съда, или подлежат на съдебен контрол:
- използване на процесуално-следствени принудителни  действия (претърсване, изземване, специални разузнавателни средства)
- установяване на някои доказателствени средства в досъдебното производство – разпит пред съдия.
- актовете по хода (решаването) на досъдебното производство също подлежат на съдебен контрол. В тази връзка – чл. 7 НПК.


II. Състав на съда:
Съдебният състав трябва да е законен. Ако е налице незаконен състав – абсолютно процесуално основание за касационно обжалване на присъдата – чл. 438, ал. 3, т. 3 НПК.
Условия за законност:
1.  Да участват необходимия брой съдии и съдебни заседатели:
А) Като първа инстанция районният и окръжният съд имат три формата за състав:
- Един съдия – за присъди до пет години лишаване от свобода;
- Един съдия и двама съдебни заседатели – за присъди над пет години лишаване от свобода.
 - Двама съдии и трима съдебни заседатели – за присъди с не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор (със или без замяна).
Б) Като въззивна инстанция окръжният или апелативният съд е в състав от трима съдии;
В) Като касационна инстанция (ВКС) – трима съдии.
2.  Да са назначени по установения от закона ред:
А) За съдиите – назначават се от Висшия съдебен съвет. Цензови изисквания, сред които стаж (2, 5, 8, 12 години).
Б) За съдебните заседатели – назначават се по предложение на съответните Общински съвети.
- За районния съд се избират от общото събрание на съдиите от окръжния съд;
- За окръжния съд – от общото събрание на съдиите от апелативния съд.
3. Да не са налице основанията за отвод (чл. 29 НПК). Не могат да участват съдии или съдебни заседатели, които са заинтересовани или предубедени. Предубеденост е изградено вътрешно убеждение, което е манифестирано, т.е. да се очаква, че това лице ще поддържа това си убеждение.
При свидетелите е различно (това качество изключва качеството „съдия”). Тук действа принципа за непосредствеността. Съдът трябва да е максимално близко до престъплението, но не толкова близко, че да е очевидец.
Основанията за отвод биват абсолютни и относителни:
А) Абсолютните са по чл. 29, ал. 1 НПК. Те не се преценяват – ако фактът е налице, следва отвод за лицето.
Б) по ал. 2 са относителните предпоставки. При тях има място за преценка, което се прави от съответният съд. За да се стигне до отмяна на присъдата, тя трябва да е постановена в резултат на неправилна преценка на съда, който е трябвало да си направи отвод. Ако състава е бил друг, друга е щяла да бъде и присъдата.


III. Актове на съда.
Съдът се произнася с:
1. Присъда (като първа инстанция и като въззивна инстанция) – когато се решава въпроса за виновността и отговорността.
2. Решение (като въззивна и касационна инстанция) – когато се произнася относно жалба / протест или при възобновяване на наказателни дела.
3. Определение – във всички останали случаи.
4. Разпореждане – когато се произнася председателя на съда, съдия-докладчик, председател на състав.
Съдът се произнася в съвещания, на които съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите.

 Подсъдност. Видове


Подсъдност означава компетентност на даден съд да разгледа определена категория наказателни дела. Тя е определена отнапред със закон. Наказателният процес не позволява отклонение от законовия ред. Видове:
1. Предметна – разпределяне на наказателните дела между различните по ранг съдилища.
А) На районния съд са подсъдни всички, с изключение на изрично посочените, че не са му подсъдни. Т.е. основен съд като първа инстанция е районния съд.
Б) На окръжния съд са подсъдни изброените в НПК престъпления.
2. Местна – разпределението на наказателните дела между еднаквите по ранг съдилища. Критерий е местоизвършването на престъплението.
Особена подсъдност по чл. 35, ал. 3 НПК – за лица с имунитет или членове на Министерския съвет е компетентен Софийският градски съд.
Особена подсъдност има и за престъпленията, извършени в чужбина, за военните престъпления (т.е. извършени от военнослужещи) и т.н.
Това, от което се ръководи съда е обстоятелствената част на обвинението, а не правната квалификация.
Винаги по-тежкото престъпления влече след себе си подсъдността (както родовата, така и местната).
Промяна на подсъдност – може да се променя само местната.
3. Функционална подсъдност – съотношението между първа, въззивна и касационната инстанции.
РС->ОС->ВКС или
ОС->АС->ВКС
Спорове за подсъдност: Такъв спор може да има само между съдилища. Не може между съд и прокуратура. Внася се един обвинителен акт в един съд, той счита, че делото не му е подсъдно и го изпраща на друг съд. Ако вторият съд не се съгласи с това – въпросът се повдига пред ВКС.

Прокурор


I. Обвинителна функция: Обвинението е формулирано и обосновано на основата на това, че определено лице е извършило дадено престъпление.
II. Типове обвинение:
1. Частно обвинение – повдига се и се поддържа от пострадалия (у нас това са делата от частен характер - ч.х.д.).
2. Популярно обвинение – всеки да може да повдига обвинение спрямо всеки (не съществува у нас).
3. Публично обвинение – повдига се и се поддържа от прокурора (или от друг държавен орган, ако е предвидено по Конституция – у нас не е предвидено).
4. Частно-публичен характер на делата – ограничава се възможността държавата да образува наказателни дела за определен кръг престъпления. Необходима процесуална предпоставка е частната тъжба на пострадалия, отправена до прокурора. Той преценява дали са налице основанията за наказателно производство и оттам се движи като дело от общ характер (о.х.д.)
5. Дела от т. нар. „публично-частен характер” – по чл. 343 и 343а от НК. Става въпрос за основания за прекратяване на наказателното производство, ако пострадалият пожелае това. (Такива например са някои случаи на автотранспортни произшествия; при тях разследването започва служебно и незабавно. По-късно обаче пострадалият може да прекрати производството).
III. Предпоставки за повдигане на обвинението: Две групи – фактически и юридически:
1. Фактически. Когато са налице достатъчно основания за повдигане и няма основания за прекратяване на производството (чл. 219 НПК). Фактическата предпоставка са именно достатъчното доказателства. Достатъчност – качествен критерий, от който може, към даден момент, да се направи несъмнен извод, че е извършено престъпление (формирано е вътрешното убеждение). Съмнения може да има на този етап, но те не са на базата на събраното, а на това което предстои да се събере. Доказателствата са събрана по установен ред информация. Обвинението не може да се основава на извънсъдебно събрана информация.
2. Юридически – не трябва да са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Биват материални и процесуални:
А) Материални:
- че деянието е престъпление;
- не са налице основания за давност или амнистия;
- деецът не е починал;
- след деянието деецът не е изпаднал в трайно психическо разстройство, изключващо вменяемостта;
- не подлежи на мерки за обществено възпитание;
- не е лице под прикритие.
Б) Процесуални:
- срещу същото лице и за същото престъпление има влязла в сила присъда или висящо производство или определение / постановление за прекратяване на наказателното производство;
- имало е тъжба до прокурора (при делата от частно-публичен характер) и не е поискано прекратяване в случаите по чл. 343.
- компетентни органи – прокурор и органи на разследването, в рамките на компетентността си – родова и местна.
- повдига се с акт (постановление по чл. 219 НПК) или с акта за първото извършено следствено действие от органа. Пред съда обвинението се повдига с обвинителен акт.
- особени процесуални изисквания – когато има лице с имунитет, който трябва да бъде снет. Има решение на Конституционния съд от 1993 г. – тълкуван е чл. 90 от конституцията – за възбуждане на наказателно преследване. Възбуждането на наказателното преследване е елемент от предварителното производство, според КС. Самият НПК не борави с този термин. Не може да се образува изобщо предварително следствие. Трябва да събрани данни, а те не могат да се съберат по надлежен ред, ако няма започнало следствие. Сега, по новия НПК, има разработен механизъм за преодоляване на това.
- да не са налице основания за спиране, но само при внасяне на обвинителният акт в съда. Ако са налице – задължение за спиране. Но при повдигане (чл. 219), то може да се повдигне, дори да има основания за спиране. С него се налагат мерки за неотклонение. (По същия механизъм – спиране до отпадане на обвинението).


Пострадал, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник


Граждански ищец и граждански ответник ( ГИ и ГО )

     Основни признаци на гражданския иск в  наказателния процес :
В наказателния процес гражданският иск се разглежда като процесуален институт - правно средство за търсене на парично обезщетение за причинените от инкриминираното деяние вреди. Предявява се от пострадалия и прокурора срещу обвиняемия или лицето, което носи гражданска отговорност за действията на подсъдимия ( гаранционна отговорност) или срещу двамата. Разглежда се въз основа на наказателно- процесуалните норми. Този иск в наказателния процес е публично- правен институт, т.е. няма смесен процес, а има наказателен процес и всички правоотношения са наказателно-процесуални правоотношения, регулирани от номите на НПК.  Чл. 88, ал. 1 от НПК - Привличане на гражданско-процесуални норми в наказателния процес и те стават наказателно-процесуални.
=> Това е наказателно-процесуален институт.
 Защо съществува гражданският иск в наказателния процес? :
o    Икономия на сили , време и средства за държавните органи и гражданите.
o    Осигурява по-голяма пълнота на доказателствения материал - ГИ може да поиска доказателства, непоискани от друг .
o    Пострадалият може да се ползва от събраните доказателствени материали по делото и от официалното начало.
o    Не е необходима процесуална форма за молбата.
o    Обезщетението ще бъде получено по-бързо - с присъдата.
o    ГИ не дължи разноски.
Промени в законодателството : От 2003 г. се ограничават процесуалните възможности на ГИ . ГИ може да се конституира чак в съдебната фаза на процеса ( чл. 73, ал. 1 ) . Чл. 73, ал. 2 дава възможност на ГИ още в досъдебната фаза в качеството си на пострадал да иска от първоинстанционния съд обезпечаване на бъдещия граждански иск. Ако наказателният процес завърши с влязла в сила осъдителна присъда , по силата на чл. 63, ал. 1, „д” от НПК  гр. иск ще се освободи от държавни такси.    Друга промяна : Към чл. 126, „а” се създава буква „s”( ? )- Производството ще бъде бързо. Непредявяването на гр. иск в наказателния процес води до по-големи възможности в гражданския процес.

I. Предпоставки за възникване на фигурата на гражданския ищец :

1.    Материално- правни :
1) Деяние, инкриминирано като престъпление. Според раздел I, абзац I от Постановление на Пленума на ВС тъкмо деянието , предмет на обвинението е основание за гр. иск в наказателния процес.
2) Вреди - имуществени , неимуществени- НПК не прави ограничение , а чл. 51, ал. 1 от ЗЗД казва „всички вреди”. В постановление на Пленума на ВС- претърпените загуби са основание да се конституира лицето като ГИ. За пропуснатите ползи не може да се предяви гр. иск в наказателния процес - трябва в самостоятелен граждански процес да се търсят - според практиката на ВС. Пропуснатите ползи са резултат на гражданскоправна сделка, затова не може да се търсят в НП-с. Обезщетението по гр. иск в наказателния процес не може да се основава на гражданскоправна сделка.
  Няма значение дали престъплението е от частен или от общ характер. Не е нужно вредите да са елемент от фактическия с-в на престъплението, т.е. да са накърнени съставомерни интереси. => Гр. иск може да се предяви и при формалните престъпления. Но е задължително вредите да са пряка и непосредствена последица от престъплението.
   Практиката на ВС приема, че ако са нанесени средна и лека телесна повреда, допустим е гр.иск и за леката, и за средната телесна повреда. Възможно е на едно лице да е причинена средна, а на друга- лека. Този, който е претърпял лека- също може да предяви гр. иск ( т. к. не е съставомерна. Дори ако деликтът  въобще не е инкриминиран, също може да се предяви гр.иск.
    При хулиганство няма изискване за причинени вреди. Ако са причинени неимуществени вреди , може в същото производство да се предяви граждански иск за тях.
    В чл. 102, НПК е очертан предметът на доказване. „Характерът и размерът на вредите” са в самостоятелна група- в т.2. Ако бяха съставомерни, щяха да са в т. 1- „извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него”.
 3) Причинна връзка между деянието и вредите- според чл. 51, ЗЗД вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от деянието. Гражданският иск в наказателния процес не може да бъде на договорно основание или на договорно и деликтно основание (според практиката - 257 от 2003 г. на Второ). Може да бъде приет гр. иск само на деликтно основание. Отрича се възможността при ПТП гр. иск да бъде предявен и срещу застрахователя, т. к. отговорността му произтича от договора за застраховка. Отговорността на застраховател и извършител не е истинска солидарна отговорност. Акад. Павлов поддържа, че ако застрахователят плати, може да встъпи в правата на пострадалия и да предяви граждански иск - теорията смята обаче, че това е недопустимо.
4) Вина на дееца - умисъл или непредпазливост.

2.  Процесуално- правни предпоставки

      1) Процесуална правоспособност - кой има право да предяви граждански иск? Граждански ищец- това е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди, което встъпва и участва в наказателния процес с претенция да получи парично обезщетение за претърпените от него вреди. Според чл. 84, НПК -ГИ могат да бъдат пострадалия и наследниците му , както и юридическо лице, претърпяло вреди от престъплението - за последното само имуществено обезщетение за имущ. вреди. =>
- Пострадал - физическо лице и за имуществени  и за неимуществени вреди.
- Наследниците- Понятието на чл. 84, НПК за наследници не е идентично с това на ЗН. Смъртта в пряка причинна връзка ли е с престъплението? Ако не е , неимуществени вреди търпи само увреденото лице. Само то може да прецени дали да търси обезщетение => искът от наследниците може да е само за имуществени вреди. Правото на обезщетение за неимуществени вреди е строго лично. Ако пострадалият не е предявил такъв иск , никой не може . Ако е предявил- след смъртта му наследниците встъпват в производството и поддържат гр. иск. ( При престъпления, при които се търсят имуществени вреди , не могат да се търсят неимуществени вреди в резултат на имуществените.) Ако смъртта е в пряка причинна връзка с престъплението : Наследниците по ЗН в този случай се явяват пострадали по смисъла на чл. 84, НПК, те търпят страданията. Но гр. ищци могат да са не всички наследници по смисъла на ЗН. В този случай: Постановление 4, 1961 г. гласи : „Само най- близките роднини на починалия - съпруг, низходящи, възходящи”. Постановление 5 от 1965 г. вкючва и отгледаното, но неосиновено дете , този, който е съжителствал с починалия на съпружески начала, ако съжителството не противоречи на закона и на морала. Изброяването е изчерпателно. Изброените лица могат дори да не са наследници по ЗН. Практиката на ВС : какво означава  „ най- близките”- Постановление 2 от 1984г. - „ Не всеки възходящ и не всеки низходящ, а само тези от първа степен (родители и деца).”
Кога са налице имущ. вреди -според практиката на ВС : Лицето, което е било лишено от издръжката на убития; разходи за лечение, за погребение. Лихви- при деликта те имат характер на санкция, т. к. обезщетението при деликт е изискуемо то момента на деликта. То е и носимо задължение - размер, определен от МС. ВС приема , че лихвите са санкция и не се взимат предвид при определяне на обезщетението, но ще се присъдят, само ако са изрично поискани. Давност - тече от момента на откриване на дееца.- чл. 104 ЗЗД.
 2) Процесуална дееспособност- като в гражданското право.
 3) Да има образувано наказателно производство и да е в съдебната фаза.
 4) По същия гр. иск да няма влязло в сила съд. решение, спогодба и т.н.
 5) Да се подаде молба - чл. 85, ал. 1. Може да е устна или писмена (ал. 2) - това е облекчение от правилата на ГПК.
 6) В молбата да се посочи конкретно размера на обезщетението - Постановление 9 от 1961 г. задължи съдилищата да искат да се посочи отделно за имуществени и за неимуществени вреди.
 7) Подсъдността на гражданския иск е подчинена на подсъдността на наказателното дело.
 8) Молбата да е подадена в срок- най-късно до започване на съдебното следствие в първа инстанция. Гаранция за спазване на срока - чл. 255, НПК- За насрочването на заседанието се съобщава на пострадалия / наследниците му или на ощетеното ЮЛ.
 9) Искът да е предявен на лице, посочено в чл. 86 НПК - подсъдимия или други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.
 10) Искът да бъде приет за съвместно разглеждане с наказателното дело- с мотивирано постановление на съдебния състав. От този момент се конституира фигурата на гражданския ищец. При отказ да бъде приет иска за съвместно разглеждане- не може да се обжалва. Тълкувателно решение 2 / 2004 г., ОСГК - В такъв случай може да предяви иска си в самостоятелен гр. процес.

Процесуално положение на гражданския ищец :

1. ГИ е субект на наказателния процес - Той осъществява допълнителна функция, защитава лични права и интереси (не е длъжен да сочи доказателства, които не са в негов интерес, не е длъжен да реагира, когато това не е в негов интерес - обратното е при прокурора  и защитника, те защитават чижди права и интереси ). Чл. 87, НПК предоставя на ГИ широки права: да участва в съдебното производство , да иска обезпечаване на гр. иск , да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения , да представя доказателства , да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Гражданският ищец  упражнява тези права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гр.иск.
   От това , че Гражданският ищец е субект на наказателния процес =>
 -Исковата молба не трябва да отговаря на изискванията на ГПК,
- подсъдността следва тази на нак. дело,
- може да използва само доказателствени средства по НПК,
- не могат да се правят искания , типични за гражданския процес,
- не могат да се предявяват насрещни и обратни искове.
2. Гражданският ищец е страна в наказателния процес.
3. Гражданският ищец е допълнителен участник в наказателния процес, а не основен- акцесорността означава, че може да обжалва съдебните актове само в гражданската им част ; зависи от основанието и размера в обвинителния акт- ако се промени обвинението, тогава може и той да промени искането си; недопустимо е да установи обстоятелства , които са от значение само за наказателната отговорност.
 Макар и акцесорен , той е самостоятелен субект - действа по вътрешно убеждение, не е подвластен на становището на прокурора , трябва да бъде уведомен и призован редовно.
Съвместимост с други процесуални качества-  може да бъде частен тъжител, частен обвинител и свидетел.


II.    Фигурата на гражданския ответник

Според чл. 89, НПК -ГО е лице, което без да е участник в извършването на престъплението, е привлечено да отговаря за причинените от престъплението вреди. Подсъдимият никога не може да бъде ГО. ГО са лицата, които носят гаранционна отговорност- родители, осиновители, настойник / попечител, ЮЛ - работодатели -за престъпления по повод служебните задължения
ГО отговаря солидарно с подсъдимия. Ако подсъдимият не носи гр. отг., такава не може да се търси и от ГО. Фигурата на ГО се конституира с предявяване на гражданки иск срещу него.
Права на ГО-  чл. 90, НПК- да участва в съд. производство , да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения , да представя доказателства , да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. ГО упражнява правата си в пределите, необходими за защита срещу предявения против него гражданки иск.
Процесуално положение на гражданския ответник :
ГО защитава  свои права и законни интереси. Той не е защитник на подсъдимия, може да е дори и срещу неговата позиция.
Съвместимост с други процесуални качества : Той може да има качеството единствено свидетел.


Пострадал. Частен обвинител

    I.  Пострадал

Съществуват  теоритични спорове относно фигурата на пострадалия :
    Той е субект на наказателния процес, защото осъществява макар и ограничена дейност насочена към регулиране / обезпечаване на обвинителната функция, ръководно- решаващата функция; защитава собствените си права и интереси, влияе върху процеса.
    Той не е субект на наказателния процес - тази теория отрича значението на дейността му за някоя от функциите на НП-с и според нея правата му не влияят върху хода на процеса.
    ВС, Тълкувателно решение 2 / 2002 г.- „ НПК не познава процесуалното качество пострадал. Това е материално- правно понятие , с което законодателят посочва кой може по-късно да се конституира като частен обвинител, граждански ищец, частен тъжител. Той не е участник в наказателния процес, няма процесуални права в наказателния процес.”  => Пострадалият не е участник, няма права, които да бъдат спазвани и => делото не може да се връща в досъдебната фаза поради нарушаване на процесуалните права на пострадалия.
    Новият НПК- урежда въпроса в нова посока : Той отрича аргументите на ВС, също и резултата от тълкуването му. Чл. 248, ал. 2,т. 3  и чл.249, НПК - съдията-докладчик , ако констатира съществено нарушение на процесуалните права на пострадалия в досъдебното производство , трябва да върне делото от съдебното в досъдебното производство за допълнително разследване. На пострадалият се дават необходимите му процесуални средства за защита на неговите права и интереси, т.е. той има процесуални права - чл. 15,  НПК- Право на защита.
   => Пострадалият е процесуално понятие и е участник в наказателния процес. Спорът е дали е субект или не , но той е нетипичен участник.

     Процесуален статут на пострадалия (П ) като съвкупност от процесуални права :
Легална дефиниция -  чл. 74, ал. 1- Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Ал. 2- При смърт на лицето това право преминава върху наследниците му => правото на  Пострадалия да участва в наказателния процес е наследимо. Новата ал. 3 отрече практиката на ВС, според която , когато има независимо извършителство и единият е пострадал, той може да предяви права срещу другия. Ал. 3 гласи- Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

1. Права на П. по общата норма на чл. 75, ал. 1 -  Пострадалият, респективно наследниците му, има статут, който включва процесуални права - част от тях ги дава общата норма на чл. 75, ал. 1:
1) Да бъда уведомен за правата си в наказателното производство- за това му право има гаранция - чл. 75, ал. 2- Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни не само да посочат правата му, но и да ги конкретизират и да осигурят условия за упражняването им. Това право на П се конкретизира в чл. 73, ал. 1 (да му разяснят пр. да предяви гражданки иск в съдебно производство) ; чл. 227, ал. 7  (преди предявяване на разследването разследващият орган е длъж. да разясни на явилите се лица техните права.) ; чл. 228, ал. 2 ( ако някой от явилите се не е в състояние да проучи материалите по производството, разследващият орган е длъж. да му ги разясни , а при нужда, да му ги прочете.) ; чл. 257 ( съдията-докладчик взема необходимите мерки, за да осигури на П възможност да се запознае с материалите по делото и да направи извлечения).
2) Право да получи защита за сигурността си и за сигурността на близките си - конкретизира се с чл. 67- Забрана за доближаване на П.
3) Право да бъде информиран за хода на нак. производство- ако има посочен адрес и е направил искане. Конкретизира се в чл. 255 ( съобщения за насрочване на съд. заседание) и чл. 227, ал. 8 ( Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.)
4) Право да участва в нак. производство съгласно установеното в този кодекс - конкретизира се в чл. 224 ( присъствие на П при извършване на действия по разследването- ако не е предвидено, органът на досъдебното производство може да му разреши ).
5) Право да обжалва актовете, които водят до обжалване или спиране на нак. производство -конкретизира се в чл. 43, ал. 3 и чл. 244, ал. 3 (прекратяване и спиране от прокурора- препис от нак. постановление се изпраща и  на П и той може да го обжалва в 7-дн. срок пред съответния първоинстанционен съд.), чл.250 и чл. 251 ( прекратяване и спиране от съдията-докладчик - препис от разпореждането се изпраща и на П и той може да го обжалва.).
6) Право да има повереник - това право и правото да участва в наказателното производство гарантират, че ще може да упражни и другите си права.

2. Права на П. в специалната част на НПК :  
 
      1) Права, които влияят върху хода на процеса :
    чл. 207 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 7 , НПК - В предвидените в особената част на НК случаи производството от общ характер се образува по тъжба на П. до прокурора и не се образува или се прекратява, ако липсва тъжба на П. - такива са престъпленията по чл. 161, ал. 2 ; 175, ал. 2 ; 193а, НК- те са от частно-правен характер- за да започне наказателно преследване е необходима тъжба на П.
    чл. 207 във връзка с чл. 24 , ал 1, т. 9, НПК - Става въпрос за престъпления от частно- публичен характер. При тях П. може да поиска до започване на съдебно следствие пред първоиннстанционния съд прекратяване на производството - чл. 343, ал. 2 и чл. 343а, ал. 2, НК. Но в тези случаи волята му няма значение за започване на производството.
    чл. 213, НПК - ал. 1- При законен повод прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което трябва да уведоми П. Прокурор от по-горестояща прокуратура може по свой почин или по жалба на П. да отмени постановлението по ал. 1 и да разпореди образуване на наказателно производство.-ал. 2.
    чл. 247, ал. 1, т. 2, НПК- образуване на наказателно производство пред първа инстанция- при дела от частен х-р - по частна тъжба на П.
      2) Права, които водят процеса в една или друга посока :
    чл. 229, ал. 1, НПК - след като проучат материалите по разследването, съответните лица, вкл. П., могат да правят искания, бележки и възражения.
    чл. 243 НПК - право да обжалва постановлението на прокурора за прекратявяне на наказателното производство- пред две инстанции.
    чл. 244, НПК- право да обжалва постановлението за спиране на наказателното прозводство - само пред една инстанция.
    чл. 250 и чл. 251, НПК - разпореждането на съдията-докладчик, с което той спира или прекратява наказателното производство подлежи на обжалване от П. по реда на гл. 22.
   3) Право на пострадалия да обжалва отказа на съда да бъде конституиран като частен обвинител - чл. 271, НПК
   4) Право да поиска обезпечаване на гражданки иск.
   5) Право да поиска да бъде конституиран като частен обвинител или/и като граждански ищец - чл. 76 и чл. 84, НПК

Някои случаи, в които законодателят е преценил, че други принципи са по-важни от участието на П. :
а) Бързото производство - чл. 356, НПК - При бързото производство не му се предявява разследването, нито може да  участва като граждански ищец и частен обвинител.
б) Незабавно производство - Същите права са му отнети - чл. 362, ал. 5 и чл. 365.
в) При прекратяване  на нак. производство чрез споразумение в досъдебната фаза - чл. 382, ал. 10 - П. има право само да бъде уведомен за определението на съда и за правото му да предяви граждански иск за неимуществени вреди в самостоятелен граждански процес ( имуществените трябва да бъдат възстановени по споразумението, иначе то не се допуска ).

  II. Частен обвинител (ЧО) : предпоставки за възникване на фигурата му:


1. Процесуална правоспособност- чл. 76, НПК- Лице, претърпяло имущ. или неимущ. вреди от престъпление, което се преследва по общия  ред (не от общ характер). Може да има частен обвинител и при престъпления от частен характер ( чл. 48,49,50 дават правомощия на прокурора при определени обстоятелства да преследва престъплението по общия ред, но престъплението ще си е от частен характер).  Наследниците- същото като при частен тъжител. Особеност- ако почине частният обвинител и няма наследници, няма да се прекрати делото, остава прокурорът, който не поддържа обвинението.
2. Вреди - същото като при частния тъжител. За разлика от частен тъжител тук вредите не е нужно да са съставомерни.
При разглеждане на дела срещу непълнолетни не може да участва частен обвинител - чл. 392, ал. 4 НПК.
3. Процесуална дееспособност- същото като при частния тъжител.
4. Необходимо е да е образувано производство от общ характер.
5. Молба за участие в съдебно производство като ЧО - чл. 77, НПК- може да е в устна или писмена форма и да е подадена в срок- краен срок е до началото на съд. следствие. Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава и за обстоятелствата, на които се основава. Актът, с който се уважава молбата се различава от акта, с който се открива наказателно производство по тъжба на Частния Тъжител ( разпореждане на председателя на РС) , а тук е определение на съдебния състав. Определението може да се обжалва, ако е отказ, с частна жалба- по реда на гл. 22.

Права на Частният обвинител - да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съд. производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Процесуално положение на ЧО :
Частният обвинител е акцесорен участник в наказателния процес; не може да влияе на хода на наказателното производство; не е обвързан от прокурора ( той поддържа обвинението в съда наред с прокурора, но може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа - чл. 78) ; може да обжалва присъдата само в наказателната й част.


Частен тъжител


                    Частен тъжител има при престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия (престъпления от частен характер ). За разлика от престъпленията от частно-публичен характер, има 4 групи престъпления от частен х-р :
1.    Чл. 161, ал. 1 НК - Престъпления против телесната цялост и здравето ; обида и клевета; издаване на чужда тайна и принуда.
2.    Чл. 175, ал. 1 НК - Престъпления против правата на гражданите.
3.    Чл. 218 в, НК- Престъпления против частната собственост.
4.    Чл. 348 б, НК- Престъпления против транспорта.
5.    
          Причини за запазване на частния обвинител :
-    Значително по- ниската степен на обществена опасност.
-    Засягат строго лични интереси.
-    Свързани са със специфичните отношения на родство.

Предпоставки за конституиране на частния тъжител :
1) Процесуална правоспособност- Право на тъжба - призната от закона възможност едно лице да сезира съда с искане за наказателно-правна защита и така да се установи в наказателния процес като страна, която повдига и поддържа обвинението - като главен обвинител.
    Право на тъжба - характеристика :
- делимо и самостоятелно- колкото пострадали, толкова права на тъжба.
- наследимо- чл. 80, изр. 2 - наследява се правото на тъжба, а не правото на защита ( то не може да се наследява) .Това наследяване не е идентично с наследяването в гражданското право. Тук всеки от наследниците наследява за себе си право на тъжба. Наследници по закон и по завещание- законът не поставя изискване да са само по закон. Ако вече е подадена молба от пострадалия и той почине, наследниците могат само да встъпят в процеса. Те не са обвързани от това, което той е поддържал като теза. Ако след това  и наследникът почине, неговите наследници не могат да встъпят в процеса - само еднократно преминава по наследство правото на тъжба. Ако пострадалият няма наследници,  прекратява се наказателното производство.
2) Пострадал по смисъла на чл. 80, НПК - Лице, чийто съставомерен интерес е бил накърнен. Престъпленията от частен характер са резултатни - в състава им е посочена негативна промяна в действителността. Пострадал по см. на чл. 80 е този, който има пряк и непосредствен интерес тази промяна да не настъпи. Пострадал по см. на чл. 80 може да е само ФЛ, а частен тъжител ще стане само това ФЛ, което упражни правото си на тъжба по съответния начин.
3) Вреди, които са причинени с това престъпление-  това са увреждащи резултатни престъпления - вредите са имуществени и неимуществени , но да са пряка и непосредствена последица от деянието.    
4) Процесуална дееспособност - като в гражданския процес.
5) Подаване на тъжба пред компетентен съд. - задължително в писмена форма.
- Да е подписана от подателя (чл. 81), но няма пречка и от упълномощено лице. Ако не е подписана, все едно няма тъжба - сроковете продължават да текат. Подписът на легитимираното лице не може да се потвърди от наследниците.
- Да съдържа данни за лицето, което я подава - трите имена и местоживеене.
- Данни за лицето, срещу което се подава- трите имена и местоживеене. Чл. 83 дава право на П. да иска от органите на МВР съдействие, когато не може да установи данните на лицето.
- Данни за обстоятелствата около извършеното престъпление - тъжбата трябва да очертава максимално ясно предмета на доказването.
- Време и място на престъплението - Времеизвършване и времеузнаване на престъплението.- има разлика м/у тях. Ако липсва посочване на времеузнаването- не би трябвало да се дава ход , а да се поиска конкретизация, т.к. от това зависи преклузивния 6-месечен срок за тъжбата. Времеизвършването е от значение за давностния срок. Ако липсват данни за местоизвършването, ВС приема, че местно компетентен е РС, където е подадена тъжбата.
- Не е необходимо в тъжбата да има пр. квалификация- за факти, които не са посочени в тъжбата обаче , съдът не може да даде пр. квалификация.
- Да е указано изрично, че се иска наказателно преследване.
- Да се приложи доказателство за платена държавна такса.
- Тъжбата трябва да е подадена до компетентен съд- ако не е , това не влияе на преклузивния срок ; дори по грешка да е подадена до прокурор или да разследващ орган - също.
- Да е подадена с толкова преписи, колкото са подсъдимите.
- Да не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок - чл. 81, ал. 3- от узнаване на престъплението / от момента на съобщаване, че е от частен, а не от общ характер - Ако в хода на производството от общ характер се установи, че е от частен характер, срокът започва да тече от момента, в който се съобщи на пострадалия това.
Производството пред първа инстанция се образува по тъжба на пострадалия - с разпореждане на председателя на съда ( чл. 247, ал. 1, т. 2)- От този момент възниква фигурата на частния тъжител.
Ако тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 , НПК , наказателното производство не се образува, а образуваното се прекратява. Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от момента на съобщаването на П. за това.

Процесуално положение на частния тъжител :

1. Субект на наказателния процес - осъществява основна функция на наказателния процес,обвинителната; осъществява лични права и интереси; има широки процесуални права ( да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения, да представя доказателства, да участва в съдебното производство, да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете на съда ,които накърняват неговите права и законни Субект на интереси и да оттегля жалбата си.) ;
2. Той участва в съд. производство сам => е страна  в наказателния процес.
3. Той е абсолютно необходим / задължителен участник, а не акцесорен. Това не значи, че той лично трябва да участва в наказателното производство - може да упълномощи повереник ( чл. 24, ал. 4, т. 5- наказателното производство не се образува ,а образуваното се прекратява, ако частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съд. заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини ; тази разпоредба не се прилага, ако вместо него се яви повереник.)
4. Той е господар на обвинението и на целия наказателен процес - От волята му зависят пределите на обвинението, предметът на доказване.
- Той има възможност да прекрати наказателното производство- чл. 24, ал. 4, т. 3, т. 4, т. 5 - три хипотези -   е изрично оттегли тъжбата си;   мълчаливо с конклудентни действия ( не бъде намерен на посочения адрес или не се яви в съд. заседание и не изпрати повереник)     и като постигне помирение с дееца. В тези случаи съдът е обвързан да прекрати нак.производство. Прокурорът обаче не може да прекрати наказателното производство в съдебната фаза.
- Той има право да не допусне изпълнението на вече наложено с влязла в сила присъда наказание - ако го е поискал преди да започне неговото изпълнение ( чл. 84, ал. 3, НК и чл. 414, ал. 1, т. 3, НПК ) .
Съвместимост с други процесуални качества -  Може да бъде още само граждански ищец. Не може да бъде разпитван като свидетел ( чл. 93, ал. 3). Дори да стане гр. ищец, пак не може да бъде разпитван като свидетел. Защо не може да бъде свидетел?- частната тъжба определя предмета на доказване и не може обстоятелствата, които подлежат на доказване да бъдат доказвани с твърденията на този, който има интерес същите да бъдат приети за доказани.

Сравнение между частен обвинител, прокурор и частен тъжител :
И тримата са субекти на наказателния процес; страни в съдебната фаза на процеса; осъществяват обвинителна функция. Но частният тъжител може да влияе върху хода на процеса и да доведе до неизпълнение на наказанието. Прокурорът и частният тъжител - упражняват правата си, ако желаят и в каквато интензивност желаят. Прокурорът е длъжен да упражнява правомощията си. Частният тъжител е пълен господар на обвинението. Частният тъжител и частният обвинител - частният тъжител може да прекрати наказателното производство, а частният обвинител не може. Частният Тъжител е главен участник в наказателното производство, а Частният обвинител - акцесорен. Частният тъжител определя кръга на доказване, а Частният Обвинител действа в пределите на доказателствата, очертани с обвинителния акт на прокурора. Частният Тъжител не може да бъде разпитван като свидетел, а Частният Обвинител може.  

 Обвиняем

Фигурата на обвиняемия в наказателния процес се води като централна. В глобален аспект на наказателното правоотношение - т. к. реализирането на отговорност към държавата и обществото срещу извършителя на едно противоправно деяние е доста широка дейност : Започва от материалното право, минава през процеса и завършва с изпълнение на наложеното наказание. Но наказателният процес по принцип се развива за обвиняемия - целта е да се докаже, че е извършил престъпление и да му се определи отговорност. Затова се приема , че е централна, главна фигура. Но не вярно, че не може да има наказателен процес без обвиняем : НП-с има и преди повдигане на обвинението , както и след постановяване на присъдата. Но наказателният процес не може да се развие и да постигне целите си без обвиняем.
Съществува тенденция за защита правата на пострадалото лице. Законодателят лансира повече неговите права. Но въпреки това може да се каже , че наказателният процес се развива за обвиняемия - постигат се основни задачи на наказателния процес.
 
1. Фигурата на обвиняемия- понятие :
Терминът  е родов. Срещат се и подследствен и подсъдим. Подследствен се среща повече в практиката, а подсъдим е почти навсякъде употребен в съдебната фаза. Родовото понятие е обвиняем, а другите две са видовете- в съдебната фаза- подсъдим, а в досъдебната- подследствен.
Легална дефиниция : чл. 54, НПК - „Обвиняемият е лицето, което е привлечено в това му качество при условията и реда, предвидени в този кодекс.”

2. Предпоставки за възникване :  За обвиняемия като фигура има специален ред за възникване. Фигурата на обвиняемия възниква само в един образуван наказателен процес. Предпоставките се делят на фактически, материално- правни и процесуално- правни. В момента, в който има образуван наказателен процес, НПК визира процесуални предпоставки, при които възниква фигурата на О.- чл. 219, НПК:
1) За да се привлече едно лице като обвиняем, се изискват достатъчно доказателства за виновността на определено лице и липсата на основания за прекратяване на наказателното производство. Чл. 219, л. 2- Независимо дали привличането ще стане, когато производството  е образувано по чл. 207 или при неотложни действия с извършване на първото действие, предпоставките винаги ще са „ достатъчни доказателства”. Актът за първото действие е достатъчно доказателство. Фактите от обективната действителност са данни, а когато бъдат събрани по определения ред, ще бъдат доказателства. При привличане на О. трябва да има достатъчно доказателства.
2) Трябва да има наказателно отговорно лице. - Ако то не носи нак. отг. поради някаква причина, О. не може да възникне.
3) Трябва да има акт на компетентен орган- прокурор ( постановление)
=> Дотук - това значи „ при условията и реда на този кодекс”- чл. 54 НПК.

3. Процесуално положение на О. :
Обвиняемият е субект и страна в наказателния процес. Той е самостоятелен субект. В съдебната фаза О. има качеството на страна. Като субект и страна НПК при определяне на процесуалното му положение му дава определени права :

1) Да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства.
2) Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението.
3) Да се запознае с делото, вкл. и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения.
4) Да представя доказателства.
5) Да участва в наказателното производство.
6) Да прави искания, бележки и възражения.-
7) Да се изказва последен,
8) Да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
9) Да има защитник. О. има право защитникът му да участва  при извършване на действия по разследването и др. процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.
10) Подсъдимият има право на последна дума.

Фигурата на обвиняемия. Съвместимост.- О. осъществявяа функцията по защита - процесуални действия, насочени към частично или изцяло оборване на насочените към него доказателства. При О. няма съвместимост с друго процесуално качество. Когато отговаря по граждански иск, той си отговаря като обвиняем. Няма деление на гражданската и наказателната отговорност - те са вплетени.

4. Видове защита на обвиняемия :
Дели се в зависимост от субекта. В чл. 55 ал. 1 едно от правата на обвиняемия е да има защитник.
    1) Лична защита-  Осъществява се , когато О. упражнява самостоятелно правата си по чл. 55.
     2) Защита, осъществявана от защитник- Осъществяването на тази защита не означава, че О не може да осъщ. личната си защита. Това не е пречка за упражняване на правата на О. по чл. 55. Това е израз на самостоятелността му като фигура. Правата на защитника също не зависят от правата на О.- той също е самостоятоятелна фигура.
Защитата от защитник бива няколко вида. Критерий е задължителното участие на защитник.-  Видове:
    а) Задължителна (необходима)- В чл. 94, НПК се изброяват в 9 точки случаите на необходима защита (виж). В тези 9 точки има деление с оглед волята на О.: има две хипотези, при които , ако подсъдимият поиска, участието не е задължително- т. 4 и т. 5- това е условно необходима защита. В останалите случаи е абсолютно необходима.
    б) Доброволна - Тя бива 2 вида.
-Участието на защитник в процеса се определя от желанието на подсъдимия. Законодателят е преценил, че в тези случаи няма да се накърнят правата на О., ако не участва защитник. А при деветте точки на чл.94, ако не участва защитник, ще има съществено процесуално нарущение.
-Ако О. няма финансови средства, може да поиска от Съвета на САК да определи защитник, който за сметка на САК ще го защитава- това е доброволна защита по назначение (По Закона за адвокатурата)
- По Закона за првната помощ има служебни защитници- това не е доброволна защита по назначение.
- Разграничение от чл. 94, ал. 1, т. 9 - В този случай защитник му се назначава от съда за сметка на бюджета, „ако интересите на правосъдието налагат това”.     
    в) Служебна защита- това е задължението на съда и органите на досъдебното производство да събират доказателства, които подкрепят и които оборват обвинението- чл .107, ал. 3. Някои автори приемат, че това е служебна защита, а други- че е свързана с разкриването на обективната истина. Въпросът е спорен.
Служебна защита # Служебен защитник - няма такова понятие ( служебен защитник) в НПК, а се среща в други нормативни актове.

Мерки за процесуална принуда


1.    Понятие за мерки :
        Една от процесуалните гаранции на правото на защита е неприкосновеността на личността. Според чл. 17, ал. 1, НПК спрямо гражданите в наказателния процес не могат да се вземат мерки, които не са предвидени в НПК. Този член изисква всякаква процесуална принуда да бъде регламентирана в НПК. Уредбата на мерките за процесуална принуда е в раздел II от Главата за обвиняемия, т. к. най-често се прилагат за Обвиняем.
    2. Същност на мерките за процесуална принуда: Установени в закона правила за поведение, целящи бързо и ефективно провеждане на наказателния процес. Те нямат санкционен характер. Те не са санкция за извършено престъпление от О. Само в определени хипотези МПП се явяват санкция за неправомерно процесуално поведение.- МПП отстраняване от съдебна зала се налага напр. , когато дадено лице не спазва реда в съдебната зала. Санкционен характер има и замяната на една мярка за неотклонение с друга, по- тежка. Но при всички положения МПП имат организационен характер.  Мерките за процесуална принуда преследват чисто организационни цели.
    3.  Видове МПП:

1)    Мерки за неотклонение - чл. 56 и сл.- най- често се прилагат.
2)    Забрана за доближаване до пострадалия- чл. 67
3)    Забрана за напускане пределите на РБ- чл. 68
4)    Отстраняване на О. от длъжност- чл. 69
5)    Настаняване в психиатрично заведение- чл. 70
6)    Принудително довеждане- чл. 71
7)    Мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемането на вещи в полза на държавата- чл. 72
8)    Мерки за обезпечаване на гражданския иск- чл. 73
9)    Отстраняване от съдебна зала- чл. 267
4. Мерки за неотклонение. Обща характеристика. (МН)
МН се налагат само по отношение на обвиняемия. при всяко дело. Мерките за неотклонение се вземат с цел (чл. 57) обвиняемият да не се укрие, да не извърши ново престъпление или да не осуети привеждането на присъдата в изпълнение. ( организационен х-р)
               Индивидуализация- мярка за неотклонение, както и всички МПП ,се индивидуализират. В чл. 56, ал. 3 и в чл. 61, ал. 2, НПК са посочени критериите, от които съответният орган, определящ мярката за неотклонение или МПП , се влияе. чл. 56 / 3 :
-    степента на обществена опасност на престъпление
-    доказателствата срещу обвиняемия
-    здравословното състояние, семейно положение, възраст и други данни за личността на О.
-    чл. 61 / 2: имущественото положение на О. ( при опр. на гаранцията)
МПП, в частност мерките за неотклонение, се вземат с процесуален акт на компетентен орган.- чл. 59. Компетентният орган се определя от стадия, в който се намира процеса.( прокурор, разследващи органи, съд). Определени мерки в досъдебното производство задължително  се вземат от съда : домащен арест и задържане под стража, отстраняване от длъжност, настаняване в психиатрично заведение и мерките за обезпечаване. Всички ограничителни действия, които представляват значително посегателство срещу правата и свободите на гражданите задължително се вземат от съд.


Видове мерки за неотклонение. Подписка , гаранция, домашен арест

Освен мерките за неотклонение, изброени в чл. 58 - подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража- НПК въвежда по отношение на определени категории лица специфични мерки: за непълнолетни (чл. 386) и за военни (чл. 401)
-    ¬¬чл. 386 /1 - въвежда надзор на родителя / попечителя ; на администрацията на възпитателното заведение, в което е настанен непълнолетния ; на инспектора при детската педагогическа стая / на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетни и малолетни.
-    чл. 401/1 - въвежда поставяне под най- близко наблюдение в частта и задържане под стража в казармените помещения.

1. Подписка : Предвидена е в чл. 58, т. 1. Според чл. 60 подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Тя е неточно описана. По принцип мерките за неотклонение целят обвиняемият да се явява, когато бъде призован. Подписката е най- леката и най- често налаганата мярка за неотклонение. Проблемът, освен теоретична, има и практическа страна- напр. тези, чиято професия налага да пътуват, на практика биват санкционирани чрез подписката. Идеята не е да се санкционират такива случаи. Задължението за явяване произтича от статута му на обвиняем. Мерките за неотклонение обезпечават това явяване, а не целят да санкционират обвиняемия.
2. Гаранция : чл. 58, т. 2. Според чл. 61, ал. 1 гаранцията може да бъде в пари или ценните книги. В практиката обаче няма случай на гаранция в ЦК. Никой не иска да ги приема, т. к. има проблем с остойностяването им и гарантирането на тази стойност за определено време. Според чл. 61, ал. 2 при определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото състояние на О. В случай на неизпълнение на задълженията, свързани с гаранцията, парите / ценните книги се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да се определи и гаранция в по-голям размер, вместо да се премине към задържане под стража като по- тежка мярка (чл. 66, ал. 2). Въпросът е трябва ли да се съобрази и тук имуществено положение на О.? Би трябвало- да. При определянето на паричната гаранция се дава срок за внасянето й. Ако не се внесе в срок, може да се вземе по- тежка мярка за неотклонение - задържане под стража. ( чл. 61, ал. 5). Докато не се внесе, лицето не се освобождава. Когато отпадне нуждата от гаранция, гаранцията се освобождава ( ал. 8). Ако от момента на отпадане в 3-год. срок не се поиска, тя се отнема в полза на държавата. Разпоредбата на  чл. 61, ал. 4, изречение 1 дава възможност гаранцията да бъде внесена от О. или друго лице. На практика след влизане в сила на присъдата Агенцията по държавни вземания насочва принудително изпълнение към гаранцията. Гражданският ищец също може да поиска възбрана върху гаранцията. Затова на практика се внася от трето лице и така не може да се насочва принудително изпълнение към нея.
3. Домашен арест : чл. 58, т. 3. Чл. 62, ал. 1 дава легално определение : Домашният адрес се състои  само в забрана О. да напуска жилището си без разрешение  на съответния орган. Както и при задържането под стража целта е обвиняемия. да бъде изолиран. Но тази мярка за неотклонение трябва да се взима изключително рядко, защото ефективността й е под съмнение. В много случаи тази мярка за неотклонение дори е по- тежка с оглед конкретните обстоятелства- напр. ако един самотник не може да напуска жилището си, въжниква въпросът от какво ще се препитава. Другият проблем е какво точно включва понятието „жилище”?

Задържане под стража

 Изпълнява се в местата за лишаване от свобода или в следствения арест : има ограничен достъп, определен режим и т.н.
       Предпоставки за тази най- тежка мярка : Взема се в случай на тежки престъпления- чл. 63, ал. 1- тежко е престъплението, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и има реална опасност О. да се укрие или да извърши друго престъпление. Тук има реална опасност- това е разликата с другите мерки за неотклонение. Чл. 63, ал. 2 предвижда хипотезите, в които законодателят предварително е счел, че има реална опасност да се укрие или да извърши ново престъпление (виж). Счита се , че степента на обществена опасност е достатъчно висока, за да има реална опасност. Винаги ли в тези случаи задържането под стража е задължително? Формулировката в НПК навежда на мисълта, че- да. Но органът, който налага мярка за неотклонение е съдът и той преценява реална ли е опасността или не. Според ал. 3 на чл. 63, когато опасността О. да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража може да се измени в по- лека или да се отмени. Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство е срочна- чл. 63, ал. 4-( виж). За задържането под стража незабавно се уведомява : семейството на О.; работодателя на О., освен ако О. заяви, че не желае това; МВнР, когато О. е чужд гражданин.( ал. 7). Децата на О., ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно в детска стая, детска градина или интернат.
    Компетентен орган да взема тази мярка за неотклонение е винаги съд. В досъдебното производство, с оглед степента на засягане на правата и основните свободи на О.- винаги от първоинстанционния съд по искане на прокурора.- чл. 64, ал. 1. В чл. 64 е описано самото производство и обжалването. В досъдебното производство, не само че мярката се взема от съд, но и контролът върху нея също се осъществява от съд- чл. 65. За да се предотвратят неоснователни чести молби за изменение на мярка за неотклонение, ал. 6 на чл. 65 предвижда следното : Когато искането е направено от О. или неговия защитник и с определението на съда се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок , в който ново искане на същите лица е недопустимо.- не повече от 2 месеца от влизане в сила на определението, като това не се прилага , ако причините за молбата са влошаване на здравословното състояние  на О.
   Чл. 66, ал. 1 предвижда последиците от нарушаване на мярката за неотклонение, т.е. ако обвиняемият бъде призован да се яви за определено процесуално действие и не се яви без уважителни причини - дава се възможност мярката за неотклонение да бъде заменена с по- тежка. При гаранцията- конфискува се в полза на държавата, но се допуска да не се премине към задържане под стража , а да се определи по- висока гаранция.


Други мерки за процесуална принуда

1. Забрана за доближаване до пострадалия : чл. 67, НПК - Тази мярка за неотклонение е нова в НПК. В Закона за защита срещу домашното насилие има такава мярка. Тази мярка за неотклонение не е приложима към всички престъпления- не при всички престъпление има пострадал, а и е приложима при някои, при които доближаването може да има психическо въздействие. Тази мярка не осуетява неявяване при призоваване, а обезпечава единствено психическото спокойствие на пострадалия. Мерките за неотклонение могат да се прилагат кумулативно с МПП. Всички МПП могат да се прилагат кумулативно по принцип. За забраната за доближаване няма санкция.
2. Забрана за напускане пределите на РБ : чл. 68, НПК (виж). Когато се въведе за първи път през 1994 г., представляваше само уведомяване  на граничните пунктове и нищо повече. В сегашния си вид е от 1997 г. Проблем- има такава същата полицейска мярка и има колизия между двете мерки. Създава се правен хаос при опит 1 лице да атакува тази мярка и да поиска евентуално напускане на страната по важни причини.- виж процедурата в чл. 68.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО   ПРАВО


Доказването е централно във всеки вид процес. За доказването можем да четем учебника на акад. Павлов, но със закона. Новият НПК внася особено много промени в доказателственото право. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНОТО   ПРАВО по начало е изградено на принципите на Континенталната правна система. НПК в областта на ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО   ПРАВО направи преструктуриране- осъвършенстване, нови институти. Но се основава на класическото ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО   ПРАВО.

Предмет на доказването (Д.)

1. Понятие за доказване:  Процес, в който обективната истина трябва да стане логически очевидна. Това се извършва чрез оценката на факти, отнасящи се до главния факт с помоща на всички прийоми на формалната логика и ........... Само по реда и чрез средства на НПК.
2. Предмет на доказване :  Съвкупност от обстоятелства и факти, които трябва да се установят, за да се реши правилно делото. ( Обстоятелства - това са недоказаните факти,  а Факти - това са доказаните факти ). Изясняването на предмета на доказване изисква изчерпване на пределите на Д.
     Предели на Д. - Кръгът от доказателствен материали, които трябва да се съберат и оценят. Законът и правната теория дават само общи указания относно предмета на Д. Той е конкретен по всяко отделно дело. Предметът на Д. е очертан от материално- правна наказателна норма. Но той включва и редица други обстоятелства, свързани с реализирането на наказателната отговорност. Обстоятелствата, включени в предмета на Д. могат да се класифицират в три групи. Тази класификация е условна, поредността на включените обстоятелства също е условна, но в определени случаи е задължителна (напр.  не може да се разискват въпросите за наказателната отговорност преди да се изясни има ли престъпление.)  Класификация :
I  група - Обстоятелства, свързани с вида и размера на наказателна отговорност, които пораждат, изключват или погасяват наказателната отговорност или водят до отпадането й.
    1) Обстоятелства, които изключват наказателната отговорност
    явна малозначителност на деянието
    неизбежна отбрана
    крайна необходимост
    оправдан стопански риск
    залавяне на престъпник
2) Обстоятелства, които погасяват нак. отг.
    давност
    амнистия
    смърт на дееца.
3) Обстоятелства, които водят до отпадането на нак. отг.
    при неплащане на издръжка - плащането й.
В  I група се включват обстоятелства, които се свързват с това има ли извършено престъпление ; участвал ли е О. в неговото извършване ( когато на един О. се преписват няколко престъпления, се доказва всяко едно по отделно ) ; самоличността на О.- това са идентифициращите данни за лицето; има ли основания, които изключват, погасяват нак. отг. или водят до отпадането й.
=> В I група се включват обстоятелства относно това съществува ли наказателна отговорност за конкретно лице.
II група -  Обстоятелства от значение за характера и степента на наказателна отговорност на Обвиняемия. Ако се установи според  I група обстоятелства, че деецът носи наказателна отговорност - пристъпваме към  II група- Обстоятелства, необходими , за да се извърши правилна индивидуализация на наказанието. Предвидени са в чл. 54 от НК :
    подбуди, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието
    тук се вкл. и доказателства за личността на дееца - като се преценява поведението му преди и след деянието, извън деянието.
    тук се вкл. и обстоятелства, които налагат заменяне на наказанието с административно наказание или с мерки за обществено въздействие (при непълнолетни).
III група - Обстоятелства, свързани с основанието и размера на гражданската отг. - Само ако съдът е приел за съвместно разглеждане граждански иск за причинените от престъплението вреди. Нерядко въпросите на гражданския иск се изясняват със самото доказване на престъплението, т. е. първа група обстоятелства. Граждандксият иск в наказателния процес е само деликтен и неговото основание е извършения деликт. Всяко резултатно престъпление е един деликт, който е с толкова висока степен на обществена опасност, че е въздигнат в престъпление. Но ако граждански иск е предявен за неимуществени вреди, те трябва да се доказват отделно.
3. Доказателствени факти :
    Главен факт (основен) - Търсеният в НП-с факт. Всички обстоятелства от трите групи образуват главния факт.
           Доказателствени факти - Отнасят се към една от трите групи и са свързани с главния факт.
           Контролни факти - Не са свързани с главния факт, но пряко или косвено свидетелстват за достоверността на едни или други доказателствени материали.( Напр. един свидетел твърди, че О. се е намирал в Лондон- този факт е контролен, той не е свързан с престъплението. Но може да служи за алиби).
           Насочващи факти - факти, които изобщо не могат да се поставят в основата на обвинението или присъдата, но дават основание в каква насока да се извършва диренето. Тези факти имат значение за престъплението, но не могат да служат за установяване на авторството на едно или друго престъпление.
* Могат ли да се доказват отрицателни факти? Да, чрез положителните. В наказателния процес подлежи на доказване, не само че престъпление извършено, но и че не е; че подсъдимият е автор на престъпление, но и че не е и т.н.
*  Доказват ли се факти, които са професионална тайна? Адвокат не може да си позволи да разгласява факти, които са му поверени в това му качество. Могат да се доказват, но с други средства, а не може той да бъде разпитван за тези факти.
*  Доказват ли се свръхестествени обстоятелства? Те не са обстоятелства по смисъла на закона. Но трябва да се различават от факти, които не могат да се обяснят поради недостатъчно човешко познание.  
*  Доказват ли се безспорните обстоятелства? Да, и те подлежат на доказване в наказателния процес. Самопризнанието на О. не освобождава органите от задължението им да събират доказателства. В гражданския процес подлежат на доказване само относимите спорни факти и ги доказва този, който ги твърди и черпи права от тях
*  Доказват ли се ноторните факти (общоизвестни) ?Те са известни на неограничен кръг от хора, но задължително на съда и страните. Не се нуждаят от доказване.
*  Доказват ли се правните норми? Римска максима - „ Съдът знае закона”. Законът не се нуждае от доказване. Става дума за местния закон. Нормите на чуждестранното право се доказват, защото съдът не е длъжен да го знае.
*  Доказват ли се презумпциите? Когато се установи един факт и от това се прави извод за съществуването на друг. В наказателния процес няма човешки презумпции, не се допускат. В наказателния процес не може да има необорими презумпции.
*  Подлежат ли на доказване неопределените факти?-„никога”, „някога”, „всякога”- Тези факти не подлежат на доказване. На доказване подлежат само фактите, определени по време и място.

Предметът на доказване трябва да обхване всички възможни версии за престъплението и неговия автор. В хода на п-са предметът на доказване се изменя- съединяване /отделяне на дела ; всяка нова версия на разследване води до промяна на предмета на доказване ; изменение на обвинението също.


Тежест на доказване

Този въпрос е основен за всеки вид процес. В гражданския и административния п-с говорим за разпределяне тежестта на доказване. ( В стария процес се е наричала доказателствено бреме.)
1. Определение - Тежестта на доказване е онова задължение за доказване, което, ако не бъде изпълнено, възникват неблагоприятни последици за неговия носител, а именно - твърдяните факти се считат за нестанали.
2. Обвиняемият и доказателствената тежест ( ДТ ) - Обвинението не носи такава тежест. Той има право, но не и задължение да оборва обвинението. Това, че не са доказани възраженията на обвинението.,  не обосновава обвинението. Съгласно чл. 103, ал.2, обвинението не е длъжен да доказва, че е невинен”, а съгласно ал. 3 - „Не може да се правят изводи във вреда на обвинението, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.” Обвинението има и право на мълчание. От процесуалното му поведение не може да се правят изводи в подкрепа на обвинението. Има ли право да лъже? Не, защото няма насрещно задължение да му се осигурят условия за упражняването на това право. Но обвинението няма задължение да говори истината, т. к. неговите обяснения не могат да бъдат санкционирани. Иначе би се накърнило правото му на защита. Обясненията са както доказателствено средство, така и средство за защита. Ако О. не признава вината си или не казва истината, това не може да отегчава отговорността му. Поведението му няма връзка с престъплението. От това, че той се защитава зле или не се защитава, не могат да се правят изводи за обвинението.
    Защитникът и доказателствената тежест - Защитникът е длъжен да изтъква всички обстоятелства, които ползват обвинението. Това задължение обаче не е доказателствена тежест. Това задължение  за доказване е гаранция за  правото на защита, но не могат да се правят изводи за обвинението от това, че защитникът не е доказал една или друга теза.
3. Доказателствената тежест в досъдебната и съдебната фаза и по дела от общ и дела от частен характер : чл. 103, ал. 1
     1) В досъдебната фаза доказателствената тежест лежи върху разследващите органи и прокурора по дела от общ х-р.
     2) В съдебната - само върху прокурора по дела от общ характер.
     3) По дела от частен характер - върху частния тъжител.
доказателствената тежест е само за главния обвинител.
Презумпцията за невиновност по отношение на прокурора- по силата й той знае, че е длъжен да докаже обвинението и ако не го докаже, настъпват всички неблагоприятни последици от това.

Същност на доказателствата и   
Същност на доказателствените средства

1. Същност на доказателствата :
    1) Конкретни факти  от обективната действителност - ( Трупът напр. е факт, той е доказателство; дрехите на убития, ножът до него, капките кръв- факти са). Тези факти не са субективни преживявания на познаващия субект ( съд, прокурор, разследващи органи).
    2) Конкретни  факти- трябва да са определени по време и място. Може да са минали или настоящи. Естеството им също няма значение- дали са събития, състояния, предмети.
    3) Конкретни факти от обективната действителност, свързани с главния факт, относими с предмета на главния факт (не съотносими, а относими). Относимо е онова обстоятелство, което е годно да допринесе за разкриване на обект. истина. И трябва да е относимо с главния факт и тази връзка да е обективна ( напр. резултат от престъплението). Доказателства са и всички факти, които правят немислимо извършването на престъплението. Не всички факти, които са във връзка с главния факт, са относими, а само тези, свързани със състава на престъплението:
Не може да служи за доказателство репутацията- не е док. нито за авторството, нито за личността на дееца. Не може да а док. за авторството личността на дееца. ( напр. , че е лош човек). Не може да служи за док. на авторството сходният факт ( напр. осъждане за подобно престъпление). Не може да е доказателство процесуалното поведение.
    4) Доказателствата са факти, включени в процеса и установени по несъмнен начин- Фактите трябва да се съдържат в самото дело, в самия процес, по реда и със средствата, предвидени в НПК. Доказателства са само доказаните факти.

=> Определение -Доказателствата са конкретни факти на обективната действителност, свързани с главния факт, приложени са към делото или са възпроизведени в процеса със средствата и по реда на НПК и в следствие от това могат да допринесат за разкриване на обективната истина.

2. Същност на доказателствените средства -
    1) Понятие - Процесуално- технически способ за възпроизваждане в процеса на фактите, които могат да служат като доказателства. Те са толкова и такива, каквито ги посочва НПК. Доказателство, което не може да се приложи по делото (напр. труп), трябва да се възпроизведе. Но може да има и доказателствени средства, които не съдържат доказателства ( напр. лъжливи свидетелски показания или които не са относими). Док. средства са изрично предвидени в НПК.
    2) Разлика между доказателства и доказателствени средства (Д и ДС):
             а) Д. са конкретни факти , а ДС са способи за възпроизвеждането им.
            б) Д. са елементи от обективната действителност, които трябва да се изяснят в процеса, а ДС са действия, актове на самия процес- те се създават вътре в процеса.
            в) Д. не са предвидени в НПК и не могат да се предвидят. Те са такива, каквито ги създаде престъплението. А ДС са определени в НПК => Допустими са всички факти, които имат значение за делото, но само предвидените в НПК ДС.
 

*  Англо-саксонската  Доктрина за плодовете на отровеното дърво : Англо-саксонските юристи я създават, за да обяснят , че негодните ДС не могат да служат за обосноваване на обвинението. Когато едно ДС не е събрано по предвидения в закона ред, това са  плодовете на отровеното дърво,  които не могат да се ползват ( Напр. за претърсване е необходимо предварително разрешение или в някои случаи последващо). Само когато се изготвят по реда на закона, има гаранции за тяхната достоверност.
*  Такава е постановката и в Континенталната правна система: чл. 105, ал. 2 - „Не се допускат ДС, които не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.” Такива ДС се наричат негодни и не могат да се инкорпорират в доказателствения материал, на базата на който се основава присъдата.

Допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал.


1. Допускане - Преценява се могат ли едни или други доказателствени материали да послужат по делото. Има определен ред - който иска допускане на определено ДС, трябва да посочи какво ще установи с него. ( Напр. когато се иска допускане на свидетел, трябва да се посочи за установяването на кои обстоятелства ще свидетелства.). Нашето процесуално право няма фатален срок за допускане на док. материали- не може да се откаже допускането им само заради това, че не са поискани по- рано. Съдът ги събира в рамките на съдедбното следствие. След като приключи съдебното следствие, той дава ход на пренията. Ако по време на пренията страните посочат, че има несъбрани доказателства, съдът има право да отмени определението, с което е дал ход на пренията / с което е дал последна дума на подсъдимия / с което е приключил съдебното следствие  и да възобнови съдебното следствие. Същото може да направи и ако се посочат нови доказателства. Когато съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на присъдата и ако установи, че трябват нови доказателства за установяване на обективната истина - може да направи същото. По същия начин процедира и въззивната инстанция. По отношение на събиране на доказателствен материал за нея важат правилата за първа инстанция. С постановяване на въззивното решение се слага край на събирането на док. материали. Касационната инстанция е инстанция по правото. Тя приема фактическата обстановка такава, каквато е установена от въззивния съд и преценява правилно ли е приложен материалния закон, допуснати ли са процесуални нарушения и дали наказанието не е явно несправедливо.
Допускането на док. материал се прави от органа, който ръководи производството - в досъдебната фаза - разследващите органи и прокурора чрез постановление , а в съдебната - от съда чрез определение. Постановлението, с което се се отказва допускане, може да се обжалва пред прокурор, съответно пред по-горния прокурор. Определенията на съда, с които не се допускат док. материали, не подлежат на обжалване отделно от присъдата. Ако съдът откаже допускане на док. материали , това ще накърни правото на защита, а това ще е основание за отмяна на самата присъда. А и съдът може сам да си отмени определенията ( по искане на страните или ex officio ). Всеки акт, с който не се допускат док. материали, трябва да е мотивиран - защо тези док. материали няма да послужат за разкриване на обект. истина. Когато допуска определени док. материали, органът, който ръководи процеса, не преценява достоверността. Той не може да направи това предварително. Преценява се само дали си заслужава да се изяснят фактите, които са посочени.   Когато е необходимо, съдът може да издаде удостоверение да се снабди с акт за раждане, свидетелство за съдимост на дадено лице( защото иначе чужд човек не може) - съдебно удостоверение.
2. Събиране - Действия по откриване, възприемане, закрепване и запазване на доказателствата.
    Способи за събиране - Определят се от характера на доказателствата, които ще се събират и предварително са регламентирани в НПК, глава 14 „ Способи на доказване”- състои се от общи положения, след които са регламентирани всеки един от способите по отделно : Разпит; Оглед; Претърсване; Изземване; Експертиза; Следствен експеримент; Предявяване на лица/вещи за разпознаване; Специални разузнавателни средства. Всички други способи за събиране са разновидност на тези.
    Събирането винаги се извършва от органа, който ръководи процеса на дадения стадий от развитието му. Изключение- събиране на док. материал по делегация : Когато док. материали се намират извън района на органа, който ръководи п-са и събирането е свързано с особени затруднения - събират се по делегация. В досъдебното производство органът, който ръководи процеса, може да възложи на компетентен орган от друг район с постановление да извърши дадено следствено действие. Делегират се правомощия. Органът, който получи постановлението, извършва съответното действие и връща протокола на делегиращия орган за да го присъедини към док. материали. В съдебната фаза съдът може да извърши съдебна поръчка / делегация към друг съд, но винаги районен съд ( разпит на свидетел или вещо лице, много рядко друго). Съдът, който разглежда делото, трябва да изготви специален лист с участието на страните. Преди това той трябва да насрочи делегация. Подсъдимият има право да присъства на разпита. След провеждане на разпита съдът по делегацията връща съответния протокол на решаващия орган, който, за да го включи в док. материали, трябва да го прочете.       Разпит на обвиняем по делегация не се допуска- чл. 115, ал. 2. Възможна  е и съдебна поръчка в чужбина. Тя се извършва, когато се налага разпит на свидетел или обвиняем, като съдът изготвя въпросния лист и го изпраща на съответния съд чрез МВнР. Делегацията в чужбина се извършва по правилата на местния закон. Когато се преценява годността й , преценката се прави в РБ, но по местния закон, където е извършена.
3. Проверка - Извършва се със същите док. средства, с които се извършва събирането на доказателствата - повторен разпит, очна ставка (разновидност на разпита), повторен оглед. Проверката се извършва по време на събирането на док. материал и след това. Това става по инициатива на ръководещия орган или по искане на заинтересуваните лица. Веднъж събрани, док. материали се използват от всички в процеса. Тази страна, която е поискала включването им, не може да иска елиминирането им. Няма свидетели на защитата или на обвинението - свидетелите са на съда! - затова не може да се иска елиминирането им.
4.  Оценка - Разлика между доказателствата и изводите, които се правят за тях. Изводите се основават на доказателствата, но не са доказателства. Исканията, бележките и възраженията, както и речите на страните не са док. средства. Оценката на док. материал се прави през цялото време, а не само при вземане на решението. Всеки оценява док. материали, но меродавна е оценката на съда.

Видове доказателства ( Д ) и видове доказателствени средства (ДС )


Уводни  бележки:
Видовете доказателства се обединяват около 4 групи. Но това е една класификация на доказателствата, която за съжаление няма ясна законова основа. Сравнявайки глава 12 и глава 13, НПК, откриваме непоследователен и непрецизен подход. В глава 13 има две особености, които трябваше да са и в глава 12 : 1) Глава 13 е озаглавена „Доказателствени средства”; 2) В чл. 114 от гл. 13 са посочени видовете ДС. Логично е същият подход да го има и в института на доказателствата, т. к. Д. и ДС са доказателствения материал. Но глава 12 е озаглавена „ Веществени доказателства”, а не „Доказателства” и няма текст, който да сочи, че освен веществени има и други видове доказателства  Правилно би било : Да се озаглави „Доказателства” и да се посочи, че „ Видовете доказателства в наказателния процес са веществени и други видове, които отговарят на глава 14, НПК”.

        Видове доказателства :

Исторически се оформят различни видове Д.
В теорията на формалните доказателства : Биват
- съвършени и несъвършени - в зависимост от това кой е носителят на доказателствата ( духовник, гражданин и т.н.)
- пълни и непълни - според процентното съдържание на презумираната доказателствена стойност, която имат тези Д. (на духовник- 100%, на благородник - 80%)
Днес различаваме 4 групи :
1)    Преки и косвени
2)    Първични и производни
3)    Обвинителни и оправдателни
4)    Веществени и невеществени ( Веществените са само едни от възможните в наказателния процес)
 
Преки и косвени доказателства

Критерий за това делене е отношението на доказателствата към основния факт ( на престъплението).
1.    Преките  - непосредствено установяват обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
2.    Косвените - при тях не се открива такова непосредствено отношение на Д. към предмета на доказване. Само по себе се косвеното Д., изолирано от другите, не може да даде информация за предмета на доказване. Косвените доказателства могат да послужат за разкриване на истината в НП-с , само ако се установи връзка с други факти , които като цяло, като комплекс мога да допринесат за разкриване на обективната истина.
Деленето на доказателствата на преки и косвени няма значение за процеса на допускане, събиране , проверка и оценка на доказателствата. Практическото му значение е във възможностите за доказване с преки или косвени доказателства и с постановяването на осъдителна присъда.
Пътят на доказването при използване на преки и косвени доказателства е различен.  (Една осъдителна присъда може да бъде основана и само на косвени доказателства) :
1. При преките е достатъчно да се установи истинността им, за да може да се постанови присъда, вкл. осъдителна.
2. При косвените пътят на Д. е по- дълъг. Сами за себе си те не могат да послужат за решаване на делото. ВС в практиката си постанови какви са условията, за да може да се основе една присъда само на косвени доказателства:
    1) Да се установи достоверността на косвените доказателства - не може да е само едно доказателство.
    2) Да е налице система от косвени доказателства.
    3) Да не е хаотичен сбор от доказателства - Трябва да има връзка между косвените доказателства, като всяко следващо допълва информацията за престъплението ; няма прекъсване на връзката между доказателствата и те като хармонична с-ма възпроизвеждат истината относно предмета на доказване.
    4) Изводът от тази верига от доказателства, която не се прекъсва, да е един и да не поражда съмнение.

Първични и производни доказателства. Обвинителни и оправдателни доказателства.

1. Първични и производни :
    Критерий за това делене е източникът на сведение за факта на престъплението, близостта му до обстоятелствата, които подлежат на доказване.
1)    Първични - Напр. възприятията на свидетел очевидец.
2)    Производни - Напр. възприятията на лице,  на което свидетел очевидец е разказал спомените си за престъпното събитие.
При наличие и на двата вида винаги се използват първичните. Но това не означава, че е изключено използване на производни. Според правната теория и практика има 3 хипотези , при които се използват производните доказателства. :
        1- Когато е невъзможно да се възпроизведат първичните ( напр. ако са изгубени, унищожени), т.е. тук те заменят първичните.
            а) трябва да се установи истинността на производното Д.
            б) трябва да се посочи точно първичното Д., което се заменя.
            в) трябва да е допустимо ( напр. да не са екстрасенски възможности).
        2- Когато са изгубени първичните, да могат да се разкрият чрез производните.
        3- Когато е необходимо да се проверят първичните.
2. Обвинителни и оправдателни :
      Критерий за това делене е какво е отношението на доказателствата към предмета на доказване, към обвинението и защитата.
    1) Обвинителни - обосновават обвинението, но могат да се отнасят и към изясняване на отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с индивидуализацията на наказанието.
    2) Оправдателни - Имат за насоченост пълно или частично опровергаване на обвинението или събиране на данни, свързани със смекчаване на отговорността при индивидуализация на наказанието.
Практическо значение на това деление : Свързано е с начина на осъществяване на дейността на различните процесуални субекти. Държавните органи са длъжни да събират и обвинителни, и опрвдателни доказателства. Има и други процесуални субекти, които не могат никога да участват обективно в процеса на доказване : Защитникът - функцията по защитата е еднопосочна дейност, само в полза на представляваното лице. Ако той иска да се събират и други Д-ва освен тези, които са в полза на представляваното лице, ще се опорочи съдебният акт. Гражданите, които представляват собствени интереси - въпрос на лична преценка е как ще се защитят.

Веществени и невеществени доказателства


Уредбата е в НПК. Критерият за това делене е какво е естеството им :
1)    Веществени доказателства - факти от външния мир.
2)    Невеществени доказателства - факти от вътрешния, душевен мир - възприятията на обвиняемия и свидетелите.
Веществените доказателства (ВД) са посочени в чл. 109, НПК. Законодателят възприема два подхода :
1-    Прави опит за относително по- ясно посочване на предмети, които са ВД.
2-    Дава възможност извън посочените предмети ВД, съобразно конкретното дело, да се съберат и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на делото.
Прилагане на Веществените доказателства и невеществените доказателства към делото - Чл. 110 подробно описва как трябва да бъдат описани, фотографирани конкретните Доказателства, които да се приложат по делото. За разлика от невеществените (НД), веществените доказателства винаги могат да се приложат по делото директно, ако е възможно. Невеществените доказателства трябва да бъдат възпроизведени , закрепени в материален носител, за да станат част от материалите по делото : свидетелски възприятия => свидетелски показания => протокол. Прилагането на едно веществено доказателство винаги предполага и съответното доказателствено средство : Напр. Приложен е пистолет , намерен до трупа. За да се удостовери връзката му с предмета на доказване и истинността му, се съставя протокол за оглед, фотосномка , т.е. те са доказателствените средства. ВД, което е приложено по делото, винаги върви с доказателственото средство.
Пазене на веществените доказателства - чл.111 - веществените доказателства, които се прилагат по делото, се пазят до завършване на наказателното производство. През 1999 г., поради прекомерната продължителност на нак.азателното производство ( пострадалите са лишени от вещите си), се даде възможност и преди това вещите да се върнат на собствениците им. С новия НПК „собствениците” се промени на „правоимащите”- т.е. необходимо е да има правно основание. Ал. 2 на чл. 111 предвижда изискванията, за да се върнат вещите преди завършване на производството :
- Връщането де не попречи на разкриване на обективната истина.
- Да не са предмет на административно нарушение ( иначе ще се попречи на реализиране на адм. отг.)
- Да има разрешение на прокурора. Според ал.3 при отказ на прокурора лицето има право да обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Няма въззивно обжалване. Съставът е едноличен, в закрито заседание разглежда жалбата, произнася се с определение, което е окончателно.
Видове ВД - ВД се делят на ВД в тесен смисъл и писмени ВД. Основание за това делене ни дава чл. 112, ал.3, съгласно който „ Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като ВД, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, ЮЛ и ФЛ.” Тази разпоредба дава основание в рамките на ВД-ва да се разделят два подвида. Писмените Д-ва се характеризират предимно с тяхното съдържание. Важно е да се разграничават писмените доказателства и писмените доказателствени средства.
Значение на ВД : Като правило те са по-трайни, за разлика от НД, при които с течение на времето възприятията изчезват, избледняват.


Видове доказателствени средства. Гласни ДС


Определение за ДС за първи път дава новият НПК в чл. 105, ал. 1. Според чл. 105, ал. 1 “Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.”Чл. 114 прецизно представя трите вида ДС – гласни, веществени и писмени.
          
  Гласни доказателствени средства :

Гласните ДС по новия НПК са :  обясненията на обвиняемия  и показанията на свидетеля. По действащия НПК + обясненията на заподозрения и уличения.
1. Обяснения на обвиняемия – Това се изявления, направени в наказателния процес по предвидения в НПК ред и форма, с които се възпроизвеждат факти и обстоятелства от значение за делото. Обясненията на обвиняемия имат сложна характеристика – от една страна са ДС от категорията на гласните ДС, а от друга страна са средство за защита. Посочени са в чл. 55 НПК  като едно от правата на обвиняемия, включено в сложно  съставното му право на защита.
       Кога са ДС и кога средство за защита? Дали изразът “ДС” или “средство за      защита” има по- широко съдържание от гледна точка на поведението на обвиняемия?
      А) Средство за защита -  Средство за защита са , когато обясненията на обвиняемия са насочени към изясняване предмета на доказване по делото ( целия предмет, някои обстоятелства или част от обстоятелство). Средство за защита са обяснения, които най-често са насочени към изясняване предмета на доказване от позицията на защитата, но може да не се ограничават само до предмета на доказване ( Когато обвиняемият възразява срещу показания на свидетел, т.к. смята , че ще бъде необективен напр.)
Обясненията като средство за защита имат по- широко съдържание, а като доказателствени средства – те са лимитирани само до предмета на доказване.
ДС и средство за защита -  напр. чл. 115, ал. 4 – Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения. Обвиняемият може да дава и неверни обяснения, без да носи отговорност за това.
Ред и форма (чл. 115, ал. 1) : За да бъдат годни гласни ДС, обясненията трябва да са годни по реда и формата в закона. Ред – непосредствено пред конкретен орган; Форма– устна. За да бъдат правно валидни, трябва да са дадени непосредствено и устно пред органа по ръководство и решаване в дадения процесуален стадий.
Право на защита – Обвиняемият може да поиска да даде обяснения в писмена форма. Но ако желае те да бъдат включени в доказателствения материал и оценявани наравно с останалите, трябва да се съобрази с реда и формата по НПК. Изключение : чл. 115, ал. 2 – Възможност да бъде разпитан по делегация или видеоконференция. Има 2 изисквания – Обвиняемият да е извън пределите на страната и разпитът да не попречи на разкриване на обективната истина . Тези две изключения не в еднаква степен се свързват и не в еднаква степен се проявява непосредствеността( при видео-конферентната връзка разпитът се провежда от съответен орган, а при  делегацията – от друг) .
  Б) Доказателствено средство -  Обясненията на обвиняемия е ДС, което по нашия закон е равнопоставено на останалите ДС. В закона има правила за гарантиране на достоверността им, за да са равнопоставени с останалите ДС :
    1) Устно и непосредствено от съответния орган.
    2) Правилата за провеждане на разпита ( способ за събиране на това ДС) са относително прецизирани:
        - През деня, освен ако не търпи отлагане
        - В свободен разказ се излагат възприятия относно предмета на доказване.
        - Едва след това могат да му се задават въпроси. Според чл. 138, ал. 5 трябва да са ясни, конкретни, свързани с обстоятелствата по делото, да не подсказват или подвеждат към определен отговор. Практиката приема за опорочени , при които въпросите са двусмислени, използвано е насилие (психическо, физическо) и продължителността на разпита не трябва да е прекомерна – Тези изисквания ги няма в закона.
- Има и разпит пред съдия.
В) Самопризнанието – чл. 116 – ал. 1 : “ Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.” И чл. 2 – “Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото .” Възпроизведен е конституционния принцип – чл. 31, ал. 2, КРБ. Самопризнанието е напълно приравнено на останалите доказателства по своето значение. Ако се установи истинността на направеното самопризнание, това е особено важно, заради най- близката връзка. Самопризнанието е личен акт, може да бъде направено само от обвиняемия в устна форма. Трябва да е несъмнено, изрично и правдоподобно ( от обективна и субективна страна).
От субективна страна- да е направено съзнателно, ясно, да дава подробни отговори на всички въпроси, не трябва да е изтръгнато с хитрост  , насила или да е направено по грешка.   * В англо-саксонската система, ако направи самопризнание, което е несъмнено, това е смекчаващо вината обстоятелство – пропуска се съдебното следствие и се преминава към налагане на наказание – това е така, т. к. той облекчава системата.     В България законодателят е повлиян от тази идея. Тя  се открива в споразумението – при което е възможно да се слезе под минимума- и при новата диференцирана процедура по глава 7, НПК.
 От обективна страна - споразумението ще бъде правдоподобно, ако има опора в доказателствата по делото. Иначе не е правдоподобно. Затова държавните органи не трябва да спират да събират и други доказателства след получаване на самопризнанието.                
В теорията няма единство по въпроса дали самопризнанието е средство за защита. Акад. Павлов смята, че не е, защото то привнася обвинителни доказателства. В теорията преобладава мнението, че също е средство. Последиците от него , а не съдържателната му част , са оценяването му винаги като смекчаващо обстоятелство. Но това не означава,че ако не направи самопризнания, ще е отегчаващо.
Когато при самопризнанието се разкриват  и обстоятелства, които се отнасят до престъпно поведение на друг обвиняем или подсъдим – нарича се “оговор”. ВС установява условия, при които да се признае :
-    да се подкрепя от други доказателства
-    да се установи, че обвиняемият е нямал интерес да го направи.
   
2. Свидетелски показания :  Дават сведения, които свидетелят е възприел и имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Свидетелят никога не дава показания за собствената си престъпна дейност.  Показанията могат да се отнасят до предмета на доказване като цяло, до група факти и обстоятелства или до отделен факт. Те също са лични . Свидетелят не може да бъде представляван/заместван. Показанията възпроизвеждат невеществени доказателства. Свидетелят е длъжен да възпроизведе само това, което възприел, но не и анализи, съждения, оценки.
Показанията са доказателствено средство, но не и средство за защита. Дават се устно и непосредствено пред съответния орган.
Свидетелските показания трябва да се различават от показанията, които дават поемните лица. Последните са свидетели в съдебното производство, ако се наложи да се проверява истинността на съставения протокол от следственото действие. Поемните лица участват само в досъдебната фаза на процеса. Ако бъдат разпитани в съдебното производство, те не могат да бъдат приравнени на същинските свидетели, т. к. възприятията им не се отнасят до предмета на доказване ( т.е. не отговарят на чл. 117) . Отнасят се до начина, по който е извършено следственото действие и вярното му отразяване в протокола.
Забрана за определени лица да бъдат свидетели – чл. 118, ал. 1 и ал. 3 :
    1) ал. 1 е свързана с гарантиране на истинността на свидетелските показания – това са лица, които са участвали в същото производство в друго процесуално качество. Това би попречило на лицето да посочи фактите по делото такива, каквито са възприети. Качеството “свидетел” има приоритет пред всяко друго процесуално качество. Напр. , ако съдия е станал свидетел на престъпление, той ще е свидетел, а не съдия по делото. Ако е съдия, той трябва да изгражда вътрешното си убеждение само от това, което е в папките на делото.
Изключения : чл. 118, ал. 1,
    т. 1 – Обвиняемият, за когото производството е прекратено или завършило с влязла в сила присъда. Винаги е възможно едно прекратено производство да бъде възобновено. Ако е постановена присъда и е влязла в сила – винаги има възможност за възобновяване на делото.
    Т .2 – Пострадалият, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник – могат да бъдат и свидетели.
    т. 3 – Поемните лица, както и служители на МВР или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване. Тази разпоредба се наложи в НПК под изричното изискване на експертите на Европейската комисия. Друг е въпросът , ако са били дознатели при военни дела.
        Ал . 2 – “Лицата, които са извършили действия по разследването и съдебни следствени действия , не могат да бъдат свидетели, вкл. и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в рози кодекс.” => Ако е присъствал служител на МВР или военна полиция, ще се разпитва. Но ако самият той е изготвил процесуален акт, който напр. е порочен, не може да бъде разпитван за това, което той е извършил ( Напр. ,ако той свидетелства за подхвърлено доказателство, така удостоверява порочния си акт).
2)  ал. 3 – Забрана да се разпитват като свидетели лица, които поради определени недостатъци не могат правилно да възприемат фактите и да дават достоверни показания.
 
В НПК има две разпоредби, които освобождават свидетеля от задължения да дава свидетелски показания : чл. 119 и чл. 121-
- чл. 119 го освобождава изобщо от задължението да свидетелства, ако обвиняемият по делото му е в близки родствени отношения ( съпруг, възходящ, низходящ, брат и сестра) или лице, с което се намира във фактическо съжителство.
- чл. 121 го освобождава да дава показания за определени обстоятелства по въпроси, отговорите на които ще уличат него или същия кръг лица в престъпление.

Сравнение между чл. 119, чл. 121 и чл. 123( Защита на свидетеля – виж.)- По чл. 119 кръгът от лица е по- ограничен – “…..лица. с които се намира във фактическо съжителство”. По чл. 123 – “ … особено близки отношения” => По- широк кръг лица ще бъдат защитени от чл. 123 – това ще стимулира свидетеля да даде показания.

Права и задължения на свидетеля – чл. 120 и чл. 122 НПК – виж.

Сравнение между ОБЯСНЕНИЯ и ПОКАЗАНИЯ :

1) Обясненията – съчетават ДС и средство за защита. Обвиняемият е субект на наказателния процес.
    Показанията – само ДС. Свидетелят е само участник, който няма право на защита.
2) Обвиняемият дава сведения за собствената си престъпна дейност, а  свидетелят- за чужда.
3) Обвиняемият не е длъжен да дава обяснения,  а свидетелят – напротив, длъжен е да дава показания.
4) Обвиняемият не носи отговорност, ако откаже да даде обяснения, а свидетелят – носи.
5) Обвиняемият не е длъжен да говори истината, е свидетелят – е длъжен.
6) Когато е призован , участието на свидетеля  е задължително. Обвиняемият има случаи, при които може  и да не присъства като подсъдим (чл. 269, ал. 1- когато е обвинен за тежко престъпление, е задължително да присъства) – Иначе не е , стига съдът да не реши обратното.
7) Свидетелят може да бъде разпитван по делегация, а при обвиняемия това е по изключение.

Наказателен процес
Иван Летников, Екатерина Трендафилова, 2005г.