Данъчно право - Данък върху недвижимите имоти


Данък върху недвижимите имоти (ДНИ)

 

Това е един от най-старите данъци, който съществува още от древността.

 

Обект на данъчното облагане е имуществото, което се притежава като право на собственост от данъчно задължените по ЗМДТ лица. Следователно това е имуществен данък. На лице е съвпадение между фактическия и юридическия платец на данъка. Данъчно задълженото лице и крайният носител на данъчната тежест са едно и също лице следователно този данък е пряк. Данъчната ставка е единна и е в твърд размер, което означава, че данъкът е пропорционален.

Този данък е периодичен, защото заплащането му се прави през определен период от време, като за данъка върху недвижимите имоти този период е едногодишен. Заплащането на данъка се извършва на части според предвиден ЗМДТ.

Освен при случай на разсрочване на данъчното задължение, това е друга хипотеза при която изпълнението на данъчното задължение може да се извърши на части – когато е предвидено в нормативен акт.

Размерът му се определя от общинския съвет след последните изменения в КРБ. Това не нарушавало принципа на законоустановеност на данъка.

Този данък е местен. Средствата от него постъпват в общинския бюджет в общината, в която се намира недвижимия имот. В случай, че един имот се намира в повече от една общини данъкът се заплаща там ,където е по-голямата част от имота.

Активен субект в правоотношението е държавата, която е преотстъпила това правомощие на общините. Пасивен субект е собственикът на недвижимия имот, но от това правило има изключения:

1.                Собственикът на недвижим имот, построен върху държавна или общинска земя е данъчно задължен за заплащането на данък върху тази земя;

2.                Не собственикът на недвижим имот, а лицето в чиято полза е учредено ограничено вещно право на ползване на недвижимия имот е носител н данъчното задължение (това не е наемател, защото наемателят е държател и не е носител на данъчното задължение);

3.                Концесионерът при учредена концесия.

 

С ДНИ се облагат сградите, които се намират в строителните граници на населените места или селищните образувания; поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места или селищните образувания; имотите по чл. 8 (1) ЗУТ – урегулираните, застроените земеделски земи и гори, но само за действително застроената площ и прилежащите части. Всички други недвижими имоти не подлежат на облагане с този вид данък.

Данъчната ставка е 1,5 ‰. Оценка на недвижимия имот се извършва от общински орган, като така се определя неговата парична стойност.

Данъчната оценка се определя към 01.01 на съответната година, но ако настъпят промени в имота, които водят до промяна в да. оценка трябва да се извърши промяна и ще е валидна онази данъчна оценка, която ще бъде определена от общинския орган за месеца следващ този на извършване на промяната.

За физически лица собственици на имоти се определя данъчната оценка. За предприятията собственици на недвижимости, стойността от която се определя данъка е тяхната отчетна стойност (на недвижимия имот) – тази под която те са заведени в счетоводството на предприятието (в дълготрайните материални активи).

ДНИ се дължи независимо от това имотът се използва или не, което означава, че данъкът е имущество и не е свързан с печалбата.

Данъчните облекчения установени в закона са две групи:

1.       Свързани с освобождаване от плащане на ДНИ;

2.       Плащане на данък в намален размер.

 

Данъчно облекчение – установява се по общ начин и има действие по отношение на всички (erga homnes) адресати на данъчно правни норми (ДНИ за жилища).

Данъчни привилегии – установяват се по отношение на определени или определяеми адресати (кооперациите за данъчна печалба, БЧК, лицата със степен на инвалидност).

 

Освобождаване от ДНИ


Обект на облагане – БЧК, сгради на чужди държави.

Субект на облагане – собствениците на реституирани имоти за период от 5 години от реституирането, ако недвижимият имот не е в състояние да бъде ползван.


Намален размер на ДНИ

 

Когато за основното жилище се дължи половин размер или по отношение на субектите с намалена трудоспособност – 75% от дължимия данък

 

Облекченията посочени в закона не се прилагат автоматично. Следователно пасивният субект трябва да представи доказателства, че има право да ползва предвидените облекчения. Декларирането на тези обстоятелства (след придобиване на недвижимия имот) се извършва със самостоятелна данъчнадекларация (същата като тази при придобиване на имота). Декларирането на недвижимия имот се извършва еднократно в двумесечен срок от придобиването на недвижимия имот и в същия срок от момента на започване на използването на недвижимия имот. (?)

При придобиването на недвижим имот – прехвърляне, чрез сделка – новият собственик е длъжен да подаде данъчна декларация, независимо, че праводателят му вече го е сторил. В ЗМДТ се говори и за завършване на строителство и започване на ползване на недвижим имот. Според утвърденото в практиката разделителният момент (от който се поражда задължението за деклариране) тук е издаването на Акт 16.

На деклариране подлежат и имотите, които от необлагаемо имущество са преминали в облагаемо такова и обратния случай – когато погине такъв недвижим имот.

Заплащане       - на 4 вноски през месеците март, юни, септември и ноември;

- на платилите изцяло през март се прави 5% отстъпка

Когато недвижимият имот е и съсобствен данъчна декларация подадена от единия от собствениците ползва всички останали. Отговорността им е разделна до размера на притежавания дял.