Данъчно право - Данъчен процес

 

Данъчен процес

            Данъчната дейност се осъществява на основание на определени процесуални правила, съвкупността от които образува данъчния процес (ДП-с). Основните норми се съдържат в ДОПК, ЗСДВ (Агенция за държавни вземания), отделни процесуални норми се съдържат и във материалните данъчни закони, а субсидиарно в ДОПК в пар. 2. е предвидено, че се прилагат АПК и ГПК. Всички данъчни закони относно данъчните нарушения и наказания препращат към ЗАНН.

            Формираният критерий за обособяване на ДП-с като специфичен вид процес е наличието на ДОПК – урежда процедурата по събиране само на данъци.

            Понятието Данъчен процес в широк смисъл обхваща различни производства – данъчна регистрация; ревизии; проверки; издаване на данъчни актове, обжалването им, изпълнението им; производство по налагане на обезпечителни мерки. В тесен смисъл под ДП-с се разбира административно правораздаване по данъчни спорове.

            Спецификите на материалното данъчно право влияят върху процесуалните форми и за това има Данъчният процес като специфика на административния процес.

            Принципи

            Изброени са в ДОПК:

- Принцип на законност – следва от чл. 4 КРБ и се изразява в това, че всяко процесуално действие трябва да е съобразено със закона, а също и точно прилагане на материалния закон;

            - Принцип на обективността – чл. 3 – изисква установяване на действителна физическа обстановка, като абсолютно необходимо условие за законосъобразното решаване а спорния въпрос;

            - Принцип на самостоятелността и независимостта на органите по приходите – чл. 4 ДОПК – чл. 7 (3) във връзка с чл. 76 – по-горестоящият орган може да иззема компетентността само при основание за отвод и самоотвод;

            - Принцип на служебното начало – свързан е с принципа на законността и обективността – органите по приходите чрез активни действия трябва да осигуряват развитието на процеса и да изясняват факти и обстоятелства от значение за случая вкл. и тези за прилагане на да. облекчения;

            - Принцип на добросъвестност и принцип на защита – чл. 6 – равни процесуални възможности на страните да сочат доказателства, да правят възражения, с цел да въздействат върху крайния акт на производството;

            - Принцип на бързина и процесуална икономия; служебна тайна (чл. 70 – 75, във връзка с чл. 270).

            Адресати на данъчните актове са неограничен брой лица, които заедно с органите на приходната администрация и другите участници в процеса (свидетели, вещи лица) има определени процесуални права и задължения. За това има участници; субекти и страни.

            Участник е най-широкото понятие и вкл. субектите и страните и всеки правен субект, който е носител на права и задължения.

            Субектикъм тях се отнасят страните плюс решаващият спора орган. Това са онези процесуални субекти, които изпълняват основни функции в процеса и могат да извършат процесуални действия във връзка със започването, развитието и приключването на да. процес.

            Органът по приходите, в някои производства е решаващ орган (издаване на ревизионен акт), в други производства е страна (съдебно производство по обжалване на ревизионен акт). Субект може да е и прокурорът, когато участва в съдебната фаза по дела от обществен интерес.

            Страни в процеса са тези правни субекти, които участват в процесуални правоотношения и чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от издаваните актове на приходната администрация или за които те биха породили задължения. Органът по приходите придобива качеството страна в съдебната фаза.