І. Правен режим на корпоративното подоходно облагане. Обща характеристика.

1. ЗКПО е в сила от 01.01.2007г. Урежда облагането на печалбата и доходите на корпоративните образувания, т.е. ЮЛ и неперсонифицирани дружества. Говори се общо за корпоративно облагане, а иначе закона урежда облагането с корпоративен данък. Други доходи се облагат с данък, удържан от източника. Законът урежда и данъци върху някои разходи, както и облагането с алтернативен данък на организаторите на хазартни игри, на бюджетните предприятия за търговски сделки и отдаване под наем на имущество и дейността от опериране на кораби, т.е. в закона се уреждат няколко вида данъци – тези трите са алтернативни данъци.

2. Обща характеристика на данъците – преки, подоходни. Другата особеност е, че за целите на прилагане на закона се очертава и собствена правосубектност като неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на ЮЛ и е предвиден специален ред за облагане на някои субекти.

Определено е понятието място на стопанска дейност на чуждестранното лице, което също се характеризира с особена данъчна правосубектност. За понятието се препраща към §1 т.5 ДР ДОПК.

3. Принципно, за да се разбере механизма на корпоративния данък, счетоводния финансов резултат се преобразува в посока на увеличаване или намаляване, за да се стигне до дан.печалба (дан.основа).

Легално се въвеждат понятията „постоянна разлика” и „временна разлика”. Когато се говори за данъчна постоянна разлика се има предвид счетоводния приход или разход, който не признат за данъчни цели през текущия или следващия периоди, когато говорим за дан.временна разлика, тя ще възникне, когато прихода или разхода е признат за данъчни цели в годината, различна от годината на счетоводното му отчитане (за счетоводни цели се отчита един приход и един разход, но за данъчни цели може да не се признаят някои разходи или приходи, затова се преобразува счетоводния резултат, за да се види дали има данъчни загуби или печалби като данъчна основа, за да се определи данъчна ставка).

4. Нови моменти и акценти.

Дивиденти, изплащани в рамките на ЕС – Директива 90435, те са освободени, когато са между дружества със седалище в ЕС, като затова има и определени условия. Също по отношение на данъчната сфера при преобразуване на дружества е съобразена Директива 90434, като между дружества със седалище в общността не следва да се образува данъчен ефект при преобразуване в широк смисъл.

Принципно се запазва правото да се пренасят загуби в рамките на следващите пет години.

Предвижда се и облагането на някои вида разходи – социални разходи, разходи за използване на автомобил за управленски цели, също така и представителни разходи.

По отношение на данъците, удържани върху източника на доходи, изплащани на чуждестранни лица, данъчна ставка е намалена на 10 на 100, като тук трябва да се имат предвид и сключените с РБ СИДДО.

Облагането на хазартната дейност е с единен данък 10/100.

Подробно е уредено преотстъпването на данък като вид данъчно облекчение в широк смисъл.

Най-важната промяна е предвиденото всички ЮЛ да се облагат с корпоративен данък без тези, които се облагат с алтернативни данъци, като по този начин се преодолява съществуващата възможност ЮЛ да бъдат облагани и с патентен данък – отлика от досегашния режим

ІІ. Обекти на облагане.

1. Като обекти на облагане законът е предвидил облагане на печалбата на ЮЛ, като под ЮЛ се разбират различни образувания на правото. Обхваща се печалбата и на ЮЛ не търговци, ако те извършват сделки по чл.1 ТЗ или отдават под наем движимо или недвижимо имущество.

2. Облага се и печалбата на мястото на стопанска дейност /МСД/ на чуждестранни лица в страната.

3. Обект на облагане са и разходите, посочени в част ІV, като са предвидени специфични обекти на облагане:

- за дейността на организаторите на хазартни игри (приходи от съответните залози, не печалбата);

- при бюджетните организации обект на облагане са приходите от сделки по ТЗ и отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

- при опериране на кораби за обект на облагане е избран нетния тонаж на кораба;

(чуждестранни лица: МСД за целите на корпоративното облагане се различава от дивиденти, лихви, възнаграждения, които са доходи, които се облагат с данък от източника)

Размерът на данъка се определя като получената по реда определен в закона данъчна основа се умножи по данъчна ставка. Данъкът е републикански, а за невнесените в срок данъци се дължат лихви, но не само за невнесените данъци, а и за новите авансови вноски, когато това е предвидено.

ІІІ. Субекти и данъчно задължени лица. Териториален обхват на закона.

1.Не са ясно разграничени субектите и ДЗЛ в тази уредба, затова се извеждат от тълкуването на чл.1, чл.2 – така се определят адресатите на закона, като понятието ДЗЛ е по-широко и обхваща всички други лица, за които са предвидени други задължения, свързани с облагането !изрично чл.2 ал.2 приравнява неперсонифицираните образувания и осигурителните каси на ЮЛ.

2. Субекти на облагане са местните ЮЛ и чуждестранните ЮЛ, като под ЮЛ се разбират кооперациите, търговските дружества, включително и ЮЛ не търговци, ако извършват търговска дейност или отдават под наем имущество.

3. Чл.2 като ДЗЛ са посочени и ЕТ за данъци, удържани от източника, както и работодателите, определени от КТ, за данъците върху социалните разходи, т.е. по-широк кръг лица.

4. Понятието място на стопанска дейност е създадено за целите на облагането на печалбата, за целите на облагане с корпоративен данък. Целта е да се създаде правна конструкция, чрез която дейността да се обложи в страната. Същото понятие се съдържа и в сключените от РБ СИДДО, като в определението, съдържащо се в ДОПК се изхожда от два критерия §1 т.5, за да се свърже дейността с държавата източник:

а) предметен критерий – когато чуждестранното предприятие разполага с определено в пространството място, чрез което извършва дейността си;

б) лична субективна връзка – когато предприятието разполага с т.нар. представител със зависим статут (т.е.е изцяло подчинен на указанията на представлявания).

Изхожда се от конкретната фактическа обстановка, като е възможно едно чуждестранно лице да има МСД и да получава други доходи.

5. Законът определя лицата като местни и чуждестранни, не местни. Критерият е дали са учредени съгласно българското законодателство или дружеството е учредено по регламентите на ЕС; връзка с чл.282 ТЗ, който определя като приложим закона по регистрация (да не се бърка с МЧП, в данъчното право е недопустимо чужд приложим закон).

Местните лица се облагат за печалбите и доходите си от всички източници в РБ и чужбина – универсален принцип, принцип на облагане на световния доход, докато чуждестранните лице се облагат с данък върху доходите от източници в страната, източникът на доход трябва да е в страната. Това е и териториалното действие на закона. В ДР §1. т.1 е дадено легална дефиниция на понятието „страна” – териториален обхват на приложение на данъчното право.