Данъчно право - Понятие и правна характеристика на данъците. Видове

 

Понятие и правна характеристика на данъците. Видове данъци. Принципи на данъчното облагане. Основни въпроси на данъчната политика


Като бюджетен приход данъците са около 90% от всички приходи в бюджета и те са основа за изработването на проектобюджета. Всеки данък има икономическа и правна характеристика. Юридически белези :

1.       Данъците са публично субективно право на държавата да получи определена парична сума, на което съответства задължението на данъчно задълженото лице да плаща данъците, което е конституционноустановено. Това е фискален /данъчен/ суверенитет на държавата – изключителното й право да установява данъците на определени от нея лица. Възможно е държавата да преотстъпи правото си на общините – те да получават данъците, които постъпват като приход в общинските бюджети.

2.       Данъците са законоустановени вземания на държавата – основания, размери, субекти. Данъците са невъзвръщаеми, тъй като държавата не поема задължението да върне сумата на конкретно лице. От икономическа гледна точка има косвена възвръщаемост чрез финансирането от държавата в образованието, науката, културата. 

3.       Данъците са безвъзмездни вземания за разлика от таксите, при които има насрещна престация под формата на услуга от държавен орган.

4.       Данъците са установени като задължение по общ начин за всички данъчно задължени лица, като възникват въз основа на закона, когато се прояви предвиден в правна норма юр. факт, а не във връзка с издадения данъчен акт, който има само декларативно действие.

5.       Данъците се определят едностранно от държавата в качеството й на власт. Договорното начало е изключено, а данъчно-правните норми са императивни.

6.       Данъците като вземания на държавата са непрехвърляеми. Чрез договор не може данъчно задължение да се прехвърли на трето лице и това да обвърже държавата. Държавната принуда за събирането на данъците ще се насочи към предвиденото в правната норма лице – длъжник. Това не изключва възможността плащането на данъка да се извърши от трето лице.

7.       При условие на разсрочване данъчни задължения могат да се изплащат на части или когато в съответен закон е предвидено това – данък върху недвижими имоти, патентен данък.

8.       Изпълнението на данъчното задължение е скрепено с държавна принуда – ДОПК.

 

Видове данъци


1.       според това дали връзката между държавата е пряка или опосредена от други лица:

-          преки – лицето платец понася и данъчната тежест – данък върху общия доход, данък върху недвижимите имоти

-          косвени – едно лице понася данъчната тежест / потребителят/, а друго е вносителят.

2.       според системата за определянето на данъка:

-          данък в абсолютен размер – патентен, някои акцизи.

-          пропорционални данъци – дан ставка е постоянна величина, а данъчната основа се променя – ДДС.

-          прогресивни данъци – данък върху общия доход.

3.       според обекта на облагане :

-          имуществени – подоходни

         - в тесен смисъл

-          лични – КРБ не ги допуска – свързани са с обществената характеристика на данъчен субект –чл. 60 КРБ

4.       според това в кой бюджет постъпват :

-          републикански

-          местни

5.       според субекта на облагане :

-          дължими от физически лица

-          дължими от юридически лица 

 

Принципи на данъчното облагане

 

Установени са от КРБ.

1.       принцип на законоустановеност – обхваща освен всички елементи, характеризиращи данъците, така също и данъчни облекчения и утежнения.

2.       принцип на данъчната справедливост – съобразяване на данъка с доходите и имуществата на лицата. Изразява се в прогресивното облагане на доходите на физическите лица и пропорционалния характер на облагане на юридическите лица.

3.       принцип на еднаквото прилагане на данъчните закони – изразява се в това, че едни и същи групи или социални дадености се облагат по един и същи или сходен начин. Тази равнопоставеност не е абсолютна и не изключва възможността за създаване на специален данъчен режим за определена група лица, които имат еднакви характеристики.

4.       Принцип на служебното начало – данъчните органи са длъжни да установяват добросъвестно всички факти и обстоятелства, свързани с данъчното облагане, включително и тези, които водят до данъчни облекчения и утежнения. Въз основа на данъчния си суверенитет всяка държава провежда желаната от нея данъчна политика. От друга страна, в международен план държавите осигуряват условия за за развитието на стопанския обмен, от което следва сближаване на принципите, въз основа на които отделните държави  градят данъчните си системи. В ЕС се предвижда общо уреждане на на ДДС.

 

 

Основни въпроси на данъчната политика :


1.       Дали да се установи един данък или повече, като се смята, че повечето на брой и вид данъци дават възможност да се обхванат широк кръг лица и възможност за конкретизация и диференциация в рамките на самия данък.

2.       На кои данъци да се даде приоритет /преките или косвените/ - тенденцията е приоритет да имат косвените, защото те са свързани с потреблението и този, който потребява повече, дължи повече.

3.       Смята се, че за юр. лица са удачни пропорционалните данъци – така се осигурява конкурентоспособност. За физическите лица се предпочитат прогресивните  - така се проявява данъчната справедливост. Предвижда се необлагаем минимум за лицата с ниски доходи, а тези с по-голям доход следва да плащат по-големи данъци.

4.       Да има или не данъчни облекчения –чл. 60/2/ КРБ ги допуска. Смята се, че облекченията създават стремеж за заобикаляне на данъчните закони, но от друга страна данъците се използват и като регулатор за развитието на икономиката. Чрез данъчните облекчения обаче не може да се нарушават принципите на конкурентоспособността, а въпрос на контролът страна на държавата е недопускането на данъчни нарушения.