Данъчно право - Корпоративно данъчно облагане

 

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

Корпоративно данъчно облагане

            Всяко предприятие отчита счетоводно дейността си. За целите на данъчното облагане тази основа се преобразува.

            ЗКПО – в сила от 01.01.07

            Корпоративно облагане – облагане на печалби и доходи на корпоративни образувания. Обхващат се печалбите и доходите на ЮЛ, както и приравнените над тях неперсонифицирани дружества и осигурителните каси – в чл. 2 ал. 2 са приравнените на ЮЛ. За някои обекти е предвиден спец. ред на облагане. Спец. понятие за този закон е мястото на стопанската дейност на чуждестранните лица – пар. 1 т. 5 ДОПК. Те се характеризират с особена данъчна правосубектност.

            Данъкът е пряк, подоходен и републикански.

1.       Обща характеристика – законът урежда облагането на печалбата и доходите на местните и чуждестранните ЮЛ; някои разходи на данъчно задължените лица; приходи от стопанска дейност на бюджетни предприятия; облагане на организатори на хазартни игри и дейности по опериране на кораби.

2.       Данъчни принципи за определяне на данъчните финансови резултати. Легално се въвеждат понятията данъчна постоянна разлика и данъчна временна разлика.

Данъчна постоянна разлика е счетоводен приход или разход, който не е признат за данъчни цели през текущия и следващите периоди.

Данъчна временна разлика е приход или разход признат за данъчни цели в година различна от тази на счетоводното му отчитане.

 

По отношение на данъчното третиране на дивидентите изплащани в рамките на ЕС, се въвежда Директ. 90/435, като се освобождават от облагане дивидентите, изплащани между дъщерни компании и компании майки, в ЕС при посочените в закона условия. Запазва се правото на предприятията да пренасят загубите си в рамките на следващите 5 години. Предвижда се социалните разходи изплащани в пари да се облагат с данък върху доходите на ФЛ, вместо с данък върху разходите при предприятията. Еднаква е ставката (10%) за данъците върху разходите, като освен социалните се вкл. и представителни разходи и тези свързани с експлоатацията на МПС-та.

По отношение на данъците, удържани при източника върху доходите на чуждестранните лица, данъчната ставка за всички тях е 10%, освен ако спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не е предвидена по-ниска ставка.

Много важна промяна е, че всички ЮЛ се облагат с корпоративен данък, независимо от това дали извършват дейност обхваната от патентното облагане. С патентен данък ще се облагат само ФЛ и ЕТ, които отговарят на изискванията на ЗДДФЛ.

Чл. 1 ЗКПО – обектите на облагане. Държавите изграждат данъчните си системи, като за местните им лица предвиждат неограничена данъчна отговорност, обхващат се всички техни печалби и доходи в страната и чужбина, а чуждестранните лица се облагат само за доходите от източника в страната. Този принцип е отразен в чл. 3 (2) и чл. 4 (2).

Чрез определяне на териториалния обхват на закона се определя как той ще действа в географско отношение. Така се определя понятието „печалби и доходи от източника в РБ”. По принцип меродавен е териториалния обхват на приложение на националното данъчно право. За това в пар. 1 т. 1 има определения на понятието страна в географския смисъл и в политико-юридическия смисъл.

В ЗКПО са описани кои доходи са източник в страната – чл. 12 – прим. – доходи на чуждестранни лица, когато те осъществяват стопанска дейност, чрез място на стопанската дейност, доходи от лихви, от наеми, възнаграждения за технически услуги, за управления и контрол. В допълнителните разпоредби са дадени определения на понятията за някои от изброените категории доходи, като същественото е, че има и разлики в съдържанието им за данъчни цели и това за гражданското и търговското право. Като специфични обекти са посочени някои категории разходи, а специален ред за облагане е предвиден за организаторите на хазартни игри; дейности по оперирането на кораби и за бюджетните предприятия.

Чл. 5 (4) ЗКПО – облага се с алтернативен (на корпоративния) данъци.

Законът използва понятието данъчно задължени лица. Така се определят адресатите на нормите на закона, като в общото понятие данъчно задължени лица се включват както субектите на облагане (понасят данъчна тежест), така и други лица, на които законът възлага задължение за удържане, начисляване или внасяне на данък. Дава се легално определение за местно ЮЛ – чл. 3 (1) ЗКПО, а лицата не отговарят на критерия (учредени съгласно българското законодателство), се смятат за чуждестранни. Когато говори за местни ЮЛ закона има предвид всички търговски дружества ТЗ, кооперациите, както и местни ЮЛ, които не са търговци, но се облагат с данък върху печалбите им, ако осъществяват сделки по смисъла на ТЗ или отдават под наем имуществото си.

Чл. 2 (2) – неперсонифицирани дружества по чл. 357 и следващите от ЗЗД и осигурителните каси са приравнени на ЮЛ. Като данъчно задължени лица са посочени и чуждестранните ЮЛ, осъществяващи стопанска дейност, чрез мястото на стопанската дейност или получават изброените в чл. 12 доходи. Чуждестранното лице се обхваща по два начина като субект на облагане.

Понятието място на стопанска дейност е създадено от данъчното право за целите на корпоративното облагане. Целта е да се създаде правна конструкция, чрез която дейността на територията на страната да бъде обхваната и обложена с данъци. В това понятие се обхващат и клоновете на чуждестранните лица, търговски представителства, офис, кантора, завод, чрез които чуждестранните лица извършват дейност в страната. Изхожда се най-общо от две връзки: предметна – разполагане с определено място и лична, когато предприятието разполага на територията на страната с т. нар. представител със зависим статут. Третият критерий е трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната.

Чл. 5 (4) – специфичните субекти се облагат с алтернативен на корпоративния данък.

В гл. 3 са предвидени разпоредби свързани с предотвратяване на международното двойно данъчно облагане – метод на данъчен кредит. Предвидени са и разпоредби в гл. 4 свързани с предотвратяване на отклонението от данъчно облагане.