Данъчно право

 

 Обща характеристика на данъчното право/ДП/. Предмет и метод на правно регулиране. Данъчното право и другите правни отрасли. Източници – характеристика и видове.

ДП не е самостоятелен правен отрасъл. То е част от финансовото право/ФП/, тъй като няма собствен предмет и метод на пр. регулиране. Методът е властническият, както във ФП. Теорията на ФП е изградена върху част от институтите на ДП. С оглед на предмет на правно регулиране, отношенията, които регламентира ДП, са част от предмета на ФП. Това са отношенията по повод разпределението на националния доход и постъпването на парични средства в бюджета. За законосъобразното им развитие са създадени специални контролни органи и контролни норми, които също се включват в предмета на ДП.

ДП регламентира отношения, които имат принципно паричен характер – това са същинските данъчни отношения. Заедно с тях съществуват и организационни несъщински отношения – процесуални, контролни. Данъчните отношения имат характер като тези на ФП. Те са публично-правни – възникват по повод осъществяването на държавна дейност. Първият субект е винаги държавата чрез орган на приходната администрация. Без данъци държавата не може да съществува. Чрез тях се разпределя националния доход, за да може чрез преразпределението на бюджета да се осигурят средства за непроизводствената сфера.

Данъчните отношения съществуват само като правни отношения. Не може да има данък без закон.

Методът на правно регулиране е властническият, което изключва наличието на диспозитивни норми. Органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност, а актовете им имат декларативно действие.

                                         Сравнение с други правни отрасли :


С конституционното право – и двата отрасъла са публично-правни. КРБ съдържа норми , които са източници на ДП и установява принципите, въз основа на които се изгражда данъчното законодателство. Въз основа на чл. 60 КРБ се приемат действащите данъчни закони. Разграничен е предметът на пр. регулиране.

С административното право – различен е предметът на правно регулиране. Административното право не включва в предмета си отношенията по повод разпределението на националния доход. Данъчната дейност е управленска по своя характер и се извършва от административни органи.

С гражданското право – разликите са предметът и методът. ДП не се занимава с лични и неимуществени отношения. В ДП субектите не са равнопоставени. Участващият в производството данъчен орган е с властнически правомощия.

ДП на практика си взаимодейства с други правни отрасли. То ползва заемки от административнотото и конституционното. ДОПК препраща към АПК. Във всички данъчни закони се препраща към процедурата по ЗАНН по отношение установяване и налагане на наказания. За да се развие едно данъчно правоотношение, трябва да се проявят предвидените в хипотезата на правна норма юридически факти. Възможни са различни хипотези при прилагането на данъчно-правни норми.

Възможно е данъчноправна норма да се приложи самостоятелно – прим. – получава се доход от дейност в условията на разрешителен режим , без лицето да има съответното разрешение. Плащането на данъка не замества разрешението, а е по повод получения доход – чл.12 ЗДДФЛ.

Друга х-за : в резултат на приложена данъчноправна норма може да се стигне до прилагане на гражданскоправна норма.

 

                                         Източници:

Принцип на законоустановеност на данъците – чл. 60 КРБ и чл.84т.3 КРБ. От този принцип следва, че основните източници са законите. Според практиката на Конституционния съд установяването на данъците и техния размер се извършва само със закон от НС. То не може да делегира това задължение на друга власт или да го упражни по друг начин, освен чрез закон. С подзаконов акт не могат да се допълват, изменят, отменят данъчните закони.

-          чл.98, т.12КРБ

Данъчните закони са ЗКПО, ЗДОФЛ, ЗМДТ, ЗДДС, ЗАДС.

Процесуалният режим е уреден в ДОПК – урежда се и събиране на задължителните осигурителни вноски от НАП. Всеки данъчен закон като минимално съдържание трябва да да съдържа всички елементи, които характеризират данъчното задължение.

Не са източници на ДП … и писмата на министъра на финансите /вътрешни актове/. Те биха могли да засегнат правата на гражданите.

Реш. N 21/2002 на Конституционния Съд.

Специални източници на ДП са международните договори – спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Те са международни договори по чл.5 КРБ. Предназначението им е да разграничават насрещните претенции на държавите за облагане на един и същ субект и обект на облагане.

Решенията на Конституционния съд са източници, когато отменят норми противоречащи на КРБ, както и решенията на ВАС, когато отменят норми от подзаконови актове, противоречащи на законите.

Трудно е да се създаде общ режим на преките и косвените данъци. В законите в общата част са изведени принципите и общите правила, а в специалната част са уредени отделните видове данъчни задължения.

Данъчната материя е изключително динамична – различна е нуждата от приходи в бюджета. Данъците освен фискална функция влияят и върху икономиката на страната. Всяка година има изменение в данъчните закони.